Кой губи и кой печели след изборите? И какво накара избирателите да не отидат до урните… и този път
Тази неделя България излезе задъхана от следващите предварителни парламентарни избори, които този път се организираха с постоянния избор за членове на Европейския парламент. Изборите за българите са шести за последните три години, само че по всичко проличава, че у нас гласоподавателят няма вяра политическата рецесия да се прекъсне от устойчиво и съответно постоянно държавно управление.
Защо?
Данните демонстрират, че изборната интензивност е пагубна. Според анализаторите повода за това са, както многото избори и умората на електората, по този начин и неналичието на разнообразни политически послания по време на предизборните акции в последните години. Тенденцията е все по-малко българи да отиват до урните, с цел да упражнят правото си на глас.
Така или другояче, избори се организираха на 9 юни и ЦИК към този момент разгласи резултатите при. Според тях, по волята на гласоподавателя у нас, седем партии влизат в 50-ото Народно заседание. ГЕРБ-СДС са водеща политическа мощ с отчетливо болшинство - 24,70%. В последна сметка, оспорваната до последния миг борба за второто място, завоюва Движение за права и свободи със 17,07%. “Продължаваме смяната - Демократична България ” (ПП-ДБ) останаха трети, а още преди оповестяването на окончателните резултати, поради очертаващото се разочароващо показване коалцията се разклати и Христо Иванов подаде оставка като водач на “Да, България ”, като се отхвърли и от депутатското си място в идващия парламент.
На четвърто място се подреди “Възраждане ”, петото място остана за “БСП за България ” и докара до искане за оставката на ръководителя на партията Корнелия Нинова от младежката организация на социалистите. Шести и този път, само че не на ръба на линията за влизане в Народното събрание са “Има подобен народ ” (ИТН). Партията на Слави Трифонов се похвали, че те са единствените, които са удвоили резултата си на тези избори. А огромната изненада се оказа новото попълнение в Народно събрание - партия “Величие ” на предприемача Ивелин Михайлов и полк. Николай Марков.
Според прогнозите на “Маркет линкс ” при този избирателен резултат ГЕРБ-СДС ще вкарат 68 депутата в Народното събрание. Но въпреки и първи по поддръжка на гласоподавателите, те на процедура губят един народен представител. в 49-ото Народно събрание народните представители от групировката на Бойко Борисов бяха с един повече.
Мандатите в Народно събрание - за някои повече, за други по-малко
Големият победител се оказва Движение за права и свободи. Народните представители на придвижването ще са с 11 повече от предходния парламент - общо 47. А по-всичко проличава, че огромният губещ е ПП-ДБ, защото се разделят 25 депутатски места и прагът на Народното събрание ще прекрачат 39 депутата. “Възраждане ” са на плюс. Техните представители ще са с един повече - 38. Столетницата ще е показана в Народното събрание с 19 народни представители, което е с 4 по-малко от предходния парламент. А депутатите от Има Такъв Народ ще са с 5 повече - общо 16. Тук е и огромната изненада “Величие ”, която съумя да прескочи 4-процентната преграда и в Народното събрание ще изпрати 13 депутати.
За Европейски парламент картината е сходна. ГЕРБ-СДС ще имат 5 мандата, Движение за права и свободи, ПП-ДБ и “Възраждане ” - по 3, Българска социалистическа партия - 2, а Има Такъв Народ - един евродепутат.
България е показана с общо 17 евродепутати в Европейския парламент. Според разпределението досега те ще са част в друго съответствие от “Европейската национална партия ”, “Обнови Европа ”, “Социалистите и демократите ” и в партии, нечленуващи в европейските политически фамилии.
Нагласите на анализаторите към този момент са, че евентуално у нас ще бъде формирано постоянно държавно управление, въпреки конфигурацията на политическите сили, от които ще е формирано към момента да не е ясна. Заявка за премиерския пост към този момент направи мимоходум самият Борисов, като съобщи, че той може да вземе досието с премиерския мандат за сформиране на кабинет.
Кой ще завоюва и кой ще загуби обаче, е въпрос върху чиито отговор гласоподавателят е добре да намерения в Деня на размисъл, а не след него. Ниската изборна интензивност, съгласно социолозите, демонстрира сериозна наклонност на понижаване на интереса на гласоподавателите към протичащото се на политическата сцена у нас - правото си на глас за последните три години са упражнили от 2 700 000 гласуващи до към 2 100 000 души при сегашните избори.
Защо?
Данните демонстрират, че изборната интензивност е пагубна. Според анализаторите повода за това са, както многото избори и умората на електората, по този начин и неналичието на разнообразни политически послания по време на предизборните акции в последните години. Тенденцията е все по-малко българи да отиват до урните, с цел да упражнят правото си на глас.
Така или другояче, избори се организираха на 9 юни и ЦИК към този момент разгласи резултатите при. Според тях, по волята на гласоподавателя у нас, седем партии влизат в 50-ото Народно заседание. ГЕРБ-СДС са водеща политическа мощ с отчетливо болшинство - 24,70%. В последна сметка, оспорваната до последния миг борба за второто място, завоюва Движение за права и свободи със 17,07%. “Продължаваме смяната - Демократична България ” (ПП-ДБ) останаха трети, а още преди оповестяването на окончателните резултати, поради очертаващото се разочароващо показване коалцията се разклати и Христо Иванов подаде оставка като водач на “Да, България ”, като се отхвърли и от депутатското си място в идващия парламент.
На четвърто място се подреди “Възраждане ”, петото място остана за “БСП за България ” и докара до искане за оставката на ръководителя на партията Корнелия Нинова от младежката организация на социалистите. Шести и този път, само че не на ръба на линията за влизане в Народното събрание са “Има подобен народ ” (ИТН). Партията на Слави Трифонов се похвали, че те са единствените, които са удвоили резултата си на тези избори. А огромната изненада се оказа новото попълнение в Народно събрание - партия “Величие ” на предприемача Ивелин Михайлов и полк. Николай Марков.
Според прогнозите на “Маркет линкс ” при този избирателен резултат ГЕРБ-СДС ще вкарат 68 депутата в Народното събрание. Но въпреки и първи по поддръжка на гласоподавателите, те на процедура губят един народен представител. в 49-ото Народно събрание народните представители от групировката на Бойко Борисов бяха с един повече.
Мандатите в Народно събрание - за някои повече, за други по-малко
Големият победител се оказва Движение за права и свободи. Народните представители на придвижването ще са с 11 повече от предходния парламент - общо 47. А по-всичко проличава, че огромният губещ е ПП-ДБ, защото се разделят 25 депутатски места и прагът на Народното събрание ще прекрачат 39 депутата. “Възраждане ” са на плюс. Техните представители ще са с един повече - 38. Столетницата ще е показана в Народното събрание с 19 народни представители, което е с 4 по-малко от предходния парламент. А депутатите от Има Такъв Народ ще са с 5 повече - общо 16. Тук е и огромната изненада “Величие ”, която съумя да прескочи 4-процентната преграда и в Народното събрание ще изпрати 13 депутати.
За Европейски парламент картината е сходна. ГЕРБ-СДС ще имат 5 мандата, Движение за права и свободи, ПП-ДБ и “Възраждане ” - по 3, Българска социалистическа партия - 2, а Има Такъв Народ - един евродепутат.
България е показана с общо 17 евродепутати в Европейския парламент. Според разпределението досега те ще са част в друго съответствие от “Европейската национална партия ”, “Обнови Европа ”, “Социалистите и демократите ” и в партии, нечленуващи в европейските политически фамилии.
Нагласите на анализаторите към този момент са, че евентуално у нас ще бъде формирано постоянно държавно управление, въпреки конфигурацията на политическите сили, от които ще е формирано към момента да не е ясна. Заявка за премиерския пост към този момент направи мимоходум самият Борисов, като съобщи, че той може да вземе досието с премиерския мандат за сформиране на кабинет.
Кой ще завоюва и кой ще загуби обаче, е въпрос върху чиито отговор гласоподавателят е добре да намерения в Деня на размисъл, а не след него. Ниската изборна интензивност, съгласно социолозите, демонстрира сериозна наклонност на понижаване на интереса на гласоподавателите към протичащото се на политическата сцена у нас - правото си на глас за последните три години са упражнили от 2 700 000 гласуващи до към 2 100 000 души при сегашните избори.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ