Арестът на Андрю Маунтбатън-Уиндзор е сеизмичен момент както за кралското

Арестът на Андрю Маунтбатън-Уиндзор е сеизмичен миг както за кралското семейство, по този начин и за самия него. От една страна е мъчно да се повярва, че по-голяма щета може да сполети фамилията след седмици на непрестанно подаване на информация от досиетата на Епстийн. От друга страна, кралски арест от този тип е невиждан. Достатъчно информация към този момент е обществено притежание, което демонстрира, че полицията счита, че би трябвало да има съображение за обвиняване в корист с обществена служба.

Прецедент в кралството и на Острова

Крал Чарлз, който явно не е бил предизвестен авансово, че брат му ще бъде задържан, беше изрично виновен: „ Законът би трябвало да е над всичко “, сподели той, предлагайки на прокурорите „ цялостна и всеотдайна поддръжка и съдействие “.

Каквото и да се случи в този момент, в живота на нацията е прекрачена граница. Някога величествен член на кралското семейство, изправен пред съществено правосъдно следствие от управляващите, настоящи от името на жителите. Лишен от статус и лукс, той е изправен пред светлината на прожекторите, както би се изправил всеки различен гражданин на тези острови. Никой не знае какъв ще е резултатът, само че самият този арест се усеща като основен миг.

Досега присъединяване на кралското семейство в дейностите на закона е било минимално.

В по-палавите си дни кучето на принцеса Ан ухапа момиче в Големия парк Уиндзор и тя беше санкционирана с 500 паунда. Тя беше санкционирана и с 400 паунда за превишена скорост в Глостършир. Освен това откривателите на кралските разногласия със закона трябваше да се върнат към Чарлз I и Мери, кралица на Шотландия.

Този случай стартира по времето, когато Андрю се отклонява от досадния кръговрат на кралските отговорности, откриването на празненства и дворцовите празненства. Той печели ролята на държавен търговски представител. Това е спорно предопределение, направено по искане на Бъкингамския замък, което изисква от него да пътува доста в чужбина. Той на процедура работи като младши министър, надалеч от вътрешнополитическия спор. Не е политик, а по-скоро търговски промоутър. Квалификациите на Андрю за работата са били доста обсъждани по това време, само че натискът от двореца е бил мощен.

Степента, до която членовете на кралското семейство имат право да се намесват в държавни въпроси, от дълго време е обект на разногласия, даже единствено тъй като всички обществени решения се вземат от името на монарха.

Пиесата на Майк Бартлет „ Чарлз III “ е известна с това, че кралят отхвърля да подпише законопроект, с който изрично не е склонен. Той е заставен да абдикира. Неговите съветници показват, че той в действителност няма никаква независимост на деяние.

Че Чарлз е имал мощни пристрастия по доста въпроси, е добре известно. От архитектурата до селското стопанство и от градоустройството до билколечение, той обезверено желае нещо да се случи. Твърди, че като елементарен правоприемник на трона има право, както всеки жител, да има мнение по политически въпроси, единствено с цел да заобикаля партийната политика. Но това, което Чарлз е знаел постоянно, че когато седне на трона, това ще спре. И към този момент е спряло.

Андрю не е монархът.

Неговият статус, сходно на този на дузина работещи членове на кралското семейство, произлиза от решението на тогавашната кралица и принц Филип през 1969 година да предефинират английската монархия като „ кралско семейство “. Държавният глава се трансформира в държавно семейство. Това стана известно, защото дребните деца във семейството бяха снимани да играят към барбекюта в Балморал. Не се получи толкоз добре обаче, тъй като свръхзащитените младежи се трансфораха в богати звезди.

Монархията в демокрацията зависи напълно от степента, до която кралят или кралицата се радва на социална поддръжка. Кралица Елизабет II разшири тази взаимозависимост до поддръжката на фамилията си, което от своя страна докара до гневната ѝ поддръжка за Андрю. Когато поддръжката като че ли се изпари, както през 90-те години на предишния век, значително поради аферата с принцеса Даяна, фамилията нямаше към кого да се обърне.

Последният поврат в кралската сага в допълнение ускорява неотложността на промените. „ Кралското семейство “ беше конституционно неправилен завой. Във време, когато монархиите в цяла Европа възприемаха чисто фигуративни функции, разширеното английско кралско семейство на звезда и чудатост стана остаряло. Нещо повече, то стана извънредно незаслужено в натиска, който оказваше върху участващите лица. Малко евентуално в миналото да получат най-високата позиция, те бяха наказани на първокласен живот  и гласност в подмяна на положително държание. Не всички съумяха да изпълнят договорката.

Чарлз претърпя премеждията на брака си и победи. По-големият му наследник Уилям се очерта като примерен правоприемник на трона. Това не може да заличи компликациите, в които бяха потопени Андрю и Хари. Нито пък може да оправдае продължаващата фискална благосклонност, предоставяна на кралските имения или изобилието от дворци и васали, поддържани за обществени разноски. Не че кралското семейство е безпричинно скъпо. Става въпрос за това, че разноските служат единствено за подкопаване на монархията, когато нещата се объркат.

Каквото и да се случи с Андрю Маунтбатън-Уиндзор в този момент, е във властта на монарха да промени това положение на нещата. Чарлз загатна за промени, преди да се възкачи на трона. Фактът, че се е отдал на неуместното си „ помазание “ (древен древен бит, при който царе, свещеници или предмети се мажат с елей като знак за посвещение, обособяване за работа на Бога или уважение) в Уестминстърското абатство, подсказва, че това е незадълбочено.

The Guardian/Превод:SafeNews