Във Варна представят сборника „Деца“ на Мариана Пенчева
Представяне на сборника с разкази „ Деца “ от Мариана Пенчева
30 юни, вторник, Концертно студио на Радио Варна, 18:30 часа
Автор: Мариана Пенчева
Издателство „ Библиотека България “
С поддръжката на Българското национално радио
Историята на Мариана Пенчева е почтена за книга сама по себе си. Без никакво пресилване може да се каже, че тази почтена българка е преобърнала орисите на доста деца в неравностойно състояние, като даже приема и отглежда с любов в началото 10 (после дванадесет) от тях в дома си във Велико Търново. Без помощ от страната, без финансиране по европейски стратегии, без да бъде приемен родител, само че с твърдата увереност, че желае да даде на децата еднакъв късмет и че положителното е заразно. И се оказва права – на помощ през годините й се притичват хора, които също като нея считат, че всяко дете заслужава благополучие.
Днес някои от тези деца „ от разбъркан генезис “ са към този момент студенти, други са още възпитаници, само че едно нещо остава константа – това е едно извънредно сплотено и заедно семейство. На респект са емпатията, съпричастността, стремежът към развиване и любовта към изкуствата: децата рисуват, пеят и танцуват, творят бижута, работят с глина и създават декори за театралните си постановки. Също по този начин са като че ли надраснали връстниците си с чисто на практика умения. Сред тях има няколко готвачи, а към този момент и шофьори; отговорностите за дома са споделени и макар обръщението „ госпожо “, незабавно излиза наяве, че възприемат Мариана като майка.
Учител, мъдрец и психолог, Мариана Пенчева постоянно е желала да работи с деца и да им бъде опора. През 2010 година, два дни преди началото на образователната година, е назначена в главното учебно заведение „ Васил Априлов ” в село Гостилица. То е и селото на нейната баба.
Предупреждават я, че децата идват от доста тежка среда, кой без родители, кой единствено с един, кой от многодетно семейство. Настанени са в седмичен интернат към учебното заведение. А Мариана си споделя, че неслучайно провидението я праща там. Настанява се в къщата на баба си, с цел да е по-близо до децата.
Бързо намира метод към учениците, разкрива гениите им, провежда разнообразни извънкласни действия и възпламенява трайно любовта им към творчеството. Когато през 2014 година учебното заведение е закрито, Мариана е изправена пред тежък избор: да прояви ли „ здрав разсъдък “ по общоприетите стандарти, завръщайки се сама във Велико Търново, или да вземе със себе си най-малко част от тези 65 деца, оставени на произвола на ориста?
В последна сметка взема решение да работи в синхрон с думите на огромния публицист Никос Казандзакис: „ Блажена да бъде оная божествена искра, която ни кара да пренебрегнем препоръките на здравия разсъдък “. Взима със себе си в началото 10 от децата, откакто получава документално позволение от майките им. Заживяват дружно във Велико Търново. Когато поема напълно грижите за тях, най-малките са на 7 години, а най-големите – на 13.
Добрите каузи на Мариана Пенчева не остават незабелязани. Тя е притежател на разнообразни награди, измежду които са „ Майка на годината “ 2015 година, „ Жена на годината “ 2016 година в категория „ Герои всеки ден “, интернационалната премия на Европейския парламент „ Европейски жител на годината “ за 2016 година, „ Жена на десетилетието “ 2019 година, Голямата премия „ Агент на смяната “ 2024 година
Работи като педагогичен консултант в ОУ „ Пенчо Рачев Славейков “ във Велико Търново. През годините активността й е непрекъснато обвързвана с интеграция, както и със справяне с деца с проблематично държание. Вероятно без да си дава сметка, Мариана се трансформира в директно доказателство, че към момента съществуват такива персони – тихи и ненатрапчиви герои, които трансформират с обич, самообладание и неизменност света към нас.
Но има и различен аспект на личността й - любовта към литературата. При Мариана обаче писането е с спомагателен, надълбоко прочувствен слой, директен резултат от автофикцията в него. Пенчева не просто споделя, тя непосредствено вкарва читателя в действителността на деца в проблематични обстановки, които все пак съумяват да оцелеят и да продължат напред, запазвайки човещината си. Нейните разкази не са пропити с вселенска тъга и потиснатост, в противен случай: макар постоянно ужасяващите условия и подиуми, в тях основни герои сред редовете са вярата и вярата. Това са литературно-житейски етюди за невидимата, само че здрава заварка сред хората, за правото на бъдеще и наслада.
Освен на книжен притежател, сборникът ще доближи до публиката и под формата на радиотеатър.
За доблестните каузи би трябвало да се приказва на всеослушание. Така те се трансформират в образец. Емпатията е основен фактор във всяко общество, а децата не са просто нашият залог за бъдеще. Те са и най-верният тест за това до каква степен се оправяме с отговорността да бъдем възрастни.
30 юни, вторник, Концертно студио на Радио Варна, 18:30 часа
Автор: Мариана Пенчева
Издателство „ Библиотека България “
С поддръжката на Българското национално радио
Историята на Мариана Пенчева е почтена за книга сама по себе си. Без никакво пресилване може да се каже, че тази почтена българка е преобърнала орисите на доста деца в неравностойно състояние, като даже приема и отглежда с любов в началото 10 (после дванадесет) от тях в дома си във Велико Търново. Без помощ от страната, без финансиране по европейски стратегии, без да бъде приемен родител, само че с твърдата увереност, че желае да даде на децата еднакъв късмет и че положителното е заразно. И се оказва права – на помощ през годините й се притичват хора, които също като нея считат, че всяко дете заслужава благополучие.
Днес някои от тези деца „ от разбъркан генезис “ са към този момент студенти, други са още възпитаници, само че едно нещо остава константа – това е едно извънредно сплотено и заедно семейство. На респект са емпатията, съпричастността, стремежът към развиване и любовта към изкуствата: децата рисуват, пеят и танцуват, творят бижута, работят с глина и създават декори за театралните си постановки. Също по този начин са като че ли надраснали връстниците си с чисто на практика умения. Сред тях има няколко готвачи, а към този момент и шофьори; отговорностите за дома са споделени и макар обръщението „ госпожо “, незабавно излиза наяве, че възприемат Мариана като майка.
Учител, мъдрец и психолог, Мариана Пенчева постоянно е желала да работи с деца и да им бъде опора. През 2010 година, два дни преди началото на образователната година, е назначена в главното учебно заведение „ Васил Априлов ” в село Гостилица. То е и селото на нейната баба.
Предупреждават я, че децата идват от доста тежка среда, кой без родители, кой единствено с един, кой от многодетно семейство. Настанени са в седмичен интернат към учебното заведение. А Мариана си споделя, че неслучайно провидението я праща там. Настанява се в къщата на баба си, с цел да е по-близо до децата.
Бързо намира метод към учениците, разкрива гениите им, провежда разнообразни извънкласни действия и възпламенява трайно любовта им към творчеството. Когато през 2014 година учебното заведение е закрито, Мариана е изправена пред тежък избор: да прояви ли „ здрав разсъдък “ по общоприетите стандарти, завръщайки се сама във Велико Търново, или да вземе със себе си най-малко част от тези 65 деца, оставени на произвола на ориста?
В последна сметка взема решение да работи в синхрон с думите на огромния публицист Никос Казандзакис: „ Блажена да бъде оная божествена искра, която ни кара да пренебрегнем препоръките на здравия разсъдък “. Взима със себе си в началото 10 от децата, откакто получава документално позволение от майките им. Заживяват дружно във Велико Търново. Когато поема напълно грижите за тях, най-малките са на 7 години, а най-големите – на 13.
Добрите каузи на Мариана Пенчева не остават незабелязани. Тя е притежател на разнообразни награди, измежду които са „ Майка на годината “ 2015 година, „ Жена на годината “ 2016 година в категория „ Герои всеки ден “, интернационалната премия на Европейския парламент „ Европейски жител на годината “ за 2016 година, „ Жена на десетилетието “ 2019 година, Голямата премия „ Агент на смяната “ 2024 година
Работи като педагогичен консултант в ОУ „ Пенчо Рачев Славейков “ във Велико Търново. През годините активността й е непрекъснато обвързвана с интеграция, както и със справяне с деца с проблематично държание. Вероятно без да си дава сметка, Мариана се трансформира в директно доказателство, че към момента съществуват такива персони – тихи и ненатрапчиви герои, които трансформират с обич, самообладание и неизменност света към нас.
Но има и различен аспект на личността й - любовта към литературата. При Мариана обаче писането е с спомагателен, надълбоко прочувствен слой, директен резултат от автофикцията в него. Пенчева не просто споделя, тя непосредствено вкарва читателя в действителността на деца в проблематични обстановки, които все пак съумяват да оцелеят и да продължат напред, запазвайки човещината си. Нейните разкази не са пропити с вселенска тъга и потиснатост, в противен случай: макар постоянно ужасяващите условия и подиуми, в тях основни герои сред редовете са вярата и вярата. Това са литературно-житейски етюди за невидимата, само че здрава заварка сред хората, за правото на бъдеще и наслада.
Освен на книжен притежател, сборникът ще доближи до публиката и под формата на радиотеатър.
За доблестните каузи би трябвало да се приказва на всеослушание. Така те се трансформират в образец. Емпатията е основен фактор във всяко общество, а децата не са просто нашият залог за бъдеще. Те са и най-верният тест за това до каква степен се оправяме с отговорността да бъдем възрастни.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ