Бивш социален министър с ключови препоръки
През 1880 година в България е сложено началото на законодателството в областта на общественото обезпечаване и подкрепяне със Закона за инвалидното наличие, а три години по-късно, през 1883 година, е сложено началото на общественото обезпечаване в нашата страна с приемането на Публично-административен устав за подписване на контракти и за задължението на бизнесмените на публични градежи. България има най-ниските разноски на глава от популацията за обществена отбрана в Европейския съюз. Данните са от годишният отчет на Ирландската централна статистическа работа, оповестени на 20 декември. Интервю в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с Зорница Русинова – някогашен обществен министър и сегашен ръководител на Икономическия обществен съвет на Република България
България като обществената страна в този смисъл какви концепции е развила във времето и ги дава в поддръжка на своето общество?
България има много усложнена система, за разлика от много страни членки, във връзка с обществената поддръжка на хората. От една страна, през осигурителната система има отбрана за разнообразни типове осигурителни опасности, в това число по този метод се генерират и средствата за пенсии, за майчинство, за болнични. Но друга страна, с годините доста добре се разви и системата за обществено подкрепяне и обществени услуги. И въпреки да сме в действителност във връзка с компенсациите по-назад от европейските страни, това касае и системата за опазване на здравето, има въпреки всичко много сериозна развита система за обществени помощи и адресиране на характерни потребности, да вземем за пример на хора с увреждания. В последните години се развиха доста и услугите, които са свързани с деца, хора, които са в уязвено състояние, още веднъж хора с увреждания. Така че би трябвало да се гледа цялата система, а не съответно във връзка с обезпечаването.
Да, в случай че може да навлезем и в малко по-голяма конкретика, г-жо Русинова. Ако общественото обезпечаване е обвързвано със социално-икономическите връзки, то кои са у нас плюсовете и надлежно минусите?
За страдание, има потребност в действителност огромна част от тази система също да се реформира, само че един от сериозните плюсове е, че ние имаме в действителност добра система за отбрана при безработица, относително много дълги интервали по отношение на други страни членки, добра отбрана във връзка с майките – ние сме страната с най-дълго майчинство и добре платено през първата година, в това число и втората година е платено, въпреки и минимално, което в огромна от част от другите страни на Европейския съюз го няма. Както и в последните няколко години с обвързване на част от обществените помощи с линията на беднотия също виждаме, че има забележителен растеж на обществените разноски. Около 4 милиарда са средствата, отделени за идната година, тъй че не можем да кажем, че не е дофинансирана самата система.
Знаем, че минималното обезщетение за безработица остава за поредна година 18 лв., в случай че не се неистина, макар че имаше доста оферти за нарастването му.
Имаше много оферти. Леко се покачва оптималното обезщетение за безработица, само че има задоволително положителни благоприятни условия, в случай че човек обикновено се обезпечава на заплатата, която получава, да получава в относително дълъг интервал по-късно тавана на компенсации. Знаете, че се увеличи и оптималният застрахователен приход. За огромна част от страните членки не е толкоз дълъг интервалът и чисто номинално, въпреки минималното да е малко, огромна част от хората, които получават компенсации, получават и спомагателни услуги през бюрата по труда с консултиране, с благоприятни условия за търсене на работа. Съответно, в случай че приходите им дават отговор, биха могли да получават и обществени помощи.
Обобщаващ отчет за 2023 година на Генералната дирекция за здраве и сигурност на храните на Европейската комисия загатва и нашата страна. България има високи равнища на предотвратима смъртност, дължаща се на COVID-19, инсулт, исхемична болест на сърцето, рак на белия дроб и свързани с алкохола болести през 2020 година България има едни от най-ниските равнища на скрининг за рак в Европейския съюз, със обилни социално-икономически и географски разлики. Споменато е също по този начин, че България е на шесто място по незадоволеност на жителите във връзка с потребностите им от психично-здравни грижи и качество на психично-здравните услуги в Европейския съюз, като в същото време има относително ниска психично-здравна тежест. Най-често срещаните разстройства на психологично здраве са тревога, меланхолия и разстройства, свързани с използването на алкохол и опиати. Г-жо Русинова, по какъв начин да насочим прожекторите към тези няколко казуса, които ви изброих, и да измислим някаква скица за по-добра обществена отбрана на хората и на българското общество?
Специално тематиките за психологичното здраве са напълно във фокуса на Икономическия и обществен съвет, както и на Европейския стопански и обществен комитет, тъй като това е тематика, която директно касае и работоспособността на хората. Особено след Коронавирус тази тематика в действителност е извънредно значима. Затова по самодейност на наши членове, които са и членове на Европейския стопански и обществен комитет, това лято ние приехме едно мнение за какви ограничения би трябвало страната да предприеме във връзка с това да се направи проект за възстановяване на психологичното здраве. Всичко останало, обвързвано с предварителна защита на заболяване, е въпрос в действителност на здравната система, само че и касае възстановяване на системата на здравословни и безвредни условия на труд. По тази тематика също има много мнения, които Икономическият и обществен съвет е направил, както и особено във връзка с Националната стратегия за идната година също сме излезли със мнение, с съответни рекомендации в какви области и по какъв начин да се задълбочи тази стратегия.
Можете ли да ни кажете някои от тези рекомендации?
Специфично би трябвало да се огледа към всеки един от секторите. Една от главните ни рекомендации е това да се обърне внимание на службите по трудова медицина, да може там да се актуализира нормативната база, която ги контролира, и метода, по който работи цялата система, тъй като в действителност предварителната защита и профилактиката са в основата на това по-късно да имаме по-здрава нация. И това касае и възстановяване и на изискванията на труд в предприятията.
Кои детайли съгласно вас в обществената ни политика се подценяват?
Не мога да кажа, че има съответни детайли, които се подценяват. По-скоро е добре в действителност малко да се обърне внимание на пазара на труда, тъй като тематиката, която някак си не виждаме, е добре покрита от Закона за бюджета – методът, по който, въпреки и малцина, неактивни безработни хора, изключително младежи, се засилват и с какво може страната да поддържа работодателите за казуса, който съвсем всеки бранш има, с неналичието на фрагменти. Както и тематиката за приходите, тъй като отвън дебата за минималната работна заплата, няма съответни политики, които се развиват във връзка с междинните приходи.
Споменахте доскоро и думата " регулация “. На първо място къде да има такава, съгласно вас?
По отношение на приходите упованията са да се транспонира директивата за минималните работни заплати през идната година, тъй че би трябвало там, през договарянето сред работодатели и синдикати, в действителност да се реализира по-добър баланс. А пък във връзка с пазара на труда – мисля, че също с разговор с работодатели и синдикати може да се набележи проект по този начин, че да се върви към дълготрайно решение на проблемите на пазара на труда в България.
Как си представяте за в бъдеще провеждането на държавна обществена политика и има ли бъдеще тя, или от ден на ден хората ще бъдат принудени да се обръщат към частни лица за по-качествени и надеждни услуги?
Мисля, че страната много интензивно работи в обществената политика. Специално за обществените услуги – там има добре развита мрежа както от общински, по този начин и от неправителствени организации, които се усъвършенстват. Това, което оттук насетне е добре да се направи, е в действителност да се търсят не толкоз универсални способи за обществено подкрепяне и поддръжка, а по-скоро съобразени с съответните потребности на съответни пластове, на съответни хора.
България като обществената страна в този смисъл какви концепции е развила във времето и ги дава в поддръжка на своето общество?
България има много усложнена система, за разлика от много страни членки, във връзка с обществената поддръжка на хората. От една страна, през осигурителната система има отбрана за разнообразни типове осигурителни опасности, в това число по този метод се генерират и средствата за пенсии, за майчинство, за болнични. Но друга страна, с годините доста добре се разви и системата за обществено подкрепяне и обществени услуги. И въпреки да сме в действителност във връзка с компенсациите по-назад от европейските страни, това касае и системата за опазване на здравето, има въпреки всичко много сериозна развита система за обществени помощи и адресиране на характерни потребности, да вземем за пример на хора с увреждания. В последните години се развиха доста и услугите, които са свързани с деца, хора, които са в уязвено състояние, още веднъж хора с увреждания. Така че би трябвало да се гледа цялата система, а не съответно във връзка с обезпечаването.
Да, в случай че може да навлезем и в малко по-голяма конкретика, г-жо Русинова. Ако общественото обезпечаване е обвързвано със социално-икономическите връзки, то кои са у нас плюсовете и надлежно минусите?
За страдание, има потребност в действителност огромна част от тази система също да се реформира, само че един от сериозните плюсове е, че ние имаме в действителност добра система за отбрана при безработица, относително много дълги интервали по отношение на други страни членки, добра отбрана във връзка с майките – ние сме страната с най-дълго майчинство и добре платено през първата година, в това число и втората година е платено, въпреки и минимално, което в огромна от част от другите страни на Европейския съюз го няма. Както и в последните няколко години с обвързване на част от обществените помощи с линията на беднотия също виждаме, че има забележителен растеж на обществените разноски. Около 4 милиарда са средствата, отделени за идната година, тъй че не можем да кажем, че не е дофинансирана самата система.
Знаем, че минималното обезщетение за безработица остава за поредна година 18 лв., в случай че не се неистина, макар че имаше доста оферти за нарастването му.
Имаше много оферти. Леко се покачва оптималното обезщетение за безработица, само че има задоволително положителни благоприятни условия, в случай че човек обикновено се обезпечава на заплатата, която получава, да получава в относително дълъг интервал по-късно тавана на компенсации. Знаете, че се увеличи и оптималният застрахователен приход. За огромна част от страните членки не е толкоз дълъг интервалът и чисто номинално, въпреки минималното да е малко, огромна част от хората, които получават компенсации, получават и спомагателни услуги през бюрата по труда с консултиране, с благоприятни условия за търсене на работа. Съответно, в случай че приходите им дават отговор, биха могли да получават и обществени помощи.
Обобщаващ отчет за 2023 година на Генералната дирекция за здраве и сигурност на храните на Европейската комисия загатва и нашата страна. България има високи равнища на предотвратима смъртност, дължаща се на COVID-19, инсулт, исхемична болест на сърцето, рак на белия дроб и свързани с алкохола болести през 2020 година България има едни от най-ниските равнища на скрининг за рак в Европейския съюз, със обилни социално-икономически и географски разлики. Споменато е също по този начин, че България е на шесто място по незадоволеност на жителите във връзка с потребностите им от психично-здравни грижи и качество на психично-здравните услуги в Европейския съюз, като в същото време има относително ниска психично-здравна тежест. Най-често срещаните разстройства на психологично здраве са тревога, меланхолия и разстройства, свързани с използването на алкохол и опиати. Г-жо Русинова, по какъв начин да насочим прожекторите към тези няколко казуса, които ви изброих, и да измислим някаква скица за по-добра обществена отбрана на хората и на българското общество?
Специално тематиките за психологичното здраве са напълно във фокуса на Икономическия и обществен съвет, както и на Европейския стопански и обществен комитет, тъй като това е тематика, която директно касае и работоспособността на хората. Особено след Коронавирус тази тематика в действителност е извънредно значима. Затова по самодейност на наши членове, които са и членове на Европейския стопански и обществен комитет, това лято ние приехме едно мнение за какви ограничения би трябвало страната да предприеме във връзка с това да се направи проект за възстановяване на психологичното здраве. Всичко останало, обвързвано с предварителна защита на заболяване, е въпрос в действителност на здравната система, само че и касае възстановяване на системата на здравословни и безвредни условия на труд. По тази тематика също има много мнения, които Икономическият и обществен съвет е направил, както и особено във връзка с Националната стратегия за идната година също сме излезли със мнение, с съответни рекомендации в какви области и по какъв начин да се задълбочи тази стратегия.
Можете ли да ни кажете някои от тези рекомендации?
Специфично би трябвало да се огледа към всеки един от секторите. Една от главните ни рекомендации е това да се обърне внимание на службите по трудова медицина, да може там да се актуализира нормативната база, която ги контролира, и метода, по който работи цялата система, тъй като в действителност предварителната защита и профилактиката са в основата на това по-късно да имаме по-здрава нация. И това касае и възстановяване и на изискванията на труд в предприятията.
Кои детайли съгласно вас в обществената ни политика се подценяват?
Не мога да кажа, че има съответни детайли, които се подценяват. По-скоро е добре в действителност малко да се обърне внимание на пазара на труда, тъй като тематиката, която някак си не виждаме, е добре покрита от Закона за бюджета – методът, по който, въпреки и малцина, неактивни безработни хора, изключително младежи, се засилват и с какво може страната да поддържа работодателите за казуса, който съвсем всеки бранш има, с неналичието на фрагменти. Както и тематиката за приходите, тъй като отвън дебата за минималната работна заплата, няма съответни политики, които се развиват във връзка с междинните приходи.
Споменахте доскоро и думата " регулация “. На първо място къде да има такава, съгласно вас?
По отношение на приходите упованията са да се транспонира директивата за минималните работни заплати през идната година, тъй че би трябвало там, през договарянето сред работодатели и синдикати, в действителност да се реализира по-добър баланс. А пък във връзка с пазара на труда – мисля, че също с разговор с работодатели и синдикати може да се набележи проект по този начин, че да се върви към дълготрайно решение на проблемите на пазара на труда в България.
Как си представяте за в бъдеще провеждането на държавна обществена политика и има ли бъдеще тя, или от ден на ден хората ще бъдат принудени да се обръщат към частни лица за по-качествени и надеждни услуги?
Мисля, че страната много интензивно работи в обществената политика. Специално за обществените услуги – там има добре развита мрежа както от общински, по този начин и от неправителствени организации, които се усъвършенстват. Това, което оттук насетне е добре да се направи, е в действителност да се търсят не толкоз универсални способи за обществено подкрепяне и поддръжка, а по-скоро съобразени с съответните потребности на съответни пластове, на съответни хора.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ