Здравка Евтимова: Неграмотността е днешното робство
" Незнаещият и необразованият е жертван на иго. Българинът не е роден да бъде плебей и няма да бъде плебей ", споделя Здравка Евтимова
Здравка Евтимова е писателка и преводачка. Нейният роман " Кръв от къртица " е включен в антология за образование по литература в прогимназиалния курс в учебните заведения в Съединени американски щати, както и в гимназиалния курс в учебните заведения в Дания.
Михаил Иванов се срещна с нея по време на награждаването на участниците в интернационалния книжовен конкурс за деца от 6 до 18 години " Вълшебното перо ", проведен от Българско неделно учебно заведение " Иван Вазов " в Париж.
- Вие сте ръководител на журито на състезанието " Вълшебното перо ". Какво Ви направи усещане в избора на тематики и стила на писане на децата?
- Имаше 878 произведения на деца от 27 страни. Това са българчета от разнообразни страни, в това число и от България, които са писали разказите и поезията си на български език. Много високо качество.
Децата от разнообразни страни от българските учебни заведения потвърждават, че освен този конкурс, само че и сърцата на учителите по български език в тези учебни заведения основават едно духовно пространство, в което обичта цари: към България, към българските думи, към българските учители.
А съответни тематики? Това е фантазията за един свят, в който индивидът ще направи човечеството по-добро. Много се вълнувам, когато приказвам, тъй като виждам, че най-после децата си подават ръка, без значение къде живеят. Дали са в България, в Съединени американски щати, в Австралия, дали са във Франция. Те мечтаят за това да могат да се срещат, да покажат пред другите какво са научили, какво могат.
Да се радват на добротата, на топлината и да се стремят да я основават. Това демонстрира, че родителите им ги учат на това.
- Защо съгласно Вас проучването на български език остава толкоз значимо за хората, които живеят в чужбина?
- Точно това доста ме е вълнувало, тъй като, като чета творбите, имам чувството, че децата виждат България като вълшебно място. Особено децата, които не живеят в България.
" Там слънцето грее по още по-красив метод "
Те мислят, че там слънцето грее по още по-красив метод. Слънцето ги прави такива, че стига да желаят да полетят, те ще могат да полетят. Стига да желаят да създадат някакъв мост, който в никакъв случай не е юридически, те ще го създадат. Така че чувството за страната в творбите на децата, които живеят отвън България, може би е посоката, в която и ние би трябвало да се демонстрираме на нашите деца там.
България е гнездо на гении. Ние родителите имаме отговорността да запазим нашата страна. Да я създадем чиста, да създадем по този начин, че като се каже, че някой е от България, да се знае, че това е един надарен човек, който има познания и умения да промени света.
- Как наподобява България сега съгласно Вас, какъв е късият роман за нея?
- Има доста забавна римска сентенция, че човек, който не стачкува срещу злото, става негов съизвършител.
Нека да знаем, че през днешния ден ние, българите, по-големите, родителите, бабите и дядовците на тези красиви деца не би трябвало да мълчим, не би трябвало да ставаме съучастници на злото, което се пробва да прониква. Тоест, когато го забележим, даже с риск да загубим от време на време и работата си даже, да се обадим, тъй като по този метод пресичаме настъплението на лъжата, на машинациите и корупцията.
Затова този конкурс го виждам като стъпка тъкмо в тази посока. Изграждане на храброст и отчитане на гения на хората, на децата, които пишат на български надалеч от страната си, и тези, които пишат на български от страната си.
- Вие преподавате креативно писане в Софийския университет. Кое лимитира творчеството и свободата за писане?
- Много забавен въпрос, на който съм се опитвала да намеря отговор. На първо място, убеждението, че геният не е задоволително мощен. Тоест оня човек, който ти внушава, че не можеш, че не си задоволително надарен, е нарушител. Това би трябвало да бъде регистрирано от всеки.
Който ти споделя, че не можеш, не му отговаряй. Само кажи: " Ела след една година, с цел да видиш не мога ли ". Тук какво споделя Ботев? " Проклет човек бил вуйка ми, прокълнат е, майко, споделям ти, тъй като споделя, че ще ми гният месата на Кара-баир на кола ". Но Ботев е талантлив човек и публицист, талантлив жител. Не му гният месата на Кара-баир на кола.
" За България да се приказва с почитание "
Където и да са по света българите ще създадат по този начин, че за България да се приказва с почитание. Защото ние можем и умеем. И второ - тъй като ние не се опасяваме и не разрешаваме на някой да ни каже " ти си тъп, ти си необразован ".
Осъзнавам, че има спад в просветителното ниво на България. Но аз съм надълбоко уверена, че това ще е един краткотраен спад. Незнаещият и необразованият е жертван на иго. Неграмотността е днешното иго. Българинът не е роден да бъде плебей и няма да бъде плебей.
- Говорите за това с доста религия. Използвам това като мотив да Ви попитам дали духовността може да бъде преподавана в наложителен учебен предмет " Добродетели и вяра ", или това става посредством литературата, посредством културата?
- В една световна страна основаването на висока нематериалност, битката против измамите, против подлостта и алчността става посредством литература, посредством философия.
Може да има човек, който желае да учи религията в по-голяма дълбочина - за него да има и подобен предмет. Но никога той не трябва да бъде наложителен. Тоест оня, който отива да учи международните религии в дълбочина, този човек има духовната нужда да го прави.
Имаме високо готови преподаватели както в набожен аспект, по този начин и във метафизичен аспект. Така че главно да е желанието, да не е наложително, тъй като в случай че мен ме накарат (да правя) нещо наложително, нещо, което не обичам, аз ще го намразя.
Ако този предмет е наложителен, ще се реализира противоположният резултат. Това е моето надълбоко разбиране.
- Говорейки за обучение, какво е отношението Ви както като публицист, по този начин и като преводач към изкуствения разсъдък?
- На първо място желая да кажа, че изкуственият разсъдък е от голяма помощ, голяма поддръжка за всеки мислещ човек. За всеки упорит човек той е освен средство. Той е и посока в работа на побеждаване на заболявания, за основаване на път към планетите, преодоляване на благосъстоянията на планетите.
Онова, което доста ме тормози във връзка с изкуствения разсъдък, е да не се получи едно разслояване. Тоест оня, който не може да си разреши цялостен пакет на изкуствения разсъдък, да остане на едно по-ниско равнище. Да стане както в хотелите: хотел в категория " разкош ", с две звезди, с три звезди и без звезди, където има дървеници.
Да не получаваме изкуствен интелект с духовни, научни и софтуерни дървеници, които да ни изяждат.
Бих желала изкуственият разсъдък да се трансформира в инструмент, наличен за хората от разнообразни обществени прослойки. Защото изкуственият разсъдък е цялост на мъдрост, цялост на опит, на разум.
- Новата Ви книга " Каварненски разкази " излезе преди месец. Какви са героите на Северното Черноморие?
- Виждам, че там толкоз леко се диша. Има толкоз работливи хора. И по тази причина там ги направих тези разкази. Казвам напълно умишлено " върша ", тъй като когато ги правиш, доста се надявам индивидът да е останал да живее там в описа. А не написваш го - и остава като една прашна книга на етажерка.
Дóбри, който коси. Той ми споделя " сътрудник ", когато аз окосявам с моята доста по-слаба машина. Това за мен е златен орден. Мария, която е кмет на село Божурец. Толкова работеща жена, виждаш я по какъв начин мете с метла пред кметството, по какъв начин си полива цветята. Ненко - индивидът, който може да поправи всичко. Човек, който като види, че ти съхнат цветята, а не си там, идва и ги полива. Една топлота, която с нищо не може да се купи. Това са разкази за хора, които от време на време доста обичам, за хора, за които от време на време се опасявам.
За хора, на които не им е най-лесно на света, само че не вървят да се оплакват. Според мен като тръгнеш да се оплакваш, значи нещо не е наред с тебе. Усещаш, че можеш нещо, само че някой ти е споделил " ти си несръчен и не го можеш ". И недоволството е зов на човек, който не желае да бъде смачкан. И по тази причина, когато чуя недоволство, желая да направя роман, който да накара индивида да прогони недоволството от себе си.
Неслучайно Кафка споделя, че би трябвало да пишем по този начин, че написаното от нас да бъде секира, разсичаща замръзналото море вътре в нас. Аз желая " Каварненските разкази " да разсичат убеждението, че някой е споделил " ти си несръчен и не го можеш ". Не, можеш го.
Здравка Евтимова е писателка и преводачка. Нейният роман " Кръв от къртица " е включен в антология за образование по литература в прогимназиалния курс в учебните заведения в Съединени американски щати, както и в гимназиалния курс в учебните заведения в Дания.
Михаил Иванов се срещна с нея по време на награждаването на участниците в интернационалния книжовен конкурс за деца от 6 до 18 години " Вълшебното перо ", проведен от Българско неделно учебно заведение " Иван Вазов " в Париж.
- Вие сте ръководител на журито на състезанието " Вълшебното перо ". Какво Ви направи усещане в избора на тематики и стила на писане на децата?
- Имаше 878 произведения на деца от 27 страни. Това са българчета от разнообразни страни, в това число и от България, които са писали разказите и поезията си на български език. Много високо качество.
Децата от разнообразни страни от българските учебни заведения потвърждават, че освен този конкурс, само че и сърцата на учителите по български език в тези учебни заведения основават едно духовно пространство, в което обичта цари: към България, към българските думи, към българските учители.
А съответни тематики? Това е фантазията за един свят, в който индивидът ще направи човечеството по-добро. Много се вълнувам, когато приказвам, тъй като виждам, че най-после децата си подават ръка, без значение къде живеят. Дали са в България, в Съединени американски щати, в Австралия, дали са във Франция. Те мечтаят за това да могат да се срещат, да покажат пред другите какво са научили, какво могат.
Да се радват на добротата, на топлината и да се стремят да я основават. Това демонстрира, че родителите им ги учат на това.
- Защо съгласно Вас проучването на български език остава толкоз значимо за хората, които живеят в чужбина?
- Точно това доста ме е вълнувало, тъй като, като чета творбите, имам чувството, че децата виждат България като вълшебно място. Особено децата, които не живеят в България.
" Там слънцето грее по още по-красив метод "
Те мислят, че там слънцето грее по още по-красив метод. Слънцето ги прави такива, че стига да желаят да полетят, те ще могат да полетят. Стига да желаят да създадат някакъв мост, който в никакъв случай не е юридически, те ще го създадат. Така че чувството за страната в творбите на децата, които живеят отвън България, може би е посоката, в която и ние би трябвало да се демонстрираме на нашите деца там.
България е гнездо на гении. Ние родителите имаме отговорността да запазим нашата страна. Да я създадем чиста, да създадем по този начин, че като се каже, че някой е от България, да се знае, че това е един надарен човек, който има познания и умения да промени света.
- Как наподобява България сега съгласно Вас, какъв е късият роман за нея?
- Има доста забавна римска сентенция, че човек, който не стачкува срещу злото, става негов съизвършител.
Нека да знаем, че през днешния ден ние, българите, по-големите, родителите, бабите и дядовците на тези красиви деца не би трябвало да мълчим, не би трябвало да ставаме съучастници на злото, което се пробва да прониква. Тоест, когато го забележим, даже с риск да загубим от време на време и работата си даже, да се обадим, тъй като по този метод пресичаме настъплението на лъжата, на машинациите и корупцията.
Затова този конкурс го виждам като стъпка тъкмо в тази посока. Изграждане на храброст и отчитане на гения на хората, на децата, които пишат на български надалеч от страната си, и тези, които пишат на български от страната си.
- Вие преподавате креативно писане в Софийския университет. Кое лимитира творчеството и свободата за писане?
- Много забавен въпрос, на който съм се опитвала да намеря отговор. На първо място, убеждението, че геният не е задоволително мощен. Тоест оня човек, който ти внушава, че не можеш, че не си задоволително надарен, е нарушител. Това би трябвало да бъде регистрирано от всеки.
Който ти споделя, че не можеш, не му отговаряй. Само кажи: " Ела след една година, с цел да видиш не мога ли ". Тук какво споделя Ботев? " Проклет човек бил вуйка ми, прокълнат е, майко, споделям ти, тъй като споделя, че ще ми гният месата на Кара-баир на кола ". Но Ботев е талантлив човек и публицист, талантлив жител. Не му гният месата на Кара-баир на кола.
" За България да се приказва с почитание "
Където и да са по света българите ще създадат по този начин, че за България да се приказва с почитание. Защото ние можем и умеем. И второ - тъй като ние не се опасяваме и не разрешаваме на някой да ни каже " ти си тъп, ти си необразован ".
Осъзнавам, че има спад в просветителното ниво на България. Но аз съм надълбоко уверена, че това ще е един краткотраен спад. Незнаещият и необразованият е жертван на иго. Неграмотността е днешното иго. Българинът не е роден да бъде плебей и няма да бъде плебей.
- Говорите за това с доста религия. Използвам това като мотив да Ви попитам дали духовността може да бъде преподавана в наложителен учебен предмет " Добродетели и вяра ", или това става посредством литературата, посредством културата?
- В една световна страна основаването на висока нематериалност, битката против измамите, против подлостта и алчността става посредством литература, посредством философия.
Може да има човек, който желае да учи религията в по-голяма дълбочина - за него да има и подобен предмет. Но никога той не трябва да бъде наложителен. Тоест оня, който отива да учи международните религии в дълбочина, този човек има духовната нужда да го прави.
Имаме високо готови преподаватели както в набожен аспект, по този начин и във метафизичен аспект. Така че главно да е желанието, да не е наложително, тъй като в случай че мен ме накарат (да правя) нещо наложително, нещо, което не обичам, аз ще го намразя.
Ако този предмет е наложителен, ще се реализира противоположният резултат. Това е моето надълбоко разбиране.
- Говорейки за обучение, какво е отношението Ви както като публицист, по този начин и като преводач към изкуствения разсъдък?
- На първо място желая да кажа, че изкуственият разсъдък е от голяма помощ, голяма поддръжка за всеки мислещ човек. За всеки упорит човек той е освен средство. Той е и посока в работа на побеждаване на заболявания, за основаване на път към планетите, преодоляване на благосъстоянията на планетите.
Онова, което доста ме тормози във връзка с изкуствения разсъдък, е да не се получи едно разслояване. Тоест оня, който не може да си разреши цялостен пакет на изкуствения разсъдък, да остане на едно по-ниско равнище. Да стане както в хотелите: хотел в категория " разкош ", с две звезди, с три звезди и без звезди, където има дървеници.
Да не получаваме изкуствен интелект с духовни, научни и софтуерни дървеници, които да ни изяждат.
Бих желала изкуственият разсъдък да се трансформира в инструмент, наличен за хората от разнообразни обществени прослойки. Защото изкуственият разсъдък е цялост на мъдрост, цялост на опит, на разум.
- Новата Ви книга " Каварненски разкази " излезе преди месец. Какви са героите на Северното Черноморие?
- Виждам, че там толкоз леко се диша. Има толкоз работливи хора. И по тази причина там ги направих тези разкази. Казвам напълно умишлено " върша ", тъй като когато ги правиш, доста се надявам индивидът да е останал да живее там в описа. А не написваш го - и остава като една прашна книга на етажерка.
Дóбри, който коси. Той ми споделя " сътрудник ", когато аз окосявам с моята доста по-слаба машина. Това за мен е златен орден. Мария, която е кмет на село Божурец. Толкова работеща жена, виждаш я по какъв начин мете с метла пред кметството, по какъв начин си полива цветята. Ненко - индивидът, който може да поправи всичко. Човек, който като види, че ти съхнат цветята, а не си там, идва и ги полива. Една топлота, която с нищо не може да се купи. Това са разкази за хора, които от време на време доста обичам, за хора, за които от време на време се опасявам.
За хора, на които не им е най-лесно на света, само че не вървят да се оплакват. Според мен като тръгнеш да се оплакваш, значи нещо не е наред с тебе. Усещаш, че можеш нещо, само че някой ти е споделил " ти си несръчен и не го можеш ". И недоволството е зов на човек, който не желае да бъде смачкан. И по тази причина, когато чуя недоволство, желая да направя роман, който да накара индивида да прогони недоволството от себе си.
Неслучайно Кафка споделя, че би трябвало да пишем по този начин, че написаното от нас да бъде секира, разсичаща замръзналото море вътре в нас. Аз желая " Каварненските разкази " да разсичат убеждението, че някой е споделил " ти си несръчен и не го можеш ". Не, можеш го.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ