Любим на пловдивчани ресторант на Сахат тепе е разрушен заради грандомански амбиции
Часовниковата кула на Сахат тепе е един от знаците на град Пловдив. Това сподели в предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " историкът Видин Сукарев.
" Все още мисля, че има какво да се направи там във връзка с облагородяване, във връзка с рекламиране на това пространство ", добави Сукарев.
Историкът напомни, че в миналото, сред 30-те до 70-те години, там е бил един доста прочут и обичан на тогавашните генерации ресторант, само че за жалост този ресторант е погубен поради " грандомански упоритости ", с цел да се направи един голям хранителен комплекс, който било замислено да се споделя " Хеброс “.
" Аз съм чел проектодокументи и планове – там е трябвало да има паркинг за 1000 коли и някакви такива други безумни хрумвания. Лошото е, че най-малко в някаква степен са тръгнали да го осъществят. Взривили са площадката, по време на тези гърмежи са летели камъни и са стигали даже до основната улица – това е при започване на 70-те години ", описа Видин Сукарев.
" След това са си дали сметка, че не е вярно, не е редно, че не е дейно и по този начин са го изоставили. Щели са да създадат една доста огромна площадка и там да се направи това заведение. Така или другояче кулата е щяла да си остане. Но при всички положения щеше да има вреди и най-много щеше да е за нищо. То през социалистическия интервал много такива грандомански планове, къде осъществени, къде неосъществени, са нанесли щета на градската среда. Хълмът в действителност е бил, най-малко от времето на часовниковата кула, а и преди този момент, значим детайл от градското, от крайградското пространство. Сега ние сме привикнали да го гледаме в горист тип, с алеи, със стълбища, само че това е едно релативно ново положение, самоуверено можем да кажем от предишния век, от първите десетилетия на ХХ век. Преди това хълмовете са били голи, незалесени ", описа още Видин Сукарев.
По думите му, генерации наред значително общински администрации и кметове са обръщали внимание на този въпрос. Също по този начин този рид, като оставим встрани, Марково тепе, което е изчезнало, е един от най-пострадалите, единствено че не при рандеман на каменен материал за павета и за други цели, а поради строителството. Цели квартали са изникнали там. Това стартира още от османско време и продължава след Освобождението, когато последователно от ден на ден и повече хълмът стартира да се застроява. В един миг, във времето на архитектурните проекти след Втората международна война струителството бива неразрешено, само че след началото на демократичните промени още веднъж стартира ново строителство.
" Всъщност концепцията е била да няма високи здания, да не се нарушават контурите с такива изкуствени човешки структури, само че за жалост това не е останало, и в този момент към този момент контурите на хълмовете, в това число и на Сахат – може би Сахат е един от най-сериозно променените ", уточни още историкът.
" Все още мисля, че има какво да се направи там във връзка с облагородяване, във връзка с рекламиране на това пространство ", добави Сукарев.
Историкът напомни, че в миналото, сред 30-те до 70-те години, там е бил един доста прочут и обичан на тогавашните генерации ресторант, само че за жалост този ресторант е погубен поради " грандомански упоритости ", с цел да се направи един голям хранителен комплекс, който било замислено да се споделя " Хеброс “.
" Аз съм чел проектодокументи и планове – там е трябвало да има паркинг за 1000 коли и някакви такива други безумни хрумвания. Лошото е, че най-малко в някаква степен са тръгнали да го осъществят. Взривили са площадката, по време на тези гърмежи са летели камъни и са стигали даже до основната улица – това е при започване на 70-те години ", описа Видин Сукарев.
" След това са си дали сметка, че не е вярно, не е редно, че не е дейно и по този начин са го изоставили. Щели са да създадат една доста огромна площадка и там да се направи това заведение. Така или другояче кулата е щяла да си остане. Но при всички положения щеше да има вреди и най-много щеше да е за нищо. То през социалистическия интервал много такива грандомански планове, къде осъществени, къде неосъществени, са нанесли щета на градската среда. Хълмът в действителност е бил, най-малко от времето на часовниковата кула, а и преди този момент, значим детайл от градското, от крайградското пространство. Сега ние сме привикнали да го гледаме в горист тип, с алеи, със стълбища, само че това е едно релативно ново положение, самоуверено можем да кажем от предишния век, от първите десетилетия на ХХ век. Преди това хълмовете са били голи, незалесени ", описа още Видин Сукарев.
По думите му, генерации наред значително общински администрации и кметове са обръщали внимание на този въпрос. Също по този начин този рид, като оставим встрани, Марково тепе, което е изчезнало, е един от най-пострадалите, единствено че не при рандеман на каменен материал за павета и за други цели, а поради строителството. Цели квартали са изникнали там. Това стартира още от османско време и продължава след Освобождението, когато последователно от ден на ден и повече хълмът стартира да се застроява. В един миг, във времето на архитектурните проекти след Втората международна война струителството бива неразрешено, само че след началото на демократичните промени още веднъж стартира ново строителство.
" Всъщност концепцията е била да няма високи здания, да не се нарушават контурите с такива изкуствени човешки структури, само че за жалост това не е останало, и в този момент към този момент контурите на хълмовете, в това число и на Сахат – може би Сахат е един от най-сериозно променените ", уточни още историкът.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ