Тази монументална книга, по чудо оцеляла до наши дни, е

Тази монументална книга, по знамение оживяла до наши дни, е с размери 90 х 50 см и дебелина 22 см. Тежи почти 75 кг, като за преместването ѝ са нужни най-малко двама души. Общо книгата съдържа 310 листа пергамент (дълбоко обработена животинска кожа) или 620 страници.

 

Кодексът съдържа цялата Библия, плюс някои исторически текстове, енциклопедични публикации и медицински трактати. Книгата е красиво илюстрирана, а едно от най-известните ѝ изображения е изобразяването на Дявола.

 

Въпреки че терминът „ Дяволска Библия “ е по-често срещан в известната просвета, учените избират термина Codex Gigas („ Гигантска книга “ на латински). Въпреки легендата, че самият Дявол е слязъл на земята, с цел да напише тази книга за една нощ, историците считат, че тя е написана някъде сред 1204 и 1230 година в бенедиктинския манастир Подлажице в Бохемия. Днес той е част от град Храст, Чехия. Вероятният създател на книгата е монах-отшелник на име Херман.

 

След това, през идващите десетилетия, книгата пътувала сред разнообразни чешки манастири, до момента в който през 1594 година не попаднала в персоналната сбирка на император на Свещената Римска империя Рудолф II.

 

По време на Тридесетгодишната война, към 1648 година, Кодекс Гигас става боен трофей за шведската императорска войска. До 1697 година творбата се съхранява в Шведската кралска библиотека в Стокхолм, където е съвсем унищожено при пожар. Според легендата книгата е избавена от локалния викарий Йоханес Ерихсонс, който я хвърля през прозорец, ранявайки минувач. Кодексът обаче оцелява и остава благосъстоятелност на шведската страна, представлявана от Националната библиотека на Швеция.

 

С какво е прочут Кодекс Гигас?

 

„ Книгата на дявола “ се счита за най-големия ръкопис на своето време – най-малко от оживелите. Той се отличава и по своята форма и наличие.

 

Въпреки че книгата сега съдържа 310 листа, се счита, че още 10 листа са били изгубени. При какви условия и по кое време обаче е незнайно.

 

За разлика от други сходни огромни книги от това време, калиграфията на Codex Gigas е извънредно еднородна и остава съвсем непроменена в цялото произведение, което поддържа теорията, че е написана от един-единствен създател.

 

Въпреки неофициалното си заглавие „ Библията на дявола “, тя няма връзка със сатанизма. Напротив, основана е с явно почитание към християнското обучение.

 

„ Кодекс Гигас “ евентуално е бил умислен като алманах с всички познания за света, нещо като „ Уикипедия “ от 13-ти век. Ето за какво наличието на книгата е много разнообразно:

 

ръкописът стартира с текста на Стария завет;

Следват двете книги на Йосиф Флавий - „ Еврейски древности “ и „ Еврейската война “;

Следва „ Етимология “ на Исидор Севилски – първата универсална енциклопедия, необятно публикувана през Средновековието;

Следват на практика и теоретични медицински трактати от разнообразни епохи, започвайки с Хипократ;

по-късно идват книгите на Новия завет;

зад тях е къс урок по смирение, който приключва с известните облици на Небесния град и Дявола;

След илюстрациите има къс текст, описващ ритуала на екзорсизма;

Следва „ Чешка хроника “ на Козма Пражки;

също така, счита се, че е съществувало Правилото на Свети Бенедикт, само че листовете, които го съдържали, били изрязани;

 

В края на кодекса е поместен календар-мартиролог - главното управление за пресмятане на литургичната година, Великден и лист на известни и малко известни персони с дати на възпоменание.