Когато една трета от Пловдив бе разрушен
" Много и разновидни злочестини са сплотявали нашия изстрадал народ: суша, безплодни години, апетит, наводнения, градушки, пожари, трусове, епидемии, войни, погроми, междуособици и прочие, само че няма по-страшна и по -ужасна неволя от тази, която на 14 и 18 април 1928 година изпита популацията на хубавата и плодородна Южна България вследствие пагубното земетресение.
Целта не е да дам художествено изложение на преживелиците национални, което, признавам, не е по силите ми, а единствено да посоча някои имена и обстоятелства за блестящо проявена социална и интернационална взаимност, за съзнателно изпълнен дълг, за самопожертвователност и подвиг, които заслужават хвалба и поощрение и би трябвало да се знаят и сочат за образец на днешната юноша и на идещите след нас генерации. " Това разказва Недко Каблешков за своята книга " Страшната национална неволя “, която е за едно от най-страшните естествени бедствия, случили се в България.
То става през 1928 година Тогава сред 14 и 18 април се случват няколко подред труса в България. Това от 18 април, с магнитуд от 7,0 по Рихтер, е най-тежкото от всички. Нарича се още Пловдиското земетресение.
Първият трус е регистриран в 11 часа 20 минути преди обяд на 14 април 1928 година с епицентър на към 8 км северозападно от Чирпан и с магнитуд 6,8 по Рихтер. След него са разрушени съвсем всички здания в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай).
На въпросният 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта следва нов мощен трус с сходен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър близо до Поповица. Тогава една трета от Пловдив е бил опустошен.
След трусoвете доста хора живеят и спят навън - в палатки от черги.
Земетресенията засягат една седма от територията на България с над 400 хиляди души население. Пострадали са над 240 села. Жертвите са 107 души и 500 са ранените. Земетресенията предизвикват общо вреди на стойност към 3,3 милиарда лв.. Над 72 хиляди здания са наранени като към 26 хиляди здания от тях са разрушени; 402 от разрушените здания са били държавни и общински учебни заведения, а 250 – църкви.
В събота към обяд, когато става първия трус, доста от хората са били отвън домовете си, а децата по принцип са били в пролетна почивка. Този факт избавя стотици човешки живота.
Военният клуб в Пловдив е опустошен, по-късно е ремонтиран, само че постройката не доближава първичната си пищност с високите кули. Сградата, в която е заседавало Областно заседание на Източна Румелия, е потърпевша съществено от земетресението и през 1930 година е разрушена. Храмът " Света Неделя “ е мощно потърпевш и е главно ремонтиран през 1930 година
Едва приключена през 1927 година новата триетажна постройка на Международната католическа болница в Пловдив е също потърпевша. Партерът и външната стена на източното стълбище са изцяло разрушени. Земетресението нанася големи вреди на музея към френския колеж в Пловдив. Много от експонатите са развалени. През 1934 година музеят е още веднъж спретнат и отворен за визити.
Непокътнати остават къщите в Стария град. Изградени от греди свързани със скоби, при трус те се люлеят и усукват, само че не падат. Останали са и къщите по план на Йосиф Шнитер, който към този момент е употребявал бетон. Железопътният мост в Пловдив е преместен настрана с 28 см.
Държавата реагира бързо и съответно на обстановката, като даже персонално цар Борис III посещава разрушените обитаеми места и остава в Пловдив като се ангажира в образуване на първата помощ на потърпевшите. Народното събрание основава Дирекция за подкрепяне и възобновяване земетръсната област, чиято цел е и научното проучване на земетресенията. Тя финансира строителството на публичните здания и подкрепя потърпевшото население.
Държавата отпуска 100 милиона лв. за възобновяване на вредите. В рамките на три години дирекцията съумява съвсем изцяло да в профил вредите от разрушенията. За това оказват помощ и към 880 млн. лв., които България получава от Обществото на народите.
Чешкият публицист Владимир Сис инициира акция за събиране на помощи за потърпевшите от земетресението и съумява да събере сума от 160 хиляди крони. Международните помощи доближават над 60 млн. лв. от повече от 30 страни.
Според специалистите 97 % от територията на страната е застрашена от сеизмични въздействия. Най-опасните сеизмични зони в България са Крупнишката, Софийската, Маришката, Шабленската и Горнооряховската.
Целта не е да дам художествено изложение на преживелиците национални, което, признавам, не е по силите ми, а единствено да посоча някои имена и обстоятелства за блестящо проявена социална и интернационална взаимност, за съзнателно изпълнен дълг, за самопожертвователност и подвиг, които заслужават хвалба и поощрение и би трябвало да се знаят и сочат за образец на днешната юноша и на идещите след нас генерации. " Това разказва Недко Каблешков за своята книга " Страшната национална неволя “, която е за едно от най-страшните естествени бедствия, случили се в България.
То става през 1928 година Тогава сред 14 и 18 април се случват няколко подред труса в България. Това от 18 април, с магнитуд от 7,0 по Рихтер, е най-тежкото от всички. Нарича се още Пловдиското земетресение.
Първият трус е регистриран в 11 часа 20 минути преди обяд на 14 април 1928 година с епицентър на към 8 км северозападно от Чирпан и с магнитуд 6,8 по Рихтер. След него са разрушени съвсем всички здания в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай).
На въпросният 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта следва нов мощен трус с сходен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър близо до Поповица. Тогава една трета от Пловдив е бил опустошен.
След трусoвете доста хора живеят и спят навън - в палатки от черги.
Земетресенията засягат една седма от територията на България с над 400 хиляди души население. Пострадали са над 240 села. Жертвите са 107 души и 500 са ранените. Земетресенията предизвикват общо вреди на стойност към 3,3 милиарда лв.. Над 72 хиляди здания са наранени като към 26 хиляди здания от тях са разрушени; 402 от разрушените здания са били държавни и общински учебни заведения, а 250 – църкви.
В събота към обяд, когато става първия трус, доста от хората са били отвън домовете си, а децата по принцип са били в пролетна почивка. Този факт избавя стотици човешки живота.
Военният клуб в Пловдив е опустошен, по-късно е ремонтиран, само че постройката не доближава първичната си пищност с високите кули. Сградата, в която е заседавало Областно заседание на Източна Румелия, е потърпевша съществено от земетресението и през 1930 година е разрушена. Храмът " Света Неделя “ е мощно потърпевш и е главно ремонтиран през 1930 година
Едва приключена през 1927 година новата триетажна постройка на Международната католическа болница в Пловдив е също потърпевша. Партерът и външната стена на източното стълбище са изцяло разрушени. Земетресението нанася големи вреди на музея към френския колеж в Пловдив. Много от експонатите са развалени. През 1934 година музеят е още веднъж спретнат и отворен за визити.
Непокътнати остават къщите в Стария град. Изградени от греди свързани със скоби, при трус те се люлеят и усукват, само че не падат. Останали са и къщите по план на Йосиф Шнитер, който към този момент е употребявал бетон. Железопътният мост в Пловдив е преместен настрана с 28 см.
Държавата реагира бързо и съответно на обстановката, като даже персонално цар Борис III посещава разрушените обитаеми места и остава в Пловдив като се ангажира в образуване на първата помощ на потърпевшите. Народното събрание основава Дирекция за подкрепяне и възобновяване земетръсната област, чиято цел е и научното проучване на земетресенията. Тя финансира строителството на публичните здания и подкрепя потърпевшото население.
Държавата отпуска 100 милиона лв. за възобновяване на вредите. В рамките на три години дирекцията съумява съвсем изцяло да в профил вредите от разрушенията. За това оказват помощ и към 880 млн. лв., които България получава от Обществото на народите.
Чешкият публицист Владимир Сис инициира акция за събиране на помощи за потърпевшите от земетресението и съумява да събере сума от 160 хиляди крони. Международните помощи доближават над 60 млн. лв. от повече от 30 страни.
Според специалистите 97 % от територията на страната е застрашена от сеизмични въздействия. Най-опасните сеизмични зони в България са Крупнишката, Софийската, Маришката, Шабленската и Горнооряховската.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ