Братя Божилови, които озеленяват всекидневието на хората
Тази история стартира в едни много по-различни времена от днешните. След 40 години на действително несъществуваща икономическа независимост ръководещата Българска комунистическа партия (БКП) поотпуска своята хватка и по-инициативните български жители получават известно поле за развиване на частен бизнес.
Михал и Петрана Божилови, които се влюбват години по-рано по време на следването си в Лесотехническия университет, се възползват от тази опция. Към оня миг Михал работи в горското стопанство в Перник, а Петрана – в областта на озеленяването в София. Двамата се захващат с произвеждане на декоративни растения и през 1985 година реализират първата си продажба. След като си дава сметка, че от договорката е спечелил толкоз пари, колкото получава като заплата в горското стопанство за към една година, Михал взема решение, че има самун в тази активност.
С рухването на комунизма в края на 1989 година развиването на частен бизнес става още по-привлекателна концепция. Михал и Петрана имат разсадник от 1990 до октомври 1994 година, когато откриват и по този начин се подреждат измежду пионерите в този бранш у нас. През 1997 година построяват и личен разсадник в старозагорското село Осетеново.
Близо три десетилетия по-късно центърът създава и продава декоративни растения и предлага услуги като озеленяване и поддръжка на обекти и създаване на автоматизирани напоителни системи, като нес за бизнеса се грижат синовете на Михал и Петрана – Георги и Симеон.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/Bojilovi 1.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 393 " /> В култивиран център „ Божилови “.Управленски отговорности и творчество
Родени в семейство на градинари, Георги и Симеон прекарват огромна част от детството си в градинския център на ул. „ Преки път “ №9 в столицата. В юношеска възраст те не просто се шляят из центъра, а оказват помощ с каквото могат и даже припечелват някой и различен лев.
„ Веднъж ни бяха поверили някакви полуумрели растения и ние ги насадихме, поливахме ги, те се съживиха, след това татко ми ги продаде и ни даде част от парите “, спомня си Георги.
В гимназията Симеон е проявявал интерес към компютрите и информатиката, само че по-късно с брат си поема по стъпките на родителите си и следват в Лесотехническия университет. Симеон приключва „ Ландшафтна архитектура “, Георги – „ Екология “. Докато студентстват, те оказват помощ в фамилната компания, само че по-епизодично. Още тогава те са наясно, че след време желаят да поемат щафетата от родителите си. Изобщо не подозират обаче, че това ще се случи много по-скоро от предстоящото.
„ Баща ни се разболя от рак през април 2007 година и през август умря. Много бързо трябваше да влезем във всички действия. Имахме няколко тежки години “, споделя Георги, като прецизира, че през 2012 година са били пред банкрут.
Оцеляват с помощта на трудолюбието, на което са научени от родителите си, както и на поддръжката, която си оказват един на различен. Получават спомагателна помощ и от майка си, която през днешния ден продължава да работи във компанията.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/Bojilovi Work.JPG " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 525 " /> Из един от обектите, поверен на градинския център на двамата братя.
Откакто Георги и Симеон са поели ръководството на бизнеса, през немалка част от времето те се занимават с уреждането на въпроси от административен, документален и логистичен темперамент. На този декор те изпитват още по-голямо наслаждение, когато творят с ръцете си и внасят нотка хубост във всекидневието на своите клиенти.
„ Голямо задоволство ми носи производството на растения – да успеем да произведем нещо, което хората да харесват и да е с положително качество. Радвам се и, когато имаме свободата да осъществим един план по наше убеждение, тъй като доста постоянно се работи по заложени планове “, споделя Георги.
„ На мен ми е най-приятно, когато от нещо занемарено направиш красива градина, когато видиш продукта, който си направил, и клиентът е удовлетворен “, споделя Симеон.
Особеностите на градинарския бизнес
Според братя Божилови градинарският бизнес има три присъщи особености. Първата е сезонният темперамент на работата.
„ Има 2-3 месеца зимно време, в които има доста слаба претовареност, надлежно е комплицирано да се обезпечават заплати. Гледаме да не освобождаваме служащи, само че зимно време ни е мъчно, тъй като изискванията не са подобаващи за огромна част от дейностите “, споделя Георги.
„ Уплътняваме със снегопочистване. Изкарваме пари и зимата, само че общо взето сме на минус 2-3 месеца “, добавя брат му.
Втората специфичност е сложното намиране на фрагменти, което частично е обвързвано с естеството на работата.
„ Нашата работа е на открито, по-тежка е и малко хора са навити да я правят, споделя Георги. - Не считаме, че заплащането е по-лошо от това на доста хора, които работят в офис, само че може би ситуацията в офис блазни повече хора. Понякога имаме текучество, тъй като не можем да намерим хора, които хем да могат да работят физическа работа, хем да са непрекъснати. Имали сме чиновници, които поработят месец-два, след това изчезват. “
Към днешна дата в фамилната компания работят 14 души: 10 са в градинския център в София, останалите четирима поддържат разсадника в село Осетеново. Някои от служащите са с нас от дълго време, само че всяка година се сменят по няколко души, изясняват братя Божилови.
Двамата споделят, че пандемията от ковид не се е отразила изключително на работата им. Покрай първия локдаун за прочут интервал лимитирали достъпа до градинския център, само че не са спирали работа. Вследствие на насилственото затваряне по домовете си доста хора стартират да обръщат повече внимание на градините си, което води до увеличено търсене на услугите като тези, предлагани от Градински център „ Божилови “. Не може обаче да се приказва за екзплозивен растеж в продажбите по сходство да вземем за пример на доставките на храна по домевете, означават братя Божилови.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/Bojilovi Work 2.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 525 " /> Друг обект, по който са работили братя Божилови.
Третата специфичност на градинарския бизнес е нуждата компаниите освен да оферират артикули и услуги, а и да оказват помощ на клиентите си да се отърсят от неправилните показа, които витаят в обществото във връзка с градинската работа.
„ Имаме клиенти, които до момента са живели в апартамент, строят си къща и желаят да имат градина и се срещат с компликациите и с неверните показа за това какво е да поддъжаш градина. Често срещано е: „ На мен ми е доста прелестно да обливам или да окосявам “. Приятно е, в случай че го правиш понякога, а не примерно всеки уикенд “, споделя Георги.
„ Друг образец: „ Можете ли да ми сложите чим? “. Казваме, че няма проблем, и питаме: „ Как ще поливате, по какъв начин ще го косите? “. Отговорът: „ Ами не сме мислили “. Много хора си показват, че като се постави чим, е като килим – слагаш го и по-късно не изисква грижа “, споделя Симеон.
„ Повечето клиенти си показват градините като фотография, а то е жив организъм, прибавя Георги. - Дали ще е някакво заболяване или вредители, или просто това, че растенията би трябвало да се окопават и режат, непрекъснато нещо се случва, нищо не остава, както е било в началото. Като приказваме с клиенти, аз стартирам в обратна посока, с грижата – по какъв начин ще се поддържа, по какъв начин ще се полива, кой ще го прави, с цел да може нещо като се построи, да не се съсипе незабавно по-късно. “
Значителното разгръщане на бранша през последните двайсетина години е придружено и от смяна в културата и желанията на клиентите. По думите на братя Божилови от ден на ден хора питат, учат имена на растения, опитват с по-непознати типове цветя, шубраци и дървета.
„ Имаше един миг, когато татко ми искаше да се създава огромно многообразие от растителни типове и се оказа, че никой не ги познава и не ги търси. Търсеше се по-опростен тип озеленяване, до момента в който в този момент се търсят по-специфични типове, все някой пита има ли нещо ново, по-интересно. Хората желаят да обогатявт познанията си и да имат по-голямо многообразие в градините “, споделя Георги.
Хуманитарна спедиторска линия до Украйна
Като притежатели на дребен фамилен бизнес Георги и Симеон нямат доста свободно време. Въпреки това, когато Русия атакува Украйна в ранните часове на 24 февруари, вместо да се затвори в себе си, Георги усеща вътрешна нужда да помогне.
Въпросът е какво и по какъв начин би могъл да направи. Отговорът на този въпрос самичък намира Георги, когато негов другар го свързва с артиста Александър Алексиев. Тогава Александър търси пътнически бус, с който да пътува до Молдова и оттова да докара украински бежанци до България. Георги намира бус от Адвентната черква и Фондация „ АДРА “ и часове по-късно двамата с Александър, преди малко срещнали се, към този момент пътуват към Молдова.
В идващите два месеца Георги и Александър пътуват четири пъти до Украйна. С всеки курс карат филантропична помощ, която събират благодарение на Фондация „ АДРА “ и частни донори, и се връщат с майки и деца, бягащи от войната. Досега са докарали в България няколко десетки души. На част от тях намират и заслон. При последното си пътешестване до Виница двамата доставят здравна инсталация за болничното заведение в Днипро.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/Georgi and Alex.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 525 " /> Георги и Александър при едно от пътуванията си до Украйна.
За поддръжката, която оказват на бежанците от Украйна, неотдавна Георги и Александър бяха наградени в категория „ Добротворец “ в самодейността „ Мъж на годината “ на „ Дарик радио “.
„ В България всеки усеща, че страната му е длъжна, от Европа са му длъжни, той седи и чака, споделя Георги. - Ако започнеш да вършиш нещо, чувстваш, че нещо зависи от теб. Човек има отговорност в някакъв миг да върне към обществото – и финансово, и като потребна активност. Ние сме християни, вървим на черква, това да помагаш на човек в потребност, и освен, е нещо, в което сме възпитани. Добрият образец е значим, тъй като доста хора си мислят, че те са единствените положителни хора, останали в тази страна, и се отчайват. Като виждаш, че има и други, които вършат нещо безкористно, това ти оказва помощ да не се предаваш. “
„ Когато човек се затвори и подхожда егоистично, хората се озлобяват и става по-сложно за живеене, добавя Симеон. - То и самочувствието на нацията ни е ниско, все си мислим, че сме дребна страна, нищо не зависи от нас. Ако се отворим един към различен, ще бъде доста по-приятно. “
---
Този материал е основан по плана „ Малък бизнес, огромен триумф “ на Клуб Z. Ако имате забавни хрумвания за предприемчиви притежатели, разрастващи дребен и междинен бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл (в Subject/Тема напишете „ Малък бизнес, огромен триумф “).
Михал и Петрана Божилови, които се влюбват години по-рано по време на следването си в Лесотехническия университет, се възползват от тази опция. Към оня миг Михал работи в горското стопанство в Перник, а Петрана – в областта на озеленяването в София. Двамата се захващат с произвеждане на декоративни растения и през 1985 година реализират първата си продажба. След като си дава сметка, че от договорката е спечелил толкоз пари, колкото получава като заплата в горското стопанство за към една година, Михал взема решение, че има самун в тази активност.
С рухването на комунизма в края на 1989 година развиването на частен бизнес става още по-привлекателна концепция. Михал и Петрана имат разсадник от 1990 до октомври 1994 година, когато откриват и по този начин се подреждат измежду пионерите в този бранш у нас. През 1997 година построяват и личен разсадник в старозагорското село Осетеново.
Близо три десетилетия по-късно центърът създава и продава декоративни растения и предлага услуги като озеленяване и поддръжка на обекти и създаване на автоматизирани напоителни системи, като нес за бизнеса се грижат синовете на Михал и Петрана – Георги и Симеон.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/Bojilovi 1.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 393 " /> В култивиран център „ Божилови “.Управленски отговорности и творчество
Родени в семейство на градинари, Георги и Симеон прекарват огромна част от детството си в градинския център на ул. „ Преки път “ №9 в столицата. В юношеска възраст те не просто се шляят из центъра, а оказват помощ с каквото могат и даже припечелват някой и различен лев.
„ Веднъж ни бяха поверили някакви полуумрели растения и ние ги насадихме, поливахме ги, те се съживиха, след това татко ми ги продаде и ни даде част от парите “, спомня си Георги.
В гимназията Симеон е проявявал интерес към компютрите и информатиката, само че по-късно с брат си поема по стъпките на родителите си и следват в Лесотехническия университет. Симеон приключва „ Ландшафтна архитектура “, Георги – „ Екология “. Докато студентстват, те оказват помощ в фамилната компания, само че по-епизодично. Още тогава те са наясно, че след време желаят да поемат щафетата от родителите си. Изобщо не подозират обаче, че това ще се случи много по-скоро от предстоящото.
„ Баща ни се разболя от рак през април 2007 година и през август умря. Много бързо трябваше да влезем във всички действия. Имахме няколко тежки години “, споделя Георги, като прецизира, че през 2012 година са били пред банкрут.
Оцеляват с помощта на трудолюбието, на което са научени от родителите си, както и на поддръжката, която си оказват един на различен. Получават спомагателна помощ и от майка си, която през днешния ден продължава да работи във компанията.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/Bojilovi Work.JPG " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 525 " /> Из един от обектите, поверен на градинския център на двамата братя.
Откакто Георги и Симеон са поели ръководството на бизнеса, през немалка част от времето те се занимават с уреждането на въпроси от административен, документален и логистичен темперамент. На този декор те изпитват още по-голямо наслаждение, когато творят с ръцете си и внасят нотка хубост във всекидневието на своите клиенти.
„ Голямо задоволство ми носи производството на растения – да успеем да произведем нещо, което хората да харесват и да е с положително качество. Радвам се и, когато имаме свободата да осъществим един план по наше убеждение, тъй като доста постоянно се работи по заложени планове “, споделя Георги.
„ На мен ми е най-приятно, когато от нещо занемарено направиш красива градина, когато видиш продукта, който си направил, и клиентът е удовлетворен “, споделя Симеон.
Особеностите на градинарския бизнес
Според братя Божилови градинарският бизнес има три присъщи особености. Първата е сезонният темперамент на работата.
„ Има 2-3 месеца зимно време, в които има доста слаба претовареност, надлежно е комплицирано да се обезпечават заплати. Гледаме да не освобождаваме служащи, само че зимно време ни е мъчно, тъй като изискванията не са подобаващи за огромна част от дейностите “, споделя Георги.
„ Уплътняваме със снегопочистване. Изкарваме пари и зимата, само че общо взето сме на минус 2-3 месеца “, добавя брат му.
Втората специфичност е сложното намиране на фрагменти, което частично е обвързвано с естеството на работата.
„ Нашата работа е на открито, по-тежка е и малко хора са навити да я правят, споделя Георги. - Не считаме, че заплащането е по-лошо от това на доста хора, които работят в офис, само че може би ситуацията в офис блазни повече хора. Понякога имаме текучество, тъй като не можем да намерим хора, които хем да могат да работят физическа работа, хем да са непрекъснати. Имали сме чиновници, които поработят месец-два, след това изчезват. “
Към днешна дата в фамилната компания работят 14 души: 10 са в градинския център в София, останалите четирима поддържат разсадника в село Осетеново. Някои от служащите са с нас от дълго време, само че всяка година се сменят по няколко души, изясняват братя Божилови.
Двамата споделят, че пандемията от ковид не се е отразила изключително на работата им. Покрай първия локдаун за прочут интервал лимитирали достъпа до градинския център, само че не са спирали работа. Вследствие на насилственото затваряне по домовете си доста хора стартират да обръщат повече внимание на градините си, което води до увеличено търсене на услугите като тези, предлагани от Градински център „ Божилови “. Не може обаче да се приказва за екзплозивен растеж в продажбите по сходство да вземем за пример на доставките на храна по домевете, означават братя Божилови.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/Bojilovi Work 2.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 525 " /> Друг обект, по който са работили братя Божилови.
Третата специфичност на градинарския бизнес е нуждата компаниите освен да оферират артикули и услуги, а и да оказват помощ на клиентите си да се отърсят от неправилните показа, които витаят в обществото във връзка с градинската работа.
„ Имаме клиенти, които до момента са живели в апартамент, строят си къща и желаят да имат градина и се срещат с компликациите и с неверните показа за това какво е да поддъжаш градина. Често срещано е: „ На мен ми е доста прелестно да обливам или да окосявам “. Приятно е, в случай че го правиш понякога, а не примерно всеки уикенд “, споделя Георги.
„ Друг образец: „ Можете ли да ми сложите чим? “. Казваме, че няма проблем, и питаме: „ Как ще поливате, по какъв начин ще го косите? “. Отговорът: „ Ами не сме мислили “. Много хора си показват, че като се постави чим, е като килим – слагаш го и по-късно не изисква грижа “, споделя Симеон.
„ Повечето клиенти си показват градините като фотография, а то е жив организъм, прибавя Георги. - Дали ще е някакво заболяване или вредители, или просто това, че растенията би трябвало да се окопават и режат, непрекъснато нещо се случва, нищо не остава, както е било в началото. Като приказваме с клиенти, аз стартирам в обратна посока, с грижата – по какъв начин ще се поддържа, по какъв начин ще се полива, кой ще го прави, с цел да може нещо като се построи, да не се съсипе незабавно по-късно. “
Значителното разгръщане на бранша през последните двайсетина години е придружено и от смяна в културата и желанията на клиентите. По думите на братя Божилови от ден на ден хора питат, учат имена на растения, опитват с по-непознати типове цветя, шубраци и дървета.
„ Имаше един миг, когато татко ми искаше да се създава огромно многообразие от растителни типове и се оказа, че никой не ги познава и не ги търси. Търсеше се по-опростен тип озеленяване, до момента в който в този момент се търсят по-специфични типове, все някой пита има ли нещо ново, по-интересно. Хората желаят да обогатявт познанията си и да имат по-голямо многообразие в градините “, споделя Георги.
Хуманитарна спедиторска линия до Украйна
Като притежатели на дребен фамилен бизнес Георги и Симеон нямат доста свободно време. Въпреки това, когато Русия атакува Украйна в ранните часове на 24 февруари, вместо да се затвори в себе си, Георги усеща вътрешна нужда да помогне.
Въпросът е какво и по какъв начин би могъл да направи. Отговорът на този въпрос самичък намира Георги, когато негов другар го свързва с артиста Александър Алексиев. Тогава Александър търси пътнически бус, с който да пътува до Молдова и оттова да докара украински бежанци до България. Георги намира бус от Адвентната черква и Фондация „ АДРА “ и часове по-късно двамата с Александър, преди малко срещнали се, към този момент пътуват към Молдова.
В идващите два месеца Георги и Александър пътуват четири пъти до Украйна. С всеки курс карат филантропична помощ, която събират благодарение на Фондация „ АДРА “ и частни донори, и се връщат с майки и деца, бягащи от войната. Досега са докарали в България няколко десетки души. На част от тях намират и заслон. При последното си пътешестване до Виница двамата доставят здравна инсталация за болничното заведение в Днипро.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/06/Georgi and Alex.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 525 " /> Георги и Александър при едно от пътуванията си до Украйна.
За поддръжката, която оказват на бежанците от Украйна, неотдавна Георги и Александър бяха наградени в категория „ Добротворец “ в самодейността „ Мъж на годината “ на „ Дарик радио “.
„ В България всеки усеща, че страната му е длъжна, от Европа са му длъжни, той седи и чака, споделя Георги. - Ако започнеш да вършиш нещо, чувстваш, че нещо зависи от теб. Човек има отговорност в някакъв миг да върне към обществото – и финансово, и като потребна активност. Ние сме християни, вървим на черква, това да помагаш на човек в потребност, и освен, е нещо, в което сме възпитани. Добрият образец е значим, тъй като доста хора си мислят, че те са единствените положителни хора, останали в тази страна, и се отчайват. Като виждаш, че има и други, които вършат нещо безкористно, това ти оказва помощ да не се предаваш. “
„ Когато човек се затвори и подхожда егоистично, хората се озлобяват и става по-сложно за живеене, добавя Симеон. - То и самочувствието на нацията ни е ниско, все си мислим, че сме дребна страна, нищо не зависи от нас. Ако се отворим един към различен, ще бъде доста по-приятно. “
---
Този материал е основан по плана „ Малък бизнес, огромен триумф “ на Клуб Z. Ако имате забавни хрумвания за предприемчиви притежатели, разрастващи дребен и междинен бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл (в Subject/Тема напишете „ Малък бизнес, огромен триумф “).
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ