Не е бил мол, но вечер с охрана са се изнасяли куфари с пари
Днес по този начин наречените " молове " са сред най-посещаваните места във всеки по-голям град. Включват ги в туристическите направления паралелно с антични монументи и архитектурни шедьоври. А къде са ходели хората преди този момент? През 19 и 20 век, когато нямаше молове?
Пловдивският летописец Мимо Райчев е отделил място в новата си книга " Спомени от Пловдив-2 " на пловдивските РУМ-ове. Тоест, на районните универсални магазини. И ние взехме решение да продължим. Но преди този момент се върнахме обратно във времето.
Пловдив от стотици години има един от най-старите европейски пазари – Четвъртък пазара. Който унищожиха безмилостно в наше време. На мястото на централния площад в разнообразни столетия са се развивали стихийно търговски средища.
Първият " повсеместен магазин " е може би по този начин нареченият Безистен, който се е намирал в " Капана ". Разрушен е при започване на предишния век. Докато в един Одрин, примерно, има непокътнати безистени, които постоянно са цялостни с туристи.
В началото на 20 век едно оживено комерсиално средище е тъй наречените Чипев базар – на мястото на стълбите на " Каменица ". Тук има разнообразни магазини, механа, събират се хора.
През 30-те години на предишния век изникват модерните хали, само че в тях се продават най-вече хранителни артикули.
Загниващият капитализъм по света стартира да строи универсални магазини, които стават знак на огромните градове. Попаднали инцидентно на Запад българи описват на ухо чудеса за " Марк и Спенсър ", " Блумегдейл ", " Лафайет ", " Кадеве ", че и за московския ГУМ.
Най-после в София отваря порти ЦУМ. Цяла България се юрва към това невиждано знамение – дори и да не купи нищо, най-малко да се повози на ескалатор.
По това време в Пловдив имаме един-единствен универмаг – остарялата поща на " Васил Коларов " 11. На четирите етажа се продават най-различни артикули, вечер с защита се изнасят куфари с пари – толкоз огромен е оборотът, само че вместо ескалатори има тесни стълбички, по които клиентите едва се разминават.
92-годишният дядо Владо Тодоров си спомня, че на един от горните етажи работи прочут мъжки шивач. Купуваш си плат и на място той ти взема мярка.
Известен в целия град е продавачът на платове Радомиров, доста клиенти въздишат по красивата арменка, която продава обувки...
Между другото, в Истанбул, на една от уличките под " Капълъ чарши ", има скулптура на продавач на платове. Не на султан, везир или военачалник, а на елементарен търговец... Що у нас няма сходни неща?
Ражда се концепцията за огромен повсеместен магазин на територията на днешния " Капан ". Първо обаче би трябвало да се унищожи огромна част от непокътнатия остарял квартал. Млади архитекти, кинаджии, публицисти възстават. " Капана " е избавен, само че нямаме магазин.
Не след дълго обаче стартира строителството на т.н.РУМ-ове – районни универсални магазини.Един след различен изникват " Молдавия ", " Родопи ", " Нева ", " Евмолпия ", " Хеброс ", " Дружба ", " Изгрев ", " Тракия ". Подробности могат да се намерят в упоменатата книга на Димитър Райчев.
Ние взехме решение да съберем спомагателни мемоари.
Арх.Олег Каразпрянов ни изпрати мемоари за строителството на " Евмолпия " – един от най-интересните в архитектурно отношение пловдивски сгради.
" Автор на постройката е известната пловдивска архитектка арх.Мария Сапунджиева. Конструктори на постройката са известните инж.Драгия Алексиев и инж.Нина Петрова, които за жалост ни напуснаха преди години. Конструкцията на постройката е истинска даже и през днешния ден.
Покривното покритие е касетъчно, изпълнено от обемни стоманобетонови детайли, нещо, което за времето си, а даже и през днешния ден е рядко срещано.Получава се автентично естествено покривно осветяване, належащо за огромните вътрешни пространства.
За осъществяването на тези обемни детайли бяха положени големи старания както от инж.Алексиев и инж.Петрова, по този начин и от самата арх.Сапунджиева, всички проектанти от Пловдивската проектантска. Проблемът беше в изработването на кофраж за тяхното изтичане.
А преимуществото беше,че един път излети, тяхното монтиране и сглобяване става елементарно и бързо, като освен това структурата придобива по-голяма издръжливост с помощта на пространствения им темперамент.
Тези обемни детайли бяха леки и тънкостенни и по тази причина лесни за монтаж. За тяхното произвеждане в началото се направи кофраж от дърво, който се оказа напълно несполучлив. Тогава се появи концепцията кофражните форми да се създадат от пластмаса.
Оказа се, че единственото място, където могат да направат кофражни форми-калъпи, е Мичурин, в този момент Царево, където създават пластмасови лодки. Наложи се доста кратно да се пътува до Мичурин, с цел да се обезпечи производството на тези кофражи.
Трябва да се означи съдействието на тогавашния шеф на тогавашната СДИСС в този момент " Пловдивинвест ", с който неведнъж пътувахме до там. Съдействие имаше и от представителите на Домостроителния комбинат инж.Димитър Павлов. Технически началник на обекта беше известният строител Поповски.
Както външният облик, по този начин и интериора беше извънредно добре премислен,функционално решен и изпълнен. Магазинът беше комфортен и за купувачи и продавачи, с което би могъл с триумф да конкурира днешните молове. При проектирането на комерсиалния комплекс " Евмолпия " бях включен и аз.
Моето присъединяване се показваше в разработване на множеството елементи. Предложих и проектирах доста елементи,но най-запомнящи са два детайла: за вътрешното стълбище и за външната ветрилообразна стълба на фасадата.Арх.Сапунджиева одобри моите оферти и аз създадох детайлите по които стана тяхното осъществяване.
Вътрешната централна стълба се получи много присъща,благодарение на извитите форми в края на стъпалата и единствената носеща носеща греда.Недостатък беше,че заради огромната дължина на стъпалото се получаваше лека осцилация при стъпване,която предизвикваше неприятно чувство при слизане и качване. Външната вита стълба сътвори доста проблеми на строителите.
Характерното при нея е, че тя е от сглобяеми детайли - в тази ситуация отделните стъпала,които се изготвиха в Домостроителния комбинат.Носещия детайл е кръглата колона в средата на стълбището,на която се " нанизват " поредно стъпалата.Изпълнението настълбищния парапет също създаде проблеми заради извития си тип и неналичието на подобаващи строителни материали.В последна сметка като резултат тази външна стълба стана подобаващ акцент на фасадата ".
Арх.Мария Сапунджиева днес, 11 февруари, щеше да навърши 91 години. Да си напомним, че нейно дело е и комплекс " Тракия ". И че наскоро доста наши фенове поддържаха концепцията на нейно име да бъде наименована най-малко една пловдивска улица.
При градежа на някои РУМ-ове пловдивчани и търговски служащи поставят непринуден труд – толкоз огромно е желанието градът ни да има съвременни магазини.
Освен РУМ-овете доста посещавани са комплексите " 1001 артикули " против Централна гара, селскостопанският комплекс на Карловско шосе, Мототехника, Мебелна къща, Направи си самичък...
" От " Молдавия " си купих сръбска спалня – спомня си наш фен, - ползвам я и през днешния ден. И се сещам за магазина, от който я купих... "
В деня на откриването идват първенците на града, че дори и големци от София. Събират се хиляди пловдивчани, тъй като се допуска, че ще пускат дефицитни артикули. Цветни тв приемници и цветни фаянсови плочки – примерно...
С идването на демокрацията и пазарната стопанска система се оказа, че старите търговски структури не са конкурентни към този момент. Първо ги раздават чартърен на части на частници. След това ги приватизират. Някои бяха и разрушени. " Нева " се трансформира в казино, " Евмолпия " в безценен хотел.
На Главната бе изработен опит да се построи първокласен търговски център – върху руините на кино " Христо Ботев ", само че " Екзелсиор " – въпреки и с ескалатори и с скъпа експозиция на старини в подземието, се оказа недобра концепция.
Миналото изплува и в подземията на остарелия Универмаг, с което можем да бъде горди. Но не можеше ли едно ъгълче да се трансформира в нещо като музей на търговията от 50-те и 60-те години?
Впрочем, редица остарели универсални магазини по света банкрутират. Интернет търговията се уголемява. Появиха се и моловете, в които с изключение на магазини има доста атракции и места за превозване на времето. За обществено другарство, както се споделя.
Но е хубаво да знаем и за времето на техните " баби "...
Може би ще създадем филм по тематиката. Който има мемоари и остарели фотографии, може да ни ги изпрати.
Предаването и този материал на ПОТВ са част от плана " Непознатият Пловдив " – пети сезон, който е финансиран от Община Пловдив и е част от Културния календар на града.
Пловдивският летописец Мимо Райчев е отделил място в новата си книга " Спомени от Пловдив-2 " на пловдивските РУМ-ове. Тоест, на районните универсални магазини. И ние взехме решение да продължим. Но преди този момент се върнахме обратно във времето.
Пловдив от стотици години има един от най-старите европейски пазари – Четвъртък пазара. Който унищожиха безмилостно в наше време. На мястото на централния площад в разнообразни столетия са се развивали стихийно търговски средища.
Първият " повсеместен магазин " е може би по този начин нареченият Безистен, който се е намирал в " Капана ". Разрушен е при започване на предишния век. Докато в един Одрин, примерно, има непокътнати безистени, които постоянно са цялостни с туристи.
В началото на 20 век едно оживено комерсиално средище е тъй наречените Чипев базар – на мястото на стълбите на " Каменица ". Тук има разнообразни магазини, механа, събират се хора.
През 30-те години на предишния век изникват модерните хали, само че в тях се продават най-вече хранителни артикули.
Загниващият капитализъм по света стартира да строи универсални магазини, които стават знак на огромните градове. Попаднали инцидентно на Запад българи описват на ухо чудеса за " Марк и Спенсър ", " Блумегдейл ", " Лафайет ", " Кадеве ", че и за московския ГУМ.
Най-после в София отваря порти ЦУМ. Цяла България се юрва към това невиждано знамение – дори и да не купи нищо, най-малко да се повози на ескалатор.
По това време в Пловдив имаме един-единствен универмаг – остарялата поща на " Васил Коларов " 11. На четирите етажа се продават най-различни артикули, вечер с защита се изнасят куфари с пари – толкоз огромен е оборотът, само че вместо ескалатори има тесни стълбички, по които клиентите едва се разминават.
92-годишният дядо Владо Тодоров си спомня, че на един от горните етажи работи прочут мъжки шивач. Купуваш си плат и на място той ти взема мярка.
Известен в целия град е продавачът на платове Радомиров, доста клиенти въздишат по красивата арменка, която продава обувки...
Между другото, в Истанбул, на една от уличките под " Капълъ чарши ", има скулптура на продавач на платове. Не на султан, везир или военачалник, а на елементарен търговец... Що у нас няма сходни неща?
Ражда се концепцията за огромен повсеместен магазин на територията на днешния " Капан ". Първо обаче би трябвало да се унищожи огромна част от непокътнатия остарял квартал. Млади архитекти, кинаджии, публицисти възстават. " Капана " е избавен, само че нямаме магазин.
Не след дълго обаче стартира строителството на т.н.РУМ-ове – районни универсални магазини.Един след различен изникват " Молдавия ", " Родопи ", " Нева ", " Евмолпия ", " Хеброс ", " Дружба ", " Изгрев ", " Тракия ". Подробности могат да се намерят в упоменатата книга на Димитър Райчев.
Ние взехме решение да съберем спомагателни мемоари.
Арх.Олег Каразпрянов ни изпрати мемоари за строителството на " Евмолпия " – един от най-интересните в архитектурно отношение пловдивски сгради.
" Автор на постройката е известната пловдивска архитектка арх.Мария Сапунджиева. Конструктори на постройката са известните инж.Драгия Алексиев и инж.Нина Петрова, които за жалост ни напуснаха преди години. Конструкцията на постройката е истинска даже и през днешния ден.
Покривното покритие е касетъчно, изпълнено от обемни стоманобетонови детайли, нещо, което за времето си, а даже и през днешния ден е рядко срещано.Получава се автентично естествено покривно осветяване, належащо за огромните вътрешни пространства.
За осъществяването на тези обемни детайли бяха положени големи старания както от инж.Алексиев и инж.Петрова, по този начин и от самата арх.Сапунджиева, всички проектанти от Пловдивската проектантска. Проблемът беше в изработването на кофраж за тяхното изтичане.
А преимуществото беше,че един път излети, тяхното монтиране и сглобяване става елементарно и бързо, като освен това структурата придобива по-голяма издръжливост с помощта на пространствения им темперамент.
Тези обемни детайли бяха леки и тънкостенни и по тази причина лесни за монтаж. За тяхното произвеждане в началото се направи кофраж от дърво, който се оказа напълно несполучлив. Тогава се появи концепцията кофражните форми да се създадат от пластмаса.
Оказа се, че единственото място, където могат да направат кофражни форми-калъпи, е Мичурин, в този момент Царево, където създават пластмасови лодки. Наложи се доста кратно да се пътува до Мичурин, с цел да се обезпечи производството на тези кофражи.
Трябва да се означи съдействието на тогавашния шеф на тогавашната СДИСС в този момент " Пловдивинвест ", с който неведнъж пътувахме до там. Съдействие имаше и от представителите на Домостроителния комбинат инж.Димитър Павлов. Технически началник на обекта беше известният строител Поповски.
Както външният облик, по този начин и интериора беше извънредно добре премислен,функционално решен и изпълнен. Магазинът беше комфортен и за купувачи и продавачи, с което би могъл с триумф да конкурира днешните молове. При проектирането на комерсиалния комплекс " Евмолпия " бях включен и аз.
Моето присъединяване се показваше в разработване на множеството елементи. Предложих и проектирах доста елементи,но най-запомнящи са два детайла: за вътрешното стълбище и за външната ветрилообразна стълба на фасадата.Арх.Сапунджиева одобри моите оферти и аз създадох детайлите по които стана тяхното осъществяване.
Вътрешната централна стълба се получи много присъща,благодарение на извитите форми в края на стъпалата и единствената носеща носеща греда.Недостатък беше,че заради огромната дължина на стъпалото се получаваше лека осцилация при стъпване,която предизвикваше неприятно чувство при слизане и качване. Външната вита стълба сътвори доста проблеми на строителите.
Характерното при нея е, че тя е от сглобяеми детайли - в тази ситуация отделните стъпала,които се изготвиха в Домостроителния комбинат.Носещия детайл е кръглата колона в средата на стълбището,на която се " нанизват " поредно стъпалата.Изпълнението настълбищния парапет също създаде проблеми заради извития си тип и неналичието на подобаващи строителни материали.В последна сметка като резултат тази външна стълба стана подобаващ акцент на фасадата ".
Арх.Мария Сапунджиева днес, 11 февруари, щеше да навърши 91 години. Да си напомним, че нейно дело е и комплекс " Тракия ". И че наскоро доста наши фенове поддържаха концепцията на нейно име да бъде наименована най-малко една пловдивска улица.
При градежа на някои РУМ-ове пловдивчани и търговски служащи поставят непринуден труд – толкоз огромно е желанието градът ни да има съвременни магазини.
Освен РУМ-овете доста посещавани са комплексите " 1001 артикули " против Централна гара, селскостопанският комплекс на Карловско шосе, Мототехника, Мебелна къща, Направи си самичък...
" От " Молдавия " си купих сръбска спалня – спомня си наш фен, - ползвам я и през днешния ден. И се сещам за магазина, от който я купих... "
В деня на откриването идват първенците на града, че дори и големци от София. Събират се хиляди пловдивчани, тъй като се допуска, че ще пускат дефицитни артикули. Цветни тв приемници и цветни фаянсови плочки – примерно...
С идването на демокрацията и пазарната стопанска система се оказа, че старите търговски структури не са конкурентни към този момент. Първо ги раздават чартърен на части на частници. След това ги приватизират. Някои бяха и разрушени. " Нева " се трансформира в казино, " Евмолпия " в безценен хотел.
На Главната бе изработен опит да се построи първокласен търговски център – върху руините на кино " Христо Ботев ", само че " Екзелсиор " – въпреки и с ескалатори и с скъпа експозиция на старини в подземието, се оказа недобра концепция.
Миналото изплува и в подземията на остарелия Универмаг, с което можем да бъде горди. Но не можеше ли едно ъгълче да се трансформира в нещо като музей на търговията от 50-те и 60-те години?
Впрочем, редица остарели универсални магазини по света банкрутират. Интернет търговията се уголемява. Появиха се и моловете, в които с изключение на магазини има доста атракции и места за превозване на времето. За обществено другарство, както се споделя.
Но е хубаво да знаем и за времето на техните " баби "...
Може би ще създадем филм по тематиката. Който има мемоари и остарели фотографии, може да ни ги изпрати.
Предаването и този материал на ПОТВ са част от плана " Непознатият Пловдив " – пети сезон, който е финансиран от Община Пловдив и е част от Културния календар на града.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ