Фигурите на писатели и журналисти поставят проблема с Народния съд

Фигурите на писатели и публицисти слагат казуса с Народния съд в извънредно персонален подтекст, сподели проф. Пламен Дойнов, създател и съставител на тритомника „ Писателите и Народният съд “ в Книжен център „ Гринуич “..

Откъси от творбата прочете артистът Милен Миланов.

„ Давам си сметка, че този диалог е сложен, не тъй като тематиката е тежка, а по напълно друга причина – тематиката, точно посредством фигурите на писатели и публицисти, слага казуса с Народния съд в извънредно персонален подтекст “, сподели проф. Пламен Дойнов. „ Особено в този случай систематизираното говорене не е уместно, тъй като става въпрос за самостоятелно творчество “.

„ Змей Горянин е един от най-високите образци за това по какъв начин българската литература, даже притисната, даже наказана, в пандиза се пробва да бъде естествена литература “, сподели още проф. Дойнов.

„ Тритомникът е под надпис „ Писателите и Народният съд “, само че зад думата „ писатели “ се крие и думата „ публицисти “, продължи създателят. Според него писателите и публицистите не би трябвало да бъдат разделяни в обособени категории.

„ Цялата тази документи на комунистическия режим би трябвало да се чете сериозно – в случай че не се познава епохата, времето, хората по какъв начин са живели, тези документи могат да опошлят паметта на доста високи персонажи “, сподели проф. Веселин Методиев. Според него единствената обща линия на наказаните е национално-романтичното мислене. Проф. Методиев сподели, че това мислене е оживяло и през средата на XX век.

„ Това, което проф. Дойнов е дал в тези книги, би трябвало да се мисли по тази вероятност “, сподели проф. Методиев. „ Без такова мислене сърцевината, душата на тези хора, е оставена встрани “.

„ Тритомникът ме накара да си задам въпроса „ Как са подбрани тези хора на съд? “, сподели проф. Михаил Неделчев.

„ Това, което виждам, е в действителност доста печално, тъй като тези хора, които биват съдени, са в действителност прекомерно разнообразни и с друг нрав “, добави проф. Неделчев. „ Това, което е най-печално, са тези, които се съгласяват със своите съдии. Това е главен критерии за морала на тези, които биват съдени “.

„ Зададох си следния въпрос: „ Кои от нас биха били съдени през днешния ден, какъв брой от нас биха били изправени пред по този начин наречения български Народен съд? “, добави проф. Неделчев.

„ Това се трансформира в една пиеса на ужаса, която ме кара да си задавам доста въпроси, някои от които към този момент бяха повдигнати “, сподели доктор Тони Николов.

„ Когато не четем за тези събития черно на бяло, си задаваме въпроса: „ Какви са били тези хора? “, сподели още той. „ Контекстът на епохата е доста значим “.

„ На базата на този тритомник могат да се напишат доста книги за обособени случаи “, добави доктор Николов.