Как се става инженер? С Малкият принц и художествен бюст на собствената съпруга
Инж. Михаела Пенева мъчно дефинира себе си с една дума. Защото е по едно и също време и създател, и бизнесмен. През 2024 година тя приключва Техническия университет в Пловдив компетентност " Дизайн и печатни връзки “. И пази дипломна работа с... Малкият принц и неговата другарка лисицата, седнали под звездите. Всъщност точната дефиниция на работата й звучи напълно друго - " Изработване на първокласен интерактивен фотоалбум с добавена действителност “.
Пенева не скрива, че не е правила създаването си сама, а е получил техническа поддръжка от своя другар. " Той ми оказа помощ с концепцията да съчетая физически албум с нещо, което е цифрово. Аз бях на стаж в неговата печатница. Там ми предоставиха софтуера, с който направих добавена действителност в албума. Това, което се случва, е, че фотосите в албума оживяват. Външните корици на албума изрязах лазерно от мукава и я " облякох “ с плат.
Вкъщи имам съществени печатни машини – плотери, принтери, щанцова машина, тъй че съвсем всичко върших у нас. На корицата на моя дипломен албум сложих контур на Малкият принц и неговата другарка лисицата, а звездите над тях могат да светят, когато започнете да разпростирате албума. Албумът е за първата годинка на едно дете и наличието е под формата на дневник и е напълно ръчно шит “ - изяснява инж. Пенева.
На първата страница на албума тя е сложила QR-код, с който се отваря приложение, посредством което фотосите, към които се насочи мобилният телефон, оживяват на екрана му. Идеята ми е посредством моя цифров албум фамилията да резервира спомените си, споделя инж. Михаела Пенева.
След като приключва своята бакалавърска степен и става инженер, тя стартира собствен дребен бизнес с произвеждане на интерактивни цифрови албуми. Младата специалистка допуска, че в случай че не бе приключила инженерната си компетентност, може би отново щеше да научи по какъв начин се вършат албуми. Има курсове за това. Но никога нямало да знае някои тънкости за предпечата, печата и за изработването на книжното тяло. Днес упоритостта на инж. Михаела Пенева е да стартира работа и в печатарската промишленост, обвързвана с дизайна и с печата. Но без да прекъсва своето албумно произвеждане. " То ми е занимание и желая да продължа да го развъртвам ", заключи тя.
Асистент инж. Георги Райнов пази през 2024 година магистърска степен с триизмерно напечатан бюст на личната му брачна половинка. Той изяснява: " За магистърска дипломна работа избрах технология за 3D принтиране плюс сканиране. Крайната цел беше да основа човешки бюст – това е главата на индивида и раменете му. Освен скенер за задачата могат да се употребяват фотографии на индивида, като може да се наложи и в допълнение ваятелска работа при положение, че се работи по черно-бяла снимка от преди доста години. Аз направих бюст на жена ми, като използвах 3D принтера на нашия университет, а материалите за този бюст се назовават PLA и ABS. Доволен съм, че брачната половинка ми хареса крайния резултат, само че и на нея не й беше елементарно, тъй като в процеса на работа се постановяваше неведнъж да стои неподвижна, до момента в който аз се въртях към нея, заснемайки десетки нейни фотоси от разнообразни ъгли “.
Инженер Райнов искрено споделя, че в Техническия университет – филиал Пловдив попада малко инцидентно, тъй като е приключил професионална гимназия по архитектура. Бил доста добър възпитаник по математика и изобразяване, само че архитектурата не била насоката, в която желал да се развива. Затова избрал специалността " Графичен дизайн “ в други университети.
" За себе си " открих “ 3D принтирането на една образователна процедура. Разбира се, в университета са ми преподавали правилата на този способ, само че тогава за първи път самичък се оправих със основаването на тримерен промишлен артикул. Беше тип обемна опаковка. Не съм спал три нощи, с цел да усвоя софтуера и да направя първокласен артикул. Много ми хареса тъкмо тази работа. В нея открих своето. “ - спомня си младият помощник.
Колкото до преподавателската му работа, тя наподобява е наследствена линия, тъй като в рода му има четирима учители. " На отбраната на бакалавърска степен един от нашите преподаватели ми предложи да стана помощник и да стартира да образовам връстниците си. Аз към този момент бях почнал работа като печатар, само че ми се стори забавно и да преподавам. В университета към този момент повеждам извършения по " Цифрова снимка “ и " Оптика и колориметрия “. “ - споделя ас. инж. Георги Райнов. Сега той води извършения по 3D – моделиране на студенти от IV- ти курс, както и " Системи за щемпел “. Учи третокурсниците на цифрова снимка и колориметрия, а на първокурсниците преподава " Въведение в специалността “. Забелязвам, че колкото повече напредват студентите ми, толкоз повече въпроси задават, толкоз по-интересни им стават предметите ми, заключи помощник инж. Георги Райнов.
Пенева не скрива, че не е правила създаването си сама, а е получил техническа поддръжка от своя другар. " Той ми оказа помощ с концепцията да съчетая физически албум с нещо, което е цифрово. Аз бях на стаж в неговата печатница. Там ми предоставиха софтуера, с който направих добавена действителност в албума. Това, което се случва, е, че фотосите в албума оживяват. Външните корици на албума изрязах лазерно от мукава и я " облякох “ с плат.
Вкъщи имам съществени печатни машини – плотери, принтери, щанцова машина, тъй че съвсем всичко върших у нас. На корицата на моя дипломен албум сложих контур на Малкият принц и неговата другарка лисицата, а звездите над тях могат да светят, когато започнете да разпростирате албума. Албумът е за първата годинка на едно дете и наличието е под формата на дневник и е напълно ръчно шит “ - изяснява инж. Пенева.
На първата страница на албума тя е сложила QR-код, с който се отваря приложение, посредством което фотосите, към които се насочи мобилният телефон, оживяват на екрана му. Идеята ми е посредством моя цифров албум фамилията да резервира спомените си, споделя инж. Михаела Пенева.
След като приключва своята бакалавърска степен и става инженер, тя стартира собствен дребен бизнес с произвеждане на интерактивни цифрови албуми. Младата специалистка допуска, че в случай че не бе приключила инженерната си компетентност, може би отново щеше да научи по какъв начин се вършат албуми. Има курсове за това. Но никога нямало да знае някои тънкости за предпечата, печата и за изработването на книжното тяло. Днес упоритостта на инж. Михаела Пенева е да стартира работа и в печатарската промишленост, обвързвана с дизайна и с печата. Но без да прекъсва своето албумно произвеждане. " То ми е занимание и желая да продължа да го развъртвам ", заключи тя.
Асистент инж. Георги Райнов пази през 2024 година магистърска степен с триизмерно напечатан бюст на личната му брачна половинка. Той изяснява: " За магистърска дипломна работа избрах технология за 3D принтиране плюс сканиране. Крайната цел беше да основа човешки бюст – това е главата на индивида и раменете му. Освен скенер за задачата могат да се употребяват фотографии на индивида, като може да се наложи и в допълнение ваятелска работа при положение, че се работи по черно-бяла снимка от преди доста години. Аз направих бюст на жена ми, като използвах 3D принтера на нашия университет, а материалите за този бюст се назовават PLA и ABS. Доволен съм, че брачната половинка ми хареса крайния резултат, само че и на нея не й беше елементарно, тъй като в процеса на работа се постановяваше неведнъж да стои неподвижна, до момента в който аз се въртях към нея, заснемайки десетки нейни фотоси от разнообразни ъгли “.
Инженер Райнов искрено споделя, че в Техническия университет – филиал Пловдив попада малко инцидентно, тъй като е приключил професионална гимназия по архитектура. Бил доста добър възпитаник по математика и изобразяване, само че архитектурата не била насоката, в която желал да се развива. Затова избрал специалността " Графичен дизайн “ в други университети.
" За себе си " открих “ 3D принтирането на една образователна процедура. Разбира се, в университета са ми преподавали правилата на този способ, само че тогава за първи път самичък се оправих със основаването на тримерен промишлен артикул. Беше тип обемна опаковка. Не съм спал три нощи, с цел да усвоя софтуера и да направя първокласен артикул. Много ми хареса тъкмо тази работа. В нея открих своето. “ - спомня си младият помощник.
Колкото до преподавателската му работа, тя наподобява е наследствена линия, тъй като в рода му има четирима учители. " На отбраната на бакалавърска степен един от нашите преподаватели ми предложи да стана помощник и да стартира да образовам връстниците си. Аз към този момент бях почнал работа като печатар, само че ми се стори забавно и да преподавам. В университета към този момент повеждам извършения по " Цифрова снимка “ и " Оптика и колориметрия “. “ - споделя ас. инж. Георги Райнов. Сега той води извършения по 3D – моделиране на студенти от IV- ти курс, както и " Системи за щемпел “. Учи третокурсниците на цифрова снимка и колориметрия, а на първокурсниците преподава " Въведение в специалността “. Забелязвам, че колкото повече напредват студентите ми, толкоз повече въпроси задават, толкоз по-интересни им стават предметите ми, заключи помощник инж. Георги Райнов.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ