Осъдиха България в Съда на Европейския съюз
Тази заран Съдът на Европейски Съюз се произнесе по дело С-462/23 Европейска Комисия/България:
България е транспонирала погрешно Директива 2009/54 по отношение на употребата и предлагането на пазара на натурални минерални води
В днешното си решение Съдът на Европейски Съюз установи, че България не е спазила наредбите на Директива 2009/54 от 18 юни 2009 година по отношение на употребата и предлагането на пазара на натурални минерални води:
– като не е забранила предлагането на пазара на натурална минерална вода и изворна вода от еднакъв извор под повече от едно комерсиално изложение,
– като не е изискала върху етикетите на натуралните минерални води и изворните води да бъде обозначено името на извора, и
– като е разрешила потреблението на термина „ изворна вода“ за вода, която не дава отговор на съответните условия за това.
През юли 2020 година Комисията изпраща публично уведомително писмо на България. През ноември 2020 година българските органи показват на Комисията план на Наредба за условията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предопределени за питейни цели.
След обзор на обявените ограничения, на 23 септември 2021 г. Комисията изпраща на България мотивирано мнение. Тя укорява България, че не е изпълнила отговорностите си произлизащи от Директива 2009/54, защото към момента не е транспонирала вярно в българското право понятието „ извор“, така както е тълкувано от Съда на Европейски Съюз. След оценка на отговора на България на стимулираното мнение, Комисията стигна до заключението, че откритите нарушавания не са отстранени. Вследствие на това тя взема решение да предяви иск пред Съда на Европейския съюз.
· Съображения на Съда:
Съдът напомня, че понятието „ натурална минерална вода от еднакъв извор„, съдържащо се Директивата би трябвало да се пояснява в смисъл, че значи натурална минерална вода, която е „ експлоатирана от една или повече естествени или получени посредством сондаж точки на излизане на повърхността и произлиза от еднакъв воден небосвод или от едно и също подземно находище„, в случай че на всички тези точки на излизане на повърхността тази вода има идентични характерности предвид на критериите, посочени в Директивата (решение от 24 юни 2015 г., )
Съдът прецизира, че Директива 2009/54 е транспонирана в българското право с Наредба от 2004 година, която не разрешава стартирането на пазара, под повече от едно комерсиално название, на натурална минерална вода, добивана от еднакъв водоизточник. Това разбиране е дефинирано от спомагателните разпореждания на тази разпоредба като „ оборудване за подземни води, предопределено за водовземане, дружно с надземните съоръжения“.
С оглед на своето наличие тези национални разпореждания, с които предлагането на пазара под повече от едно комерсиално изложение се не разрешава единствено за натурални минерални води, добивани от еднакъв водоизточник, са в несъгласие с текста Директива 2009/54, по този начин както се пояснява от Съда. То категорично изключва всякаква еднаквост сред понятията „ извор“ и „ точка на излизане на повърхността“.
ЗАБЕЛЕЖКА: Искът за определяне на несъблюдение на отговорности, ориентиран против страна членка, която не е изпълнила произлизащите си от правото на Съюза отговорности, може да се предяви от Комисията или от друга страна членка. Ако Съдът откри неизпълнението, съответната страна членка би трябвало да се съобрази със правосъдното решение в най-кратък период.
Когато реши, че страната членка не се е съобразила със правосъдното решение, Комисията може да предяви нов иск, с който да изиска налагане на имуществени наказания. Ако обаче на Комисията не са обявени ограниченията за транспониране на дадена инструкция, по нейно предложение Съдът може да наложи наказания още с първото правосъдно решение.
България е транспонирала погрешно Директива 2009/54 по отношение на употребата и предлагането на пазара на натурални минерални води
В днешното си решение Съдът на Европейски Съюз установи, че България не е спазила наредбите на Директива 2009/54 от 18 юни 2009 година по отношение на употребата и предлагането на пазара на натурални минерални води:
– като не е забранила предлагането на пазара на натурална минерална вода и изворна вода от еднакъв извор под повече от едно комерсиално изложение,
– като не е изискала върху етикетите на натуралните минерални води и изворните води да бъде обозначено името на извора, и
– като е разрешила потреблението на термина „ изворна вода“ за вода, която не дава отговор на съответните условия за това.
През юли 2020 година Комисията изпраща публично уведомително писмо на България. През ноември 2020 година българските органи показват на Комисията план на Наредба за условията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предопределени за питейни цели.
След обзор на обявените ограничения, на 23 септември 2021 г. Комисията изпраща на България мотивирано мнение. Тя укорява България, че не е изпълнила отговорностите си произлизащи от Директива 2009/54, защото към момента не е транспонирала вярно в българското право понятието „ извор“, така както е тълкувано от Съда на Европейски Съюз. След оценка на отговора на България на стимулираното мнение, Комисията стигна до заключението, че откритите нарушавания не са отстранени. Вследствие на това тя взема решение да предяви иск пред Съда на Европейския съюз.
· Съображения на Съда:
Съдът напомня, че понятието „ натурална минерална вода от еднакъв извор„, съдържащо се Директивата би трябвало да се пояснява в смисъл, че значи натурална минерална вода, която е „ експлоатирана от една или повече естествени или получени посредством сондаж точки на излизане на повърхността и произлиза от еднакъв воден небосвод или от едно и също подземно находище„, в случай че на всички тези точки на излизане на повърхността тази вода има идентични характерности предвид на критериите, посочени в Директивата (решение от 24 юни 2015 г., )
Съдът прецизира, че Директива 2009/54 е транспонирана в българското право с Наредба от 2004 година, която не разрешава стартирането на пазара, под повече от едно комерсиално название, на натурална минерална вода, добивана от еднакъв водоизточник. Това разбиране е дефинирано от спомагателните разпореждания на тази разпоредба като „ оборудване за подземни води, предопределено за водовземане, дружно с надземните съоръжения“.
С оглед на своето наличие тези национални разпореждания, с които предлагането на пазара под повече от едно комерсиално изложение се не разрешава единствено за натурални минерални води, добивани от еднакъв водоизточник, са в несъгласие с текста Директива 2009/54, по този начин както се пояснява от Съда. То категорично изключва всякаква еднаквост сред понятията „ извор“ и „ точка на излизане на повърхността“.
ЗАБЕЛЕЖКА: Искът за определяне на несъблюдение на отговорности, ориентиран против страна членка, която не е изпълнила произлизащите си от правото на Съюза отговорности, може да се предяви от Комисията или от друга страна членка. Ако Съдът откри неизпълнението, съответната страна членка би трябвало да се съобрази със правосъдното решение в най-кратък период.
Когато реши, че страната членка не се е съобразила със правосъдното решение, Комисията може да предяви нов иск, с който да изиска налагане на имуществени наказания. Ако обаче на Комисията не са обявени ограниченията за транспониране на дадена инструкция, по нейно предложение Съдът може да наложи наказания още с първото правосъдно решение.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ