Почина режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева
Т ази нощ си отиде режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева. За кончината ѝ заяви нейният брачен партньор проф. Боян Биолчев.
Опелото ще се състои в събота в храма " Св.Седмочисленици " от 13.30 ч.
Мариана Евстатиева-Биолчева учи кино и телевизионна постановка във Филмовата школа в Лодз, Полша. Дебютира в документалното кино. Още с първите си филми демонстрира интерес към света на децата, който по-късно придвижва и в игралното кино. Своеобразно проучване по какъв начин децата възприемат киното е цикълът й от образователни филми " Ние обичаме киното " (1968). В игралното кино дебютира с " Тигърчето " (1973) по сюжет на Васил Акьов, следва " Мигове в кибритена кутийка " (1979) със Сребърна премия от МКФМосква'79 и " Златен Лачено " от МКФ-Авелино, Италия'81 година
Филмографията ѝ е цялостна с обич и самопризнание: " Похищение в жълто " (1981), по претекстове от повестта на Павел Вежинов " Произшествие на тихата улица ", със " Сребърен Лачено " на МКФ Авелино'83, Италия и Наградата на публиката на ХІV фестивал в Хихон, Испания'81; " Дяволското оръжие " (1982), по сюжет на Боян Биолчев, със " Сребърен Лачено " в Авелино, Италия '83, " Горе на черешата " (1984), " Търси се брачен партньор за мама " (1985) със Сребърен орден от МКФ Москва'85 и премия от МКФ Алансон'87, Франция, " Амиго Ернесто " (1986), " Племенникът чужденец " (1989) по претекстове от приказката " Младият англичанин " на Вилхелм Хауф, написа.
За телевизия снима филмите " Отрова в извора " (1985), " Не се мотай в краката ми " (1987) със " Златна ракла " и Наградата на Интервизията от Международния фестивал на телевизионния филм в Пловдив 88, " Здравей, бабо " (1991), детската новела " Сватбата " (1997) и сериалите " Синята лампа " (1974), " Сбогом, обич " (1975), " Мъже без мустаци " (1989), " Мили, бате - писмата на един дакел " (2001), " Принцът и просякът " (2005).
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Опелото ще се състои в събота в храма " Св.Седмочисленици " от 13.30 ч.
Мариана Евстатиева-Биолчева учи кино и телевизионна постановка във Филмовата школа в Лодз, Полша. Дебютира в документалното кино. Още с първите си филми демонстрира интерес към света на децата, който по-късно придвижва и в игралното кино. Своеобразно проучване по какъв начин децата възприемат киното е цикълът й от образователни филми " Ние обичаме киното " (1968). В игралното кино дебютира с " Тигърчето " (1973) по сюжет на Васил Акьов, следва " Мигове в кибритена кутийка " (1979) със Сребърна премия от МКФМосква'79 и " Златен Лачено " от МКФ-Авелино, Италия'81 година
Филмографията ѝ е цялостна с обич и самопризнание: " Похищение в жълто " (1981), по претекстове от повестта на Павел Вежинов " Произшествие на тихата улица ", със " Сребърен Лачено " на МКФ Авелино'83, Италия и Наградата на публиката на ХІV фестивал в Хихон, Испания'81; " Дяволското оръжие " (1982), по сюжет на Боян Биолчев, със " Сребърен Лачено " в Авелино, Италия '83, " Горе на черешата " (1984), " Търси се брачен партньор за мама " (1985) със Сребърен орден от МКФ Москва'85 и премия от МКФ Алансон'87, Франция, " Амиго Ернесто " (1986), " Племенникът чужденец " (1989) по претекстове от приказката " Младият англичанин " на Вилхелм Хауф, написа.
За телевизия снима филмите " Отрова в извора " (1985), " Не се мотай в краката ми " (1987) със " Златна ракла " и Наградата на Интервизията от Международния фестивал на телевизионния филм в Пловдив 88, " Здравей, бабо " (1991), детската новела " Сватбата " (1997) и сериалите " Синята лампа " (1974), " Сбогом, обич " (1975), " Мъже без мустаци " (1989), " Мили, бате - писмата на един дакел " (2001), " Принцът и просякът " (2005).
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ