В златната сграда на Пловдив търговците вечер само са влизали и чак на сутринта са излизали
Днес на това място се издига съвременен търговски център, прочут на пловдивчани като халите. В предишното обаче тук се е издигала една от най-емблематичните здания в Пловдив - Куршум хан. Plovdiv24.bg напомня историята му благодарение на късата история от bulgarianhistory.org:
Всичко стартира още с рухването на Пловдив под османска власт през 1371 година. Когато Лала Шахин паша настава в града, неговите поданици, водени от митрополита, се предават непринудено. Според турско пoверие, гласящо, че когато един град се съобщи самичък неговите поданици биват пощадени, локалните не са избити.
Лала Шахин поверява ръководството на своя наследник Шахабеддин паша, който вижда голям капацитет в града, защото осъзнава какъв брой основно е географското състояние по пречието на река Марица. Именно при него от руините на някогашната Византийска империя се появява един нов град с ново летоброене. Пашата построява първите солидни здания от камък.
Първата издигната постройка е Куршум хан. Шахабеддин паша подрежда той да бъде издигнат, с цел да го помнят не с пролятата кръв по бойните поля, а поради мирните му каузи. Не знаем кой е майсторът, изравен зад градежа, защото за хана важи напълно мюсюлманска сентенция, че не е занаятчия оня, който го прави, а индивидът, който поръчва да бъде направено. Именно пашата пръв влиза през основната врата на новия кервансарай, а по неговите стъпки минават хиляди знайни и незнайни търговци, идващи от всички краища на империята през идващите пет века.
Отвън ханът представлявал същинска правоъгълна каменна цитадела със леден величествен контур. Бил самобитен " град в града “, двуетажен с дебели зидове и многочислени сводове, над които гостите виждали да се издигат градени от тухли арки. Над тях имало куполи, покрити с листове от олово (куршум), откъдето идва и името на кервансарая.
Портата представлявала първата солидна врата на града през новата ера. Била гостоприемна, само че нощем, след вечерната молитва, се залоствала крепко, завързана с тежка желязна верига. Ако нощем дойдел посетител, стражата го пускала в двора, където му поднасяли храна. Не разрешавали обаче на никого да излезе. Така търговците спели умерено. Когато всички станели от сън, се давал специфичен сигнал за ревизиране на стоката.
Портата водела към необятен четириъгълен двор, постлан с камък. На първия си етаж ханът разполагал с тридесет и три стаи, всяка от които с прозорче, обърнато към двора. Три солидни стълбища от камък водели към втория етаж, където имало четиридесет и четири стаи с каменни чардаци. Към тях нямало одъри за отмора и пасажерите спели напряко на пода, върху наръч плява, а завивките и постелките си носели сами. По продължение на западната и южната стена на хана били пристроени 25 магазинчета. Целият кервансарай заемал повърхност от към 3600 кв. м. Към него бил долепен прилежащият полумасивен Кючук (малък) хан, който бил доста по-малък – единствено 775 кв. м.
В двора на хана имало две чешми. Голямата била с няколко чучура, от които могли да бъдат напоени по едно и също време до петдесет коня. В западния край имало друга, с два чучура, построена в чест на Алеко Константинов. На мраморна плоча било изписано с черни букви: " За споменъ на Българский любимъ синъ Алеко Константиновъ, убитъ на 11-ий май 1897 година от чадата на деньтъ. Пийте, братя, и помнете невинний Христов последователь, Алека! Хаджи Гьока Павлов “.
Обстановката в хана след Освобождението е разказана от жителят Х. Павлов по следния метод:
Сутрин рано с камбанен звън неговите тежки врати обковани отвред с железа, с висяща емблема " топор " (брадва) постепенно и величествено се отваряха. Това беше знак, че животът в града почва. Далечни странници-керванджии още от ранни зори са товарили своите коне и камили, подготвени да отпътуват през Карлово, Казанлък, Стара планина за Габрово и Свищов с тежки товари от захар (във тип на конус), сол, смокини, солена риба, маслини, лимони и доста други артикули от по-топлите и южни места на обширната в миналото османска страна. Тази разменна традиция продължи няколко години след Освобождението и Съединението на Източна Румелия и Северна България.
Няколко години по-късно славата на Куршум хан отшумява. В града отварят и други гостоприемници, а кервансараят е трансфорат в занаятчийски център с дюкяни и хранилища. След 1909 година стартират каузи за благосъстоятелност и тази символна за историята на града постройка е изцяло изоставена. Любопитното е обаче, че още преди 1901 година се приказва за срутване на хана, защото оловото по стените му се пресмята на 5 000 000 лева
" Златната постройка ", както я наричали тогава, е наранена мощно по време на огромното земетресение през 1928 година и това дефинира ориста ѝ. Ханът е толкоз опустошен, че няма по какъв начин да бъде възобновен от градската администрация. Въпреки огромния медиен отзив, страната не оказва помощ на локалната власт и се взема решение кервансараят да бъде напълно опустошен. На негово място са издигнати днешните хали и общински дом.
Каменните Куршум хан и Джумая джамия поставят основите на османския Пловдив. Така постъпвала всяка империя: първо издигала постройките, които трябвало да се трансфорат в неин знак. Съществувало вярване, че ханът ще бъде безконечен, както ще бъде безконечна империята, само че заради една или друга причина и двете замират по едно и също време – 20-те години на XX век. Днес за Куршум хан можем да съдим единствено по хрониките и черно-белите фотографии.
Всичко стартира още с рухването на Пловдив под османска власт през 1371 година. Когато Лала Шахин паша настава в града, неговите поданици, водени от митрополита, се предават непринудено. Според турско пoверие, гласящо, че когато един град се съобщи самичък неговите поданици биват пощадени, локалните не са избити.
Лала Шахин поверява ръководството на своя наследник Шахабеддин паша, който вижда голям капацитет в града, защото осъзнава какъв брой основно е географското състояние по пречието на река Марица. Именно при него от руините на някогашната Византийска империя се появява един нов град с ново летоброене. Пашата построява първите солидни здания от камък.
Първата издигната постройка е Куршум хан. Шахабеддин паша подрежда той да бъде издигнат, с цел да го помнят не с пролятата кръв по бойните поля, а поради мирните му каузи. Не знаем кой е майсторът, изравен зад градежа, защото за хана важи напълно мюсюлманска сентенция, че не е занаятчия оня, който го прави, а индивидът, който поръчва да бъде направено. Именно пашата пръв влиза през основната врата на новия кервансарай, а по неговите стъпки минават хиляди знайни и незнайни търговци, идващи от всички краища на империята през идващите пет века.
Отвън ханът представлявал същинска правоъгълна каменна цитадела със леден величествен контур. Бил самобитен " град в града “, двуетажен с дебели зидове и многочислени сводове, над които гостите виждали да се издигат градени от тухли арки. Над тях имало куполи, покрити с листове от олово (куршум), откъдето идва и името на кервансарая.
Портата представлявала първата солидна врата на града през новата ера. Била гостоприемна, само че нощем, след вечерната молитва, се залоствала крепко, завързана с тежка желязна верига. Ако нощем дойдел посетител, стражата го пускала в двора, където му поднасяли храна. Не разрешавали обаче на никого да излезе. Така търговците спели умерено. Когато всички станели от сън, се давал специфичен сигнал за ревизиране на стоката.
Портата водела към необятен четириъгълен двор, постлан с камък. На първия си етаж ханът разполагал с тридесет и три стаи, всяка от които с прозорче, обърнато към двора. Три солидни стълбища от камък водели към втория етаж, където имало четиридесет и четири стаи с каменни чардаци. Към тях нямало одъри за отмора и пасажерите спели напряко на пода, върху наръч плява, а завивките и постелките си носели сами. По продължение на западната и южната стена на хана били пристроени 25 магазинчета. Целият кервансарай заемал повърхност от към 3600 кв. м. Към него бил долепен прилежащият полумасивен Кючук (малък) хан, който бил доста по-малък – единствено 775 кв. м.
В двора на хана имало две чешми. Голямата била с няколко чучура, от които могли да бъдат напоени по едно и също време до петдесет коня. В западния край имало друга, с два чучура, построена в чест на Алеко Константинов. На мраморна плоча било изписано с черни букви: " За споменъ на Българский любимъ синъ Алеко Константиновъ, убитъ на 11-ий май 1897 година от чадата на деньтъ. Пийте, братя, и помнете невинний Христов последователь, Алека! Хаджи Гьока Павлов “.
Обстановката в хана след Освобождението е разказана от жителят Х. Павлов по следния метод:
Сутрин рано с камбанен звън неговите тежки врати обковани отвред с железа, с висяща емблема " топор " (брадва) постепенно и величествено се отваряха. Това беше знак, че животът в града почва. Далечни странници-керванджии още от ранни зори са товарили своите коне и камили, подготвени да отпътуват през Карлово, Казанлък, Стара планина за Габрово и Свищов с тежки товари от захар (във тип на конус), сол, смокини, солена риба, маслини, лимони и доста други артикули от по-топлите и южни места на обширната в миналото османска страна. Тази разменна традиция продължи няколко години след Освобождението и Съединението на Източна Румелия и Северна България.
Няколко години по-късно славата на Куршум хан отшумява. В града отварят и други гостоприемници, а кервансараят е трансфорат в занаятчийски център с дюкяни и хранилища. След 1909 година стартират каузи за благосъстоятелност и тази символна за историята на града постройка е изцяло изоставена. Любопитното е обаче, че още преди 1901 година се приказва за срутване на хана, защото оловото по стените му се пресмята на 5 000 000 лева
" Златната постройка ", както я наричали тогава, е наранена мощно по време на огромното земетресение през 1928 година и това дефинира ориста ѝ. Ханът е толкоз опустошен, че няма по какъв начин да бъде възобновен от градската администрация. Въпреки огромния медиен отзив, страната не оказва помощ на локалната власт и се взема решение кервансараят да бъде напълно опустошен. На негово място са издигнати днешните хали и общински дом.
Каменните Куршум хан и Джумая джамия поставят основите на османския Пловдив. Така постъпвала всяка империя: първо издигала постройките, които трябвало да се трансфорат в неин знак. Съществувало вярване, че ханът ще бъде безконечен, както ще бъде безконечна империята, само че заради една или друга причина и двете замират по едно и също време – 20-те години на XX век. Днес за Куршум хан можем да съдим единствено по хрониките и черно-белите фотографии.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ