На няколко пъти е имало дебати за неговото премахването на

На няколко пъти е имало диспути за неговото премахването на Альоша, пренасяне или даже разрушение. Никога не съм бил последовател на разрушаването на каквото и да било – основано и издигнато от човешката ръка. Още повече монумент.

Познавах един от основателите на този монумент, известният пловдивски ваятел Иван Топалов. Още като младеж обичах да го виждам по какъв начин работи в неговото ателие, което тогава се намираше близо до тогавашната пловдивска гимназия " Димитър Благоев ".

Някои изрекоха мнение, че това е задача, за която са нужни големи средства. И бяха твърдо уверени в това. И в действителност звучаха доста безапелационно. На пръв взор доводите им изглеждаха достоверни. Наистина с цел да се направи път до паметника за товарни камиони, които да извозват каменните парчета, е обвързвано с доста средства.

Изтъкна се, че бетоновата носеща структура вътре в паметника е доста здрава и е армирана със стоманени релси.

В случая за мен е забавна техническата страна на въпроса. В продължение на доста години живях на Понеделник пазара. Имах опция да виждам по какъв начин и по какъв метод каменарите разбиваха твърдия сиенит. Между двата минерала гранит и сиенит като свойства и състав разликата е минимална. Особеното е, че сиенитът е много рядко срещан минерал в природата и въобще по света за разлика от гранита. И по тази причина пловдивчани би трябвало да ценят и пазят този подарък на природата.

Каменарската специалност е съвсем на изгубване в България. Вероятно към момента може да се откри занаятчия каменар. Тези майстори каменари знаят къде да създадат отвора в камъка, където се слага гърмежа.

Знаят какъв брой гърмеж да сложат в дупката. Знаят какъв брой дупки би трябвало да се създадат, на какво разстояние една от друга. Благодарение на техните познания и умения разрушаването на един каменен или бетонов детайл може да стане напълно елегантно и безпроблемно без значение какъв брой е огромен. Те могат да срутен този детайл по този начин, че от него да остане единствено една купчина каменни парчета.

Извозването на каменните парчета също не е проблем за този, който знае по какъв начин да го направи. Преди години бях писал за срутището на Джамбаз тебе, което стана през една нощ. Може би за него си спомня моя другар арх. Петър Дикиджиев. Тогава се изсипа голяма скална маса, която трябваше да се отстрани. Разбира се, път до там няма и не можеше да се направи.

Решението беше доста просто. От мястото, където се срути скалната маса, до градинката в подножието на тепето се направи един улей от здрави дървени талпи. По този улей се изсипваше скалната маса и от него непосредствено тя попадаше в каросерията на самосвалите,които влизаха в градинката на заден ход. Камионите с цел да влязат в градинката се наложи да разбият част от красивата каменна ограда. Няколко месеца продължи извозването. За мое голямо страдание тази красива каменна ограда по късно напълно беше отстранена.

На кого ли е пречила? И къде ли са отишли каменните парчета, от които тя бе построена?

Каменната ограда наподобаваща вид циклопна зидария е приложена на доста други места на Джамбаз тепе. Заслужава си човек да я прегледа по в детайли, само че тава е друга доста дълга тематика.

Една голяма тематика са естествените материали, които се ползват в архитектурата. Лошо е, че основателите на архитектурните планове мъчно могат да разграничат гранит от сиенит, не знаят какво е базалт или бигор, риолит. Дали може някой да разграничи по аромата дървесината от дъб от тази на бук или бреза?!

Изкуственият разсъдък ще ни помогне.

Из спомените на арх. Олег Каразапрянов