Днес е зимното слънцестоене
Тази неделя ще бъде най-късият и най-тъмният ден в годината в Северното полукълбо, което обаче значи, че по-късно ще стартират по-светли дни, съобщи Асошиейтед прес.
Неделя ще бъде най-късият ден в годината на север от екватора, където слънцестоенето бележи началото на астрономическата зима. В Южното полукълбо е противоположното - там е най-дългият ден в годината и стартира лятото.
Думата " слънцестоене " идва от латинските думи sol за слънце и stitium, което може да значи " пауза " или " прекъсване ".
Слънцестоенето бележи края на годишния " поход " на Слънцето нагоре или надолу в небето. Зимното слънцестоене е моментът, в който светилото прави най-късата си и най-ниска дъга. Добрата вест за феновете на Слънцето е, че по-късно то стартира да се издига още веднъж и всеки идващ ден до края на юни става малко по-дълъг.
Хората означават слънцестоенето от епохи с празненства и монументи като Стоунхендж, който е планиран да се подравнява с пътя на Слънцето по време на слънцестоенето.
Докато Земята се движи към Слънцето, тя го прави под ъгъл, вследствие на което топлината и светлината му падат неравномерно върху северната и южната половина на планетата през по-голямата част от годината.
Слънцестоенето бележи моментите, в които наклонът на Земята по отношение на Слънцето е непосредствен или най-отдалечен. Това значи, че полукълбата получават доста друго количество слънчева светлина и дните и нощите са най-неравномерни.
При зимното слънцестоене в Северното полукълбо горната половина на Земята е най-отдалечена от Слънцето, което води до най-късия ден и най-дългата нощ в годината.
Зимното слънцестоене може да бъде сред 20 и 23 декември, като тази година е на 21.
Обратното се случва при лятното слънцестоене в Северното полукълбо: горната половина на Земята е наклонена към Слънцето, вследствие на което настъпват най-дългият ден и най-късата нощ в годината. Това слънцестоене може да се падне сред 20 и 22 юни.
По време на равноденствието оста на Земята и нейната орбита се подреждат по този начин, че и двете полукълба получават еднообразно количество слънчева светлина.
Думата " равноденствие " произлиза от две латински думи, означаващи " еднакъв " и " нощ ". По време на равноденствието денят и нощта траят съвсем еднообразно дълго, въпреки че могат да имат разлика от няколко минути според от това в коя част на планетата настъпват.
Есенното равноденствие в Северното полукълбо може да се падне сред 21 и 24 септември, според от годината, а пролетното - сред 19 и 21 март.
Това са единствено два разнообразни метода за делене на годината.
Докато астрономическите сезони зависят от придвижването на Земята към Слънцето, метеорологичните сезони се дефинират от времето. Метеоролозите разделят годината на тримесечни сезони въз основа на годишните температурни цикли. Според този календар пролетта стартира на 1 март, лятото на 1 юни, есента на 1 септември и зимата на 1 декември
Неделя ще бъде най-късият ден в годината на север от екватора, където слънцестоенето бележи началото на астрономическата зима. В Южното полукълбо е противоположното - там е най-дългият ден в годината и стартира лятото.
Думата " слънцестоене " идва от латинските думи sol за слънце и stitium, което може да значи " пауза " или " прекъсване ".
Слънцестоенето бележи края на годишния " поход " на Слънцето нагоре или надолу в небето. Зимното слънцестоене е моментът, в който светилото прави най-късата си и най-ниска дъга. Добрата вест за феновете на Слънцето е, че по-късно то стартира да се издига още веднъж и всеки идващ ден до края на юни става малко по-дълъг.
Хората означават слънцестоенето от епохи с празненства и монументи като Стоунхендж, който е планиран да се подравнява с пътя на Слънцето по време на слънцестоенето.
Докато Земята се движи към Слънцето, тя го прави под ъгъл, вследствие на което топлината и светлината му падат неравномерно върху северната и южната половина на планетата през по-голямата част от годината.
Слънцестоенето бележи моментите, в които наклонът на Земята по отношение на Слънцето е непосредствен или най-отдалечен. Това значи, че полукълбата получават доста друго количество слънчева светлина и дните и нощите са най-неравномерни.
При зимното слънцестоене в Северното полукълбо горната половина на Земята е най-отдалечена от Слънцето, което води до най-късия ден и най-дългата нощ в годината.
Зимното слънцестоене може да бъде сред 20 и 23 декември, като тази година е на 21.
Обратното се случва при лятното слънцестоене в Северното полукълбо: горната половина на Земята е наклонена към Слънцето, вследствие на което настъпват най-дългият ден и най-късата нощ в годината. Това слънцестоене може да се падне сред 20 и 22 юни.
По време на равноденствието оста на Земята и нейната орбита се подреждат по този начин, че и двете полукълба получават еднообразно количество слънчева светлина.
Думата " равноденствие " произлиза от две латински думи, означаващи " еднакъв " и " нощ ". По време на равноденствието денят и нощта траят съвсем еднообразно дълго, въпреки че могат да имат разлика от няколко минути според от това в коя част на планетата настъпват.
Есенното равноденствие в Северното полукълбо може да се падне сред 21 и 24 септември, според от годината, а пролетното - сред 19 и 21 март.
Това са единствено два разнообразни метода за делене на годината.
Докато астрономическите сезони зависят от придвижването на Земята към Слънцето, метеорологичните сезони се дефинират от времето. Метеоролозите разделят годината на тримесечни сезони въз основа на годишните температурни цикли. Според този календар пролетта стартира на 1 март, лятото на 1 юни, есента на 1 септември и зимата на 1 декември
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ