Тази велика русенлийка жертва децата си в името на свободата
“Четирима сина изгубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, отново ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв! " Това са думи на великата българка Баба Тонка - образец за жертвоготовност, родолюбие и увереност в едни от най-бурните исторически моменти.
Семейство Обретенови
Тонка Обретенова е родена през 1812 година в с. Червен, Русенско. Родителите й доста желали да я изучат, само че по това време не било признато момиче да върви на учебно заведение, по тази причина Тонка останала съвсем необразована. През 1831 година Тонка се омъжва за Тихо Обретенов - прочут абаджия и търговец. Ражда 12 деца, от които 7 остават живи.
Тихо Обретенов е другар с Георги С. Раковски, който постоянно гостува в дома им. Разговорите на двамата мъже за свободата на българите възпламеняват и Тонка и скоро домът на семейство Обретенови става сборище на революционери: Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Панайот Волов, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов.
Баба Тонка
След гибелта на мъжа си, Тонка остава сама глава на огромното семейство. Всичките й деца са свързани с националноосвободителното дело. С молби и подкупи Тонка Обретенова съумява да размени смъртната присъда на част от четниците със изгнание в Мала Азия. За да не остане в давност безименния гроб на обесения в Русе Стефан Караджа, Тонка го отбелязва, а по-късно скрито взема черепа му и го пази като свещена светиня.
Къщата й се трансформира в “гнездо на бунтовници ". Тук се организират съвещанията на Русенския революционен комитет. Тонка съхранява цялата документи на организацията. Заради нейната безрезервност Захари Стоянов я назовава “Баба Тонка " както остава в националната памет.
Достойните наследници на Баба Тонка
Атанас
Най-големият брат приключва взаимно учебно заведение в Русе и работи в магазина на татко си, когато той е в Исакча, Румъния. Участва в преместването на оръжие, преписка, известия и други Спасява архива на Русенския революционен комитет. Умира през 1908 година в Русе.
Ангел
Участва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Заловен е от турците, откакто е ранен в борбата край с. Вишоград. Осъден е на доживотна каторга в крепостта “Сен Жан д`Акр, Северна Палестина (днес Израел). Когато Тонка отива да види сина си в пандиза, тя е ругана и блъскана от заптиетата като майка на комита, само че изиграва необикновен театър - хока хванатите четници и ругае сина си “Как ти посмя да станеш царски душманин! Нали знаеш, че българинът е роден постоянно да бъде плебей? " Така печели доверието на турците и те я оставят да влиза, когато си желае в пандиза. Освободен е през 1878 година по силата на обща прошка. Въз основа на неговите мемоари, Захари Стоянов пресъздава четническата епопея в книгата си “Четите в България ". Завръща се в родния си град Русе.
Петър
Третият наследник на Баба Тонка взе участие във Втора българска легия и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Загива при стълкновение на четата в Канлъдере край с. Вишовград, Търновско на 9 юли 1868 година
Никола
Един от създателите на Русенския революционен комитет, член на читалище “Зора " и негов библиотекар. Един от уредниците, участник и член на щаба и четата на Христо Ботев. Окръжен шеф на Русе, народен представител. Умира през 1939 година в Русе.
Георги
Най-малкият наследник на Баба Тонка приключва класното учебно заведение в родния си град, а през 1870 година постъпва в юнкерското учебно заведение в Одеса. Връща се в Русе поради подготовката на въстанието през 1875 година Гюргевският комитет го изпраща за помощник-апостол на Иларион Драгостинов и боен инструктор във Втори сливенски революционен окръг по време на Априлското въстание. Ранен е тежко в стълкновение с башибозуци. За да не попадне в плен, Георги Обретенов се самоубива на 10 май 1876 година
Петрана
Петрана е една от доверените комитетски куриери за преместване на загадка преписка, оръжие и муниции и за превеждане на революционери по комитетския канал Русе-Гюргево. През 1875 година ушива бойното знаме на Червеноводската чета, което след неуспеха на Старозагорското въстание е предадено на четата на Христо Ботев. По време на Руско-турската война е здравна сестра в Свищов. След Освобождението работи като учителка. Завещава къщата си на Девическата гимназия в Русе. Умира през 1932 година във Варна.
Анастасия
Учи в Московския девически институт, където е изпратена с поддръжката на Русенското женско сдружение и от Евлоги Георгиев. По-късно е издържана от брат си Никола Обретенов и от Захари Стоянов, за който се омъжва през 1882 година Двамата имат щерка - Захаринка. След гибелта на брачна половинка си, Анастасия работи като учителка. Умира през 1926 година
Когато държавното управление отпуска на Баба Тонка пенсия за заслуги към Родината, тя я дава за учебници на небогати възпитаници. Умира през 1893 година Хората я помнят с неизменимата черна кърпа, постоянно изпращаща и постоянно чакаща. Наричана от българи и турци “Майка на бунтовници ", тя се трансформира в свещения облик на Българската майка.
Семейство Обретенови
Тонка Обретенова е родена през 1812 година в с. Червен, Русенско. Родителите й доста желали да я изучат, само че по това време не било признато момиче да върви на учебно заведение, по тази причина Тонка останала съвсем необразована. През 1831 година Тонка се омъжва за Тихо Обретенов - прочут абаджия и търговец. Ражда 12 деца, от които 7 остават живи.
Тихо Обретенов е другар с Георги С. Раковски, който постоянно гостува в дома им. Разговорите на двамата мъже за свободата на българите възпламеняват и Тонка и скоро домът на семейство Обретенови става сборище на революционери: Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Панайот Волов, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов.
Баба Тонка
След гибелта на мъжа си, Тонка остава сама глава на огромното семейство. Всичките й деца са свързани с националноосвободителното дело. С молби и подкупи Тонка Обретенова съумява да размени смъртната присъда на част от четниците със изгнание в Мала Азия. За да не остане в давност безименния гроб на обесения в Русе Стефан Караджа, Тонка го отбелязва, а по-късно скрито взема черепа му и го пази като свещена светиня.
Къщата й се трансформира в “гнездо на бунтовници ". Тук се организират съвещанията на Русенския революционен комитет. Тонка съхранява цялата документи на организацията. Заради нейната безрезервност Захари Стоянов я назовава “Баба Тонка " както остава в националната памет.
Достойните наследници на Баба Тонка
Атанас
Най-големият брат приключва взаимно учебно заведение в Русе и работи в магазина на татко си, когато той е в Исакча, Румъния. Участва в преместването на оръжие, преписка, известия и други Спасява архива на Русенския революционен комитет. Умира през 1908 година в Русе.
Ангел
Участва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Заловен е от турците, откакто е ранен в борбата край с. Вишоград. Осъден е на доживотна каторга в крепостта “Сен Жан д`Акр, Северна Палестина (днес Израел). Когато Тонка отива да види сина си в пандиза, тя е ругана и блъскана от заптиетата като майка на комита, само че изиграва необикновен театър - хока хванатите четници и ругае сина си “Как ти посмя да станеш царски душманин! Нали знаеш, че българинът е роден постоянно да бъде плебей? " Така печели доверието на турците и те я оставят да влиза, когато си желае в пандиза. Освободен е през 1878 година по силата на обща прошка. Въз основа на неговите мемоари, Захари Стоянов пресъздава четническата епопея в книгата си “Четите в България ". Завръща се в родния си град Русе.
Петър
Третият наследник на Баба Тонка взе участие във Втора българска легия и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Загива при стълкновение на четата в Канлъдере край с. Вишовград, Търновско на 9 юли 1868 година
Никола
Един от създателите на Русенския революционен комитет, член на читалище “Зора " и негов библиотекар. Един от уредниците, участник и член на щаба и четата на Христо Ботев. Окръжен шеф на Русе, народен представител. Умира през 1939 година в Русе.
Георги
Най-малкият наследник на Баба Тонка приключва класното учебно заведение в родния си град, а през 1870 година постъпва в юнкерското учебно заведение в Одеса. Връща се в Русе поради подготовката на въстанието през 1875 година Гюргевският комитет го изпраща за помощник-апостол на Иларион Драгостинов и боен инструктор във Втори сливенски революционен окръг по време на Априлското въстание. Ранен е тежко в стълкновение с башибозуци. За да не попадне в плен, Георги Обретенов се самоубива на 10 май 1876 година
Петрана
Петрана е една от доверените комитетски куриери за преместване на загадка преписка, оръжие и муниции и за превеждане на революционери по комитетския канал Русе-Гюргево. През 1875 година ушива бойното знаме на Червеноводската чета, което след неуспеха на Старозагорското въстание е предадено на четата на Христо Ботев. По време на Руско-турската война е здравна сестра в Свищов. След Освобождението работи като учителка. Завещава къщата си на Девическата гимназия в Русе. Умира през 1932 година във Варна.
Анастасия
Учи в Московския девически институт, където е изпратена с поддръжката на Русенското женско сдружение и от Евлоги Георгиев. По-късно е издържана от брат си Никола Обретенов и от Захари Стоянов, за който се омъжва през 1882 година Двамата имат щерка - Захаринка. След гибелта на брачна половинка си, Анастасия работи като учителка. Умира през 1926 година
Когато държавното управление отпуска на Баба Тонка пенсия за заслуги към Родината, тя я дава за учебници на небогати възпитаници. Умира през 1893 година Хората я помнят с неизменимата черна кърпа, постоянно изпращаща и постоянно чакаща. Наричана от българи и турци “Майка на бунтовници ", тя се трансформира в свещения облик на Българската майка.
Източник: ruse24.bg
КОМЕНТАРИ