30 млн. лева годишно от бюджета ще получава Напоителни системи, за да доставя вода на земеделците
30 милиона лв. годишно от държавния бюджет ще получава комерсиалното сдружение " Напоителни системи " за транспорт на вода за потребностите на земеделските стопани. Компенсацията стана допустима откакто Народното събрание гласоподава промени, с които напояването се смята за обществено-икономическа услуга.
Над 20 години Милен Коев отглежда зърнени култури в землището на русенското село Тръстеник. Не разчита на напояване, тъй като в региона инфраструктурата на " Напоителни системи " е унищожена, предава публичната телевизия. Не може да си разреши и личен водоизточник, тъй като поради цената на тока и водата сметките му напълно няма да излязат.
" Тук сме на висока надморска височина. Трябва да копаем 200 метра за сондаж. Консумацията на ток на една помпа и цената на водата, която да извадим, тя е извънредно скъпа и прави нерентабилно напояването ", споделя той.
Затова стопаните в русенско се надяват станциите на " Напоителни системи " да се ремонтират и водата от река Дунав да стигне до нивите им, каквато е земеделската процедура в прилежаща Румъния.
" По инфраструктурата канали, тръби, са съборени, остарели са, тъй като не са работили с години. Трябва да ги възстановим. Би било по-практично с по-малка инвестиция да покриваме по-голяма повърхност. Няколко села ще могат да се напояват с инфраструктурата на " Напоителни системи ". Румъния, която подвигна напоителните площи два пъти през последните 10 години, извънредно доста черпи вода от Дунав ", изяснява Милен Коев.
Въпреки че насажденията на Иван Янев от кресненското село Сливница са до коритото на река Струма, той може да напоява единствено част от тях.
" Водата я има от малко малко, само че поради сушата понижава в канала. Ще викнат екскаватор, който да затвори Струма, с цел да се увеличи равнището на напоителния канал ".
Янев се надява, че финансовата отплата на " Напоителни системи " ще се отрази позитивно на реколтата.
" 30 милиона за в бъдеще, в случай че са толкоз положителни и заинтригувани, да забележим дали ще се усъвършенства българското произвеждане и дали ще се помогне на нас, селяните, които употребяваме половните води ".
Според Милен Коев обаче ще отнеме най-малко година до момента в който се възвърне напоителната инфраструктура, с цел да може да достави земята му с вода. Дотогава ще сее зърното по-късно, с цел да избегне рисковите суши.
Над 20 години Милен Коев отглежда зърнени култури в землището на русенското село Тръстеник. Не разчита на напояване, тъй като в региона инфраструктурата на " Напоителни системи " е унищожена, предава публичната телевизия. Не може да си разреши и личен водоизточник, тъй като поради цената на тока и водата сметките му напълно няма да излязат.
" Тук сме на висока надморска височина. Трябва да копаем 200 метра за сондаж. Консумацията на ток на една помпа и цената на водата, която да извадим, тя е извънредно скъпа и прави нерентабилно напояването ", споделя той.
Затова стопаните в русенско се надяват станциите на " Напоителни системи " да се ремонтират и водата от река Дунав да стигне до нивите им, каквато е земеделската процедура в прилежаща Румъния.
" По инфраструктурата канали, тръби, са съборени, остарели са, тъй като не са работили с години. Трябва да ги възстановим. Би било по-практично с по-малка инвестиция да покриваме по-голяма повърхност. Няколко села ще могат да се напояват с инфраструктурата на " Напоителни системи ". Румъния, която подвигна напоителните площи два пъти през последните 10 години, извънредно доста черпи вода от Дунав ", изяснява Милен Коев.
Въпреки че насажденията на Иван Янев от кресненското село Сливница са до коритото на река Струма, той може да напоява единствено част от тях.
" Водата я има от малко малко, само че поради сушата понижава в канала. Ще викнат екскаватор, който да затвори Струма, с цел да се увеличи равнището на напоителния канал ".
Янев се надява, че финансовата отплата на " Напоителни системи " ще се отрази позитивно на реколтата.
" 30 милиона за в бъдеще, в случай че са толкоз положителни и заинтригувани, да забележим дали ще се усъвършенства българското произвеждане и дали ще се помогне на нас, селяните, които употребяваме половните води ".
Според Милен Коев обаче ще отнеме най-малко година до момента в който се възвърне напоителната инфраструктура, с цел да може да достави земята му с вода. Дотогава ще сее зърното по-късно, с цел да избегне рисковите суши.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ