Спомени отпреди 70 години за сергията на Понеделник пазара
Един елементарен ден в края на лятото и началото на есента. Денят е понеделник. Още по мрачно селяните търговци стартират да идват с цел да предложат стоката си за обмен. Идват рано, по мрачно с цел да заловен по хубаво място, където минават най-вече хора и да може търговията ще върви добре. Чува се тътен от колелета на каруците, движещи се по паважа, чаткането на подковите на коне и магарета.
Прииждат и купувачи, от ден на ден и повече, с цел да могат да изберат най- хубавата стока. Стоката е в обилие, всичко има. Прясна и одеве набрана от градините. Евтина и качествена.
Постепенно улиците се запълват от хора. Идват и още и още, въздухът се изпълва с цяла симфония от звуци - човешка шум, кудкудякане на кокошки, свирня на гъдулка и някой пее, цвилене на кон или магаре. Циганки оферират синджири, викайки " айдеее на синджири теееее ", други циганки копанарки оферират дървени копанк и лъжици. Минава индивидът с глиненото гърне на гърба, който продава топли изпечени яйца. Той е безгласен.
Усеща се аромат на пушек, а малко по- късно и ароматът на изпечени кебапчета. Всичко е необикновено цветно, шарено и звучно. Някаква симфония от звуци, аромати и цветове,които те замайват, опияняват.
Следобед пазарът последователно оредява. Купувачите се разотиват, а също и търговците. Малко преди здрач служащите стартират да прибират сивите сгъваеми маси-сергии. След тях към този момент по мрачно идват чистачите с макарите, на които са навити маркучите.
Макарите с маркучите се предвижват по улицата с две огромните колелета в профил. Започва се измиването улиците. От пазара няма и диря. Става пусто, безшумно и малко тъжно.
На идващия ден все едно, че в никакъв случай не е имало пазар, нищо не припомня за него.
За пазара подсещаше една единствена сергия, която дълги години заставам покрай входа на градинката, в подножието на храма " Св. Петка ".
На идващия ден само самотната сергия подсещаше за пазара. Отваряше рано заран и затваряше късно вечер по мрачно. Когато мръкнеше продавачът запалваше една газена лампа-панцер. Дори и при най-мразовитите зимни дни сергията работеше. Работеше, откакто близката будка беше към този момент затворила. Каквото имаше в будката, това го имаше и на тази сергия.
Имаше привлекателни артикули за момчета и девойки. За девойките имаше едни черешки за коса. В най-различни цветове. Имаше и едни топки на ластик.Топки, направени извън от парцал, а вътре цялостни с дреп. Закачаш ластика на пръста си и топкаш. Имаше едни кръгли кутийки с едно оловено топче, което трябваше да попадне в една от вдлъбнатините.
Забавни бяха и калейдоскопите, едни цилиндрични кутийки, които ги слагаш на окото и ги завърташ. Появяваха се най-различни цветни фигури. Беше занимателно да гледаш през дупката появяването на тези цветни фигурки. Бях заинтересован по какъв начин става това. Един ден разглобих една такава играчка, с цел да видя какво има вътре. Нямаше нищо изключително, с изключение на шест продълговати огледалца, закрепени по стените на цилиндърчето и някакви цветни стъкълца. Мислих,че ще има нещо доста по забавно. Тази играчка не беше евтина за едно дете.
Много ме привличаха верижките за ръчен часовник. Нямах часовник, само че ми се искаше да имам такава верижка. Те бяха два типа. Едните бяха от нещо като навита тел и се разтягаха с цел да станат на другите по мярка китки. Струваха два лв.. Другият тип верижки бяха от обособени плочки, закачени една за друга. Разтягаха се, с цел да може да я пъхнеш на китката. Бяха лъскави никелирани с цвят на сребро или злато. А можеше да извадиш една или две плочки, в случай че китката е по тънка. Тези бяха още по- скъпи.
За мен максимален интерес бяха револверите тапишници, както за всяко момче на тази възраст. Тези револвери не стреляха, а единствено гърмяха, пукаха, както тогава казвахме момчетата. Да имаш револвер, който пука, беше горделивост за всяко момче. Пистолетът представляваше една желязна тръбичка, закрепена към дървена ръкохватка. Пистолетът се зареждаше с тапи, на които имаше нещо като барут. В желязната тръбичка имаше пружина с ударник, който удряше барута в тапата и по този начин се получаваше гръм. Тапите се продаваха настрана на численост. И те не бяха евтини. Тапите бяха залепени на едно картонче, на което имаше 6 тапи.
" Из спомените на арх. Олег Каразапрянов "
Прииждат и купувачи, от ден на ден и повече, с цел да могат да изберат най- хубавата стока. Стоката е в обилие, всичко има. Прясна и одеве набрана от градините. Евтина и качествена.
Постепенно улиците се запълват от хора. Идват и още и още, въздухът се изпълва с цяла симфония от звуци - човешка шум, кудкудякане на кокошки, свирня на гъдулка и някой пее, цвилене на кон или магаре. Циганки оферират синджири, викайки " айдеее на синджири теееее ", други циганки копанарки оферират дървени копанк и лъжици. Минава индивидът с глиненото гърне на гърба, който продава топли изпечени яйца. Той е безгласен.
Усеща се аромат на пушек, а малко по- късно и ароматът на изпечени кебапчета. Всичко е необикновено цветно, шарено и звучно. Някаква симфония от звуци, аромати и цветове,които те замайват, опияняват.
Следобед пазарът последователно оредява. Купувачите се разотиват, а също и търговците. Малко преди здрач служащите стартират да прибират сивите сгъваеми маси-сергии. След тях към този момент по мрачно идват чистачите с макарите, на които са навити маркучите.
Макарите с маркучите се предвижват по улицата с две огромните колелета в профил. Започва се измиването улиците. От пазара няма и диря. Става пусто, безшумно и малко тъжно.
На идващия ден все едно, че в никакъв случай не е имало пазар, нищо не припомня за него.
За пазара подсещаше една единствена сергия, която дълги години заставам покрай входа на градинката, в подножието на храма " Св. Петка ".
На идващия ден само самотната сергия подсещаше за пазара. Отваряше рано заран и затваряше късно вечер по мрачно. Когато мръкнеше продавачът запалваше една газена лампа-панцер. Дори и при най-мразовитите зимни дни сергията работеше. Работеше, откакто близката будка беше към този момент затворила. Каквото имаше в будката, това го имаше и на тази сергия.
Имаше привлекателни артикули за момчета и девойки. За девойките имаше едни черешки за коса. В най-различни цветове. Имаше и едни топки на ластик.Топки, направени извън от парцал, а вътре цялостни с дреп. Закачаш ластика на пръста си и топкаш. Имаше едни кръгли кутийки с едно оловено топче, което трябваше да попадне в една от вдлъбнатините.
Забавни бяха и калейдоскопите, едни цилиндрични кутийки, които ги слагаш на окото и ги завърташ. Появяваха се най-различни цветни фигури. Беше занимателно да гледаш през дупката появяването на тези цветни фигурки. Бях заинтересован по какъв начин става това. Един ден разглобих една такава играчка, с цел да видя какво има вътре. Нямаше нищо изключително, с изключение на шест продълговати огледалца, закрепени по стените на цилиндърчето и някакви цветни стъкълца. Мислих,че ще има нещо доста по забавно. Тази играчка не беше евтина за едно дете.
Много ме привличаха верижките за ръчен часовник. Нямах часовник, само че ми се искаше да имам такава верижка. Те бяха два типа. Едните бяха от нещо като навита тел и се разтягаха с цел да станат на другите по мярка китки. Струваха два лв.. Другият тип верижки бяха от обособени плочки, закачени една за друга. Разтягаха се, с цел да може да я пъхнеш на китката. Бяха лъскави никелирани с цвят на сребро или злато. А можеше да извадиш една или две плочки, в случай че китката е по тънка. Тези бяха още по- скъпи.
За мен максимален интерес бяха револверите тапишници, както за всяко момче на тази възраст. Тези револвери не стреляха, а единствено гърмяха, пукаха, както тогава казвахме момчетата. Да имаш револвер, който пука, беше горделивост за всяко момче. Пистолетът представляваше една желязна тръбичка, закрепена към дървена ръкохватка. Пистолетът се зареждаше с тапи, на които имаше нещо като барут. В желязната тръбичка имаше пружина с ударник, който удряше барута в тапата и по този начин се получаваше гръм. Тапите се продаваха настрана на численост. И те не бяха евтини. Тапите бяха залепени на едно картонче, на което имаше 6 тапи.
" Из спомените на арх. Олег Каразапрянов "
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ