Телеграф: Мъск изобличи двуличието на премиера Стармър
Илон Мъск раздра воала на измамата на един от най-отвратителните кавги във Англия. Твърдението на Стармър, че Мъск популяризира " неистини и дезинформация “ за мюсюлманските банди, изнасилвали деца, е върхът на двуличието.
Имало едно време една добра и обективна страна и хората, които живеели в страни, които не били нито положителни, нито обективни, пътували до тази земя и я трансформирали в собствен дом, тъй като знаели, че е добра. Но някои мъже, които бяха създали тази земя собствен дом, донесли полезностите на страни, които не бяха нито благи, нито обективни. Тези мъже мразели дребните момиченца, които разкрили в положителната и обективна страна. Момичетата били бели, само че не целомъдрени; те били мръсни невернички, които обикаляли без компаньон, като че ли били момчета. Те отвратили мъжете и ги изкушили, което ги предиздвикало да намразят момиченцата още повече. Чудовищата, защото в това се бяха трансформирали мъжете с течение на времето, предизвикали големи премеждия на хиляди девойки – толкоз доста, че никой към момента не е сигурен за броя и може би в никакъв случай няма да бъде, тъй като някои са били изчезнали или убити. А чудовищата ги упоявали и подкупвали, превръщали ги секс робини, жигосвали плътта на девойките с техните букви, вкарвали огромни предмети в дребните им тела, с цел да ги приготвят за всеобщо обезчестяване.
Това може да е мъчно за осмисляне, драги читателю, само че хората от тази просветена земя не защитили дъщерите си. Съжалявам да го кажа, само че те ги изоставили на произвола на ориста. Полицията, чието обвързване било да се грижи за най-уязвимите, арестувала девойките или отхвърляла молбите им за помощ, или ги изоставяла в ръцете на техните мъчители. Защото тази прословута блага и благоприлична земя била попаднала под странната магия, наречена мултикултурализъм. Магията правила по този начин, че колкото и зли и жестоки да били мъжете към децата, никой в никакъв случай не приказвал за това. Тъмното проклинание и какво мощно проклинание било то (достатъчно, с цел да победи справедливостта и състраданието), предиздвикало всеки, който се осмелявал да каже, че пакистански мюсюлмани изнасилват бели девойки, да бъде апетитен като неприятен човек. Защото всички култури били равни, разбирате ли, даже тези, които не вярвали в равенството или които били съгласни, че девойките, които не били девствени, били курви и заслужавали да бъдат осъдени.
А тези, които се борели против мощното проклинание, което задушавало сънародниците им, били наричани расисти. И да бъдеш расист, маниак или „ извънредно десен “ означавало да бъдеш доста по-омразен от всичко омразно, породено на момиченцата или най-малко по този начин било казано на народа на положителната и обективна страна от неговите водачи.
И когато чудовищата ругаели децата, които изнасилвали, с думи като: " Бял отпадък! " " Бели путк@! " – Е, това въобще не било расистко. Защото мултикултурализмът и BBC казвали, че не е.
Няколко смели дами (Джули, Ан, Маги, Сара), които се събудили от магията и предизвестили, че младите девойки били застрашени от английски пакистански мъже, били жигосани и принудени да се извинят, че са били „ безразсъдни в избора си на думи “. Или изгубили своите места в кабинета в сянка.
И злото – голямо, гниещо зло, каквото земята не познавала от хиляди години – траяло да поразява тази добра и обективна страна. Властите създали всичко допустимо, с цел да се уверят, че злото в никакъв случай няма да бъде посочено с пръст, девойките били изоставени в самотните си страдания, а изнасилвачите им дори получили права над бебетата, които им били създали принудително. (О, да, в действителност го създали. Мултикултурното проклинание било толкоз мощно, че предиздвикало хората да се откажат от полезностите, с които били родени.)
И чудовищата не били прогонени от положителната и обективна страна, нито едно от тях не било върнато назад в страните, които не били нито положителни, нито обективни, с цел да не им нарушат човешките права.
Тогава, един ден, най-богатият човек в целия свят пристигнал и развалил тъмното проклинание. Илон прочел правосъдните протоколи, в които се разказвало какво са създали тези чудовища с дребните момиченца и не могъл да повярва, че такава невъобразима безнравственост е пуснала корени в положителната и обективна страна. Заради огромното си благосъстояние Илон не могъл да бъде изплашен и да се съгласи, че хиляди бели момиченца трябвало да бъдат принесени в жертва на боговете на мултикултурализма. Неговият правоверен яд посрамил страхливите водачи на страната и в суматохата си те закрещяли: „ Дезинформация! “ Но хората към този момент не им вярвали. Защото към този момент били събудени и видели за какви ужасни закононарушения не били осъдени чудовищата. Тъй като злата магия била вдигната, злокобният мит за мултикултурализма бил демаскиран, а страната постепенно, само че несъмнено идвала на себе си и поискала отговорните да бъдат открити и осъдени, даже най-високопоставените измежду тях.
И тъй като това е приказка, допускам, че би било хубаво да се каже, че всички те заживели щастливо. И въпреки всичко, даже откакто всички се съгласили чудовищата да бъдат депортирани, за огромна национална наслада, върху историята на положителната и обективна страна останало извънредно леке, което в никакъв случай нямало да бъде заличено. Щяло да стои за позор пред цивилизования свят. И в националната памет, наподобява вечно, останали измъчените, изтерзаните, уплашени крясъци на тези, които било оставени да страдат и умрат, с цел да избегнат разпалването на расова ненавист.
Момиченцата. Момиченцата. Момиченцата.
„ Срам и опустошителна горест “
Сър Кийр Стармър няма визия против какво се изправя. Не и този път. Откакто стъпи на Даунинг стрийт преди шест непоносими месеца, способността на министър-председателя да споделя постоянно и на всички места неверните неща в никакъв случай не го подведе. Но опитът му да осъди Илон Мъск за „ разпространение на неистини и дезинформация “ по отношение на пакистанските банди, изнасилвали деца, доближава нови висоти на нелепостта. Много британци се усещат надълбоко признателни, че милиардерът, притежател на X (бивш Twitter), се намеси в този непоносим скандал. Подозирам, че Мъск за 10 дни докосна душите на повече хора, в сравнение с Уестминстър (бел. ред. английският парламент) съумя за 10 години. Обвинението на министър-председателя, че всички, които желаят цялостно национално следствие на незаконните банди и на страхливите държавни апаратчици, които са ги прикривали, се пробват да яхнат вълната на крайната десница, е вулгарно. Очевидно хилядите оживели, претърпели всеобщо обезчестяване като деца (20 мъже са чакали своя ред, спомня си една жена), са крайнодесни, тъй като упорстват за отговори и вдишване на отговорност. Крайно дясно ли е, господин министър-председател, да не приемате, че вашият изтезател е бил освободен предварително след смехотворна присъда и в този момент дебне заплашително пред дома ви?
Точно това се случва с Лиз, която към момента живее в Ротърхам. Лиз ми сподели, че желае „ групово следствие, с цел да покаже дълбочината на случилото се и да разкрие тези, които ни предадоха “. Подобно на другите жертви на пакистанските изнасилвачески банди, Лиз е отвратена от странния, безчувствен човек, който имаше шанса на конференцията в понеделник да приказва от името на цялата нация. Той можеше да изрази срама и опустошителната горест, които изпитваме, че такива свиреп закононарушения са били осъществявани тук и то толкоз дълготрайно. Вместо това сър Кийр приказва само от тяснопартиен персонален интерес и прояви отношение единствено, когато стана дума за това, което в действителност го тормози: ислямофобията.
Точно както направи през юли след клането на деца в Саутпорт. Наруган от навалица локални поданици, с които той отхвърли да приказва, откакто небрежно постави венец, Стармър нямаше самообладание да се втурне към джамията, където се закле да направи всичко допустимо, с цел да обезпечи сигурността на мюсюлманската общественост. За него това означаваше да сътвори ново звено за битка с насилието, което да се оправи с „ крайнодесните бандити “, които по някаква причина се опълчиха на избиването на три дребни момиченца в танцовия клас на Тейлър Суифт. Да се чуди човек за какво ли.
Хората в обществените мрежи, които в разгара на абсурда го осъдиха с остри отзиви или ретуитваха „ теории на конспирацията “, бяха задържани и хвърлени в пандиза с експедитивност и мощ, които липсваха изцяло, когато трябваше да се заловят пакистанските банди, направили някои от най-отвратителните закононарушения, които можете да си визиите. (Един служител на реда обяснил на оглупял татко, че изнасилването на щерка му в действителност може „ да й даде урок “.)
И в двата случая виждаме една и съща хитра, ляво-либерална тактика. Сведете до най-малко изнасилванията/убийствата/трафика на млади девойки. Наречете го „ подмамване “, а не каквото е: обезчестяване на деца. Откажете да разкриете етническата еднаквост на причинителите, с цел да предотвратите „ расизъм “. Обвинявайте всеки, който загатва религията или етническата принадлежност на причинителите, във фанатизъм и опит за разлайване на кучетата. Под напън признайте, че причинителите са „ азиатци “ (предизвикващо разбираемия яд на сикхи, индуисти и християни). Отклонете вниманието от свиващия стомаха смут на закононарушенията и неукротимата тъга на жертвите и насочете фокуса към „ несъответствуващия “ език или „ нездравословната изразителност “ на хората, изпаднали в шок от най-ужасяващите закононарушения в английската история и шокиращото им прикриване.
Сър Кийр в действителност наподобява по-възмутен от това, че Илон Мъск назовава министъра по сигурността Джес Филипс „ апологет на геноцидното обезчестяване “ поради отхвърли й да позволи национално следствие на абсурда в Олдъм (тя упорства, че локалните органи могат да проведат лично разследване), в сравнение с от историята за 12-годишното момиче, което е закарано през нощта в Йоркширската гора и е било принудена да прави орален секс с най-малко 10 мъже (а от ден на ден изнасилвачи продължавали да пристигат), преди да бъде оставено единствено в тъмното.
Ако един министър-председател не може да съчувства, най-малко за няколко секунди, на ужаса, който е претърпяло това дете, тогава той не би трябвало да управлява страната. Но Стармър явно беше доста по-шокиран и сърдит от убийството на Джордж Флойд, черен американец, поради който падна на едно коляно. Както научих, откогато полицията в Есекс ме потърси за хипотетично закононарушение от ненавист, английските институции - от Народното събрание до полицията, са захласнати от „ предпазените характерности “, заложени в Закона за равенството. Ако през 2013 година сте били бяло дете от работническата класа в Кейли, излъчено от чичо на братовчед на племенник, забравете за отбрана. Не сте персонаж, заслужен за отбрана и обич. Всъщност, при малко евентуалния случай бедното дете в миналото да е събрало храброст да отиде в полицията, нейната тъжба би се разглеждала като безполезна за по-голямата цел на антирасизма и мултикултурализма. Ако етническите профили бяха обърнати – детето беше чернокожо или мюсюлманско, а боклуците, които й сводничат, бяха бели – можете да се обзаложите, че непрекъснато щяхме да слушаме за това. Британският естаблишмънт има нещо общо с изнасилвачите: те виждат девойките като бели отпадъци.
Оценяването на всичко през призмата на расата е болест на елитната демократична и бюрократична класа, освен тук, само че и в целия самоненавиждащ се западен свят, който вижда полезност във всяка просвета, с изключение на в своята лична. В отговор на Мъск и абсурда с бандите за обезчестяване, историкът и колумнист на " Times " Сатнам Сангера написа: „ Разбира се, яркият боязън „ почтени бели дами “ да бъдат насилвани от кафяви мъже беше един от огромните мотори на английския имперски расизъм. ” Наистина ли Сангера мисли, че хиляди грубо изнасилени бели девойки в 50 английски града и села от Рочдейл до Оксфорд са измислили своите мъчения, с цел да хвърлят расистки клюки върху почтени кафяви мъже? Той бързо изтри своя туит, откакто предизвика бурно отвращение, тъй че може би реакцията му е била позьорска, само че пък задоволително разкриваща. Поддържането на мнението, че не-белите хора по някакъв метод постоянно са жертви, е знак на обществено предимство, сходно на това, което показват ужасните фашистки пролетарии като Томи Робинсън. Каквито и да са многочислените дефекти на Робинсън, той вдъхва голяма преданост измежду поддръжниците си, тъй като се е борил като лъв за девойките от своята обществена класа. Момичета, за които някогашният министър на вътрешните работи на Лейбъристката партия Джак Строу призна, че са считани за „ елементарно месо “ от някои от неговите пакистански гласоподаватели.
Благодарение на всички сърцати, безумни апологети на изнасилвачите на деца – в това число лейбъристки политици, все по-зависими от мюсюлманските гласове – нашата интернационална известност е в канавката. Тази седмица The Free Press пусна огромна публикация в Съединени американски щати, озаглавена: „ Най-голямото закононарушение в спокойно време и неговото прикриване в английската история “. Как нашето общество потъна до тези дълбини на покварата? Ясно е, че всяко равнище на системата е забъркано в това.
Луси Алън, народен представител от Консервативната партия от Телфорд в интервала 2015-2024 година, ми изясни по какъв начин даже тези, които се пробват да се борят за жертвите, са непрекъснато възпрепятствани. След като се срещна с някои от жертвите в нейния град Шропшир, Алън взима думата в Народното събрание. И провокира солиден отпор. „ Имаше координирана публична реакция от хора с власт. Шон Дейвис, водач на Съвета на Телфорд (сега народен представител от Лейбъристката партия в града), неотложно разгласява писмо до вътрешния министър, в което се показва, че не е належащо следствие на половата употреба на деца. Той поддържа мнението си с изказвания, за които в този момент знаем, че са погрешни. Множество високопоставени мъже бяха помолени да подпишат изказванията му и всички те с подготвеност се съгласиха. Вместо да се опитат да поправят отвратителните неточности, съветниците в Телфорд се заеха да дискредитират тези, които биха алармата. " Бях упрекната в неистина, в причиняване на разделяне и расизъм, както и че съм неуравновесена, ирационална, глупава и стимулирана не от предпочитание да оказа помощ на жертвите, а да спечелвам политически точки. Този разказ беше безмилостно прокарван, до момента в който се пробвах да слагам тематиката. Целта беше да бъда заглушена ", разяснява Алън.
Депутатката е била посетена най-неочаквано от Антъни Бангам, тогавашен шеф на полицията на Западна Мерсия, и Джон Кемпиън, полицейски комисар. „ Началникът на полицията се отнесе надменно към депутатката от Родърхам Сара Чампиън, като я упрекна, че преувеличава казуса с бандите за дами и самата тя е дискредитирана “, спомня си Луси. „ Той сподели: „ Не бихте желала да станете известна като създаващата проблеми Сара Шампион. Това ще навреди на репутацията и кариерата ви. “ Откога ролята на началника на полицията е да предизвестява демократично определен народен представител да не пази свои травматизирани гласоподаватели?
Дори сътрудниците на Алън от Консервативната партия не са одобрили нейното държание. „ Новоизбраната заместник-министърка по сигурността, Вики Аткинс, ми сподели да не приказвам с медиите по тематиката, защото „ не разбирам проблемите “. Бях извикана от консервативната баронеса Варси, с цел да се обясня пред нея.
Луси Алън се опълчва на постоянно повтаряния рефрен, че 90 % от насилието против деца се прави от бели мъже в домашни условия и тя би трябвало да се загрижи точно за това. Според нея това е „ очевидно отказване на съществуването на групи от взаимосвързани мъже от пакистански генезис, които атакуват млади девойки пред учебните врати, в заведения, таксита и детски площадки. Те не желаеха това да се знае.
Жертвите постоянно са упреквани, споделя тя и показва за образец едно младо момиче, разказано от полицията като имащо " контакт с 53 разнообразни азиатски мъже “, като че ли е било по желание! Имаше цялостно отказване, че тези мъже са свързани между тях посредством братовчедски брак и са взели участие в взаимно закононарушение.
Сега, откакто тя загуби мястото си в Народното събрание, Алън е свободна да произнесе брутално честната си присъда. „ Хората на власт имаха вяра, че истината за случилото се с девойките ще подхрани расовото напрежение. Те прокараха разказа, че прикриването на казуса е в полза на общността, че отвръщането на взор от казуса ще циментира и ще отбрани обществото. Луси към този момент знае сигурно за налагането на тази линия, която бе наложена от чиновници на вътрешното министерство. Тя е следила по какъв начин заместител министри, както консерватори, по този начин и лейбъристи, повтарят едни и същи реплики, „ съвсем буквално, очевидно по заповед “.
Тази „ тактика на отказване “ може в миналото да е била доброжелателна (благородна лъжа), само че тези, които я постановиха – от Камарата на общините, през полицейските сектори до Би Би Си – се трансфораха във врагове на справедливостта, доброволни съучастници на Дявола. Общественият контракт сред страната и индивида бе разрушен. Те ни излъгаха и обществото знае това.
Какво следва? Правителството ни споделя, че няма потребност от ново национално следствие, вместо това ще извърши рекомендациите на отчета от 2022 година по отношение на половото принуждение над деца. Но в този отчет ги няма изводите, направени в различен документ - " Group Localised Child Sexual Exploitation ", който разказва ужасяващото и координирано принуждение от най-вече пакистански мюсюлмански банди за обезчестяване в градове като Ротърхам, Рочдейл и Оксфорд. Тук не става дума най-вече за бели педофили, колкото и да са неприятни те. И сигурно не може да бъде оставено, както предлага Джес Филипс, на препоръки като Олдъм да се проверяват сами, когато доста от съветниците са от същата етническа общественост като нападателите.
„ Проваленият модел на мултикултурализма би трябвало да бъде подложен на инспекция “
Трябва да създадем това, което желаят девойките. Техният глас не беше чут доста дълго. И в случай че желаят национално следствие на британско-пакистански банди за обезчестяване на деца – наречете ги каквито са, без манипулиране, без отказване, без успокояващи думи – тогава би трябвало да го получат. Лидерът на консерваторите Кеми Баденок вярно сподели, че ще се опита да вмъкне уговорка, която дава обещание такова следствие в законопроекта за благосъстоянието на децата и учебните заведения в сряда - дано забележим кой народен представител е задоволително малоумен, с цел да не го поддържа. Неуспешният модел на мултикултурализма би трябвало да бъде преосмислен и ядосаната аудитория да има право да чуе за какво. Ако той беше толкоз добър, нямаше да има потребност да бъде поддържан с машинация от медиите, полицията и по-голямата част от политическата класа. Всички изнасилвачи с двойно поданство би трябвало да бъдат депортирани. Милиони от нас биха дали своят вот за това, нали по този начин?
Благодарение на Илон Мъск воалът на мултикултурализма от отказване и машинация беше раздран и ненадейно се разкри, че левицата няма облекла. В програмата " Today " Ник Робинсън атакува Робърт Дженрик с приказки за нездравословна „ изразителност “ и обвинявания, че Дженрик се стреми да ограничи имиграцията в Обединеното кралство, формирана от „ непознати култури “. И какво от това? Обиждането и измяната на ползите на бялото болшинство към този момент не работи, Ник. Министърът на правораздаването в сянка отстоя своите позиции. Със спокойна, непоколебима убеденост той откри, че приказва от името на Англия, без да го е боязън. „ Видяхме милиони хора да влизат в Обединеното кралство през последните години и някои от тях имат изостанало, искрено средновековно отношение към дамите “, сподели още Дженрик.
Знаете ли, до момента в който дебатът за „ намесата “ на Мъск бушува и лейбъристите виждат основите на политиката на мултикултурализма да се разрушават край ушите им, а Стармър наподобява все по-нехуманен с всеки минал ден, е елементарно да забравим защо става въпрос. Защо е толкоз значимо? През уикенда се насилих да прочета присъдата на Негова чест арбитър Питър Рук след процеса против Ахтар Догар, Анжум Догар, Камар Джамил, Мохамед Карар и Басам Карар. Боже мой, откъс след откъс съдията разказва какво са създали тези зверове на своите жертви. Звучи не толкоз като полово принуждение, колкото като свирепост, която срещате единствено по време на война. „ Години на чисти мъчения.. огромна грубост.. ограбени от юношеството им... страдания и премеждия.. като се изключи че я използвахте за личното си полово задоволство, вие я принудихте да дава секс на голям брой непознати. До четирима или петима мъже щяха да бъдат канени на адреси, с цел да могат да вършат секс с нея. Клиентите биха се ядосали. Непознати щяха да я горят с цигари. Да я бият. Тя сподели, че мъжете са имали „ нрав на глутницата “. Хвана я за косата и принудително натисна главата й върху пениса му. Напитки и медикаменти, с цел да ги създадат по-податливи. Единият пъхна четка за коса във влагалището й. Тя страда от самоомраза. Кошмари, паник офанзиви, ретроспекции, посттравматично стресово разстройство. Въпреки че е жертва, тя носи със себе си огромно задължение на позор и стеснение... Веднъж от вагинално обезчестяване, един път от орално обезчестяване, един път от детската проституция, от умишлената слепота на управляващите, злокобен проект да я санкционират за това, че е излъгала, че е имала цикъл, още едно вагинално обезчестяване, още едно орално обезчестяване, обезчестяване, обезчестяване, обезчестяване. "
Непоносимо е да четеш за това като възрастен, тъй че си представете какво е било възприятието да го преживеете, в случай че сте били на 13 години. Сърцето ми се разруши, когато стигнах до тази част: „ Майка й разказва по какъв начин когато сте завършили с нея, от нея не е останало нищо с изключение на експанзията й. Вие сте взели душата й. Вие сте я изтръгнали. "
Толкова съжаляваме, че това ти се случи, благо момиче, която и да си. И няма да се успокоим, до момента в който отговорните не бъдат подведени под отговорност. Докато не получите обезщетение. Няма да позволим на мъже, които ненавиждат бели дами и девойки, които ни считат за по-нисши от добитък, да дишат същия въздух като нас. Ние ви изискуем толкоз доста.
Източник:
Имало едно време една добра и обективна страна и хората, които живеели в страни, които не били нито положителни, нито обективни, пътували до тази земя и я трансформирали в собствен дом, тъй като знаели, че е добра. Но някои мъже, които бяха създали тази земя собствен дом, донесли полезностите на страни, които не бяха нито благи, нито обективни. Тези мъже мразели дребните момиченца, които разкрили в положителната и обективна страна. Момичетата били бели, само че не целомъдрени; те били мръсни невернички, които обикаляли без компаньон, като че ли били момчета. Те отвратили мъжете и ги изкушили, което ги предиздвикало да намразят момиченцата още повече. Чудовищата, защото в това се бяха трансформирали мъжете с течение на времето, предизвикали големи премеждия на хиляди девойки – толкоз доста, че никой към момента не е сигурен за броя и може би в никакъв случай няма да бъде, тъй като някои са били изчезнали или убити. А чудовищата ги упоявали и подкупвали, превръщали ги секс робини, жигосвали плътта на девойките с техните букви, вкарвали огромни предмети в дребните им тела, с цел да ги приготвят за всеобщо обезчестяване.
Това може да е мъчно за осмисляне, драги читателю, само че хората от тази просветена земя не защитили дъщерите си. Съжалявам да го кажа, само че те ги изоставили на произвола на ориста. Полицията, чието обвързване било да се грижи за най-уязвимите, арестувала девойките или отхвърляла молбите им за помощ, или ги изоставяла в ръцете на техните мъчители. Защото тази прословута блага и благоприлична земя била попаднала под странната магия, наречена мултикултурализъм. Магията правила по този начин, че колкото и зли и жестоки да били мъжете към децата, никой в никакъв случай не приказвал за това. Тъмното проклинание и какво мощно проклинание било то (достатъчно, с цел да победи справедливостта и състраданието), предиздвикало всеки, който се осмелявал да каже, че пакистански мюсюлмани изнасилват бели девойки, да бъде апетитен като неприятен човек. Защото всички култури били равни, разбирате ли, даже тези, които не вярвали в равенството или които били съгласни, че девойките, които не били девствени, били курви и заслужавали да бъдат осъдени.
А тези, които се борели против мощното проклинание, което задушавало сънародниците им, били наричани расисти. И да бъдеш расист, маниак или „ извънредно десен “ означавало да бъдеш доста по-омразен от всичко омразно, породено на момиченцата или най-малко по този начин било казано на народа на положителната и обективна страна от неговите водачи.
И когато чудовищата ругаели децата, които изнасилвали, с думи като: " Бял отпадък! " " Бели путк@! " – Е, това въобще не било расистко. Защото мултикултурализмът и BBC казвали, че не е.
Няколко смели дами (Джули, Ан, Маги, Сара), които се събудили от магията и предизвестили, че младите девойки били застрашени от английски пакистански мъже, били жигосани и принудени да се извинят, че са били „ безразсъдни в избора си на думи “. Или изгубили своите места в кабинета в сянка.
И злото – голямо, гниещо зло, каквото земята не познавала от хиляди години – траяло да поразява тази добра и обективна страна. Властите създали всичко допустимо, с цел да се уверят, че злото в никакъв случай няма да бъде посочено с пръст, девойките били изоставени в самотните си страдания, а изнасилвачите им дори получили права над бебетата, които им били създали принудително. (О, да, в действителност го създали. Мултикултурното проклинание било толкоз мощно, че предиздвикало хората да се откажат от полезностите, с които били родени.)
И чудовищата не били прогонени от положителната и обективна страна, нито едно от тях не било върнато назад в страните, които не били нито положителни, нито обективни, с цел да не им нарушат човешките права.
Тогава, един ден, най-богатият човек в целия свят пристигнал и развалил тъмното проклинание. Илон прочел правосъдните протоколи, в които се разказвало какво са създали тези чудовища с дребните момиченца и не могъл да повярва, че такава невъобразима безнравственост е пуснала корени в положителната и обективна страна. Заради огромното си благосъстояние Илон не могъл да бъде изплашен и да се съгласи, че хиляди бели момиченца трябвало да бъдат принесени в жертва на боговете на мултикултурализма. Неговият правоверен яд посрамил страхливите водачи на страната и в суматохата си те закрещяли: „ Дезинформация! “ Но хората към този момент не им вярвали. Защото към този момент били събудени и видели за какви ужасни закононарушения не били осъдени чудовищата. Тъй като злата магия била вдигната, злокобният мит за мултикултурализма бил демаскиран, а страната постепенно, само че несъмнено идвала на себе си и поискала отговорните да бъдат открити и осъдени, даже най-високопоставените измежду тях.
И тъй като това е приказка, допускам, че би било хубаво да се каже, че всички те заживели щастливо. И въпреки всичко, даже откакто всички се съгласили чудовищата да бъдат депортирани, за огромна национална наслада, върху историята на положителната и обективна страна останало извънредно леке, което в никакъв случай нямало да бъде заличено. Щяло да стои за позор пред цивилизования свят. И в националната памет, наподобява вечно, останали измъчените, изтерзаните, уплашени крясъци на тези, които било оставени да страдат и умрат, с цел да избегнат разпалването на расова ненавист.
Момиченцата. Момиченцата. Момиченцата.
„ Срам и опустошителна горест “
Сър Кийр Стармър няма визия против какво се изправя. Не и този път. Откакто стъпи на Даунинг стрийт преди шест непоносими месеца, способността на министър-председателя да споделя постоянно и на всички места неверните неща в никакъв случай не го подведе. Но опитът му да осъди Илон Мъск за „ разпространение на неистини и дезинформация “ по отношение на пакистанските банди, изнасилвали деца, доближава нови висоти на нелепостта. Много британци се усещат надълбоко признателни, че милиардерът, притежател на X (бивш Twitter), се намеси в този непоносим скандал. Подозирам, че Мъск за 10 дни докосна душите на повече хора, в сравнение с Уестминстър (бел. ред. английският парламент) съумя за 10 години. Обвинението на министър-председателя, че всички, които желаят цялостно национално следствие на незаконните банди и на страхливите държавни апаратчици, които са ги прикривали, се пробват да яхнат вълната на крайната десница, е вулгарно. Очевидно хилядите оживели, претърпели всеобщо обезчестяване като деца (20 мъже са чакали своя ред, спомня си една жена), са крайнодесни, тъй като упорстват за отговори и вдишване на отговорност. Крайно дясно ли е, господин министър-председател, да не приемате, че вашият изтезател е бил освободен предварително след смехотворна присъда и в този момент дебне заплашително пред дома ви?
Точно това се случва с Лиз, която към момента живее в Ротърхам. Лиз ми сподели, че желае „ групово следствие, с цел да покаже дълбочината на случилото се и да разкрие тези, които ни предадоха “. Подобно на другите жертви на пакистанските изнасилвачески банди, Лиз е отвратена от странния, безчувствен човек, който имаше шанса на конференцията в понеделник да приказва от името на цялата нация. Той можеше да изрази срама и опустошителната горест, които изпитваме, че такива свиреп закононарушения са били осъществявани тук и то толкоз дълготрайно. Вместо това сър Кийр приказва само от тяснопартиен персонален интерес и прояви отношение единствено, когато стана дума за това, което в действителност го тормози: ислямофобията.
Точно както направи през юли след клането на деца в Саутпорт. Наруган от навалица локални поданици, с които той отхвърли да приказва, откакто небрежно постави венец, Стармър нямаше самообладание да се втурне към джамията, където се закле да направи всичко допустимо, с цел да обезпечи сигурността на мюсюлманската общественост. За него това означаваше да сътвори ново звено за битка с насилието, което да се оправи с „ крайнодесните бандити “, които по някаква причина се опълчиха на избиването на три дребни момиченца в танцовия клас на Тейлър Суифт. Да се чуди човек за какво ли.
Хората в обществените мрежи, които в разгара на абсурда го осъдиха с остри отзиви или ретуитваха „ теории на конспирацията “, бяха задържани и хвърлени в пандиза с експедитивност и мощ, които липсваха изцяло, когато трябваше да се заловят пакистанските банди, направили някои от най-отвратителните закононарушения, които можете да си визиите. (Един служител на реда обяснил на оглупял татко, че изнасилването на щерка му в действителност може „ да й даде урок “.)
И в двата случая виждаме една и съща хитра, ляво-либерална тактика. Сведете до най-малко изнасилванията/убийствата/трафика на млади девойки. Наречете го „ подмамване “, а не каквото е: обезчестяване на деца. Откажете да разкриете етническата еднаквост на причинителите, с цел да предотвратите „ расизъм “. Обвинявайте всеки, който загатва религията или етническата принадлежност на причинителите, във фанатизъм и опит за разлайване на кучетата. Под напън признайте, че причинителите са „ азиатци “ (предизвикващо разбираемия яд на сикхи, индуисти и християни). Отклонете вниманието от свиващия стомаха смут на закононарушенията и неукротимата тъга на жертвите и насочете фокуса към „ несъответствуващия “ език или „ нездравословната изразителност “ на хората, изпаднали в шок от най-ужасяващите закононарушения в английската история и шокиращото им прикриване.
Сър Кийр в действителност наподобява по-възмутен от това, че Илон Мъск назовава министъра по сигурността Джес Филипс „ апологет на геноцидното обезчестяване “ поради отхвърли й да позволи национално следствие на абсурда в Олдъм (тя упорства, че локалните органи могат да проведат лично разследване), в сравнение с от историята за 12-годишното момиче, което е закарано през нощта в Йоркширската гора и е било принудена да прави орален секс с най-малко 10 мъже (а от ден на ден изнасилвачи продължавали да пристигат), преди да бъде оставено единствено в тъмното.
Ако един министър-председател не може да съчувства, най-малко за няколко секунди, на ужаса, който е претърпяло това дете, тогава той не би трябвало да управлява страната. Но Стармър явно беше доста по-шокиран и сърдит от убийството на Джордж Флойд, черен американец, поради който падна на едно коляно. Както научих, откогато полицията в Есекс ме потърси за хипотетично закононарушение от ненавист, английските институции - от Народното събрание до полицията, са захласнати от „ предпазените характерности “, заложени в Закона за равенството. Ако през 2013 година сте били бяло дете от работническата класа в Кейли, излъчено от чичо на братовчед на племенник, забравете за отбрана. Не сте персонаж, заслужен за отбрана и обич. Всъщност, при малко евентуалния случай бедното дете в миналото да е събрало храброст да отиде в полицията, нейната тъжба би се разглеждала като безполезна за по-голямата цел на антирасизма и мултикултурализма. Ако етническите профили бяха обърнати – детето беше чернокожо или мюсюлманско, а боклуците, които й сводничат, бяха бели – можете да се обзаложите, че непрекъснато щяхме да слушаме за това. Британският естаблишмънт има нещо общо с изнасилвачите: те виждат девойките като бели отпадъци.
Оценяването на всичко през призмата на расата е болест на елитната демократична и бюрократична класа, освен тук, само че и в целия самоненавиждащ се западен свят, който вижда полезност във всяка просвета, с изключение на в своята лична. В отговор на Мъск и абсурда с бандите за обезчестяване, историкът и колумнист на " Times " Сатнам Сангера написа: „ Разбира се, яркият боязън „ почтени бели дами “ да бъдат насилвани от кафяви мъже беше един от огромните мотори на английския имперски расизъм. ” Наистина ли Сангера мисли, че хиляди грубо изнасилени бели девойки в 50 английски града и села от Рочдейл до Оксфорд са измислили своите мъчения, с цел да хвърлят расистки клюки върху почтени кафяви мъже? Той бързо изтри своя туит, откакто предизвика бурно отвращение, тъй че може би реакцията му е била позьорска, само че пък задоволително разкриваща. Поддържането на мнението, че не-белите хора по някакъв метод постоянно са жертви, е знак на обществено предимство, сходно на това, което показват ужасните фашистки пролетарии като Томи Робинсън. Каквито и да са многочислените дефекти на Робинсън, той вдъхва голяма преданост измежду поддръжниците си, тъй като се е борил като лъв за девойките от своята обществена класа. Момичета, за които някогашният министър на вътрешните работи на Лейбъристката партия Джак Строу призна, че са считани за „ елементарно месо “ от някои от неговите пакистански гласоподаватели.
Благодарение на всички сърцати, безумни апологети на изнасилвачите на деца – в това число лейбъристки политици, все по-зависими от мюсюлманските гласове – нашата интернационална известност е в канавката. Тази седмица The Free Press пусна огромна публикация в Съединени американски щати, озаглавена: „ Най-голямото закононарушение в спокойно време и неговото прикриване в английската история “. Как нашето общество потъна до тези дълбини на покварата? Ясно е, че всяко равнище на системата е забъркано в това.
Луси Алън, народен представител от Консервативната партия от Телфорд в интервала 2015-2024 година, ми изясни по какъв начин даже тези, които се пробват да се борят за жертвите, са непрекъснато възпрепятствани. След като се срещна с някои от жертвите в нейния град Шропшир, Алън взима думата в Народното събрание. И провокира солиден отпор. „ Имаше координирана публична реакция от хора с власт. Шон Дейвис, водач на Съвета на Телфорд (сега народен представител от Лейбъристката партия в града), неотложно разгласява писмо до вътрешния министър, в което се показва, че не е належащо следствие на половата употреба на деца. Той поддържа мнението си с изказвания, за които в този момент знаем, че са погрешни. Множество високопоставени мъже бяха помолени да подпишат изказванията му и всички те с подготвеност се съгласиха. Вместо да се опитат да поправят отвратителните неточности, съветниците в Телфорд се заеха да дискредитират тези, които биха алармата. " Бях упрекната в неистина, в причиняване на разделяне и расизъм, както и че съм неуравновесена, ирационална, глупава и стимулирана не от предпочитание да оказа помощ на жертвите, а да спечелвам политически точки. Този разказ беше безмилостно прокарван, до момента в който се пробвах да слагам тематиката. Целта беше да бъда заглушена ", разяснява Алън.
Депутатката е била посетена най-неочаквано от Антъни Бангам, тогавашен шеф на полицията на Западна Мерсия, и Джон Кемпиън, полицейски комисар. „ Началникът на полицията се отнесе надменно към депутатката от Родърхам Сара Чампиън, като я упрекна, че преувеличава казуса с бандите за дами и самата тя е дискредитирана “, спомня си Луси. „ Той сподели: „ Не бихте желала да станете известна като създаващата проблеми Сара Шампион. Това ще навреди на репутацията и кариерата ви. “ Откога ролята на началника на полицията е да предизвестява демократично определен народен представител да не пази свои травматизирани гласоподаватели?
Дори сътрудниците на Алън от Консервативната партия не са одобрили нейното държание. „ Новоизбраната заместник-министърка по сигурността, Вики Аткинс, ми сподели да не приказвам с медиите по тематиката, защото „ не разбирам проблемите “. Бях извикана от консервативната баронеса Варси, с цел да се обясня пред нея.
Луси Алън се опълчва на постоянно повтаряния рефрен, че 90 % от насилието против деца се прави от бели мъже в домашни условия и тя би трябвало да се загрижи точно за това. Според нея това е „ очевидно отказване на съществуването на групи от взаимосвързани мъже от пакистански генезис, които атакуват млади девойки пред учебните врати, в заведения, таксита и детски площадки. Те не желаеха това да се знае.
Жертвите постоянно са упреквани, споделя тя и показва за образец едно младо момиче, разказано от полицията като имащо " контакт с 53 разнообразни азиатски мъже “, като че ли е било по желание! Имаше цялостно отказване, че тези мъже са свързани между тях посредством братовчедски брак и са взели участие в взаимно закононарушение.
Сега, откакто тя загуби мястото си в Народното събрание, Алън е свободна да произнесе брутално честната си присъда. „ Хората на власт имаха вяра, че истината за случилото се с девойките ще подхрани расовото напрежение. Те прокараха разказа, че прикриването на казуса е в полза на общността, че отвръщането на взор от казуса ще циментира и ще отбрани обществото. Луси към този момент знае сигурно за налагането на тази линия, която бе наложена от чиновници на вътрешното министерство. Тя е следила по какъв начин заместител министри, както консерватори, по този начин и лейбъристи, повтарят едни и същи реплики, „ съвсем буквално, очевидно по заповед “.
Тази „ тактика на отказване “ може в миналото да е била доброжелателна (благородна лъжа), само че тези, които я постановиха – от Камарата на общините, през полицейските сектори до Би Би Си – се трансфораха във врагове на справедливостта, доброволни съучастници на Дявола. Общественият контракт сред страната и индивида бе разрушен. Те ни излъгаха и обществото знае това.
Какво следва? Правителството ни споделя, че няма потребност от ново национално следствие, вместо това ще извърши рекомендациите на отчета от 2022 година по отношение на половото принуждение над деца. Но в този отчет ги няма изводите, направени в различен документ - " Group Localised Child Sexual Exploitation ", който разказва ужасяващото и координирано принуждение от най-вече пакистански мюсюлмански банди за обезчестяване в градове като Ротърхам, Рочдейл и Оксфорд. Тук не става дума най-вече за бели педофили, колкото и да са неприятни те. И сигурно не може да бъде оставено, както предлага Джес Филипс, на препоръки като Олдъм да се проверяват сами, когато доста от съветниците са от същата етническа общественост като нападателите.
„ Проваленият модел на мултикултурализма би трябвало да бъде подложен на инспекция “
Трябва да създадем това, което желаят девойките. Техният глас не беше чут доста дълго. И в случай че желаят национално следствие на британско-пакистански банди за обезчестяване на деца – наречете ги каквито са, без манипулиране, без отказване, без успокояващи думи – тогава би трябвало да го получат. Лидерът на консерваторите Кеми Баденок вярно сподели, че ще се опита да вмъкне уговорка, която дава обещание такова следствие в законопроекта за благосъстоянието на децата и учебните заведения в сряда - дано забележим кой народен представител е задоволително малоумен, с цел да не го поддържа. Неуспешният модел на мултикултурализма би трябвало да бъде преосмислен и ядосаната аудитория да има право да чуе за какво. Ако той беше толкоз добър, нямаше да има потребност да бъде поддържан с машинация от медиите, полицията и по-голямата част от политическата класа. Всички изнасилвачи с двойно поданство би трябвало да бъдат депортирани. Милиони от нас биха дали своят вот за това, нали по този начин?
Благодарение на Илон Мъск воалът на мултикултурализма от отказване и машинация беше раздран и ненадейно се разкри, че левицата няма облекла. В програмата " Today " Ник Робинсън атакува Робърт Дженрик с приказки за нездравословна „ изразителност “ и обвинявания, че Дженрик се стреми да ограничи имиграцията в Обединеното кралство, формирана от „ непознати култури “. И какво от това? Обиждането и измяната на ползите на бялото болшинство към този момент не работи, Ник. Министърът на правораздаването в сянка отстоя своите позиции. Със спокойна, непоколебима убеденост той откри, че приказва от името на Англия, без да го е боязън. „ Видяхме милиони хора да влизат в Обединеното кралство през последните години и някои от тях имат изостанало, искрено средновековно отношение към дамите “, сподели още Дженрик.
Знаете ли, до момента в който дебатът за „ намесата “ на Мъск бушува и лейбъристите виждат основите на политиката на мултикултурализма да се разрушават край ушите им, а Стармър наподобява все по-нехуманен с всеки минал ден, е елементарно да забравим защо става въпрос. Защо е толкоз значимо? През уикенда се насилих да прочета присъдата на Негова чест арбитър Питър Рук след процеса против Ахтар Догар, Анжум Догар, Камар Джамил, Мохамед Карар и Басам Карар. Боже мой, откъс след откъс съдията разказва какво са създали тези зверове на своите жертви. Звучи не толкоз като полово принуждение, колкото като свирепост, която срещате единствено по време на война. „ Години на чисти мъчения.. огромна грубост.. ограбени от юношеството им... страдания и премеждия.. като се изключи че я използвахте за личното си полово задоволство, вие я принудихте да дава секс на голям брой непознати. До четирима или петима мъже щяха да бъдат канени на адреси, с цел да могат да вършат секс с нея. Клиентите биха се ядосали. Непознати щяха да я горят с цигари. Да я бият. Тя сподели, че мъжете са имали „ нрав на глутницата “. Хвана я за косата и принудително натисна главата й върху пениса му. Напитки и медикаменти, с цел да ги създадат по-податливи. Единият пъхна четка за коса във влагалището й. Тя страда от самоомраза. Кошмари, паник офанзиви, ретроспекции, посттравматично стресово разстройство. Въпреки че е жертва, тя носи със себе си огромно задължение на позор и стеснение... Веднъж от вагинално обезчестяване, един път от орално обезчестяване, един път от детската проституция, от умишлената слепота на управляващите, злокобен проект да я санкционират за това, че е излъгала, че е имала цикъл, още едно вагинално обезчестяване, още едно орално обезчестяване, обезчестяване, обезчестяване, обезчестяване. "
Непоносимо е да четеш за това като възрастен, тъй че си представете какво е било възприятието да го преживеете, в случай че сте били на 13 години. Сърцето ми се разруши, когато стигнах до тази част: „ Майка й разказва по какъв начин когато сте завършили с нея, от нея не е останало нищо с изключение на експанзията й. Вие сте взели душата й. Вие сте я изтръгнали. "
Толкова съжаляваме, че това ти се случи, благо момиче, която и да си. И няма да се успокоим, до момента в който отговорните не бъдат подведени под отговорност. Докато не получите обезщетение. Няма да позволим на мъже, които ненавиждат бели дами и девойки, които ни считат за по-нисши от добитък, да дишат същия въздух като нас. Ние ви изискуем толкоз доста.
Източник:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ