Христо Стоичков: Отнеха световната титла на България през 1994 година
Тази седмица Христо Стоичков получи премия за особени заслуги към международния футбол на стилна гала в Турция. " Код Спорт " по TV+ бе единственото българско предаване, получило покана от уредниците да отрази от мястото на събитието блестящата церемония в 15-милиония Истанбул.
По време на визитата си кавалерът на " Златната топка " отдаде респект на един от огромните си другари Наим Сюлейманоглу и отговори на въпросите на " Код Спорт ".
- Христо, посети гроба на Наим Сюлейманоглу. Какви бяха връзките ти с него?
- За нас постоянно е бил един от най-големите спортисти на България. Наим сподели на целия свят какво е щанга, какво е състезател, какво е човек. Имам отлични мемоари с него. Още като доста дребен той сложи международни върхове, които и до ден-днешен няма кой да ги усъвършенства. За да стане седем пъти международен, три пъти олимпийски и два пъти европейски шампионр това момче е положило толкоз доста труд. Но за жал доста рано ни напусна, едвам на 50 години спря да бие неговото сърце. Винаги ще се гордея с Наим, че е постигнал тези резултати като щангист.
- И турци, и българи доста се гордеят с него…
- Спортът няма граници. Независимо по какъв начин се развиха нещата в неговия живот – потегли от България и приключи кариерата си в Турция, спортистът постоянно е почитан на всички места. Наим заслужава такова огромно почитание.
- Ти си бил номер 1 в твоя спорт – футбола, той беше номер 1 в щангите. Представял ли си си какво е да вдигнеш два пъти и половина тежестта си?
- Аз не мога да ги подвигна. Наим сподели мощ, дух, по какъв начин се тренира, по какъв начин се става международен, европейски и олимпийски първенец. Все отново да подобриш 47 пъти международния връх не е единствено да влезеш в залата и да вдигаш щангите. Умението, хората, които толкоз години са се трудили с него, спортната му завист и хъс… Никой няма да го стигне.
- Жалко, че за една година си отидоха и двамата, дружно с неговия преподавател – Иван Абаджиев.
- Това е животът. Трябва да си спомняме с положително за тях, да се гордеем, че са дали нещо за България.
- Получи още една премия, много красива купа. Турците демонстрираха голямо почитание към теб. Излезе първи на сцената, припомниха головете ти. Как ти се видя?
- Действително едно огромно самопризнание от цялата организация, от хората, които се погрижиха за това огромно празненство. Показаха уважението, което са имали към мен и в националния тим на България, и в Барселона. Едно почитание, което може би съм заслужил. Хората останаха удовлетворени от цялата гала. На тържеството бяха поканени хора като Джон Тошак, Кристоф Даум, един от най-големите футболисти в Турция – Нихат. Голям авторитет.
- Разказа по какъв начин през 80-те години си играл на стадион " Инюню " на Бешикташ като си бил младеж.
- Беше една подготовка през 1982 година. Треньор ни беше Боре Ангелов. Спечелихме първия дуел в Турция с 2:1, след това в София паднахме със същия резултат. В продълженията бе 0:0 и стигнахме до дузпи, като имах щастието да вкарам победната дузпа. Това ни даде късмет да се класираме за европейско състезание за юноши в Киев. Един стадион с история, който ни даде първите стъпки като футболисти зад граница.
- Днес турският футбол е много по-различен.
- Турският футбол се разви доста. Не забравяйте, че самата страна даде доста средства за неговото развиване. Федерацията също се погрижи за детско-юношеския футбол. Задължиха всички хотели в Анталия наложително да имат по два стадиона. Неслучайно доста тимове вървят на подготовка там. Такова е тяхното развиване. Детско-юношеският футбол е на огромно равнище. Не е инцидентно, че доста турски футболисти отиват в чужбина и играят в огромни тимове.
- Имаше доста срещи с най-различни хора. Ще споделиш ли нещо забавно?
- Да, срещи доста. Допитват се какви шампионати могат да се създадат в Турция. Искат да поканят четири известни тима, да създадат нещо като конкуренцията за трофея " Гампер ", който Барселона провежда всяка година. Да се надяваме, че в най-скоро време огромните тимове ще дойдат да играят в Турция на такива шампионати.
- Твоят приз наподобява доста на купата на международния първенец, до която бяхме толкоз близо на САЩ‘94. Къде ще я сложиш?
- Да, само че ни я лишиха. Ще я държа на видно място у нас. Действително е същата купа, само че онази тежи малко повече. Ако бяхме стигнали финала, може би щяхме да сме спечелили, само че ориста по този начин отреди, че един французин разплака цяла България.
- Сега си край Босфора, по кое време да те чакаме още веднъж в Европа?
- В околните месеци на международното състезание в Русия.
- Там ще бъдеш коментатор за " Унивижън ". Кой е твоят любимец?
- Ще има огромни изненади. Сигурен съм, че някой от любимците няма да мине първия кръг.
- Твоята Барселона играе доста хубаво в Испания и води в класирането. Как виждаш сезона в Шампионската лига?
- Барселона го чака сложен конфликт с Челси. Надявам се, че в двата мача Барса ще покаже най-хубавото и ще излезе победител. След това, който и тим да се падне, би трябвало да играеш и да стигнеш финала. Ако искаш да си първенец, би трябвало да побеждаваш във всички мачове.
По време на визитата си кавалерът на " Златната топка " отдаде респект на един от огромните си другари Наим Сюлейманоглу и отговори на въпросите на " Код Спорт ".
- Христо, посети гроба на Наим Сюлейманоглу. Какви бяха връзките ти с него?
- За нас постоянно е бил един от най-големите спортисти на България. Наим сподели на целия свят какво е щанга, какво е състезател, какво е човек. Имам отлични мемоари с него. Още като доста дребен той сложи международни върхове, които и до ден-днешен няма кой да ги усъвършенства. За да стане седем пъти международен, три пъти олимпийски и два пъти европейски шампионр това момче е положило толкоз доста труд. Но за жал доста рано ни напусна, едвам на 50 години спря да бие неговото сърце. Винаги ще се гордея с Наим, че е постигнал тези резултати като щангист.
- И турци, и българи доста се гордеят с него…
- Спортът няма граници. Независимо по какъв начин се развиха нещата в неговия живот – потегли от България и приключи кариерата си в Турция, спортистът постоянно е почитан на всички места. Наим заслужава такова огромно почитание.
- Ти си бил номер 1 в твоя спорт – футбола, той беше номер 1 в щангите. Представял ли си си какво е да вдигнеш два пъти и половина тежестта си?
- Аз не мога да ги подвигна. Наим сподели мощ, дух, по какъв начин се тренира, по какъв начин се става международен, европейски и олимпийски първенец. Все отново да подобриш 47 пъти международния връх не е единствено да влезеш в залата и да вдигаш щангите. Умението, хората, които толкоз години са се трудили с него, спортната му завист и хъс… Никой няма да го стигне.
- Жалко, че за една година си отидоха и двамата, дружно с неговия преподавател – Иван Абаджиев.
- Това е животът. Трябва да си спомняме с положително за тях, да се гордеем, че са дали нещо за България.
- Получи още една премия, много красива купа. Турците демонстрираха голямо почитание към теб. Излезе първи на сцената, припомниха головете ти. Как ти се видя?
- Действително едно огромно самопризнание от цялата организация, от хората, които се погрижиха за това огромно празненство. Показаха уважението, което са имали към мен и в националния тим на България, и в Барселона. Едно почитание, което може би съм заслужил. Хората останаха удовлетворени от цялата гала. На тържеството бяха поканени хора като Джон Тошак, Кристоф Даум, един от най-големите футболисти в Турция – Нихат. Голям авторитет.
- Разказа по какъв начин през 80-те години си играл на стадион " Инюню " на Бешикташ като си бил младеж.
- Беше една подготовка през 1982 година. Треньор ни беше Боре Ангелов. Спечелихме първия дуел в Турция с 2:1, след това в София паднахме със същия резултат. В продълженията бе 0:0 и стигнахме до дузпи, като имах щастието да вкарам победната дузпа. Това ни даде късмет да се класираме за европейско състезание за юноши в Киев. Един стадион с история, който ни даде първите стъпки като футболисти зад граница.
- Днес турският футбол е много по-различен.
- Турският футбол се разви доста. Не забравяйте, че самата страна даде доста средства за неговото развиване. Федерацията също се погрижи за детско-юношеския футбол. Задължиха всички хотели в Анталия наложително да имат по два стадиона. Неслучайно доста тимове вървят на подготовка там. Такова е тяхното развиване. Детско-юношеският футбол е на огромно равнище. Не е инцидентно, че доста турски футболисти отиват в чужбина и играят в огромни тимове.
- Имаше доста срещи с най-различни хора. Ще споделиш ли нещо забавно?
- Да, срещи доста. Допитват се какви шампионати могат да се създадат в Турция. Искат да поканят четири известни тима, да създадат нещо като конкуренцията за трофея " Гампер ", който Барселона провежда всяка година. Да се надяваме, че в най-скоро време огромните тимове ще дойдат да играят в Турция на такива шампионати.
- Твоят приз наподобява доста на купата на международния първенец, до която бяхме толкоз близо на САЩ‘94. Къде ще я сложиш?
- Да, само че ни я лишиха. Ще я държа на видно място у нас. Действително е същата купа, само че онази тежи малко повече. Ако бяхме стигнали финала, може би щяхме да сме спечелили, само че ориста по този начин отреди, че един французин разплака цяла България.
- Сега си край Босфора, по кое време да те чакаме още веднъж в Европа?
- В околните месеци на международното състезание в Русия.
- Там ще бъдеш коментатор за " Унивижън ". Кой е твоят любимец?
- Ще има огромни изненади. Сигурен съм, че някой от любимците няма да мине първия кръг.
- Твоята Барселона играе доста хубаво в Испания и води в класирането. Как виждаш сезона в Шампионската лига?
- Барселона го чака сложен конфликт с Челси. Надявам се, че в двата мача Барса ще покаже най-хубавото и ще излезе победител. След това, който и тим да се падне, би трябвало да играеш и да стигнеш финала. Ако искаш да си първенец, би трябвало да побеждаваш във всички мачове.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ