Какво е дала България на Украйна от началото на войната?
Тази седмица Народното събрание реши да изпрати на Украйна дефектни ракети С-300 и патрони. Решението провокира бурна реакция измежду опозиционните партии, а това бе следващият транш военна помощ, който постоянното държавно управление на Николай Денков дава на украинската страна.
Темата слага въпроса за това какъв брой и каква помощ е изпратила досега България към нападната от Русия страна. Важно е да се посочи, че публична информация, с цялостните описи с военно-техническата помощ, която страната ни е предоставила към този миг и ще продължи да доставя, е секретна.
Хуманитарна помощ
Войната, която избухна на 24 февруари 2022 година провокира мощна реакция както в публичния, по този начин и в политическия живот на страната. По това време България бе ръководена от постоянния кабинет на Кирил Петков – той бе образуван от " Продължаваме промяната “, " ИТН “, Българска социалистическа партия и " Демократична България “. Широката коалиция не разреши на държавното управление да заеме безапелационна позиция по тематиката и даже докара до оставката на тогавашния министър на защитата Стефан Янев, който назова войната " специфична военна интервенция “, както самият съветски президент Путин дефинира дейностите на Руската федерация на украинска територия.
Правителството осъди експанзията и се включи към глобите на Европейския съюз против Русия. Когато обаче останалите западноевропейски страни започнаха да пращат военна помощ, България пое в друга посока. Страната ни изпращаше само филантропична помощ в продължение на 10 месеца след началото на войната. А от държавната пресслужба оповестиха в края на месец август на тази година, че към оня миг помощта възлиза на близо 12 млн. лв..
Освен това, страната отвори порти за украинските бежанци. По данни на Eurostat България е приютила 162 980 бежанци от Украйна, а преди два дни държавното управление със свое решение утвърди продължаването на разплащанията по Програмата за филантропичното подкрепяне на разселени лица от Украйна.
Първият опит за изпращането на военната помощ - несполучлив
Официалната позиция на държавното управление на Кирил Петков от самото начало бе, че няма да изпраща военна помощ към Украйна. От украинското посолство неколкократно заявяваха, че са отправяли публични молби с искане за военно-техническа помощ, само че министър председателят Петков бе безапелационен, че такава към оня миг не е можело да бъде оказана.
В началото на май на 2022 година българският парламент одобри решение, с което утвърди ремонтирането на украинското въоръжение, само че не утвърди изпращането на лично такова за фронта. Важно е да се посочи, че към оня миг " Продължаваме промяната “ и " ИТН “ гласоподаваха " срещу “ изпращането и макар че първите в този момент са измежду вносителите на решенията за изпращането на военно-техническа помощ, тогава те не показваха тази решителност.
Причините за това както тогава, по този начин и в този момент, остават неразбираеми. Анализаторите обаче обясняваха това поради заплахата да бъде развалено държавното управление с излизането на Българска социалистическа партия от него, които и досега се афишират " срещу “ пращането на оръжия.
Вторият опит за изпращане на оръжия – сполучлив
С рухването на държавното управление на Кирил Петков, на власт пристигна служебното държавно управление на Гълъб Донев. По Конституция служебните държавни управления би трябвало да приготвят страната за новите избори, като от тях не се чака да взимат дълготрайните решения, определящи вътрешната и външната политика на страната. Случаят с кабинетът " Донев “ бе друг, той освен се трансформира в най-дълго управлявалия, само че и бе преназначен, след приключването на първите шест месеца.
Позицията на служебният кабинет по въпроса с Украйна съвпадаше с тази на президента, който осъждаше и продължава да осъжда съветската експанзия, само че е твърдо срещу изпращането военна помощ.
В края на предходната година обаче 48-ото Народно заседание одобри решение, с което де факто задължи държавното управление да изпрати военно-техническа помощ към Украйна. Така бе образуван и първият транш с военна пмощ. Неговите параметри остават засекретени, само че изявленията на тогавашния боен министър се знае, че страната е изпращала най-вече леко въоръжение.
С встъпването на кабинета на Николай Денков на власт бързо бе избран и новият курс на страната – по-задълбочено съдействие с Украйна и изпращането на нови траншове към фронта. Така в края на юни тази година бе утвърден нов транш, който бе съпоставим с първия.
В края на юли обаче бе признато първото решение за изпращането на тежко въоръжение – то се състоеше в 100 БТР-и от складовете на Министерство на вътрешните работи, които по думите на ръководещите в никакъв случай не са били употребявали.
През тази седмица българският парламент реши да даде и дефектни ракети С-300 на украинците. Това бе признато с остра реакция от опозицията, която упрекна министъра на защитата Тодор Тагарев в това, че заплашва националната сигурност на страната, а самият държавен глава Румен Радев бе безапелационен, че " Българската войска не би трябвало да става донор за непознати “.
Спекулациите
Разбира се, няма по какъв начин да бъдат избегнати и спекулациите. Въпреки че кабинетът " Петков “ публично бе против изпращането на оръжия, Politico и Die Welt разгласиха публикации при започване на тази година, в която описаха по какъв начин последното постоянно държавно управление де факто е избавило Украйна в първите дни, осигурявайки гориво и жизненоважни оръжия от руската ера.
Това повдигна въпросът за какво държавното управление не е оповестило обществено тези си дейности и знаела ли е Българска социалистическа партия за това, която участваше в обединението по това време ( бел. от ред. – по това време министър на стопанската система бе ръководителят на левицата Корнелия Нинова, която постоянно бе упреквана, че с нейните подписи са изпращани оръжия).
Друга въпросителна провокираха изтеклите при започване на тази година секретни документи на Пентагона, част от които, свързани с България и това, че страната ни е обсъждала опцията за предаване на своите МиГ-29 на Украйна. Информацията бързо бе отхвърлена от управлението на Министерството на защитата.
Спекулации имаше към това дали българската страна ще изпраща военни на фронта, те бяха отречени неколкократно както от министър Тагарев, по този начин и от премиера Денков.
Равносметката
Управляващите политически сили сега са поддръжници на подпомагането на Украйна, както във военно, по този начин и в филантропично отношение. Те имат болшинството да подсигуряват нови и нови траншове, макар че опозиционните сили са безапелационни, че това заплашва националната сигурност. Самият президент Зеленски дойде на посещаване в България, където бе подписан и двустранен меморандум за съдействие в региона на на енергетиката и защитата.
На този декор, до момента в който страната ни продължава да оказва помощ на украинската страна, към момента следва да стане ясно какво ще получим назад за това, чакаме новите F-16 Block-70 през 2025 година и в същото време се предвижда закупуването на американските машини " Страйкър “.
Темата слага въпроса за това какъв брой и каква помощ е изпратила досега България към нападната от Русия страна. Важно е да се посочи, че публична информация, с цялостните описи с военно-техническата помощ, която страната ни е предоставила към този миг и ще продължи да доставя, е секретна.
Хуманитарна помощ
Войната, която избухна на 24 февруари 2022 година провокира мощна реакция както в публичния, по този начин и в политическия живот на страната. По това време България бе ръководена от постоянния кабинет на Кирил Петков – той бе образуван от " Продължаваме промяната “, " ИТН “, Българска социалистическа партия и " Демократична България “. Широката коалиция не разреши на държавното управление да заеме безапелационна позиция по тематиката и даже докара до оставката на тогавашния министър на защитата Стефан Янев, който назова войната " специфична военна интервенция “, както самият съветски президент Путин дефинира дейностите на Руската федерация на украинска територия.
Правителството осъди експанзията и се включи към глобите на Европейския съюз против Русия. Когато обаче останалите западноевропейски страни започнаха да пращат военна помощ, България пое в друга посока. Страната ни изпращаше само филантропична помощ в продължение на 10 месеца след началото на войната. А от държавната пресслужба оповестиха в края на месец август на тази година, че към оня миг помощта възлиза на близо 12 млн. лв..
Освен това, страната отвори порти за украинските бежанци. По данни на Eurostat България е приютила 162 980 бежанци от Украйна, а преди два дни държавното управление със свое решение утвърди продължаването на разплащанията по Програмата за филантропичното подкрепяне на разселени лица от Украйна.
Първият опит за изпращането на военната помощ - несполучлив
Официалната позиция на държавното управление на Кирил Петков от самото начало бе, че няма да изпраща военна помощ към Украйна. От украинското посолство неколкократно заявяваха, че са отправяли публични молби с искане за военно-техническа помощ, само че министър председателят Петков бе безапелационен, че такава към оня миг не е можело да бъде оказана.
В началото на май на 2022 година българският парламент одобри решение, с което утвърди ремонтирането на украинското въоръжение, само че не утвърди изпращането на лично такова за фронта. Важно е да се посочи, че към оня миг " Продължаваме промяната “ и " ИТН “ гласоподаваха " срещу “ изпращането и макар че първите в този момент са измежду вносителите на решенията за изпращането на военно-техническа помощ, тогава те не показваха тази решителност.
Причините за това както тогава, по този начин и в този момент, остават неразбираеми. Анализаторите обаче обясняваха това поради заплахата да бъде развалено държавното управление с излизането на Българска социалистическа партия от него, които и досега се афишират " срещу “ пращането на оръжия.
Вторият опит за изпращане на оръжия – сполучлив
С рухването на държавното управление на Кирил Петков, на власт пристигна служебното държавно управление на Гълъб Донев. По Конституция служебните държавни управления би трябвало да приготвят страната за новите избори, като от тях не се чака да взимат дълготрайните решения, определящи вътрешната и външната политика на страната. Случаят с кабинетът " Донев “ бе друг, той освен се трансформира в най-дълго управлявалия, само че и бе преназначен, след приключването на първите шест месеца.
Позицията на служебният кабинет по въпроса с Украйна съвпадаше с тази на президента, който осъждаше и продължава да осъжда съветската експанзия, само че е твърдо срещу изпращането военна помощ.
В края на предходната година обаче 48-ото Народно заседание одобри решение, с което де факто задължи държавното управление да изпрати военно-техническа помощ към Украйна. Така бе образуван и първият транш с военна пмощ. Неговите параметри остават засекретени, само че изявленията на тогавашния боен министър се знае, че страната е изпращала най-вече леко въоръжение.
С встъпването на кабинета на Николай Денков на власт бързо бе избран и новият курс на страната – по-задълбочено съдействие с Украйна и изпращането на нови траншове към фронта. Така в края на юни тази година бе утвърден нов транш, който бе съпоставим с първия.
В края на юли обаче бе признато първото решение за изпращането на тежко въоръжение – то се състоеше в 100 БТР-и от складовете на Министерство на вътрешните работи, които по думите на ръководещите в никакъв случай не са били употребявали.
През тази седмица българският парламент реши да даде и дефектни ракети С-300 на украинците. Това бе признато с остра реакция от опозицията, която упрекна министъра на защитата Тодор Тагарев в това, че заплашва националната сигурност на страната, а самият държавен глава Румен Радев бе безапелационен, че " Българската войска не би трябвало да става донор за непознати “.
Спекулациите
Разбира се, няма по какъв начин да бъдат избегнати и спекулациите. Въпреки че кабинетът " Петков “ публично бе против изпращането на оръжия, Politico и Die Welt разгласиха публикации при започване на тази година, в която описаха по какъв начин последното постоянно държавно управление де факто е избавило Украйна в първите дни, осигурявайки гориво и жизненоважни оръжия от руската ера.
Това повдигна въпросът за какво държавното управление не е оповестило обществено тези си дейности и знаела ли е Българска социалистическа партия за това, която участваше в обединението по това време ( бел. от ред. – по това време министър на стопанската система бе ръководителят на левицата Корнелия Нинова, която постоянно бе упреквана, че с нейните подписи са изпращани оръжия).
Друга въпросителна провокираха изтеклите при започване на тази година секретни документи на Пентагона, част от които, свързани с България и това, че страната ни е обсъждала опцията за предаване на своите МиГ-29 на Украйна. Информацията бързо бе отхвърлена от управлението на Министерството на защитата.
Спекулации имаше към това дали българската страна ще изпраща военни на фронта, те бяха отречени неколкократно както от министър Тагарев, по този начин и от премиера Денков.
Равносметката
Управляващите политически сили сега са поддръжници на подпомагането на Украйна, както във военно, по този начин и в филантропично отношение. Те имат болшинството да подсигуряват нови и нови траншове, макар че опозиционните сили са безапелационни, че това заплашва националната сигурност. Самият президент Зеленски дойде на посещаване в България, където бе подписан и двустранен меморандум за съдействие в региона на на енергетиката и защитата.
На този декор, до момента в който страната ни продължава да оказва помощ на украинската страна, към момента следва да стане ясно какво ще получим назад за това, чакаме новите F-16 Block-70 през 2025 година и в същото време се предвижда закупуването на американските машини " Страйкър “.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ