Експерт от Пловдив: Тези хора често дори не съществуват за света
През последните години в България все по-ограничено се практикува екстензивно овцевъдство и преносима сезонна паша на животни. Всяка година овчето поголовие у нас понижава. Освен това ниските цени на вълната и живото тегло на агнетата, както и евтиното овче мляко водят до сериозно положение на бранша. Липсата на виновна работна ръка, а точно овчари-пастири, е най-същественият проблем през днешния ден за овцефермите в страната. Все по-трудно се намират добре подготвени овчари, които имат знанията и опита да се оправят с всички проблеми, свързани с екстензивното пасищно овцевъдство.
Овчарите са застаряваща обществена група. На по-младите им липсва подобаваща подготовка, обучение и опит и в днешно време няма мотивация да станат овчари заради ниския обществен статус и неналичието на характерно предложение за професионално образование. Всичко това сподели пред " “ доцент доктор Атанас Вучков от Аграрен университет - Пловдив. Той е представителят на България в интернационалния план EU4SHEPHERDS, касаещ образованието на овчари-пастири. В самодейността вземат участие още Испания, Португалия, Шотландия, Германия, Австрия, Румъния.
Проектът е към своя край, като една от неговите съществени цели е да се приготви пътя към обща рамка за европейски документ за овчари-пастири, което ще бъде крачка към съхраняването на обичайното пасищно овцевъдство в Европа.
" В България не се поставят никакви старания за образование и подготовка на пастири. Тези хора постоянно даже не съществуват за света – някои от тях нямат даже персонални документи. В една Румъния е горделивост да бъдеш овчар, в Испания също е по този начин. Пастирите в Карпатите с горделивост пазят традицията, обличат се с обичайните румънски бомбета, с ямурлуците от тежка кожа. България е имала още по-дълбоки обичаи в екстензивното овцевъдство и козевъдство. За страдание през днешния ден те са изгубени и главната причина за това е неналичието на работна ръка. В същото време от ден на ден във фермите навлизат новите технологии, които заместват човешката работна ръка. Това се отразява на качеството на продукцията, способства за обезлюдяването в селските региони “, уточни доцент доктор Вучков.
" От интервютата с пастирите, с които говорихме в границите на плана, се вижда, че най-безнадеждно звучат хората в България по отношение на всички останали държави-участници в плана. Ако продължи чиновническата преса върху хората, занимаващи се с екстензивно овцевъдство, ще се наложи този вид развъждане на животни да срещаме единствено в книгите и филмите от едно време “, отчаян е българският академик, който също е част от няколко асоциации за отглеждане на автохтонни породи животни.
" Най-сериозните проблеми за пастирите в България идват от тежката документи, която фермерът би трябвало да попълни. Днес фермерът е заставен да бъде писар и да живее като аскет. В никоя друга страна няма предписание животновъдите да би трябвало да реалокират животните си отвън обитаемото място. В съвсем всяко обитаемо място в Румъния има по няколко фермери, които събират животните си, прекарват в планината по 6-8 месеца, доят по 3 пъти дневно и там преработват и продукцията си. Те разчитат не толкоз на дотацията, колкото на производството на крайните артикули. Това тук не се случва, тъй като нормативната уредба е прекомерно усложнена, с цел да се стигне до действително произвеждане на животинска продукция. Агроекологичните ограничения у нас се употребяват като опция за фермерите да усвоят едни средства и в последна сметка ние нямаме създадена продукция “, уточни доцент доктор Вучков.
Той описа още, че в Румъния работят добре кооперативите сред 4-5 стопани с по 100-200 животни. Формират се стада от към 500-600 овце, които пашуват 4-5 души, като тези хора също доят овцете и преработват продукцията. Брънзата в северната ни съседка, да вземем за пример, е артикул със предпазено название за генезис и тези фермери печелят добре от нея.
" За страдание, съгласно мен, кооперирането на овцевъдите в България няма по какъв начин да се случи на този стадий. Докато е такова недоверието сред хората, а рецесията ги е стиснала за гушата, няма по какъв начин да стане обединяването “, съгласно доцент доктор Вучков.
Овчарите са застаряваща обществена група. На по-младите им липсва подобаваща подготовка, обучение и опит и в днешно време няма мотивация да станат овчари заради ниския обществен статус и неналичието на характерно предложение за професионално образование. Всичко това сподели пред " “ доцент доктор Атанас Вучков от Аграрен университет - Пловдив. Той е представителят на България в интернационалния план EU4SHEPHERDS, касаещ образованието на овчари-пастири. В самодейността вземат участие още Испания, Португалия, Шотландия, Германия, Австрия, Румъния.
Проектът е към своя край, като една от неговите съществени цели е да се приготви пътя към обща рамка за европейски документ за овчари-пастири, което ще бъде крачка към съхраняването на обичайното пасищно овцевъдство в Европа.
" В България не се поставят никакви старания за образование и подготовка на пастири. Тези хора постоянно даже не съществуват за света – някои от тях нямат даже персонални документи. В една Румъния е горделивост да бъдеш овчар, в Испания също е по този начин. Пастирите в Карпатите с горделивост пазят традицията, обличат се с обичайните румънски бомбета, с ямурлуците от тежка кожа. България е имала още по-дълбоки обичаи в екстензивното овцевъдство и козевъдство. За страдание през днешния ден те са изгубени и главната причина за това е неналичието на работна ръка. В същото време от ден на ден във фермите навлизат новите технологии, които заместват човешката работна ръка. Това се отразява на качеството на продукцията, способства за обезлюдяването в селските региони “, уточни доцент доктор Вучков.
" От интервютата с пастирите, с които говорихме в границите на плана, се вижда, че най-безнадеждно звучат хората в България по отношение на всички останали държави-участници в плана. Ако продължи чиновническата преса върху хората, занимаващи се с екстензивно овцевъдство, ще се наложи този вид развъждане на животни да срещаме единствено в книгите и филмите от едно време “, отчаян е българският академик, който също е част от няколко асоциации за отглеждане на автохтонни породи животни.
" Най-сериозните проблеми за пастирите в България идват от тежката документи, която фермерът би трябвало да попълни. Днес фермерът е заставен да бъде писар и да живее като аскет. В никоя друга страна няма предписание животновъдите да би трябвало да реалокират животните си отвън обитаемото място. В съвсем всяко обитаемо място в Румъния има по няколко фермери, които събират животните си, прекарват в планината по 6-8 месеца, доят по 3 пъти дневно и там преработват и продукцията си. Те разчитат не толкоз на дотацията, колкото на производството на крайните артикули. Това тук не се случва, тъй като нормативната уредба е прекомерно усложнена, с цел да се стигне до действително произвеждане на животинска продукция. Агроекологичните ограничения у нас се употребяват като опция за фермерите да усвоят едни средства и в последна сметка ние нямаме създадена продукция “, уточни доцент доктор Вучков.
Той описа още, че в Румъния работят добре кооперативите сред 4-5 стопани с по 100-200 животни. Формират се стада от към 500-600 овце, които пашуват 4-5 души, като тези хора също доят овцете и преработват продукцията. Брънзата в северната ни съседка, да вземем за пример, е артикул със предпазено название за генезис и тези фермери печелят добре от нея.
" За страдание, съгласно мен, кооперирането на овцевъдите в България няма по какъв начин да се случи на този стадий. Докато е такова недоверието сред хората, а рецесията ги е стиснала за гушата, няма по какъв начин да стане обединяването “, съгласно доцент доктор Вучков.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ