Николай Серафимов, Мюзикхолен театър - Пловдив: Благоденствие е да имаш обичта на хората около себе си
Мюзикхолен спектакъл Пловдив чества своя 30-годишен празник. Театърът съществува от 1993 година и има зад тила си многочислени участия в лични и непознати спектакли, както и доста награди и номинации.
Танцовият спектакъл кани своите другари и фенове през днешния ден в ДК " Борис Христов “, където със спектакъла " Отново дружно “ ще бъде празнуван юбилея. За театъра и идното събитие споделя в изявление за предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " Николай Серафимов, създател на танцовата групировка.
Разкажете ни по какъв начин породи Мюзикхолен спектакъл и от кое място пристигна концепцията за него?
Мюзикхолен спектакъл Пловдив е учреден 1993 година, преди 30 години. Възникна концепцията по причина, тогава умря Фреди Меркюри, а пък аз съм фен на музиката на “Куин ". И ми пристигна концепцията да създадем театър по тяхна музика. Написах сюжета, предложих го на един сътрудник, с който работихме тогава дружно, за да го създадем с групата, която водихме. Той отхвърли, тъй като желаех аз да направя два танца от спектакъла, хореографията. Той отхвърли, че щяло да има разностилие. Тогава взех решение да записвам Мюзикхолен спектакъл Пловдив и да си направя самичък този театър. Да, беше много добре признат от публиката. По принцип в Пловдив, даже и в България няма от този вид спектакли, както ние ги вършим танцови, с смес на театрални подиуми, плюс мюзикъли. И беше възторг тогава. И малко по малко се стартира със идващите неща, които всички в Пловдив, уповавам се знаят.
Как ще отбележите неговият 30-годишен празник?
Принципно тази година, този празник сме решили да бъде взаимен с всички останали наши участници от преди 30 години. Това, че сме поканили като гост-танцьори тези хора, които към този момент са по на 50, 40 години и така нататък не всички се отзоваха заради ред аргументи претовареност, неявяване от България даже и от Пловдив. Но някъде над 50% от тях бяха доста впечатлени и се включиха в присъединяване в спектакъла, тъй че станахме някъде 60 души участници в юбилейния театър. Той е една ретроспекция на спектаклите, персоналните, наши спектакли имам поради, не по непознати сюжети, а по наши си сюжети, които сме правили 7 на брой.
Това значи, че на всеки един от тези спектакли ще има една част от към 10 до 12 минути фрагменти от спектаклите, в които вземат участие действителни танцьори от преди 30 години. Отделно на ръка, като посетители съм поканил Керана, космонавтите, Антония Маркова, Валермо-артисти и илюзии, ръководителят на гилдията на вариететните актьори, който е и квартет “Интро ". Отделно, естествено ще би трябвало да покажем нашите най-малки танцьори, които са до 6-годишни, въпреки всичко те би трябвало да имат изява някаква.
Те са част от Мюзикхолен спектакъл Пловдив, както и малко по-големите, които са на малко по-голяма възраст 4-5 клас, както и хип-хоп групата, която ни е към танцовата школа на Мюзикхолен спектакъл. Имаме много неща, с които да изненадаме публиката и ще бъде един в действителност, съгласно мен, доста добър шоу-спектакъл, това си е безусловно шоу-спектакъл. Ще използваме също мултимедия, мултимедията към този момент е дейна в нашите последни спектакли. Между другото, не знам дали феновете знаят, само че тази година получихме премия “Икар " за спектакъла “Възраждане ".
Надявам се, другата година да успеем да си намерим сцена-зала в Пловдив, с цел да го изиграем, още веднъж да бъде гледан. Носители сме на премия “Пловдив " два пъти през тези годни, шест пъти сме номинирани за тази премия. Награда на СОЛИ, на организацията на такива, които се занимават напълно в България с любителско творчество - също, на вариететните актьори премия сме получили. Имаме награди много и от състезания, надпревари, фестивали и така нататък
За тези 30 години по какъв начин успяхте да съхраните пламъка и да не се откажете да вършиме това, което обичате?
Аз очевидно съм тип Дон Кихот, който се бори с вятърни мелници. Принципно доста пъти, дори другари викат “Абе, стига се занимава с тези нелепости, вземи с нещо по-сериозно, бизнес, пари да се вършат ". В общи линии, от време на време споделям, че не парите са значими в този живот, въпреки че са в действителност доста значими, с цел да имаш благополучие някакво.
Но благоденствието от време на време се показва освен в това да имаш предмети, а в това да имаш обичта на хората към себе си. Да виждаш желанието, което изпитват, когато са на сцена, в смисъл тръпката, тази страст, която изпитват, изключително пък по-късно, към този момент ги държи най-малко седмици нагоре. Щом всякога питат “Кога ще е идващият театър? ", това е гаранция, че тези хора имат предпочитание да го вършат. И на това предпочитание, аз не мога да обърна тил. Просто се усещам, не тъкмо длъжен да го върша, тъй като го върша на драго сърце, мисля, че ме разбирате, няма по какъв начин да кажа на хората “Стига толкоз, няма по какъв начин повече да работим, писна ми " и така нататък Но и дебелоглав, очевидно някакъв личен вътрешен дебелоглав имам за това.
А изпитвате ли носталгия през всичките тези години откогато сте почнали, в този момент като вършиме този юбилеен театър, към отминалото време?
Тя носталгията е естествена за всеки човек, който въпреки всичко отива към по-висока възраст, да кажа не завършек на живота и така нататък И постоянно, естествено се свързва с това какво ти е физическото положение. В интерес на истината, аз съм деен участник в целия театър, имам поради танцувам дружно с всички останали на една и съща нога, да го кажем. Да, това, което е било преди 30 години няма по какъв начин да бъде същото от моя страна, само че носталгията е до толкоз, доколкото с хората, с които сме правили спектаклите преди, ние сме си другари, само че не са участници в спектаклите.
Макар, че с това събиране, което направих в този момент, може би, идната концепция е да създадем един театър. Още от 2006 година съм и написал един сюжет за една приказка, която е по претекстове от български национални приказки и не е била действително осъществена, поради това, че техническите благоприятни условия, които тогава бяха вероятни, а това, което ми беше в главата нямаше по какъв начин да се случи. Но към този момент техниката не само за мултимедии и така нататък напредна много. И към този момент можем да създадем този театър.
Така че допускам ще включа много огромна част от тях в новия си остарял план, да го кажем. И естествено, разгадавам на някаква помощ, финансиране от Национален фонд “Култура " (НФК) или там Община, както те сега са едни от финансиращите спектакъла ни и той е по стратегия за културата в гр. Пловдив. Имам поради в културните събития за 2023 година сме включени в календара, за което съм им доста признателен, естествено. Но си търсим и още такива донори, с цел да си купим проектор лазерен.
Искрено поисквам да се случи спектакъла, който сте планували толкоз дълго време.
Да, получи се по този начин, че билетите съвсем са на изчерпване. Има сигурно някъде към десетина единствено да приключат, а пък времето дотогава има още 2 седмици. Даже през вчерашния ден и завчера на подготовките го коментирахме и взехме решение да създадем още един театър, който да бъде в 15 ч. след обед на преференциални цени, няма да вземат участие нашите специфични посетители в него. Но най-малко ще имат повече хора опция да посетят самия театър, в последна сметка той си е наш празник, не е на непознати хора. Тези дни ще бъде разгласен и този час, и уповавам се да бъде също претъпкан салона.
Танцовият спектакъл кани своите другари и фенове през днешния ден в ДК " Борис Христов “, където със спектакъла " Отново дружно “ ще бъде празнуван юбилея. За театъра и идното събитие споделя в изявление за предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " Николай Серафимов, създател на танцовата групировка.
Разкажете ни по какъв начин породи Мюзикхолен спектакъл и от кое място пристигна концепцията за него?
Мюзикхолен спектакъл Пловдив е учреден 1993 година, преди 30 години. Възникна концепцията по причина, тогава умря Фреди Меркюри, а пък аз съм фен на музиката на “Куин ". И ми пристигна концепцията да създадем театър по тяхна музика. Написах сюжета, предложих го на един сътрудник, с който работихме тогава дружно, за да го създадем с групата, която водихме. Той отхвърли, тъй като желаех аз да направя два танца от спектакъла, хореографията. Той отхвърли, че щяло да има разностилие. Тогава взех решение да записвам Мюзикхолен спектакъл Пловдив и да си направя самичък този театър. Да, беше много добре признат от публиката. По принцип в Пловдив, даже и в България няма от този вид спектакли, както ние ги вършим танцови, с смес на театрални подиуми, плюс мюзикъли. И беше възторг тогава. И малко по малко се стартира със идващите неща, които всички в Пловдив, уповавам се знаят.
Как ще отбележите неговият 30-годишен празник?
Принципно тази година, този празник сме решили да бъде взаимен с всички останали наши участници от преди 30 години. Това, че сме поканили като гост-танцьори тези хора, които към този момент са по на 50, 40 години и така нататък не всички се отзоваха заради ред аргументи претовареност, неявяване от България даже и от Пловдив. Но някъде над 50% от тях бяха доста впечатлени и се включиха в присъединяване в спектакъла, тъй че станахме някъде 60 души участници в юбилейния театър. Той е една ретроспекция на спектаклите, персоналните, наши спектакли имам поради, не по непознати сюжети, а по наши си сюжети, които сме правили 7 на брой.
Това значи, че на всеки един от тези спектакли ще има една част от към 10 до 12 минути фрагменти от спектаклите, в които вземат участие действителни танцьори от преди 30 години. Отделно на ръка, като посетители съм поканил Керана, космонавтите, Антония Маркова, Валермо-артисти и илюзии, ръководителят на гилдията на вариететните актьори, който е и квартет “Интро ". Отделно, естествено ще би трябвало да покажем нашите най-малки танцьори, които са до 6-годишни, въпреки всичко те би трябвало да имат изява някаква.
Те са част от Мюзикхолен спектакъл Пловдив, както и малко по-големите, които са на малко по-голяма възраст 4-5 клас, както и хип-хоп групата, която ни е към танцовата школа на Мюзикхолен спектакъл. Имаме много неща, с които да изненадаме публиката и ще бъде един в действителност, съгласно мен, доста добър шоу-спектакъл, това си е безусловно шоу-спектакъл. Ще използваме също мултимедия, мултимедията към този момент е дейна в нашите последни спектакли. Между другото, не знам дали феновете знаят, само че тази година получихме премия “Икар " за спектакъла “Възраждане ".
Надявам се, другата година да успеем да си намерим сцена-зала в Пловдив, с цел да го изиграем, още веднъж да бъде гледан. Носители сме на премия “Пловдив " два пъти през тези годни, шест пъти сме номинирани за тази премия. Награда на СОЛИ, на организацията на такива, които се занимават напълно в България с любителско творчество - също, на вариететните актьори премия сме получили. Имаме награди много и от състезания, надпревари, фестивали и така нататък
За тези 30 години по какъв начин успяхте да съхраните пламъка и да не се откажете да вършиме това, което обичате?
Аз очевидно съм тип Дон Кихот, който се бори с вятърни мелници. Принципно доста пъти, дори другари викат “Абе, стига се занимава с тези нелепости, вземи с нещо по-сериозно, бизнес, пари да се вършат ". В общи линии, от време на време споделям, че не парите са значими в този живот, въпреки че са в действителност доста значими, с цел да имаш благополучие някакво.
Но благоденствието от време на време се показва освен в това да имаш предмети, а в това да имаш обичта на хората към себе си. Да виждаш желанието, което изпитват, когато са на сцена, в смисъл тръпката, тази страст, която изпитват, изключително пък по-късно, към този момент ги държи най-малко седмици нагоре. Щом всякога питат “Кога ще е идващият театър? ", това е гаранция, че тези хора имат предпочитание да го вършат. И на това предпочитание, аз не мога да обърна тил. Просто се усещам, не тъкмо длъжен да го върша, тъй като го върша на драго сърце, мисля, че ме разбирате, няма по какъв начин да кажа на хората “Стига толкоз, няма по какъв начин повече да работим, писна ми " и така нататък Но и дебелоглав, очевидно някакъв личен вътрешен дебелоглав имам за това.
А изпитвате ли носталгия през всичките тези години откогато сте почнали, в този момент като вършиме този юбилеен театър, към отминалото време?
Тя носталгията е естествена за всеки човек, който въпреки всичко отива към по-висока възраст, да кажа не завършек на живота и така нататък И постоянно, естествено се свързва с това какво ти е физическото положение. В интерес на истината, аз съм деен участник в целия театър, имам поради танцувам дружно с всички останали на една и съща нога, да го кажем. Да, това, което е било преди 30 години няма по какъв начин да бъде същото от моя страна, само че носталгията е до толкоз, доколкото с хората, с които сме правили спектаклите преди, ние сме си другари, само че не са участници в спектаклите.
Макар, че с това събиране, което направих в този момент, може би, идната концепция е да създадем един театър. Още от 2006 година съм и написал един сюжет за една приказка, която е по претекстове от български национални приказки и не е била действително осъществена, поради това, че техническите благоприятни условия, които тогава бяха вероятни, а това, което ми беше в главата нямаше по какъв начин да се случи. Но към този момент техниката не само за мултимедии и така нататък напредна много. И към този момент можем да създадем този театър.
Така че допускам ще включа много огромна част от тях в новия си остарял план, да го кажем. И естествено, разгадавам на някаква помощ, финансиране от Национален фонд “Култура " (НФК) или там Община, както те сега са едни от финансиращите спектакъла ни и той е по стратегия за културата в гр. Пловдив. Имам поради в културните събития за 2023 година сме включени в календара, за което съм им доста признателен, естествено. Но си търсим и още такива донори, с цел да си купим проектор лазерен.
Искрено поисквам да се случи спектакъла, който сте планували толкоз дълго време.
Да, получи се по този начин, че билетите съвсем са на изчерпване. Има сигурно някъде към десетина единствено да приключат, а пък времето дотогава има още 2 седмици. Даже през вчерашния ден и завчера на подготовките го коментирахме и взехме решение да създадем още един театър, който да бъде в 15 ч. след обед на преференциални цени, няма да вземат участие нашите специфични посетители в него. Но най-малко ще имат повече хора опция да посетят самия театър, в последна сметка той си е наш празник, не е на непознати хора. Тези дни ще бъде разгласен и този час, и уповавам се да бъде също претъпкан салона.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ