Пловдив-Марица-Раковски е вторият най-силен икономически център в страната
Доминацията на София в стопански проект продължава да пораства. Това демонстрира изследване на Института за пазарна стопанска система, озаглавено " Икономическите центрове на България - 2023 ". Изследването цели да показа концентрацията на икономическата интензивност в страната, кaто за база се взимат данните от пазара на труда, икономическите индикатори на предприятията, стопанските взаимовръзки на обособените общини.
На база на проучването, което се организира въз основа на публични данни от 2021 година, се обособяват 16 стопански центрове, в които живее към ¾ от популацията на страната и в които се концентрира 80% от икономическата интензивност. Изследването на ИПИ откроява 29 общини в страната, които са мотори на районната стопанска система които са икономическо ядро, като в тяхната външна страна попадат 103 общини, които дават отговор на критерия за ежедневната трудова миграция - най-малко 10% от заетите във всяка една от въпросните 103 общини пътуват всеки ден до съответното ядро за работа.
Общо създадената продукция от предприятията в границите на най-големия стопански център " София-Перник-Ботевград " доближава 89,7 милиарда лева (41,7% от продукцията на всички предприятия в страната).
След него се подреждат икономическите центрове " Пловдив-Марица-Раковски " и " Варна-Девня ", в които създадената продукция от предприятията доближава надлежно 20,1 милиарда лева (9,4% от продукцията на всички предприятия в страната) и 12,4 милиарда лева (5,8% от продукцията на всички предприятия в страната). Следват необятните стопански центрове " Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово " (произведена продукция за 10,6 милиарда лева.), " Русе-Търговище-Разград " (произведена продукция за 10 милиарда лева.) и " Бургас-Несебър " (произведена продукция за 7,7 милиарда лева.). Всички останали стопански центрове регистрират създадена продукция от предприятията, която е под 2% от общата създадена продукция в страната.
Лидерът София изпъква по всички индикатори, като малко над 761 хиляди заети там през 2021 година са произвели продукция съвсем толкоз, колкото всички останали стопански центрове, взети дружно - 89,7 милиарда лв.. В столичния стопански център се открояват и две странични ядра - Перник и Ботевград, които ускоряват икономическата си роля. В региона към столицата с изключение на най-големият брой работоспособно население се следи и най-хубавата просветителна конструкция - 43,7% от хората са с висше обучение. 71,8% от хората сред 15 и 64 години работят, което още веднъж е най-високото равнище в страната.
" Разделението север-юг се вижда още повече, до момента в който в Южна България обособените стопански центрове имат повече общи граници и съгласуваност, това не е по този начин в Северна България като се изключи района сред Русе, Шумен и Варна ", означи Петър Ганев от ИПИ.
Останалата част от страната не може да се окачестви като " икономическа пустиня ", отбелязва от института, тъй като има доста случаи на огромни вложители в дребни общини - да вземем за пример в Средногорието и Етрополе, където са съсредоточени огромни добивни и преработвателни компании, само че сред обособените общини на собствен ред няма такава съгласуваност, каквато се следи в по-големите стопански райони.
" Целта не е да приказваме за стопански разлики, а да забележим къде е капацитетът - къде има подобен за партньорство, а развиване, а завихряне на икономическите връзки, както и разширение на зоната на въздействие. Идеята е това да бъде основата на политиките, които да подкрепят този развой ", акцентира Ганев.
На база на проучването, което се организира въз основа на публични данни от 2021 година, се обособяват 16 стопански центрове, в които живее към ¾ от популацията на страната и в които се концентрира 80% от икономическата интензивност. Изследването на ИПИ откроява 29 общини в страната, които са мотори на районната стопанска система които са икономическо ядро, като в тяхната външна страна попадат 103 общини, които дават отговор на критерия за ежедневната трудова миграция - най-малко 10% от заетите във всяка една от въпросните 103 общини пътуват всеки ден до съответното ядро за работа.
Общо създадената продукция от предприятията в границите на най-големия стопански център " София-Перник-Ботевград " доближава 89,7 милиарда лева (41,7% от продукцията на всички предприятия в страната).
След него се подреждат икономическите центрове " Пловдив-Марица-Раковски " и " Варна-Девня ", в които създадената продукция от предприятията доближава надлежно 20,1 милиарда лева (9,4% от продукцията на всички предприятия в страната) и 12,4 милиарда лева (5,8% от продукцията на всички предприятия в страната). Следват необятните стопански центрове " Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово " (произведена продукция за 10,6 милиарда лева.), " Русе-Търговище-Разград " (произведена продукция за 10 милиарда лева.) и " Бургас-Несебър " (произведена продукция за 7,7 милиарда лева.). Всички останали стопански центрове регистрират създадена продукция от предприятията, която е под 2% от общата създадена продукция в страната.
Лидерът София изпъква по всички индикатори, като малко над 761 хиляди заети там през 2021 година са произвели продукция съвсем толкоз, колкото всички останали стопански центрове, взети дружно - 89,7 милиарда лв.. В столичния стопански център се открояват и две странични ядра - Перник и Ботевград, които ускоряват икономическата си роля. В региона към столицата с изключение на най-големият брой работоспособно население се следи и най-хубавата просветителна конструкция - 43,7% от хората са с висше обучение. 71,8% от хората сред 15 и 64 години работят, което още веднъж е най-високото равнище в страната.
" Разделението север-юг се вижда още повече, до момента в който в Южна България обособените стопански центрове имат повече общи граници и съгласуваност, това не е по този начин в Северна България като се изключи района сред Русе, Шумен и Варна ", означи Петър Ганев от ИПИ.
Останалата част от страната не може да се окачестви като " икономическа пустиня ", отбелязва от института, тъй като има доста случаи на огромни вложители в дребни общини - да вземем за пример в Средногорието и Етрополе, където са съсредоточени огромни добивни и преработвателни компании, само че сред обособените общини на собствен ред няма такава съгласуваност, каквато се следи в по-големите стопански райони.
" Целта не е да приказваме за стопански разлики, а да забележим къде е капацитетът - къде има подобен за партньорство, а развиване, а завихряне на икономическите връзки, както и разширение на зоната на въздействие. Идеята е това да бъде основата на политиките, които да подкрепят този развой ", акцентира Ганев.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ