Тази рецепта е плод на коментарите тук в Hera.bg и

Тази рецепта е плод на мненията тук в Hera.bg и на практика подбудата да я подготвя е поради Цвети. Назад в фамилната ми история обаче, свекър ми постоянно приказва за тази рецепта и неговите детски мемоари за нея. Търсейки някаква информация за това ядене попаднах на това, че се счита за присъща рецепта за Варненски район (,което ненапълно дава отговор и на детския спомен). Въпросът за какво тъкмо тук във Варна, стартира да блуждае в мен. Но за това след това.

Оригиналната рецепта на Цвети можете, а ето и моята, съобразена с моя усет.


Телешкото месо нарязваме на кубчета и запържваме в малко лой. Добавяме нарязаните лук и морков. След като се позапържат прибавяме аления пипер и след няколко разбърквания, чаша топла вода. Сушените сливи сваряваме за към 5-6 минути.

Към месото прибавяме, доматеното пюре, сол, черен пипер, малко късче дафинов лист и бахар (те успокояват стомаха от запръжки и доматени основи). След 20 минути прибавяме сушените домати, сливите и чаша от водата, в която са се варили. От тук насетне намаляме котлона и бъркането е неразрешено, тъй като ще раздра плода. Не че е съдбовно, само че пък не е естетично. За задачата понякога леко разтърсваме тенджерата. В съд карамелизираме захарта, прибавяме й малко вода и прибавяме към ястието. Готвим до подготвеност.

В моята рецепта няма втвърдяване с брашно, тъй като оставих по-малко сос като цяло. Вкусът е доста прелестен, даже и на самите сливи, само че сигурно би трябвало да сте фен на сладко-соления усет.


Та да се върна на доктрина на конспирацията на готвенето със сливи

Смята, се че родината на синята слива е региона към Каспийско море. Разхождайки се из историята допускам Александър Велики от там ги е популяризирал по целия Средизимноморски район. Със сигурност знаем, че по време на военните акции на римската империя в Азия Помпей Велики (Римски пълководец) внася публично в овощните градини на Рим този плод. И през днешния ден готвенето със сини сливи е особено за азиатските страни,, афганистанската, арменската и гръцката кухня.

Може би гръцката и ориенталската кухня и историята на Варна е довела до преобразяване на това ядене за особено за района. Освен това допускам наличието на арменци също е допустимо да характерезират варненската кухня с това ядене. Практически те са били покрай Каспийско море. Варна е бил търговски град и обикновено тук всичко да е сериозна комбинация. А с цел да стане конспирацията по-голяма употребявайки " Именикът на българските канове ", нашите прадеди са се били локализирали точно сред Черно море и Каспийско. Та на финала ще се окаже, че някой кан е готвил телешко със сини сливи - това в кръга на шегата.