Снимка на Пловдив от 1932 г. показва, че тепетата са били доста различни отсега
Доста забавна фотография на Пловдив от въздуха от 1932 година пресъздава Пловдив от горната страна. Във фейсбук групата “Акция фото Пловдивъ " е показан по какъв начин градът е изглеждал, видя Plovdiv24.bg.
“Твърде забавна фотография от въздуха от 1932 година Погледнете хълмовете! ", поучава Пламен Кочев.
От фотографията ясно проличава, че тепетата на Пловдив са оголени скали, без дървета, алеи и места за отдих, каквито в действителност се обособяват по-късно при тяхното облагородяване от пловдивчани през 1933, отпред с кмета Божидар Здравков.
В предишното част от хълмовете са употребявани за откриване на каменни кариери. Вследствие на употребата Марково тепе и хълмът Каменица са изцяло разрушени. Силно наранено от такива действия е и Джендем тепе. В неговите южни скатове през 1907 година сдружение “Изида " стартира рандеман на сиенит, който продължава до 1932 година.
Тогава каменоломните сдружения аплайват за нови 50-годишни концесии за рандеман. Кметът Божидар Здравков, общинските съветници в Пловдив подхващат дейности по прекъсване на тяхното очистване.
Всъщност още през 1924 година има решение на Общинския съвет за " немедленно залесяване на тепетата и превръщането им в паркове. От това се възползва кметът Здравков и се опълчва на частните ползи. Така на свое съвещание от 25 юли 1933 година Общинският съвет единомислещо взима решение да се закрият всички кариери по тепетата и те да се залесят.
Първият опит за в допълнение залесяване на Джендем тепе (Младежкия хълм) е планувано и осъществено от Люсиен Шевалас през 1897 още преди отварянето на кариерите, само че безводието проваля плана и по този начин в забележителна степен се резервира екосистемата.
Построяването на тръбопровод и път способстват за сполучливото благоустрояване и озеленяване с декоративна растителност и в последна сметка трансформират характера на живата среда.
Същият резултат имат благоустройствените мероприятия и на другите тепета, като изключително мощно е обиден източният скат на Хълма на освободителите.
Последствията от употребата са толкоз трайни, че се показват в спомагателна напуканост на скалите, която предизвиква срутища. Последното от тях през 1994 – 1995 година, е с изключително огромни размери.
“Твърде забавна фотография от въздуха от 1932 година Погледнете хълмовете! ", поучава Пламен Кочев.
От фотографията ясно проличава, че тепетата на Пловдив са оголени скали, без дървета, алеи и места за отдих, каквито в действителност се обособяват по-късно при тяхното облагородяване от пловдивчани през 1933, отпред с кмета Божидар Здравков.
В предишното част от хълмовете са употребявани за откриване на каменни кариери. Вследствие на употребата Марково тепе и хълмът Каменица са изцяло разрушени. Силно наранено от такива действия е и Джендем тепе. В неговите южни скатове през 1907 година сдружение “Изида " стартира рандеман на сиенит, който продължава до 1932 година.
Тогава каменоломните сдружения аплайват за нови 50-годишни концесии за рандеман. Кметът Божидар Здравков, общинските съветници в Пловдив подхващат дейности по прекъсване на тяхното очистване.
Всъщност още през 1924 година има решение на Общинския съвет за " немедленно залесяване на тепетата и превръщането им в паркове. От това се възползва кметът Здравков и се опълчва на частните ползи. Така на свое съвещание от 25 юли 1933 година Общинският съвет единомислещо взима решение да се закрият всички кариери по тепетата и те да се залесят.
Първият опит за в допълнение залесяване на Джендем тепе (Младежкия хълм) е планувано и осъществено от Люсиен Шевалас през 1897 още преди отварянето на кариерите, само че безводието проваля плана и по този начин в забележителна степен се резервира екосистемата.
Построяването на тръбопровод и път способстват за сполучливото благоустрояване и озеленяване с декоративна растителност и в последна сметка трансформират характера на живата среда.
Същият резултат имат благоустройствените мероприятия и на другите тепета, като изключително мощно е обиден източният скат на Хълма на освободителите.
Последствията от употребата са толкоз трайни, че се показват в спомагателна напуканост на скалите, която предизвиква срутища. Последното от тях през 1994 – 1995 година, е с изключително огромни размери.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ