Тази седмица Доналд Тръмп стана 47-ият (освен 45-ият) президент на

Тази седмица Доналд Тръмп стана 47-ият (освен 45-ият) президент на Съединените щати. Неговата политическа победа е невиждана. Множество федерални и щатски обвинявания, политически развой с транспарантно подправени изказвания за полово посягане, присъда за закононарушение и даже два опита за ликвидиране не съумяха да го спрат. Моментът е съдбоносен и доста по-голям от индивида.

Тръмп стартира втория си мандат по-силен, в сравнение с беше през 2016 година. Върховният съд е към този момент накривен в негова изгода, а републиканците преобладават в двете камари на Конгреса. Вероятно е по-добре, че не завоюва през 2020 година. През миналите години той можа да преобрази Републиканската партия по свое сходство. Преди това, тази партия беше цялостна с патологични загубеняци, които бяха се примирили с дублираща роля в американската политическа система. Консерваторите бяха станали казионният БЗНС, осигурявайки фиктивен политически плурализъм при фактическия доминион на Демократическата партия, която в действителност диктуваше идеологията на страната.

Противниците на Тръмп можеха да го оставят на мира, до момента в който беше отвън работа, и това е това, което трябваше да създадат. Тръмп има тайнствено свойство, наречено антикрехкост: той черпи мощ от офанзивите, оживява в силуета, който му рисуват съперниците и ги захапва за ръката. Освен това е блажен да има някои от най-глупавите, безразсъдни и самонадеяни съперници. Най-лошото нещо, което враговете на Тръмп можеха да му сторят, беше да го третират като елементарен политик; да одобряват, че са ядосали хората с осемгодишното обожествяване на Обама и шуробаджанащината на Клинтън и да изтърпят малко алегорично оскърбление от “орките ”, преди да продължат да си ръководят. Вместо това те му приписаха всички качества на изверг от приказките и чрез  политически и правосъдни преследвания (по време на мандата му и след него) му осигуриха митологията и мартирологията, която не съумяха да изградят към Обама с хвалби.

В месеците преди ноември Харис се мъчеше да се показва като новобранец и опозиционер, а проблемите на нацията като дело на Тръмп, само че тази тактика не можа да сработи, не и след четиригодишната политика на Байдън-Харис, която се свеждаше до отмъщаване и унижение на демографията, която си е разрешила да гласоподава за Доналд. Четири години те не взеха решение нито един стопански и обществен проблем, само че за сметка на това съзнателно разселваха чужденци в консервативни региони за наказване на локалните, арестуваха и съдиха поддръжници на някогашния президент.

Така Тръмп се завръща на власт след нещо като четиригодишно междуцарствие. Той печели културна победа, с изключение на изборна. Прогресивната американска върхушка за първи път е разпръсната, дезориентирана и деморализирана. Можете да измерите пулса на рецесията в естаблишмънта по приглушената реакция към втория мандат на Тръмп. През 2016 година лаенето против Тръмп беше елементарно и привлекателно занимание; имаше огромна конкуренция измежду медиите, бюрократичните и политическите играчи кой да крещи най-силно и да се утвърди като водещия глас измежду тези, които осъждат огромния оранжев деспот. Малцина желаят да вършат това към този момент. Техните прогресивни исторически мечти понасят голям удар, и никой не е сигурен, че осъждането на Тръмп е методът да напреднат. Изведнъж и евентуално за първи път в техния живот, предпазливостта е на дневен ред за тези хора.

Във Вашингтон Байдън прекара последните си минути на власт, издавайки помилвания на всеки, който в миналото е разгневявал Тръмп. Генерал Марк Мили, Антъни Фаучи (Доктор Ковид) и Лиз Чейни в този момент се причисляват към Хънтър Байдън в съмнителните редици на авансово опростените.

Иво Христов сподели по БТВ (където неотдавна е отблокиран), че това ще бъде “декретно ръководство ”. За да стане това, Доналд Тръмп ще би трябвало да влезе в обувките на Франклин Рузвелт и да стане президентска фигура, каквато Америка не е виждала от 80 години. Междувременно Тръмп приготвя за поредност от изпълнителни заповеди. Според Стивън Милър, консултант по вътрешната политика на Тръмп и проектант на тези заповеди, те ще се концентрират върху същите три области на държавната нелепост, които най-вече навредиха на Америка в последните години: раздутата администрация, климатизмът и всеобщата миграция.

Бюрокрация: Тръмп ще възвърне остаряла заповед от първия си мандат, създавайки нова категория федерални чиновници („ рубрика F “), които не се употребяват с обичайните отбрани на държавната работа. Премествайки огромен брой служители в “графа F “, Белият дом се надява да получи пряк надзор над по-голяма част от апарата. Белият дом също по този начин ще насочи вниманието си към разпоредбите за разнообразие-равенство-включване (DEI) за частния бранш и ще анулира ограниченията на администрацията на Байдън, свързани с квотите.

Климатизъм: Тръмп ще спре финансирането на „ Новата зелена договорка “ и други климатични политики, които Байдън е оставил след себе си, измежду които данъчните облекчения за електрическите транспортни средства. Той желае да форсира построяването на тръбопроводи, да освободи добива на въглища и природен газ, както и „ морското сондиране “ на всички места, в това число и в Арктическия народен естествен резерват. Всичко това ще мине под знака на оповестената „ национална изключителна обстановка, обвързвана с силата. “

Миграция: Наркокартелите ще бъдат квалифицирани като „ задгранични терористични организации “ с изпълнителна заповед. Тръмп ще разгласи изключителна обстановка и на границата, която ще му разреши да разположи военни сили, с цел да спре притока от Мексико. „ Ню Йорк Таймс “ оповестява, че той също по този начин „ ще разгласи обществено-здравна изключителна обстановка, с цел да запечата границата, както администрацията направи по време на пандемията от ковид. “

Либералният естаблишмънт може да е в оттегляне, само че към момента разполага с голяма власт. Те и техните съдружници в държавната администрация ще се борят за всяка педя земя. Усилията на Тръмп да изкорени тези ползи на държавната работа би трябвало да бъдат обсъждани като начален акт в доста по-дълга битка. Успехът на този фронт е нерешителен, не на последно място, тъй като никой водач на огромна страна до момента не е опитвал това. В същото време, без това, нищо друго няма да има смисъл.

Културните битки настрани, само че мисля, че особено с климатизма е свършено. Тази идеология към този момент прецъфтя и увехна. Ако може да бъде демонтирана в Съединените щати, тогава може би има вяра и за Европа. Същото важи и за всеобщата миграция; напълно във опциите е на актуалните страни да управляват личните си граници и да спрат притока на цели популации от световния юг.

За нас, европейците, настъпват сложни времена. Изпадането на Европа от речта и дневния ред на американския президент значи начало на рецесия за нас, само че и късмет за освестяване. Тръмп ще оказва напън върху Европа, който в дълготраен проект ще се окаже здравословен за нашата лична политика, защото ще дискредитира досегашните ни некомпетентни елити. Отбраната ще става от ден на ден наша персонална грижа, само че с нея ще се възвърне и суверенитет, който е нужен за всяка следваща смяна. Тръмп ще изцежда провинциите на империята и ще ни коства скъпо изначало - под формата на полутечен газ, оръжие и така нататък - само че единствено по този начин ще се отключи обновлението, от което Стария континент има потребност.