Изборният кодекс: Възможна ли е промяна?
Темата за идните промени в Изборния кодекс, по които се работи сега, сплоти депутатите и отвън Народното събрание. Резките промени в Изборния кодекс могат да доведат до още оттегляне на гласоподаватели, съобщи ръководителят на Народното събрание Наталия Киселова, която откри полемика за идните промени в Изборния кодекс.
Кръглата маса беше на тематика " Изборните правила на изправителен: вероятните промени и техният резултат " и беше проведена от Института за развиване на обществената среда. Представители на парламентарните групи също изрекоха мненията си по тази причина какви са изборните проблеми и какво може и следва да се направи.
Сериозни проблеми Наталия Киселова регистрира в това, че една трета от българските жители с изборни права живеят отвън територията на страната и че казусът с мъртвите души с изборни права стои.
“И тук към този момент е въпрос по какъв начин сформираме изборните описи – дали по досегашния модел, по непрекъснат адрес или по сегашен адрес. Тогава, когато е по сегашен адрес, поражда нуждата всеки, който е отвън рамките на страната, да го съобщи ”, сподели Киселова.
Относно това, че 1/3 от жителите, които гласоподават, са отвън страната, тя добави, че се слага въпросът по какъв начин и дали би трябвало да имаме изборен регион „ Чужбина ”.
“Защото по в този момент съществуващия кодекс, в случай че би трябвало да бъде извършена полемика в ЦИК, то ще има следния въпрос – във всеки избирателен регион има най-малко 4 мандата. Това значи, че най-малко 4 мандата би трябвало да бъдат дадени на 32-рия изборен регион. Ако дадем 4 мандата в 32-рия регион, от кое място ги взимаме? ”, запита тя.
И добави:
“Това е полемика, която би трябвало да се води професионално и да се видят всички причини за и срещу ”, заключи Киселова.
А ръководителят на Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание и народен представител от ГЕРБ Анна Александрова разясни, че след средата на март може да се чака публично да бъде подготвен отчетът за второ четене на измененията в Изборния кодекс, по които все още се работи и може да се внасят оферти.
“На 14 февруари изтича срокът за оферти сред първо и второ четене. След което, след разискване и с съдружния съвет, считам, че е редно да създадем работна група, която да поработи, да поизчисти текстовете и да забележим какъв брой оферти са постъпили, тъй като съгласно мен ще бъдат много. След което, в случай че създадем работна група, се надявам в едномесечен период да сме подготвени с отчета на второ четене ”, съобщи Александрова.
Лена Бориславова от „ Продължаваме промяната ” пък разяснява, че откакто процедурите изтекат, зависи само от ръководещото болшинство по кое време разпоредбите ще влязат на второ четене в комисия и в зала.
“Ние не бяхме очевидци на първо четене на минаването на тези правила без никакво разискване, без даже показване на концепциите и отбрана от вносителите им за жалост. Надявам се, че това няма да е новия модел на работа на ръководещото болшинство. Срокът за оферти изтива след седмица и половина, който удължихме, с цел да може да има същински спор, с цел да може да мине и тази кръгла маса ”, сподели Лена Бориславова
А Петър Петров от „ Възраждане ” регистрира, че е хубаво да има такава кръгла маса в интервала, в който към момента могат да бъдат внасяни оферти сред първо и второ четене.
“Очаквам ръководещото болшинство да стартира да тутка внасянето на отчета в комисия на второ гласоподаване, да измисли някаква работна група с оглед да опраска множеството от тези оферти, тъй като друго е на дневен ред при тях сега – процедурните правила за избор на членове на Висш съдебен съвет, на Инспектората и на Конституционния съд. Разбира се, нашето предложение е да отпаднат хартиените бюлетини, да имаме видеозаснемане на запис през целия избирателен ден, да участват полицейски чиновници при броенето на бюлетините ”, разяснява Петър Петров.
“Налага се да се съчетаят доста мощните страни на машинното гласоподаване със основаване на бариери пред проблемите, които има при преброяването на хартиения избор ”, съобщи пък Антоанета Цонева от „ Демократична България ”.
И добави:
“Затова предлагането на „ Демократична България ” е основаване на преброителни центрове, което е една процедура, която се разисква в България от доста години. В тях няма да се броят изрезки от машинно гласоподаване, връщаме на процедура машинния протокол, който регистрира правилно както гласовете, по този начин и преференциите. ”
Цонева посочи също, че напълно скоро се чакат резултатите от преброяването поради конституционните тъжби и това, което Конституционният съд ще каже, ще има значение във връзка с процесите по смяна на Изборния кодекс, които текат сега.
Чуйте прикачения звуков файл.
Кръглата маса беше на тематика " Изборните правила на изправителен: вероятните промени и техният резултат " и беше проведена от Института за развиване на обществената среда. Представители на парламентарните групи също изрекоха мненията си по тази причина какви са изборните проблеми и какво може и следва да се направи.
Сериозни проблеми Наталия Киселова регистрира в това, че една трета от българските жители с изборни права живеят отвън територията на страната и че казусът с мъртвите души с изборни права стои.
“И тук към този момент е въпрос по какъв начин сформираме изборните описи – дали по досегашния модел, по непрекъснат адрес или по сегашен адрес. Тогава, когато е по сегашен адрес, поражда нуждата всеки, който е отвън рамките на страната, да го съобщи ”, сподели Киселова.
Относно това, че 1/3 от жителите, които гласоподават, са отвън страната, тя добави, че се слага въпросът по какъв начин и дали би трябвало да имаме изборен регион „ Чужбина ”.
“Защото по в този момент съществуващия кодекс, в случай че би трябвало да бъде извършена полемика в ЦИК, то ще има следния въпрос – във всеки избирателен регион има най-малко 4 мандата. Това значи, че най-малко 4 мандата би трябвало да бъдат дадени на 32-рия изборен регион. Ако дадем 4 мандата в 32-рия регион, от кое място ги взимаме? ”, запита тя.
И добави:
“Това е полемика, която би трябвало да се води професионално и да се видят всички причини за и срещу ”, заключи Киселова.
А ръководителят на Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание и народен представител от ГЕРБ Анна Александрова разясни, че след средата на март може да се чака публично да бъде подготвен отчетът за второ четене на измененията в Изборния кодекс, по които все още се работи и може да се внасят оферти.
“На 14 февруари изтича срокът за оферти сред първо и второ четене. След което, след разискване и с съдружния съвет, считам, че е редно да създадем работна група, която да поработи, да поизчисти текстовете и да забележим какъв брой оферти са постъпили, тъй като съгласно мен ще бъдат много. След което, в случай че създадем работна група, се надявам в едномесечен период да сме подготвени с отчета на второ четене ”, съобщи Александрова.
Лена Бориславова от „ Продължаваме промяната ” пък разяснява, че откакто процедурите изтекат, зависи само от ръководещото болшинство по кое време разпоредбите ще влязат на второ четене в комисия и в зала.
“Ние не бяхме очевидци на първо четене на минаването на тези правила без никакво разискване, без даже показване на концепциите и отбрана от вносителите им за жалост. Надявам се, че това няма да е новия модел на работа на ръководещото болшинство. Срокът за оферти изтива след седмица и половина, който удължихме, с цел да може да има същински спор, с цел да може да мине и тази кръгла маса ”, сподели Лена Бориславова
А Петър Петров от „ Възраждане ” регистрира, че е хубаво да има такава кръгла маса в интервала, в който към момента могат да бъдат внасяни оферти сред първо и второ четене.
“Очаквам ръководещото болшинство да стартира да тутка внасянето на отчета в комисия на второ гласоподаване, да измисли някаква работна група с оглед да опраска множеството от тези оферти, тъй като друго е на дневен ред при тях сега – процедурните правила за избор на членове на Висш съдебен съвет, на Инспектората и на Конституционния съд. Разбира се, нашето предложение е да отпаднат хартиените бюлетини, да имаме видеозаснемане на запис през целия избирателен ден, да участват полицейски чиновници при броенето на бюлетините ”, разяснява Петър Петров.
“Налага се да се съчетаят доста мощните страни на машинното гласоподаване със основаване на бариери пред проблемите, които има при преброяването на хартиения избор ”, съобщи пък Антоанета Цонева от „ Демократична България ”.
И добави:
“Затова предлагането на „ Демократична България ” е основаване на преброителни центрове, което е една процедура, която се разисква в България от доста години. В тях няма да се броят изрезки от машинно гласоподаване, връщаме на процедура машинния протокол, който регистрира правилно както гласовете, по този начин и преференциите. ”
Цонева посочи също, че напълно скоро се чакат резултатите от преброяването поради конституционните тъжби и това, което Конституционният съд ще каже, ще има значение във връзка с процесите по смяна на Изборния кодекс, които текат сега.
Чуйте прикачения звуков файл.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ