Археологът Мая Мартинова: На стадиона на Филипопол периодично се организирали Питийски игри по подобие на тези в Делфи, Гърция
Археологът Мая Мартинова в изявление за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с неразказвани обстоятелства за Античен стадион на Филипопол.
Кажете ни, г-жо Мартинова, по кое време е разкрито това чудно място в Пловдив и по какъв начин стана това?
Стадионът на античния Филипопол е оголен още през 1923 година, като елементи от амфитеатралните редове около източната и западната страна на пистата са съхранени в сутерените на актуалните здания по улица " Княз Александър Батенберг “. При разкопки през 2004 година е оголен откъс от западния ред седалки със стълбищна пътека и част от пистата пред мраморните ортостати на първия ред в комерсиалната постройка " Екселсиор “, това е от западната страна редица от седалките на стадиона. А от бранш от източната страна на стадиона по-късно през 2008 година разкрихме в настоящия магазин H&M. А централният вход на стадиона, който е разположен пред стълбите с воден дирек, който се стича по стълбите към Сахат тепе, е оголен още при започване на ХХ век, като централният вход е завършен от зидани стълбове, облицовани с мраморни пиластри с пластична декорация. Интересното е че върху пиластрите са изобразени и херми, поставените над тях надградни вази с палмови клонки, а до тях атрибутите на Херакъл с лъвска кожа, боздуган и колчан със стрели. Хермес и Херакъл са двете божества настойници на спортните надпревари. Като всички мраморни блокове от архитектурните елементи при входа са свързвани между тях с стоманени скоби, и сега някои от тези стълбове са експонирани в експозицията на археологическия музей.
По принцип стадионът на Филипопол и разположен вътре в укрепления град през Античността. Той е ситуиран в северния завършек на града сред двете крепостни стени в естествената дипла сред западния скат на Таксим тепе и източния скат на Сахат тепе. Пистата има дължина 190 м и широчина към 30 м, като потенциалът е 30 000 души – една внушителна цифра за социална постройка през Античността. Редовете седалки са 14, като тук-там са прекратени от стълбищни пътеки, стъпалата на които стигат долу до пистата. Седалките, както виждат жителите и гостите на Пловдив, са направени от монолитни мраморни блокове. Челата на някои от тях с пластично декорация: стилизирани лъвски лапи, като седалките на последния ред имат и облегалки. Това е постройка, която една от дребното здания, които се загатват от античните създатели.
В 251 година Филипопол е обсаден от готите. Атинският историк Диксит разказва нахлуването на готите в Тракия, обсадата и опожаряването на града. Филипопол е показан като огромен, укрепен град, с крепостни стени и трап. Диксит оповестява, че император Деций Траян изпратил писмо със заповед да се съберат всички жители на пистата на стадиона и военния комендант на града Приск да императорското писмо, в което той окуражава жителите на Филипопол да се борят смело и да чакат помощ от императорската войска. След смъртта на Деций в Мизия Филипопол е високомерен, посредством на предателство от страна на Приск градът е опожарен, разграден и 100 000 поданици грубо избити. По този мотив се оповестява тази голяма антична постройка, в която е събрано популацията. Чак до началото на 12 век, явно руините на стадиона са били непокътнати със забележителни останки, тъй като византийската хронистка Ана Комнина, която посещава Филипопол при започване на 12 век, го разказва като хиподрум.
Знаем, че на стадиона в предишното са се провеждали гладиаторски борби, спортни надпревари и игри. Може ли да ни разкажете повече за тях?
Според епиграфските и нумизматични монументи във Филипопол от време на време се организирали Питийски игри по сходство на тези в град Делфи, днешна Гърция. Във връзка с визитата на император Каракала през 214 година игрите били наречени Александрийски, защото самият император се считал като последовател на делото на Александър Македонски. По-късно при императорската аудиенция на Елагабал през 218 година били уредени игри, наречени Кендризийски на Аполон Кендризийски – основният господ настойник на Филипопол, в чийто храм бил основан култа към Елагабал. В два надписа Питийските Кендрисийски игри били наречени еласиластични, което се организира като честване с триумфално влизане. В чест на тези спортни надпревари, които се провеждали на стадиона, монетарницата на Филипопол отсича специфични монети с лика на властващия император и типовете спортни надпревари, провеждани на стадиона. Спортната стратегия на Филипополските Питийски игри съответствува с тези на истинските игри в Делфи. Върху монетите и медальоните са изобразени спортните дисциплини: панкреатион, пентатлон, битка, бокс, тичане, т.е. нещо не е по-различно от сегашните олимпийски надпревари. Александрийските Питийски игри били проведени от общото заседание на провинция Тракия, така наречен Койнон Тракон, а градският свет (буле) бил уредник на Питийските Кендрисийски игри. Един доста забавен монумент, открит при разкопките на свендоната – това е експонираната част до площад " Джумая “, свидетелстват, че Антиной, любимецът на император Адриан, също е бил почетен с съревнование в стадиона на Филипопол. Атлетите при тези надпревари са се състезавали в две възрастови категории: мъже и момчета, като в надпреварата вземали присъединяване и фамозни спортисти, чужденци от всички краища на Римската империя. Игрите се управлявали от спортни уредници и започвали със съревнование за глашатаи и тръбачи. Спортните надпревари били придружени и от редица музикални, поетични и артистични надпревари, които се провеждали обаче на огромния открит спектакъл. В един метричен надгробен надпис втората половина на II век-началото на III век се загатва малоазийски стихотворец Максим от Апамея, наименуван любим на Тракия и света, заровен дружно със скулптура на Аполон Кендрисийски, който бил победител в политическите надпревари в други градове на империята, само че и във Филипопол, където се открил до края на живота си. Победителите в игрите били награждаване с венци, с палмови клончета, амфори със зехтин и с парични суми. Били поставяни на главите им корони, които виждаме изобразени на юбилейните медальони и монети във връзка на игрите.
Последните изследвания датират построяването на стадиона при започване на втори век след Христа, по времето на император Адриан, като е функционирал до края на 4 век след Христа.
А какъв брой императори са посещавали стадиона?
Със сигурност имаме данни за визити на двамата императори Каракала в 214 година и Елагабал през 218 година, във връзка на които са били устроени специфични игри. Едните са Александрийски, а другите Кендрисийски.
Продължават ли изследванията на стадиона?
Проучването е завършило от дълго време. Разкриват се нови браншове във връзка реконструкции или ново строителство, които попадат в територията на Античния стадион. Такъв образец беше прли строителството на актуалната комерсиална постройка " Екселсиор “, при строителството на магазин H&M и на хранителния централен магазин до " Екселсиор “, където беше открит дребен сегмент от седалките. Съвременната концепция за експониране е това, което бъде открито да се интегрира в самите здания и да бъде налично за посещаване от жителите.
Кажете ни, г-жо Мартинова, по кое време е разкрито това чудно място в Пловдив и по какъв начин стана това?
Стадионът на античния Филипопол е оголен още през 1923 година, като елементи от амфитеатралните редове около източната и западната страна на пистата са съхранени в сутерените на актуалните здания по улица " Княз Александър Батенберг “. При разкопки през 2004 година е оголен откъс от западния ред седалки със стълбищна пътека и част от пистата пред мраморните ортостати на първия ред в комерсиалната постройка " Екселсиор “, това е от западната страна редица от седалките на стадиона. А от бранш от източната страна на стадиона по-късно през 2008 година разкрихме в настоящия магазин H&M. А централният вход на стадиона, който е разположен пред стълбите с воден дирек, който се стича по стълбите към Сахат тепе, е оголен още при започване на ХХ век, като централният вход е завършен от зидани стълбове, облицовани с мраморни пиластри с пластична декорация. Интересното е че върху пиластрите са изобразени и херми, поставените над тях надградни вази с палмови клонки, а до тях атрибутите на Херакъл с лъвска кожа, боздуган и колчан със стрели. Хермес и Херакъл са двете божества настойници на спортните надпревари. Като всички мраморни блокове от архитектурните елементи при входа са свързвани между тях с стоманени скоби, и сега някои от тези стълбове са експонирани в експозицията на археологическия музей.
По принцип стадионът на Филипопол и разположен вътре в укрепления град през Античността. Той е ситуиран в северния завършек на града сред двете крепостни стени в естествената дипла сред западния скат на Таксим тепе и източния скат на Сахат тепе. Пистата има дължина 190 м и широчина към 30 м, като потенциалът е 30 000 души – една внушителна цифра за социална постройка през Античността. Редовете седалки са 14, като тук-там са прекратени от стълбищни пътеки, стъпалата на които стигат долу до пистата. Седалките, както виждат жителите и гостите на Пловдив, са направени от монолитни мраморни блокове. Челата на някои от тях с пластично декорация: стилизирани лъвски лапи, като седалките на последния ред имат и облегалки. Това е постройка, която една от дребното здания, които се загатват от античните създатели.
В 251 година Филипопол е обсаден от готите. Атинският историк Диксит разказва нахлуването на готите в Тракия, обсадата и опожаряването на града. Филипопол е показан като огромен, укрепен град, с крепостни стени и трап. Диксит оповестява, че император Деций Траян изпратил писмо със заповед да се съберат всички жители на пистата на стадиона и военния комендант на града Приск да императорското писмо, в което той окуражава жителите на Филипопол да се борят смело и да чакат помощ от императорската войска. След смъртта на Деций в Мизия Филипопол е високомерен, посредством на предателство от страна на Приск градът е опожарен, разграден и 100 000 поданици грубо избити. По този мотив се оповестява тази голяма антична постройка, в която е събрано популацията. Чак до началото на 12 век, явно руините на стадиона са били непокътнати със забележителни останки, тъй като византийската хронистка Ана Комнина, която посещава Филипопол при започване на 12 век, го разказва като хиподрум.
Знаем, че на стадиона в предишното са се провеждали гладиаторски борби, спортни надпревари и игри. Може ли да ни разкажете повече за тях?
Според епиграфските и нумизматични монументи във Филипопол от време на време се организирали Питийски игри по сходство на тези в град Делфи, днешна Гърция. Във връзка с визитата на император Каракала през 214 година игрите били наречени Александрийски, защото самият император се считал като последовател на делото на Александър Македонски. По-късно при императорската аудиенция на Елагабал през 218 година били уредени игри, наречени Кендризийски на Аполон Кендризийски – основният господ настойник на Филипопол, в чийто храм бил основан култа към Елагабал. В два надписа Питийските Кендрисийски игри били наречени еласиластични, което се организира като честване с триумфално влизане. В чест на тези спортни надпревари, които се провеждали на стадиона, монетарницата на Филипопол отсича специфични монети с лика на властващия император и типовете спортни надпревари, провеждани на стадиона. Спортната стратегия на Филипополските Питийски игри съответствува с тези на истинските игри в Делфи. Върху монетите и медальоните са изобразени спортните дисциплини: панкреатион, пентатлон, битка, бокс, тичане, т.е. нещо не е по-различно от сегашните олимпийски надпревари. Александрийските Питийски игри били проведени от общото заседание на провинция Тракия, така наречен Койнон Тракон, а градският свет (буле) бил уредник на Питийските Кендрисийски игри. Един доста забавен монумент, открит при разкопките на свендоната – това е експонираната част до площад " Джумая “, свидетелстват, че Антиной, любимецът на император Адриан, също е бил почетен с съревнование в стадиона на Филипопол. Атлетите при тези надпревари са се състезавали в две възрастови категории: мъже и момчета, като в надпреварата вземали присъединяване и фамозни спортисти, чужденци от всички краища на Римската империя. Игрите се управлявали от спортни уредници и започвали със съревнование за глашатаи и тръбачи. Спортните надпревари били придружени и от редица музикални, поетични и артистични надпревари, които се провеждали обаче на огромния открит спектакъл. В един метричен надгробен надпис втората половина на II век-началото на III век се загатва малоазийски стихотворец Максим от Апамея, наименуван любим на Тракия и света, заровен дружно със скулптура на Аполон Кендрисийски, който бил победител в политическите надпревари в други градове на империята, само че и във Филипопол, където се открил до края на живота си. Победителите в игрите били награждаване с венци, с палмови клончета, амфори със зехтин и с парични суми. Били поставяни на главите им корони, които виждаме изобразени на юбилейните медальони и монети във връзка на игрите.
Последните изследвания датират построяването на стадиона при започване на втори век след Христа, по времето на император Адриан, като е функционирал до края на 4 век след Христа.
А какъв брой императори са посещавали стадиона?
Със сигурност имаме данни за визити на двамата императори Каракала в 214 година и Елагабал през 218 година, във връзка на които са били устроени специфични игри. Едните са Александрийски, а другите Кендрисийски.
Продължават ли изследванията на стадиона?
Проучването е завършило от дълго време. Разкриват се нови браншове във връзка реконструкции или ново строителство, които попадат в територията на Античния стадион. Такъв образец беше прли строителството на актуалната комерсиална постройка " Екселсиор “, при строителството на магазин H&M и на хранителния централен магазин до " Екселсиор “, където беше открит дребен сегмент от седалките. Съвременната концепция за експониране е това, което бъде открито да се интегрира в самите здания и да бъде налично за посещаване от жителите.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ