Да предадеш или да подкрепиш - дилемата на затворника
Тази история от теорията на игрите е разказана от Бернар Вербер в „ Нова енциклопедия на относителното и безспорното познание " и се назовава „ Дилемата на пандизчията ".
През 1950 година Мелвин Дрешер и Мерил Флуд основават алтернативата на пандизчията. Двама пишман обирджии са задържани пред банката, хвърлени са в единични килии. За да си признаят незаконните планове, за които няма задоволително доказателства и улики, прокуратурата им предлага следната договорка: Ако и А и Б предадат другия, всеки от тях излежава две години затвор;Ако А съобщи Б, само че Б резервира безмълвие, А ще бъде освободен, а Б ще излежи три години затвор;Ако А резервира безмълвие, само че Б съобщи А, А ще излежи три години затвор и Б ще бъде освободен;Ако и А и Б запазят безмълвие, и двамата ще излежат единствено една година затвор.Обвиняемите знаят, че предложенията са направени и на двамата.
Следващата мисъл в главите и на двамата е: „ Ако кажа, че е той - ще ме освободят. Защо да страдаме и двамата, когато единият може да избегне пандиза? ". В сходна обстановка множеството хора ще предадат другия, споделят психолозите. Но защото и двамата разсъждават по еднакъв метод - всеки от тях получава присъда от 2 години отнемане от независимост.
Ако и двамата бяха запазили безмълвие - всеки от тях щеше да лежи единствено 12 месеца. Но такава е човешката душeвност. Тъй като измяната на колегата предлага по-големи дивиденти, в сравнение с съдействието с него, всички разсъждаващи рационално пандизчии ще предадат другия, което значи, че единственият вероятен излаз и за двамата е те да се предадат един различен, макар че взаимното съдействие би донесло доста по-голяма изгода.
И ето още една още по-странна причинност: в случай че по време на опита на обвинените е дадена опция да поддържат връзка свободно - решенията им не се трансформират. И двамата заговорници, даже по време на общуването си да изработят взаимна тактика за деяние, в последна сметка и двамата правят изменничество по отношение на другия.
Проблемът е, че хората не могат изцяло да се доверят един на различен. Ето за какво в алтернативата на пандизчията измяната господства над съдействието.
Източник
През 1950 година Мелвин Дрешер и Мерил Флуд основават алтернативата на пандизчията. Двама пишман обирджии са задържани пред банката, хвърлени са в единични килии. За да си признаят незаконните планове, за които няма задоволително доказателства и улики, прокуратурата им предлага следната договорка: Ако и А и Б предадат другия, всеки от тях излежава две години затвор;Ако А съобщи Б, само че Б резервира безмълвие, А ще бъде освободен, а Б ще излежи три години затвор;Ако А резервира безмълвие, само че Б съобщи А, А ще излежи три години затвор и Б ще бъде освободен;Ако и А и Б запазят безмълвие, и двамата ще излежат единствено една година затвор.Обвиняемите знаят, че предложенията са направени и на двамата.
Какво се случва?
И двамата арестанти си мислят: „ Убеден съм, че другият ще проговори. Ако той ме упрекна - ще получа 3 години, а той ще е на независимост. Това е незаслужено. "Следващата мисъл в главите и на двамата е: „ Ако кажа, че е той - ще ме освободят. Защо да страдаме и двамата, когато единият може да избегне пандиза? ". В сходна обстановка множеството хора ще предадат другия, споделят психолозите. Но защото и двамата разсъждават по еднакъв метод - всеки от тях получава присъда от 2 години отнемане от независимост.
Ако и двамата бяха запазили безмълвие - всеки от тях щеше да лежи единствено 12 месеца. Но такава е човешката душeвност. Тъй като измяната на колегата предлага по-големи дивиденти, в сравнение с съдействието с него, всички разсъждаващи рационално пандизчии ще предадат другия, което значи, че единственият вероятен излаз и за двамата е те да се предадат един различен, макар че взаимното съдействие би донесло доста по-голяма изгода.
И ето още една още по-странна причинност: в случай че по време на опита на обвинените е дадена опция да поддържат връзка свободно - решенията им не се трансформират. И двамата заговорници, даже по време на общуването си да изработят взаимна тактика за деяние, в последна сметка и двамата правят изменничество по отношение на другия.
Проблемът е, че хората не могат изцяло да се доверят един на различен. Ето за какво в алтернативата на пандизчията измяната господства над съдействието.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ