Създателят на PISA: Българските ученици разполагат с много знания, но не умеят да ги прилагат правилно
Тази седмица стана ясно, че деветокласниците в България са на последно място в Европейски Съюз по математика, а по четене - на предпоследно. Това сочат новите резултати от интернационалния тест PISA.
Каква е повода за тези резултати и значи ли това, че българските възпитаници няма да станат конкурентноспособни възрастни - основателят на програмата PISA отговори на тези въпроси пред.
В днешния свят човек би трябвало да се оправя добре в учебно заведение, само че и да има способността да уголемява кръгозора си, да му хрумват нови хрумвания и да се усъвършенства непрестанно, до момента в който светът се трансформира. Вече не можем да се подготвим единствено за една специалност, би трябвало да сме подготвени да практикуваме специалности, които преди не са съществували, да използваме технологии, които не са били изобретени, да решаваме обществени проблеми, които към момента не можем да си представим. Затова това учене, което продължава през целия ни живот, е в действителност значимо.
Да, мисля, че PISA ни дава една платформа, посредством която можем да забележим какъв брой добре готови са 15-годишните за бъдещето, доколко могат да мислят като математици, какъв брой са положителни в решаването на задания по естествени науки, какъв брой са грамотни. PISA е едно огледало на това по какъв начин образованието е послужило на младежите.
PISA е насърчил доста значими промени в просветителната система и е основал една визия за това какво е допустимо. Естествено, PISA постоянно ни показва значимите проблеми в националното обучение, само че също по този начин ни демонстрира по какъв начин можем да достигнем най-напредналите просветителни системи. Показва ни че, бедността не би трябвало да бъде определяща, че всяко дете може да реализира добър резултат, в случай че изискванията са верни и това поддържа образованието и способства за неговия прогрес. Не можем да подобрим това, което не виждаме. PISA се пробва да покаже задачите на ученето.
Германия получи своите първи резултати от PISA през 2000 година и направи доста промени оттогава – сътвори и по-големи упоритости и стандарти на национално равнище, по-голяма поддръжка за учениците в неравностойно състояние. През последните 10 години Германия не се притесняваше за образованието и към този момент не полагаше същите старания и след това резултатите станаха по-лоши. Това може образно да се види. Всъщност аз виждам многото значими промени, за които PISA е съдействала в България. Вие преминахте към по на практика способ на образование, при който учениците не би трябвало да възпроизвеждат изсъхнал материал, само че и да ползват наученото. Това е доста значим прогрес и подобряването на резултатите от PISA ще отнеме време.
Знаете ли, в действителност България си е сложила верните цели – промяната в образователния проект е доста напреднала и способства за тях, провокира използването им на процедура в класните стаи. Това в действителност значи, че би трябвало да се влага освен в добре готови учители, само че и в непрекъснатото инструктиране на тези учители. Наистина е значимо учителите да не измислят урока сами в класната стая, а да работят в професионална среда и да си сътрудничат с останалите.
Другата част се състои в това родителите да са по ангажирани и да поддържат децата си. Виждаме, че в България родителите постоянно гледат на учебното заведение като на клиент. Аз адресирам детето си на учебно заведение, само че аз не съм част от системата – в доста просветителни системи, които са на по-високо равнище, родителите са доста по-активни в подкрепянето на децата си у дома, само че също по този начин поддържат връзка с учителя и работят с него, с цел да допринесат към по-добрите крайни резултати, изключително родителите в неравностойно състояние.
Третият аспект се състои в това България да стане по-добра, с цел да притегля най-талантливите учители към класните стаи, които съставляват най-голямо предизвикателство. Има доста огромни разлики в крайните резултати на тези, които са в неравностойно състояние и останалите. Нужни са запаси, които да изравнят тези резултати. Ако идваш от заможно семейство, постоянно ще имаш отворени порти пред себе си – това няма да е проблем.
Но в случай че фамилията ти е в неравностойно състояние, постоянно ще имаш единствено една опция в живота да си намериш добър преподавател и положително учебно заведение. България може да се оправя по-добре в подсигуряването на идентични запаси. Дори единствено тези три неща могат да допринесат за едно доста усъвършенстване в просветителната система.
Всъщност макар общите резултати има и възпитаници с добър резултат. Интересно е, че някои от българчетата, въпреки и идващи от по-бедни фамилии, имат даже по-добри резултати от своите връстници с по-големи финансови благоприятни условия. За тези резултати съгласно мен способстват и учителите, които умеят вярно да разчитат новите рекомендации в просветителната система и най-много умеят вярно да разпределят образователния материал по отношение на броя часовe.
Според мен казусът в българското обучение е по-скоро обвързван с това, че учениците към момента се учат да повтарят информацията едно към едно, само че светът към този момент не се нуждае от хора, които просто знаят нещо, а хора, които могат да вършат нещо с усвоените познания. Да учиш отговорите някак си не е потребно във времето на ChatGPT, от най-ранна възраст би трябвало да се научиш да задаваш верните въпроси, с цел да подобриш знанията си.
Българските възпитаници разполагат с доста познания, само че не знаят по какъв начин да ги ползват вярно в всекидневието си, по какъв начин да вършат причинно-следствени връзки. Затова би трябвало да бъдат дадени повече отговорности на учениците, те би трябвало да основават планове, да вземат участие в разпределянето на тематиките, да вземат решение благодарение на учителите си къде и по какъв начин да концентрират силата си.
Просто да седиш на чина в класната стая и да слушаш не е методът да си сполучлив в 21. век. Образователната ни система има потребност от водачи, които основават тимове, в които работят дружно със своите сътрудници, с цел да основат нови просветителни практики. Затова отборната работа е значима, тя подготвя традицията да се трансформира в иновация.
Моля те, като възпитаник не слушай просто уроците. Намери пристрастеността си, ползите си и мечтай самоуверено за бъдещето. Бъди добър в знанията си, не ги копирай и се увери, че това, което правиш, е в унисон с потребностите на актуалния свят. Тогава доста бързо ще започнеш да бъдеш сполучлив и в учебно заведение.
Каква е повода за тези резултати и значи ли това, че българските възпитаници няма да станат конкурентноспособни възрастни - основателят на програмата PISA отговори на тези въпроси пред.
В днешния свят човек би трябвало да се оправя добре в учебно заведение, само че и да има способността да уголемява кръгозора си, да му хрумват нови хрумвания и да се усъвършенства непрестанно, до момента в който светът се трансформира. Вече не можем да се подготвим единствено за една специалност, би трябвало да сме подготвени да практикуваме специалности, които преди не са съществували, да използваме технологии, които не са били изобретени, да решаваме обществени проблеми, които към момента не можем да си представим. Затова това учене, което продължава през целия ни живот, е в действителност значимо.
Да, мисля, че PISA ни дава една платформа, посредством която можем да забележим какъв брой добре готови са 15-годишните за бъдещето, доколко могат да мислят като математици, какъв брой са положителни в решаването на задания по естествени науки, какъв брой са грамотни. PISA е едно огледало на това по какъв начин образованието е послужило на младежите.
PISA е насърчил доста значими промени в просветителната система и е основал една визия за това какво е допустимо. Естествено, PISA постоянно ни показва значимите проблеми в националното обучение, само че също по този начин ни демонстрира по какъв начин можем да достигнем най-напредналите просветителни системи. Показва ни че, бедността не би трябвало да бъде определяща, че всяко дете може да реализира добър резултат, в случай че изискванията са верни и това поддържа образованието и способства за неговия прогрес. Не можем да подобрим това, което не виждаме. PISA се пробва да покаже задачите на ученето.
Германия получи своите първи резултати от PISA през 2000 година и направи доста промени оттогава – сътвори и по-големи упоритости и стандарти на национално равнище, по-голяма поддръжка за учениците в неравностойно състояние. През последните 10 години Германия не се притесняваше за образованието и към този момент не полагаше същите старания и след това резултатите станаха по-лоши. Това може образно да се види. Всъщност аз виждам многото значими промени, за които PISA е съдействала в България. Вие преминахте към по на практика способ на образование, при който учениците не би трябвало да възпроизвеждат изсъхнал материал, само че и да ползват наученото. Това е доста значим прогрес и подобряването на резултатите от PISA ще отнеме време.
Знаете ли, в действителност България си е сложила верните цели – промяната в образователния проект е доста напреднала и способства за тях, провокира използването им на процедура в класните стаи. Това в действителност значи, че би трябвало да се влага освен в добре готови учители, само че и в непрекъснатото инструктиране на тези учители. Наистина е значимо учителите да не измислят урока сами в класната стая, а да работят в професионална среда и да си сътрудничат с останалите.
Другата част се състои в това родителите да са по ангажирани и да поддържат децата си. Виждаме, че в България родителите постоянно гледат на учебното заведение като на клиент. Аз адресирам детето си на учебно заведение, само че аз не съм част от системата – в доста просветителни системи, които са на по-високо равнище, родителите са доста по-активни в подкрепянето на децата си у дома, само че също по този начин поддържат връзка с учителя и работят с него, с цел да допринесат към по-добрите крайни резултати, изключително родителите в неравностойно състояние.
Третият аспект се състои в това България да стане по-добра, с цел да притегля най-талантливите учители към класните стаи, които съставляват най-голямо предизвикателство. Има доста огромни разлики в крайните резултати на тези, които са в неравностойно състояние и останалите. Нужни са запаси, които да изравнят тези резултати. Ако идваш от заможно семейство, постоянно ще имаш отворени порти пред себе си – това няма да е проблем.
Но в случай че фамилията ти е в неравностойно състояние, постоянно ще имаш единствено една опция в живота да си намериш добър преподавател и положително учебно заведение. България може да се оправя по-добре в подсигуряването на идентични запаси. Дори единствено тези три неща могат да допринесат за едно доста усъвършенстване в просветителната система.
Всъщност макар общите резултати има и възпитаници с добър резултат. Интересно е, че някои от българчетата, въпреки и идващи от по-бедни фамилии, имат даже по-добри резултати от своите връстници с по-големи финансови благоприятни условия. За тези резултати съгласно мен способстват и учителите, които умеят вярно да разчитат новите рекомендации в просветителната система и най-много умеят вярно да разпределят образователния материал по отношение на броя часовe.
Според мен казусът в българското обучение е по-скоро обвързван с това, че учениците към момента се учат да повтарят информацията едно към едно, само че светът към този момент не се нуждае от хора, които просто знаят нещо, а хора, които могат да вършат нещо с усвоените познания. Да учиш отговорите някак си не е потребно във времето на ChatGPT, от най-ранна възраст би трябвало да се научиш да задаваш верните въпроси, с цел да подобриш знанията си.
Българските възпитаници разполагат с доста познания, само че не знаят по какъв начин да ги ползват вярно в всекидневието си, по какъв начин да вършат причинно-следствени връзки. Затова би трябвало да бъдат дадени повече отговорности на учениците, те би трябвало да основават планове, да вземат участие в разпределянето на тематиките, да вземат решение благодарение на учителите си къде и по какъв начин да концентрират силата си.
Просто да седиш на чина в класната стая и да слушаш не е методът да си сполучлив в 21. век. Образователната ни система има потребност от водачи, които основават тимове, в които работят дружно със своите сътрудници, с цел да основат нови просветителни практики. Затова отборната работа е значима, тя подготвя традицията да се трансформира в иновация.
Моля те, като възпитаник не слушай просто уроците. Намери пристрастеността си, ползите си и мечтай самоуверено за бъдещето. Бъди добър в знанията си, не ги копирай и се увери, че това, което правиш, е в унисон с потребностите на актуалния свят. Тогава доста бързо ще започнеш да бъдеш сполучлив и в учебно заведение.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ