Няма по-велик сценарист от истинския живот: Петгодишният ми син се оказа внук на мъжа ми
Тази история наподобява на телевизионна фамилна сага. От най-измислените и неуместни, за които все се питате, по какъв начин е допустимо да измислят сценаристите. Но, аз към този момент знам от къде – от самия живот.
Самата аз се оказах участник в сходна нелепа история и дръзвам да настоявам, че въобще не е мъчно да се забърка човек в нещо, което наподобява необикновено, само че е напълно действителна житейска драма, почтена за телевизионна сапунка.
Историята ми закупи сходен темперамент неотдавна, когато срещнах мъж, много по-възрастен от мен, само че благ, деликатен и грижлив. Предложението за брак не закъсня, а аз одобрих, както той одобри детето ми, родено преди пет години и за което стартира да се грижи като личен татко.
Синът ми се роди, когато бях едвам на 19, след една единствена бурна нощ със приветлив юноша на моята възраст. Запознахме се на ваучър, където след безпаметно напиване се озовахме в едно легло, а на сутринта всеки пое по пътя си, без да попита другия даже за името.
Месец по-късно разбрах, че съм бременна.
Не направих аборт, само че и не потърсих момчето. Та, аз даже не знаех по какъв начин се споделя! Преживях бременността си с всичките отрицателни страсти на самотните бременни девойки, с отричането, с упреците, с тъгата и страха от самотното майчинство. Но не упреквах никого с изключение на себе си за протичащото се.
За идващите пет години, сама с дете, без сигурност и надеждни благоприятни условия – просто не ми се приказва, само че в случай че ме попитате какъв съвет бих дала на девойките, в моето състояние, единственото нещо, което бих им споделила е: Не допускайте това!
Когато синът ми навърши три годинки се реалокирах в различен град. За да избягам от неодобрителните погледи на съседите, от упреците на родителите ми, от подправените усмивки на към този момент фамилните ми другари. На новото място си открих работа, детето потегли на градина и се срещнах с сегашния ми брачен партньор. Въпреки огромната разлика във възрастта се усещах предпазена и сигурна, а към детето ми той се отнасяше като личен татко. В деня, в който ми предложи да се оженим, предложи да го осинови.
Няколко месеца след сватбата брачният партньор ми сподели, че е поканил сина си от предходния брак на посетители, да се срещнем. Никога преди този момент не беше споменавал за него и за фамилията си. Не си общуваха доста и като цяло не бяха изключително близки.
Когато младият мъж влезе в хола, се вцепених. В него разпознах младежът от онази нощ. Бащата на моя наследник. Заля ме гореща вълна, а след това студена пот. В главата ми бушуваха хиляди мисли, въпроси, страхове. Основният беше дали ме помни, дали ще ме разпознае.
Но, очевидно, за разлика от мен, той надали помнеше, че в миналото е преспал с някакво момиче, някъде, в някакъв апартамент, след някакъв ваучър. Кой знае какъв брой сходни истории имаше в богатото си досие на плейбой и красавец.
Синът на мъжа ми не ме позна, а в моята глава нахлуха мемоари, изпълнени с най-дребни детайлности от онази нощ.
Вечерта, след срещата взех решение, че ще опиша на брачна половинка си за случката и ще му разкрия истината за това, кой е татко на сина ми. Но както споделят хората, утрото е по-мъдро от вечерта, а и не знаех по какъв начин бих могла да показва сходна нелепа история пред човек, който държи на мен и ме почита като жена и майка. След дълги безсънни нощи и доста съмнения взех решение, че ще запазя тайната си единствено за мен, без да се пробвам да проучвам дали действам вярно или не. Обичам този мъж и желая да сме щастливи дружно.
Л.И.
Инфо: purvite7.bg
