Ще си позволя да споделя един пътепис за пътуването ми

Ще си разреша да споделя един пътепис за пътуването ми от София до Рим и назад. Моля, приемете моите усещания като персонални, не налагам мнение, просто споделям.

Когато се намираш в Рим, градът на вековната история и просвета, е елементарно да се заслепиш от величието му. Но както всеки пътуващ, по този начин и аз потеглих да съпоставям с нашата столица – София. Тя не е изключение в уникалността и магията, която излъчва. Тези две величия – Рим и София – са освен географски разнообразни, само че също по този начин дават взор на другия метод на живот, просвета и подходи към урбанизацията. Запитах се –  може ли човек да се гордее със своето отечество, сравнявайки София с Рим?

Без подозрение, всеки от нас, който живее в София, може да показа какво прави този град неповторим за него. За едни е столица, за мен е и роден град и се усещам супер уютно.

София съчетава актуалните провокации на възходящ мегаполис с магията на българската история и просвета. От забележителни исторически монументи като катедралата " Свети Александър Невски “ и Ротондата " Свети Георги “, до съвременни бизнес здания и заведения, които основават динамична и живописна атмосфера. София е същински коктейл от остаряло и ново.

Въпреки това, Рим – с неговото завещание от антични империи, барокови дворци и архитектурни шедьоври – носи една специфичност и чувство за безкрайност, което от време на време може да сътвори усещане, че София не може да се съпостави с него. Но дали това в действителност е по този начин? Искреният ми отговор е - не. Тези два града са в действителност несравними и никога не бих убеждавала някой, че София превъзхожда Рим или противоположното, само че си разрешавам да направя паралела.

Така се стече моето посещаване, че видях кварталите – от старите до новостроящите се. Санирани блокчета съвсем няма. Изглеждат малко вехти. От първия до втори-трети етаж, наложително има решетки на прозорците. Няма жилищна постройка без външни щори/кепенци. Започне ли да се свечерява, от всички направления чуваш скърцането на падащите щори и противоположното – при първите слънчеви лъчи стартират да ги подвигат.

Нещото, което доста ме впечатли са балконите. Всички са накичени със саксии с цветя. На по-големите даже има лимонови или портокалови дръвчета. И да поясня, в множеството случаи не става въпрос за балкон, а за големи тераси. Площта им е колкото един хол в панелен блок у нас. Всичките са покрити – има люлки, шезлонги, даже маса за осем индивида и отново има място. Невероятни тераси, а и климатът го разрешава, тъй като през февруари в Рим е към 15 градуса. В парковете има зелена трева, а в саксиите на балконите – цъфтят цветя. Стане ли мрачно, палят балконските фенери, а перилата са окичени с лампички. Това е по този начин освен поради скорошните празници, а просто тъй като терасите са част от жилището.

Усетих атмосферата и в градския превоз. Много забавен феномен. Автобусите са по-малки от нашите, само че съвсем постоянно празни, наложително сядаш. Не стопират на избраните спирки, в случай че не махнеш като стопаджия. Имаш ли предпочитание да слезеш на идна спирка – звъниш, единствено тогава стопира. Плащаш алегорично с карта 1.50 евро, само че пътуваш с този билет в границите на 90 мин.

За всички красиви и заслужаващи вниманието на екскурзианта места, няма да приказвам. Просто Рим е чудо, респект към минало и просвета. Рим е " безконечният град ", а наследството му е със международно самопризнание.

Искам да прегледам това, което остава прикрито и ме накара да се усещам горда софиянка.

Заведенията не са изключително лъскави, съвсем няма светещи реклами. Масите са набутани компактно една до друга. Менютата не са като нашите " романи ". Въпреки това е доста вкусно и хората са извънредно общителни, без забележки. Пиците не са като нашите – има по два-три продукта, само че очевидно грешката е в нас.

Пътищата са с безупречна маркировка. Не видях изтъркана пешеходна пътека или велоалея. В работен ден, трафикът на огромен бул. е повече от впечатляващ за нас – на светофар чакат 7-10 коли. И като прибавим постоянно празните рейсове, заключението е, че в Рим /без туристите/, живеят толкоз хора, колкото в София, само че площта е в пъти по-голяма.

Гарите и метрото са доста запуснати. Софиянци, гордейте се с метростанциите, такива в Рим няма.

Бензиностанциите са на всяка крачка, но… на самообслужване в огромната си част –колонка-две. Няма магазин, лъскаво заведение или тоалетна. Шок! Ние сме привикнали на бензиностанцията всичко да свети, мига, да хапнем, пийнем и да употребяваме тоалетна.

Тяхната " Витошка " е друга от нашата. Магазини на международни марки, цени до Бога, но…витрините не са големи и приканващи, а тротоарът е стеснен – едвам вървят двама индивида. Особено в центъра, който е културен монумент, дограмите на магазините са безусловно архаични. Липсва цялата " пищност " на нашите.

Моето персонално пътешестване в Рим ме накара да се замисля за нашата столица. Колкото и да беше вълнуващо да се разхождам по римските улици и да се любувам на хубостта на античния свят, не мога да не виждам по какъв начин София ме кара да се усещам вкъщи – уютно, с всички нюанси на нашето културно завещание. Рим ми сподели какъв брой скъп е опитът, който българите имаме в основаването на нещо значимо за бъдещето, само че също по този начин и в уважението към своето минало.

Въпреки, че Рим е икона на вечността и знак на историята, София е жива, динамична столица, която продължава да се трансформира и развива. София, може би не разполага с имперска големина като Рим, само че има не по-малка стойност и прелест. Тя е нашият дом, нашата горделивост, и съм сигурна, че всеки българин, който я опознае, може да се гордее с нея и да я обича, тъкмо както и аз.