Митове и факти около Истанбулската конвенция – говорят двама от създателите на документа
Тази седмица в Европейския парламент една от главните тематики на спор беше приемането на Истанбулската спогодба от всички страни членки. Документът разпали пристрастеностите у нас и в доста европейски страни.
Снимка: btvnovinite.bg
За да отговорят на всички въпроси към нея, в предаването „ 120 минути” специфични посетители са двама от хората, които са в основата на образуването ѝ – Даниеле Кангеми, който управлява отдела по човешко достолепие и тъждество на половете към Съвета на Европа и Симона Граната-Мeнгини – зам.-изпълнителен секретар на Венецианската комисия.
Екологичен потенциал прикани всички страни членки да одобряват Истанбулската спогодба Евродепутатите одобриха през днешния ден с голямо болшинство резолюция, с която приканват България и още 6 страни от Съюза да ратифицират документа
– Истанбулската спогодба зложелател ли е на обичайните фамилни полезности ?
Даниеле Кангеми : Със сигурност – не. Да погледнем същинското цялостно име на Истанбулската спогодба – Конвенция за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение. Това е манифестът, това демонстрира каква е единствената, същинска цел на тази спогодба. Не виждам по какъв начин битката с насилието над дами и домашното принуждение може да се счете по някакъв метод като нещо срещу обичайните фамилни полезности, на която и да било страна.
Снимка: btvnovinite.bg
Според мен рисковото за една страна, за едно семейство и обичайните фамилни полезности – е насилието, а не инструментът за битка с насилието.
– Очаквахте ли толкоз бурна социална реакция – митинги, кавги, боязън?
Симона Граната-Мeнгини : Не чакахме, само че в днешно време не е толкоз изненадващо. Определено е необичайно, че инструмент, чиято цел е да се бори с насилието над дами и над слабите, се преглежда като опасност за каквито и да било съвременни или обичайни полезности.
Същевременно виждаме, че постоянно понятия се показват по преиначен метод, манипулирани, тъй че хората да реагират – те имат право да реагират, с цел да пазят полезностите си. Проблемът е, че реагират против визия за инструмент, която не дава отговор на истината.
Снимка: btvnovinite.bg
Даниеле Кангеми : Конвенцията е приложена в 35 страни и в нито една от тях не са се сбъднали опасенията, споделени в други страни. Има такива, в които има сходен спор и опасения, изключително към момента на одобрение на конвенцията, само че по-късно, когато тя се приложи, всички тези диспути се успокояват и действителността се връща на напред във времето. И излиза наяве на всички, че тези опасения са безпочвени. Това не се случва във всички страни, не се случва систематично навсякъде.
Джамбазки: Няма по какъв начин да сме задължени да ратифицираме Истанбулската спогодба С огромно болшинство Екологичен потенциал одобри предложение за резолюция по отношение на присъединението на Европейски Съюз към документа
– В България тази спогодба промени напълно обществения и политическия живот. Някои групи в нашето общество се опасяват, че в текста има доста скрити цели, джендър идеология. Как бихте ги убедили в противоположното?
Даниеле Кангеми : С една дума – с обстоятелства. Както споделих, където конвенцията към този момент действа, тези опасения не са се сбъднали. Освен това има детайл, който мога да предложа като образец. Конвенцията има механизъм за мониторинг, което значи, че след няколко години се прави отчет за използването на конвенцията и се вършат рекомендации. Ако злословещите по отношение на конвенцията имат времето и желанието да прочетат този отчет или даже късото му обобщение, ще видят, че няма да намерят нито една рекомендация за легализиране на еднополовите бракове или, знам ли, въвеждане на специфични права.
Снимка: btvnovinite.bg
– А за въвеждането на трети пол ?
Даниеле Кангеми : Точно, третия пол.
– Това има ли го в нея, това ли е концепцията Ви?
Симона Граната-Мeнгини : Не. Вижте, Венецианската комисия прегледа какви биха били правните последствия от одобрение и няма нищо в Истанбулската спогодба, което да накара една страна или едно общество да одобри „ трети пол”. Единственото, което прави конвенцията е да систематизира към този момент съществуващото, част от обичайните полезности, които към този момент обсъдихме, а точно да укрепи и да удостовери още веднъж, че възбраната на дискриминация включва и половата такава.
Снимка: btvnovinite.bg
Това не значи, че която и да било страна, посредством утвърждението на Истанбулската спогодба, би трябвало да признава „ трети пол” или въобще половете като такива. Насилието, учредено на сексуален симптом, е действителност. Стереотипите и общественото пояснение на функциите в едно семейство от време на време се употребяват, като опрощение и мотивация за избрани форми на принуждение. Целта на конвенцията е да се предотврати този тип, тъй като тя освен криминализира домашното принуждение, само че и се стреми да го предотврати.
Равносметката 2018: Победихме Конвенцията, само че не и домашното принуждение 28 дами заплатиха с живота си за това, че у нас експанзията в фамилията не е изкоренена
– Тоест , не значи, че посредством конвенцията ще се появи или разреши трети пол, както се опасяват доста хора?
Симона Граната-Мeнгини : Не, не, не. Няма никакъв метод. Няма нищо в конвенцията, което да загатва за или изисква признание на трети пол. Дори при брака – няма формулировка на брак в конвенцията. Когато приказваме за предварителната защита на насилието в фамилна единица, преобладаващата формулировка на семейство е тази. Например, в Армения в Конституцията е записано, че бракът е съюз сред мъж и жена. Това не значи, че в страни, признали еднополовите бракове, конвенцията няма да се ползва. Напротив. Но от конвенцията, като такава, не се подразбира определението за брак.
Снимка: btvnovinite.bg
Всяка страна, всяко общество има правото да избира. Щом е определено, в конвенцията написа, че вътре в тази единица, слабата страна би трябвало да бъде предпазена. Дори да е еднополов брак, слабата страна в двойката би трябвало да бъде предпазена, както всеки човек. Не тъй като е заложено в Истанбулската спогодба, а тъй като не трябва никой да бъде пребиван. За това има единодушие. Истанбулската спогодба, с думите „ в фамилната единица, слабата страна не може да бъде бита, не може да бъде обект на насилие” не постанова бракът да се трансформира от към този момент направения обществен и парламентарен избор на страната.
– Предвид всичко това, знаете, че България не е единствената страна, която не е утвърдила още документа. Неотдавна сходна полемика избухна и в Армения, Министерството на правораздаването изиска разбор на конвенцията от Вашата комисията. Какво бихте споделили на всички хора, осведомени със закона, съдии, законодатели, които считат, че конвенцията опонира на Конституцията?
Симона Граната-Мeнгини : С това пояснение искахме да отделим причини, касаещи пожелателността да се ратифицира конвенцията, като по тези въпроси сътрудника ми и Грегори Мур могат да приказват. Ние разгледахме конституционните спънки, само правни въпроси. Разяснихме какъв би бил резултатът от утвърждението на Истанбулската спогодба. Както споделих, конвенцията не разрешава брака по насила, не не разрешава избран тип брак по насила, а всевъзможен подобен.
Снимка: btvnovinite.bg
Всяко общество си е определило типа брак и в конвенцията написа, че не може да има брак по насила. Дали бракът е еднополов или не, това е без значение, никой не може да бъде заставен да встъпи в брак съгласно законите на страната. Ние искахме да съпътстваме правната аргументация на юристи, съдии, конституционни съдии в оценяването на правните последици от конвенцията. Разбира се, ние разгледахме ратификацията на Истанбулската спогодба, по отношение на арменската Конституция. Всеки съд ще би трябвало да направи същото по отношение на своята Конституция.
ГЕРБ оферират законови промени за по-тежки санкции при домашно принуждение Вместо санкции, както до момента, насилниците да получават ефикасни присъди, оферират от ръководещата партия
– К ак наподобява обичайното европейско семейство , съгласно тази спогодба?
Даниеле Кангеми : Както споделих, конвенцията е направена да отбрани фамилиите от принуждение – всички фамилии. Конвенцията няма позиция. Не споделя, че има един модел на семейство, който би трябвало да надделее над останалите. Всички страни имат свои лични обичаи и култури, всички са еднообразно годни и заслужават същото, заслужават да живеят без принуждение.
Снимка: btvnovinite.bg
Това е основата. Като приказваме за стандарти, нездравословните полови стандарти – още една дума, която от време на време се употребява и пояснява неправилно в някои страни – не значи, че желаеме да променим фундаменталната роля на хората в обществата. Искаме единствено да подсигуряваме, че всяка жена напълно свободно взима решение за живота си. Да избере дали желае да стане академик, учителка, да бъде стопанка и да отгледа децата си, да готви или да стане политик.
– Има ли краен период за одобрение на конвенцията от страните членки?
Симона Граната-Мeнгини : Не, няма краен период. Няма закрепен краен период сред подписването и утвърждението. Обикновено след подписването има значим знак – страната се съгласява в общи линии с изискванията, разказани в конвенцията. Истанбулската спогодба е готова от всички страни членки на Съвета на Европа. Важно е да се означи. Съставена е от всички държави-членки на Съвета на Европа. Текстът на конвенцията е утвърден от групата, която го е изготвила, в това число България.
Снимка: btvnovinite.bg
– К акво ще се случи в страни като България, където има решение на Конституционния съд против Истанбулската спогодба?
Симона Граната-Мeнгини : Конституционният съд е решителният интерпретатор на Конституцията. Щом Конституционния съд отсъди, че утвърждението не е допустимо съгласно Конституцията, то тогава в случай че желаеме да се одобри този документ или конституцията би трябвало да се промени или тълкуването да се промени. Вярваме, че Истанбулската спогодба е доста значим инструмент за отбрана на дамите и слабите страни от принуждение. Предвид това, за благополучие, Истанбулската спогодба не дава напълно нова отбрана. За благополучие, жертвите на домашно принуждение се радват на отбрана и по други интернационалните принадлежности. Така че с наслада мога да заявя, че има някаква отбрана налице в България и другите страни даже преди утвърждението.
Даниеле Кангеми : Само да прибавя, че конвенцията не е единствено за закони, за смяната единствено на закони. Конвенцията е доста по-широкообхватна, по тази причина е забавна. В нея се приказва за практики, за услуги, за всички неща, които би трябвало да бъдат налице в една страна, освен законите, тъй че да бъде предпазен човек. Става дума за основаване на убежища, услуги в поддръжка на индивида, да се подсигурява, че, когато жена се обади на полицията, те ще се вслушат в нея, ще се открие произвеждане, ще стартира следствие. Това е по този начин нареченият холистичен метод на конвенцията, който е оттатък просто съществуването на съответните закони на съответните места, което към този момент във всичките страни ненапълно към този момент е налице.
Снимка: btvnovinite.bg
За да отговорят на всички въпроси към нея, в предаването „ 120 минути” специфични посетители са двама от хората, които са в основата на образуването ѝ – Даниеле Кангеми, който управлява отдела по човешко достолепие и тъждество на половете към Съвета на Европа и Симона Граната-Мeнгини – зам.-изпълнителен секретар на Венецианската комисия.
Екологичен потенциал прикани всички страни членки да одобряват Истанбулската спогодба Евродепутатите одобриха през днешния ден с голямо болшинство резолюция, с която приканват България и още 6 страни от Съюза да ратифицират документа
– Истанбулската спогодба зложелател ли е на обичайните фамилни полезности ?
Даниеле Кангеми : Със сигурност – не. Да погледнем същинското цялостно име на Истанбулската спогодба – Конвенция за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение. Това е манифестът, това демонстрира каква е единствената, същинска цел на тази спогодба. Не виждам по какъв начин битката с насилието над дами и домашното принуждение може да се счете по някакъв метод като нещо срещу обичайните фамилни полезности, на която и да било страна.
Снимка: btvnovinite.bg
Според мен рисковото за една страна, за едно семейство и обичайните фамилни полезности – е насилието, а не инструментът за битка с насилието.
– Очаквахте ли толкоз бурна социална реакция – митинги, кавги, боязън?
Симона Граната-Мeнгини : Не чакахме, само че в днешно време не е толкоз изненадващо. Определено е необичайно, че инструмент, чиято цел е да се бори с насилието над дами и над слабите, се преглежда като опасност за каквито и да било съвременни или обичайни полезности.
Същевременно виждаме, че постоянно понятия се показват по преиначен метод, манипулирани, тъй че хората да реагират – те имат право да реагират, с цел да пазят полезностите си. Проблемът е, че реагират против визия за инструмент, която не дава отговор на истината.
Снимка: btvnovinite.bg
Даниеле Кангеми : Конвенцията е приложена в 35 страни и в нито една от тях не са се сбъднали опасенията, споделени в други страни. Има такива, в които има сходен спор и опасения, изключително към момента на одобрение на конвенцията, само че по-късно, когато тя се приложи, всички тези диспути се успокояват и действителността се връща на напред във времето. И излиза наяве на всички, че тези опасения са безпочвени. Това не се случва във всички страни, не се случва систематично навсякъде.
Джамбазки: Няма по какъв начин да сме задължени да ратифицираме Истанбулската спогодба С огромно болшинство Екологичен потенциал одобри предложение за резолюция по отношение на присъединението на Европейски Съюз към документа
– В България тази спогодба промени напълно обществения и политическия живот. Някои групи в нашето общество се опасяват, че в текста има доста скрити цели, джендър идеология. Как бихте ги убедили в противоположното?
Даниеле Кангеми : С една дума – с обстоятелства. Както споделих, където конвенцията към този момент действа, тези опасения не са се сбъднали. Освен това има детайл, който мога да предложа като образец. Конвенцията има механизъм за мониторинг, което значи, че след няколко години се прави отчет за използването на конвенцията и се вършат рекомендации. Ако злословещите по отношение на конвенцията имат времето и желанието да прочетат този отчет или даже късото му обобщение, ще видят, че няма да намерят нито една рекомендация за легализиране на еднополовите бракове или, знам ли, въвеждане на специфични права.
Снимка: btvnovinite.bg
– А за въвеждането на трети пол ?
Даниеле Кангеми : Точно, третия пол.
– Това има ли го в нея, това ли е концепцията Ви?
Симона Граната-Мeнгини : Не. Вижте, Венецианската комисия прегледа какви биха били правните последствия от одобрение и няма нищо в Истанбулската спогодба, което да накара една страна или едно общество да одобри „ трети пол”. Единственото, което прави конвенцията е да систематизира към този момент съществуващото, част от обичайните полезности, които към този момент обсъдихме, а точно да укрепи и да удостовери още веднъж, че възбраната на дискриминация включва и половата такава.
Снимка: btvnovinite.bg
Това не значи, че която и да било страна, посредством утвърждението на Истанбулската спогодба, би трябвало да признава „ трети пол” или въобще половете като такива. Насилието, учредено на сексуален симптом, е действителност. Стереотипите и общественото пояснение на функциите в едно семейство от време на време се употребяват, като опрощение и мотивация за избрани форми на принуждение. Целта на конвенцията е да се предотврати този тип, тъй като тя освен криминализира домашното принуждение, само че и се стреми да го предотврати.
Равносметката 2018: Победихме Конвенцията, само че не и домашното принуждение 28 дами заплатиха с живота си за това, че у нас експанзията в фамилията не е изкоренена
– Тоест , не значи, че посредством конвенцията ще се появи или разреши трети пол, както се опасяват доста хора?
Симона Граната-Мeнгини : Не, не, не. Няма никакъв метод. Няма нищо в конвенцията, което да загатва за или изисква признание на трети пол. Дори при брака – няма формулировка на брак в конвенцията. Когато приказваме за предварителната защита на насилието в фамилна единица, преобладаващата формулировка на семейство е тази. Например, в Армения в Конституцията е записано, че бракът е съюз сред мъж и жена. Това не значи, че в страни, признали еднополовите бракове, конвенцията няма да се ползва. Напротив. Но от конвенцията, като такава, не се подразбира определението за брак.
Снимка: btvnovinite.bg
Всяка страна, всяко общество има правото да избира. Щом е определено, в конвенцията написа, че вътре в тази единица, слабата страна би трябвало да бъде предпазена. Дори да е еднополов брак, слабата страна в двойката би трябвало да бъде предпазена, както всеки човек. Не тъй като е заложено в Истанбулската спогодба, а тъй като не трябва никой да бъде пребиван. За това има единодушие. Истанбулската спогодба, с думите „ в фамилната единица, слабата страна не може да бъде бита, не може да бъде обект на насилие” не постанова бракът да се трансформира от към този момент направения обществен и парламентарен избор на страната.
– Предвид всичко това, знаете, че България не е единствената страна, която не е утвърдила още документа. Неотдавна сходна полемика избухна и в Армения, Министерството на правораздаването изиска разбор на конвенцията от Вашата комисията. Какво бихте споделили на всички хора, осведомени със закона, съдии, законодатели, които считат, че конвенцията опонира на Конституцията?
Симона Граната-Мeнгини : С това пояснение искахме да отделим причини, касаещи пожелателността да се ратифицира конвенцията, като по тези въпроси сътрудника ми и Грегори Мур могат да приказват. Ние разгледахме конституционните спънки, само правни въпроси. Разяснихме какъв би бил резултатът от утвърждението на Истанбулската спогодба. Както споделих, конвенцията не разрешава брака по насила, не не разрешава избран тип брак по насила, а всевъзможен подобен.
Снимка: btvnovinite.bg
Всяко общество си е определило типа брак и в конвенцията написа, че не може да има брак по насила. Дали бракът е еднополов или не, това е без значение, никой не може да бъде заставен да встъпи в брак съгласно законите на страната. Ние искахме да съпътстваме правната аргументация на юристи, съдии, конституционни съдии в оценяването на правните последици от конвенцията. Разбира се, ние разгледахме ратификацията на Истанбулската спогодба, по отношение на арменската Конституция. Всеки съд ще би трябвало да направи същото по отношение на своята Конституция.
ГЕРБ оферират законови промени за по-тежки санкции при домашно принуждение Вместо санкции, както до момента, насилниците да получават ефикасни присъди, оферират от ръководещата партия
– К ак наподобява обичайното европейско семейство , съгласно тази спогодба?
Даниеле Кангеми : Както споделих, конвенцията е направена да отбрани фамилиите от принуждение – всички фамилии. Конвенцията няма позиция. Не споделя, че има един модел на семейство, който би трябвало да надделее над останалите. Всички страни имат свои лични обичаи и култури, всички са еднообразно годни и заслужават същото, заслужават да живеят без принуждение.
Снимка: btvnovinite.bg
Това е основата. Като приказваме за стандарти, нездравословните полови стандарти – още една дума, която от време на време се употребява и пояснява неправилно в някои страни – не значи, че желаеме да променим фундаменталната роля на хората в обществата. Искаме единствено да подсигуряваме, че всяка жена напълно свободно взима решение за живота си. Да избере дали желае да стане академик, учителка, да бъде стопанка и да отгледа децата си, да готви или да стане политик.
– Има ли краен период за одобрение на конвенцията от страните членки?
Симона Граната-Мeнгини : Не, няма краен период. Няма закрепен краен период сред подписването и утвърждението. Обикновено след подписването има значим знак – страната се съгласява в общи линии с изискванията, разказани в конвенцията. Истанбулската спогодба е готова от всички страни членки на Съвета на Европа. Важно е да се означи. Съставена е от всички държави-членки на Съвета на Европа. Текстът на конвенцията е утвърден от групата, която го е изготвила, в това число България.
Снимка: btvnovinite.bg
– К акво ще се случи в страни като България, където има решение на Конституционния съд против Истанбулската спогодба?
Симона Граната-Мeнгини : Конституционният съд е решителният интерпретатор на Конституцията. Щом Конституционния съд отсъди, че утвърждението не е допустимо съгласно Конституцията, то тогава в случай че желаеме да се одобри този документ или конституцията би трябвало да се промени или тълкуването да се промени. Вярваме, че Истанбулската спогодба е доста значим инструмент за отбрана на дамите и слабите страни от принуждение. Предвид това, за благополучие, Истанбулската спогодба не дава напълно нова отбрана. За благополучие, жертвите на домашно принуждение се радват на отбрана и по други интернационалните принадлежности. Така че с наслада мога да заявя, че има някаква отбрана налице в България и другите страни даже преди утвърждението.
Даниеле Кангеми : Само да прибавя, че конвенцията не е единствено за закони, за смяната единствено на закони. Конвенцията е доста по-широкообхватна, по тази причина е забавна. В нея се приказва за практики, за услуги, за всички неща, които би трябвало да бъдат налице в една страна, освен законите, тъй че да бъде предпазен човек. Става дума за основаване на убежища, услуги в поддръжка на индивида, да се подсигурява, че, когато жена се обади на полицията, те ще се вслушат в нея, ще се открие произвеждане, ще стартира следствие. Това е по този начин нареченият холистичен метод на конвенцията, който е оттатък просто съществуването на съответните закони на съответните места, което към този момент във всичките страни ненапълно към този момент е налице.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ