Да пробваш или не: за вредните влияния в живота на тийнейджърите
Тази публикация е част от специфичната поредност " На учебно заведение " на " Детски Дневник ". Тази година тя е отдадена на родителските страхове. И през октомври тук ще можете да прочетете препоръките на експерти по най-важните тематики за здравето, развиването и сигурността на учениците.
За всяко нещо си има първи път и всичко в тоя живот би трябвало да се опита най-малко по един път, споделят възрастните. Тези " мъдрости " обаче добиват тъмен нюанс, когато става въпрос за личното ти дете и концепцията, че то може би към този момент е пробвало алкохол, цигари, трева, опиати. Може би дори повече от един път.
Темата по какъв начин да приказваме с децата за алкохола е остаряла и в " Детски Дневник " сме предложили няколко доста рационални препоръки към родителите. Но родителското терзание е неизчерпаема мощ, по тази причина още веднъж сме на въпроса - този път за неприятното въздействие на съучениците или на самите родители (да, и на родителите, тъй като персоналният образец изключително за цигарите, е основен рисков фактор). Потърсихме мнението на учебния психолог Анет Маринова.
В каква възраст децата стартират да демонстрират интерес към алкохола и цигарите и каква би трябвало да е реакцията на родителите?
- Не бих могла да посоча една избрана възраст. И въпреки всичко учебната възраст сред шестата и 12-а година е времето, което бележи промени в развиването на детето във връзка с уменията му в действителния живот и ученето, както и обмяната и другарствата с връстниците. Въпреки че този интервал се смята за спокоен и утихнал след времето в детската градина и преди пубертета, в действителност тогава децата стартират да мислят за себе си и за другите с повече вътрешни характерности, ориентирани са към света на връстниците и чакат доста от приятелите си. Това са първите уроци, които децата научават за груповите връзки, доминирането, съревнованието, изолирането, само че и за специфичните другарства, лоялността, разбирането и доверието.
Смятам, че това е времето когато се появява опцията да се тестват нови държания от детето, без значение дали в другарската група или отвън нея. Голямо въздействие оказва статусът на детето в групата - дали е признато, има ли другари, или е отхвърлено, или се самоизолира. В тази възраст се основават и затвърждават модели на отрицателно държание, които се резервират даже и при промяна на средата.
© Личен списък
Анет Маринова, детски психолог
Разбира се, връзките сред родителите и децата, както и климатът в фамилията имат най-голяма роля за детското държание. И тук не приказвам единствено за суровата дисциплинираност, налагана от родителите, или в случай че има принуждение в фамилията, изключително принуждение върху майката. Кризи, които се претърпяват от фамилията, да вземем за пример бракоразвод, имат избран резултат върху децата в тази възраст и могат да ги тласнат към изпробване включително и приложимост на алкохол и цигари.
Родителите по-скоро обръщат внимание на деянията, а не толкоз на аргументите довели до тях. За последното родителите имат потребност от сътрудници. Отделен въпрос в чие лице и къде могат да ги намерят.
В учебно заведение най-силно се разпознава събуждането на интереса на децата към алкохола и цигарите, тъй като там те са отвън опеката на родителите и се впускат в групата, която им обезпечава заместители на ролевите модели от у дома. Има разлика в отношението на учителите към този интерес на децата според от възрастта, да вземем за пример над 16-ата година, която е границата на наложителната възраст за обучение, се гледа по-еманципирано на младежите, изключително когато обществото го разрешава.
Как и по кое време един родител да изясни на детето какви са тези неща и по какъв начин да подходи - със възбрана, с пояснение за вредата, със опасност?
- Порастването значи да се отделиш от родителите и да започнеш да поемаш отговорност за себе си и личното си държание. Първите стъпки са усвояването на разпоредбите и условията на родителите, тъй че без тяхното наличието детето да се управлява от вътрешната си регулация освен за положително и неприятно, вярно и неверно, само че да се уповава на възприятието си за зачитане и грижа за личното здраве, за себесъхранение и търсене на помощ при потребност.
Този развой е нескончаем и детето във всяка възраст се нуждае от възрастен, който да може да беседва с него, да схваща въпросите, паниките, само че и несъгласията, които неизбежно ще открие.
Обясненията за вредата могат да имат добър резултат, само че аз желая да обърна внимание към интереса и любознанието, които се раждат напълно естествено, тъй като децата поддържат връзка между тях - те доста повече са привлечени от опита на техни връстници или на братята и сестрите, изключително по-големите, които споделят на висок глас и от които могат да чуят: " Напих се като животно през вчерашния ден! " Срещата с алкохола може да мине по този метод, да бъде забелязана в държанието на различен човек или детето единствено да изследва, изследва, мисли, фантазира, пита се.
Възрасните вършат неточност, когато не престават да слагат същите ограничавания на порасналато дете, както когато е било малко. Говоря за юношите, които схващат света посредством идеалите, които търсят, изследват, намират и на които поверяват изборите си преди да стартират сами да се държат като възрастни. Трябва да обърнем особено внимание на юношите и на тяхната накърнимост, до момента в който опитват с разнообразни функции, държания и се увличат от разнообразни идеологии. Защото идва миг, в който детето пораства и желае единствено да разбере разликата сред действителния живот и фантазията, да откри ролеви модели, на които да се опре, да мине единствено по пътеката на войната, както споделяме, с цел да построи личното си самостоятелно битие.
Откъде могат да дойдат нездравословните въздействия и какво могат да създадат родителите, в случай че детето се движи в неприятна среда?
- Могат да дойдат от самото дете - когато повода е психологичен проблем като меланхолия, тревога, импулсивността също може да провокира намирането на способи за справяне с прекарване, което детето не може да управлява.
Също по този начин, има психо-социални фактори от въздействия на средата - в учебно заведение и връзките в групата от връстници, само че също и от неподходяща обстановка или проблеми в фамилията. Емоционално недостъпни родители могат да основат риск за детето и себе-управлението на страстите му и то да посегне към цигари или приложимост на субстанции, с цел да се успокоява.
Да се движи детето в " неприятна среда " нормално се предхожда от история на неговото развиване, в която е имало или има условия, които оказват отрицателно въздействие. Когато обстановката у дома ги тревожи опитът на децата е травматичен, което непосредствено води до проблеми в учебно заведение - закъсняват, не са стимулирани за учене, не могат да извършват рутинни задания, не пишат домашни. Тези държания прикриват и не разрешават да се разпознае същинската причина за компликациите. Дори доста по-често в сравнение с допускаме децата са изложени на риск от живеене в условия на продължителен стрес, който не могат да преодолеят по различен метод. Например, детето когато се тормози дали фамилията ще може да заплаща разноските си или родителите няма да останат без работа.
Бедата идва оттова, че в тези случаи родителите не съумяват да бъдат до детето си и се губи връзката с него. Затова отговорност имат и учебното заведение и обществото, които би трябвало да изградят сензитивност и доближат до тези деца, както и да се основат условия за по-сигурен живот на фамилиите.
Родителите не би трябвало да се фиксират върху " неприятната среда ", проверяват, разпитват, дебнат или дисциплинират детето, когато то е намерило сходни способи да се оправя или да му бъде занимателно. Те би трябвало да потърсят опция да се съветват, да схванат по-добре казуса и гледната точка на детето, и да възстановят доверието му.
Добра концепция ли е самият родител да даде на детето да " опитва " цигари или алкохол? Как въздейства това и в каква възраст би трябвало (или не трябва) да се направи?
- Намирам сходен избор на родителя за объркващ, доколкото детето безусловно бива изложено на волята на възрастен, който напуща позицията си на източник на възприятието за сигурност у детето. Родителят допуска, че детето ще бъде изкушено, заради същите потребности, каквито той самият има и управлява обстановката. По този метод има риск да се отнеме от непосредствения опит на детето и откриването от самото него на решения, както и усвояването на вътрешните правила за положително и неприятно, вярно и неверно, също може да се чакат компликации в връзките с другите.
Връзката с родителя може да бъде проблематична, тъй като той постоянно ще знае и под неговия взор детето ще бърка, без да може да се оттласне в порастването си, тъй като не може да се отблъсне от престижа. Разбира се, доста е значимо отношението на родителя, който възпитава и какво споделя на детето си.
В клиничната процедура откривам случаи, че когато родителят по подобен метод се е заел да въвежа детето в света на огромните, той е заставен от ден на ден да се намесва в територия, която би трябвало да бъде личностно по-независима. Колкото повече се намесва, толкоз повече компликации среща детето в себе-изявата си. Ако зависимостта от възрастния продължава в интервал, в който младежа има потребност от връстниците си, това може да има пагубен резултат. В учебно заведение доста постоянно такива деца имат проблем с приемане на престижа на учителя, който чакат да се отнася с тях по подобен с родителя метод и не могат да понесат отдалеченост с него.
Как детето да преодолее страха, че ще остане новобранец, в случай че не пие и не пуши като съучениците си? Т.е. когато принудително опитва тези неща под непознатото въздействие - по какъв начин родителят да го убеди, че не е належащо?
- Детето не става новобранец, тъй като не пие или не пуши, а назад - тъй като се усеща като новобранец и не намира задоволително себе-уважително място измежду връстниците си, то се самоизолира или бива отхвърлено от тях, което може да предопредели избора му на отрицателно държание. Някои деца по този метод компенсират неналичието на персонален престиж и добър статус в групата.
Важно е да се обръща внимание на общественото развиване на детето. Има разлика в ролята на родителите, когато приказваме за деца в учебна възраст, а също по този начин и за младежи. Родителите има потребност доста повече да направляват децата си и да им споделят какво чакат от тях, а освен непосредствено да се намесват като укрепват едни прояви или моделират други.
Тийнейджърите се срещат с въпросите на разликата, интимността, облеклата, сексуалността, зависимостите. Те имат потребност да намерят и слагат личните си граници и изградят лични теории за какво да вършат или не едно или друго нещо. Трябва да си даваме сметка и да не забравяме, че те постоянно са под непознато въздействие в смисъла на опита им в социализиращи среди отвън фамилията, идеалите, които следват и на които желаят да подражават, търсенето на самопризнание, нови прекарвания, порива им да бъдат независими.
Много постоянно родителите минават от страната на губещите - тези, на които детето минимум желае или въобще не желае да наподобява. Тогава убеждаването може да има противоположен или никакъв резултат. Родителите, както споделих, имат потребност от поддръжка и сътрудници, които да им оказват помощ когато срещат компликации с порастването на децата, при рецесиите в фамилията или измененията, които ги тревожат.
Как родителят да разбере дали казусът е сериозен, или случаен? Какво да се направи, в случай че детето използва постоянно и се пристрастява?
- Всеки път когато у родителят възникне паника или въпрос е добре той да потърси професионално консултиране за себе си, изключително когато една демонстрация се смята за случай или паниката на родителя няма влияние върху детето. Има произшествия, които маскират психологично страдалчество или прекарвания за крах от обществения опит на детето с връстници или в учебно заведение.
Най-силно е въздействието на фамилията. Мисля, че заради измененията в фамилиите на децата, някак подминаваме въздействието на фактори като уединен родител, бракоразвод, (разводът има друго въздействие и друго се претърпява от момчетата и от момичетата), нови сътрудници и конфигурации от възрастни към детето. Такива обстановки постоянно носят опасности за разнообразни проблеми, които се отключват в по-голямата възраст - повишаване на смисъла на света на връстниците ги катализира като става среда за сходни държания.
Всичко, което би трябвало да знаете за: На учебно заведение 2017 (67)
За всяко нещо си има първи път и всичко в тоя живот би трябвало да се опита най-малко по един път, споделят възрастните. Тези " мъдрости " обаче добиват тъмен нюанс, когато става въпрос за личното ти дете и концепцията, че то може би към този момент е пробвало алкохол, цигари, трева, опиати. Може би дори повече от един път.
Темата по какъв начин да приказваме с децата за алкохола е остаряла и в " Детски Дневник " сме предложили няколко доста рационални препоръки към родителите. Но родителското терзание е неизчерпаема мощ, по тази причина още веднъж сме на въпроса - този път за неприятното въздействие на съучениците или на самите родители (да, и на родителите, тъй като персоналният образец изключително за цигарите, е основен рисков фактор). Потърсихме мнението на учебния психолог Анет Маринова.
В каква възраст децата стартират да демонстрират интерес към алкохола и цигарите и каква би трябвало да е реакцията на родителите?
- Не бих могла да посоча една избрана възраст. И въпреки всичко учебната възраст сред шестата и 12-а година е времето, което бележи промени в развиването на детето във връзка с уменията му в действителния живот и ученето, както и обмяната и другарствата с връстниците. Въпреки че този интервал се смята за спокоен и утихнал след времето в детската градина и преди пубертета, в действителност тогава децата стартират да мислят за себе си и за другите с повече вътрешни характерности, ориентирани са към света на връстниците и чакат доста от приятелите си. Това са първите уроци, които децата научават за груповите връзки, доминирането, съревнованието, изолирането, само че и за специфичните другарства, лоялността, разбирането и доверието.
Смятам, че това е времето когато се появява опцията да се тестват нови държания от детето, без значение дали в другарската група или отвън нея. Голямо въздействие оказва статусът на детето в групата - дали е признато, има ли другари, или е отхвърлено, или се самоизолира. В тази възраст се основават и затвърждават модели на отрицателно държание, които се резервират даже и при промяна на средата.
© Личен списък
Анет Маринова, детски психолог
Разбира се, връзките сред родителите и децата, както и климатът в фамилията имат най-голяма роля за детското държание. И тук не приказвам единствено за суровата дисциплинираност, налагана от родителите, или в случай че има принуждение в фамилията, изключително принуждение върху майката. Кризи, които се претърпяват от фамилията, да вземем за пример бракоразвод, имат избран резултат върху децата в тази възраст и могат да ги тласнат към изпробване включително и приложимост на алкохол и цигари.
Родителите по-скоро обръщат внимание на деянията, а не толкоз на аргументите довели до тях. За последното родителите имат потребност от сътрудници. Отделен въпрос в чие лице и къде могат да ги намерят.
В учебно заведение най-силно се разпознава събуждането на интереса на децата към алкохола и цигарите, тъй като там те са отвън опеката на родителите и се впускат в групата, която им обезпечава заместители на ролевите модели от у дома. Има разлика в отношението на учителите към този интерес на децата според от възрастта, да вземем за пример над 16-ата година, която е границата на наложителната възраст за обучение, се гледа по-еманципирано на младежите, изключително когато обществото го разрешава.
Как и по кое време един родител да изясни на детето какви са тези неща и по какъв начин да подходи - със възбрана, с пояснение за вредата, със опасност?
- Порастването значи да се отделиш от родителите и да започнеш да поемаш отговорност за себе си и личното си държание. Първите стъпки са усвояването на разпоредбите и условията на родителите, тъй че без тяхното наличието детето да се управлява от вътрешната си регулация освен за положително и неприятно, вярно и неверно, само че да се уповава на възприятието си за зачитане и грижа за личното здраве, за себесъхранение и търсене на помощ при потребност.
Този развой е нескончаем и детето във всяка възраст се нуждае от възрастен, който да може да беседва с него, да схваща въпросите, паниките, само че и несъгласията, които неизбежно ще открие.
Обясненията за вредата могат да имат добър резултат, само че аз желая да обърна внимание към интереса и любознанието, които се раждат напълно естествено, тъй като децата поддържат връзка между тях - те доста повече са привлечени от опита на техни връстници или на братята и сестрите, изключително по-големите, които споделят на висок глас и от които могат да чуят: " Напих се като животно през вчерашния ден! " Срещата с алкохола може да мине по този метод, да бъде забелязана в държанието на различен човек или детето единствено да изследва, изследва, мисли, фантазира, пита се.
Възрасните вършат неточност, когато не престават да слагат същите ограничавания на порасналато дете, както когато е било малко. Говоря за юношите, които схващат света посредством идеалите, които търсят, изследват, намират и на които поверяват изборите си преди да стартират сами да се държат като възрастни. Трябва да обърнем особено внимание на юношите и на тяхната накърнимост, до момента в който опитват с разнообразни функции, държания и се увличат от разнообразни идеологии. Защото идва миг, в който детето пораства и желае единствено да разбере разликата сред действителния живот и фантазията, да откри ролеви модели, на които да се опре, да мине единствено по пътеката на войната, както споделяме, с цел да построи личното си самостоятелно битие.
Откъде могат да дойдат нездравословните въздействия и какво могат да създадат родителите, в случай че детето се движи в неприятна среда?
- Могат да дойдат от самото дете - когато повода е психологичен проблем като меланхолия, тревога, импулсивността също може да провокира намирането на способи за справяне с прекарване, което детето не може да управлява.
Също по този начин, има психо-социални фактори от въздействия на средата - в учебно заведение и връзките в групата от връстници, само че също и от неподходяща обстановка или проблеми в фамилията. Емоционално недостъпни родители могат да основат риск за детето и себе-управлението на страстите му и то да посегне към цигари или приложимост на субстанции, с цел да се успокоява.
Да се движи детето в " неприятна среда " нормално се предхожда от история на неговото развиване, в която е имало или има условия, които оказват отрицателно въздействие. Когато обстановката у дома ги тревожи опитът на децата е травматичен, което непосредствено води до проблеми в учебно заведение - закъсняват, не са стимулирани за учене, не могат да извършват рутинни задания, не пишат домашни. Тези държания прикриват и не разрешават да се разпознае същинската причина за компликациите. Дори доста по-често в сравнение с допускаме децата са изложени на риск от живеене в условия на продължителен стрес, който не могат да преодолеят по различен метод. Например, детето когато се тормози дали фамилията ще може да заплаща разноските си или родителите няма да останат без работа.
Бедата идва оттова, че в тези случаи родителите не съумяват да бъдат до детето си и се губи връзката с него. Затова отговорност имат и учебното заведение и обществото, които би трябвало да изградят сензитивност и доближат до тези деца, както и да се основат условия за по-сигурен живот на фамилиите.
Родителите не би трябвало да се фиксират върху " неприятната среда ", проверяват, разпитват, дебнат или дисциплинират детето, когато то е намерило сходни способи да се оправя или да му бъде занимателно. Те би трябвало да потърсят опция да се съветват, да схванат по-добре казуса и гледната точка на детето, и да възстановят доверието му.
Добра концепция ли е самият родител да даде на детето да " опитва " цигари или алкохол? Как въздейства това и в каква възраст би трябвало (или не трябва) да се направи?
- Намирам сходен избор на родителя за объркващ, доколкото детето безусловно бива изложено на волята на възрастен, който напуща позицията си на източник на възприятието за сигурност у детето. Родителят допуска, че детето ще бъде изкушено, заради същите потребности, каквито той самият има и управлява обстановката. По този метод има риск да се отнеме от непосредствения опит на детето и откриването от самото него на решения, както и усвояването на вътрешните правила за положително и неприятно, вярно и неверно, също може да се чакат компликации в връзките с другите.
Връзката с родителя може да бъде проблематична, тъй като той постоянно ще знае и под неговия взор детето ще бърка, без да може да се оттласне в порастването си, тъй като не може да се отблъсне от престижа. Разбира се, доста е значимо отношението на родителя, който възпитава и какво споделя на детето си.
В клиничната процедура откривам случаи, че когато родителят по подобен метод се е заел да въвежа детето в света на огромните, той е заставен от ден на ден да се намесва в територия, която би трябвало да бъде личностно по-независима. Колкото повече се намесва, толкоз повече компликации среща детето в себе-изявата си. Ако зависимостта от възрастния продължава в интервал, в който младежа има потребност от връстниците си, това може да има пагубен резултат. В учебно заведение доста постоянно такива деца имат проблем с приемане на престижа на учителя, който чакат да се отнася с тях по подобен с родителя метод и не могат да понесат отдалеченост с него.
Как детето да преодолее страха, че ще остане новобранец, в случай че не пие и не пуши като съучениците си? Т.е. когато принудително опитва тези неща под непознатото въздействие - по какъв начин родителят да го убеди, че не е належащо?
- Детето не става новобранец, тъй като не пие или не пуши, а назад - тъй като се усеща като новобранец и не намира задоволително себе-уважително място измежду връстниците си, то се самоизолира или бива отхвърлено от тях, което може да предопредели избора му на отрицателно държание. Някои деца по този метод компенсират неналичието на персонален престиж и добър статус в групата.
Важно е да се обръща внимание на общественото развиване на детето. Има разлика в ролята на родителите, когато приказваме за деца в учебна възраст, а също по този начин и за младежи. Родителите има потребност доста повече да направляват децата си и да им споделят какво чакат от тях, а освен непосредствено да се намесват като укрепват едни прояви или моделират други.
Тийнейджърите се срещат с въпросите на разликата, интимността, облеклата, сексуалността, зависимостите. Те имат потребност да намерят и слагат личните си граници и изградят лични теории за какво да вършат или не едно или друго нещо. Трябва да си даваме сметка и да не забравяме, че те постоянно са под непознато въздействие в смисъла на опита им в социализиращи среди отвън фамилията, идеалите, които следват и на които желаят да подражават, търсенето на самопризнание, нови прекарвания, порива им да бъдат независими.
Много постоянно родителите минават от страната на губещите - тези, на които детето минимум желае или въобще не желае да наподобява. Тогава убеждаването може да има противоположен или никакъв резултат. Родителите, както споделих, имат потребност от поддръжка и сътрудници, които да им оказват помощ когато срещат компликации с порастването на децата, при рецесиите в фамилията или измененията, които ги тревожат.
Как родителят да разбере дали казусът е сериозен, или случаен? Какво да се направи, в случай че детето използва постоянно и се пристрастява?
- Всеки път когато у родителят възникне паника или въпрос е добре той да потърси професионално консултиране за себе си, изключително когато една демонстрация се смята за случай или паниката на родителя няма влияние върху детето. Има произшествия, които маскират психологично страдалчество или прекарвания за крах от обществения опит на детето с връстници или в учебно заведение.
Най-силно е въздействието на фамилията. Мисля, че заради измененията в фамилиите на децата, някак подминаваме въздействието на фактори като уединен родител, бракоразвод, (разводът има друго въздействие и друго се претърпява от момчетата и от момичетата), нови сътрудници и конфигурации от възрастни към детето. Такива обстановки постоянно носят опасности за разнообразни проблеми, които се отключват в по-голямата възраст - повишаване на смисъла на света на връстниците ги катализира като става среда за сходни държания.
Всичко, което би трябвало да знаете за: На учебно заведение 2017 (67)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ