Електрическата революция на Столипиново и как накараха населението да си плаща тока
Тази история е остаряла, от финала ѝ са минали най-малко 18-19 години, само че беше водеща тематика на пловдивските, а и на централните медии от началото на 90-те години на XX век докъм 2002-ра. Неравната битка на Енергото с ромското население приличаше на мач с продължения, в които резултатът непрестанно се изравняваше ту от едната, ту от другата страна, само че продължаваше ли продължаваше. И в този момент се води война, този път за водата, само че за нея по-нататък.
В началото на 90-те, преди България да стане пълновръстен член на Европейския съюз и пътищата за емиграция да са отворени, се задъхваше от претъпканост, а като се разнесе слуха, че токът там е без пари, заприиждаха семейства от цялата страна. В един миг популацията мина 40 000 души, а Пловдив тогава имаше 360 000 поданици. Легенди се носеха за безплатния ток и неговата приложимост. Навън зима, сняг, мраз, дърво се пука, вътре децата играят голи, а на едната стена грее...желязна пружина. За нагревателни уреди се употребиха всевъзможни железа. Инкасатори се опитваха да събират пари, само че това си беше задача невъзможна. Един от полубоговете на махалата тогава беше Стенли, началникът на пункта за заплащане на ток. Отвреме-навреме изключваха някого за наставление, само че популацията всячески му намираше цаката. Лично съм виждала кабел, прекаран от седмия етаж на краен апартамент на блок с най-малко 6 входа, който стига до краен апартамент на последния вход на насрещен блок. Резнали тока на тъщата и зетят пуснал кабел. Никакъв проблем не им беше да се връзват по всевъзможни способи.
Токът на Столипиново се трансформира в политически въпрос. Пловдивчани си го плащаха, другояче им го спираха на другия ден. В този интервал мнозина бяха на улицата, предприятията закриваха едно по едно, на пазара на труда излизаха едновременно по 300, по 800 души, времето беше тежко. Политиците набираха скорост. Избори след избори, страсти, патетика.
Столипиново вкупом си е няколко депутатски места, тъй че митингите там бяха чести. На подобен един протест тогавашният водач на Съюз на демократичните сили в Пловдив Спас Гърневски, пристрастен в така и така ярката си изразителност, извика: " Няма да плащате тока! ". Друго да е, да е минало през ушите, само че това се чу. След това и той съжали, само че беше късно. Енергоснабдяването тогава беше държавно дружество, всеки опит да реагира на натрупващите се отговорности, неизбежно минаваше през политическия миг и се решаваше от него. Кметът Чомаков се намеси през 2002-ра, сподели да не се пуска тока, до момента в който не стартират да си заплащат и на идната среща на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи с Енергото въобще не го поканиха. Пуснаха им го. От една страна заиграваха с тях за печелене на гласове, от друга - опасяваха се от реакцията, която замязя на перманентна гражданска война. След като изключваха тока в целия квартал, неотложно следваше разтрошаване на магазини, на рейсове, камъни по полицията, до момента в който токът бъде пуснат. Това се повтаряше до погнуса.
До март 2002-ра, когато след нормалната интифада, токът... не пристигна. Вместо това, енергетиците, охранявани от служители на реда, отвориха шест инкасаторски пункта в махалата и дадоха ултиматум - в случай че до 19 часа на другия ден не се съберат най-малко 10% от дължимите досега над 280 000 лева лв, токът няма да бъде пуснат. Населението взе да се бърка и да заплаща. Но не съумя да събере 10%, събра малко над 5.
Последва гъвкаво, само че неотстъпчиво решение на енергетиците - колкото хилядарки се съберат, толкоз часове ток ще има. Пуснаха го за пет часа. Плащаха бедните, майките с по няколко деца, по-възрастните с трудова биография и памет за сметки. Само че плащаха по 5, 10 лв., колкото отделят. Баровците, които се фукаха с Мерцедеси за по 15 000 марки, въобще не се трогнаха. Но по този начин продължи ден след ден, колкото пари се съберат, толкоз ток се пуска, на парче.
Другата иновация на Енергото беше да вдигнат електромерите на високи пилони на към 6 м височина. Така че единствено те със стълби да ги стигат, да не се манипулират. Е, алпинисти не пристигнаха да оказват помощ на ромите, само че имаше много пъргави дребни момчета, за които катеренето по стълба не беше необикновен проблем.
И по този начин, малко по малко, токът спря да бъде безвъзмездна стока в Столипиново. И като всяка безвъзмездна стока да предстои на диво разхищаване. Пловдивчани стопираха да приказват, че заплащат тока на ромите.
През 2005 държавното сдружение беше приватизирано от австрийската компания EVN и от този момент в действителност не се чува нищо за просрочени сметки.
Впрочем токът продължава да е главно средство за отопление там. Странно е, като огледа човек махалата от горната страна през зимата, само че съвсем не се вижда пушек от комините.
Токът спря да е тематика, само че водата е. И забатачването на този проблем сякаш наподобява нерешимо. Опит направи преди две години тогавашната регионална шефка Дани Каназирева. Сформира се комисия, произнесоха се, само че със същия триумф можеха да пожелаят да идат на Луната, нищо от препоръчаното не работи.
се лее, кой какво заплаща, не е ясно, само че и какъв брой използват вода, без да се засича някъде, също не е ясно. Незаконното строителство на къщи, залепени една до друга, стъпили на тротоара, значи, че и водоснабдяването не предстои на никакви законови рамки. Просто който си построи къща, пуска едно отклоняване от централния тръбопровод и има вода. Следващият или взема от него, или си пуска и той.
Шумът, който се подвигна преди две години, стигна до предлагането да се съборят противозаконните къщи и да се оправи тази обстановка. Това по явни аргументи няма да стане. В Столипиново надали ще се намерят и десетина законни къщи. Мазетата на няколкото големи блокове, презрян соцексперимент, кръстени от самите столипиновци Боклукблокове, тънат във вода до шия от години. Гръмко беше декларирано, че ще се обследва и тяхната резистентност, тъй като е покрай мозъка, че при такова дългогодишно киснене във вода надали са кой знае какъв брой здрави, само че и това мина и отпътува и нищо не последва. Къде ще ги дянат всичките тия хора? Така че разхищението на вода там ще продължава, ниската събираемост - също, а пловдивчани с цялостно право ще споделят, че заплащат и водата на махалата. Войната за водата към този момент се води по- безшумно и добродушно от войната за тока, няма всеобщи вълнения и пукнати полицейски глави, само че това надалеч не значи, че залогът е по- дребен. Просто решение още не е открито.
Автор: Веселина Божилова
Още от ПЛОВДИВ:
В началото на 90-те, преди България да стане пълновръстен член на Европейския съюз и пътищата за емиграция да са отворени, се задъхваше от претъпканост, а като се разнесе слуха, че токът там е без пари, заприиждаха семейства от цялата страна. В един миг популацията мина 40 000 души, а Пловдив тогава имаше 360 000 поданици. Легенди се носеха за безплатния ток и неговата приложимост. Навън зима, сняг, мраз, дърво се пука, вътре децата играят голи, а на едната стена грее...желязна пружина. За нагревателни уреди се употребиха всевъзможни железа. Инкасатори се опитваха да събират пари, само че това си беше задача невъзможна. Един от полубоговете на махалата тогава беше Стенли, началникът на пункта за заплащане на ток. Отвреме-навреме изключваха някого за наставление, само че популацията всячески му намираше цаката. Лично съм виждала кабел, прекаран от седмия етаж на краен апартамент на блок с най-малко 6 входа, който стига до краен апартамент на последния вход на насрещен блок. Резнали тока на тъщата и зетят пуснал кабел. Никакъв проблем не им беше да се връзват по всевъзможни способи.
Токът на Столипиново се трансформира в политически въпрос. Пловдивчани си го плащаха, другояче им го спираха на другия ден. В този интервал мнозина бяха на улицата, предприятията закриваха едно по едно, на пазара на труда излизаха едновременно по 300, по 800 души, времето беше тежко. Политиците набираха скорост. Избори след избори, страсти, патетика.
Столипиново вкупом си е няколко депутатски места, тъй че митингите там бяха чести. На подобен един протест тогавашният водач на Съюз на демократичните сили в Пловдив Спас Гърневски, пристрастен в така и така ярката си изразителност, извика: " Няма да плащате тока! ". Друго да е, да е минало през ушите, само че това се чу. След това и той съжали, само че беше късно. Енергоснабдяването тогава беше държавно дружество, всеки опит да реагира на натрупващите се отговорности, неизбежно минаваше през политическия миг и се решаваше от него. Кметът Чомаков се намеси през 2002-ра, сподели да не се пуска тока, до момента в който не стартират да си заплащат и на идната среща на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи с Енергото въобще не го поканиха. Пуснаха им го. От една страна заиграваха с тях за печелене на гласове, от друга - опасяваха се от реакцията, която замязя на перманентна гражданска война. След като изключваха тока в целия квартал, неотложно следваше разтрошаване на магазини, на рейсове, камъни по полицията, до момента в който токът бъде пуснат. Това се повтаряше до погнуса.
До март 2002-ра, когато след нормалната интифада, токът... не пристигна. Вместо това, енергетиците, охранявани от служители на реда, отвориха шест инкасаторски пункта в махалата и дадоха ултиматум - в случай че до 19 часа на другия ден не се съберат най-малко 10% от дължимите досега над 280 000 лева лв, токът няма да бъде пуснат. Населението взе да се бърка и да заплаща. Но не съумя да събере 10%, събра малко над 5.
Последва гъвкаво, само че неотстъпчиво решение на енергетиците - колкото хилядарки се съберат, толкоз часове ток ще има. Пуснаха го за пет часа. Плащаха бедните, майките с по няколко деца, по-възрастните с трудова биография и памет за сметки. Само че плащаха по 5, 10 лв., колкото отделят. Баровците, които се фукаха с Мерцедеси за по 15 000 марки, въобще не се трогнаха. Но по този начин продължи ден след ден, колкото пари се съберат, толкоз ток се пуска, на парче.
Другата иновация на Енергото беше да вдигнат електромерите на високи пилони на към 6 м височина. Така че единствено те със стълби да ги стигат, да не се манипулират. Е, алпинисти не пристигнаха да оказват помощ на ромите, само че имаше много пъргави дребни момчета, за които катеренето по стълба не беше необикновен проблем.
И по този начин, малко по малко, токът спря да бъде безвъзмездна стока в Столипиново. И като всяка безвъзмездна стока да предстои на диво разхищаване. Пловдивчани стопираха да приказват, че заплащат тока на ромите.
През 2005 държавното сдружение беше приватизирано от австрийската компания EVN и от този момент в действителност не се чува нищо за просрочени сметки.
Впрочем токът продължава да е главно средство за отопление там. Странно е, като огледа човек махалата от горната страна през зимата, само че съвсем не се вижда пушек от комините.
Токът спря да е тематика, само че водата е. И забатачването на този проблем сякаш наподобява нерешимо. Опит направи преди две години тогавашната регионална шефка Дани Каназирева. Сформира се комисия, произнесоха се, само че със същия триумф можеха да пожелаят да идат на Луната, нищо от препоръчаното не работи.
се лее, кой какво заплаща, не е ясно, само че и какъв брой използват вода, без да се засича някъде, също не е ясно. Незаконното строителство на къщи, залепени една до друга, стъпили на тротоара, значи, че и водоснабдяването не предстои на никакви законови рамки. Просто който си построи къща, пуска едно отклоняване от централния тръбопровод и има вода. Следващият или взема от него, или си пуска и той.
Шумът, който се подвигна преди две години, стигна до предлагането да се съборят противозаконните къщи и да се оправи тази обстановка. Това по явни аргументи няма да стане. В Столипиново надали ще се намерят и десетина законни къщи. Мазетата на няколкото големи блокове, презрян соцексперимент, кръстени от самите столипиновци Боклукблокове, тънат във вода до шия от години. Гръмко беше декларирано, че ще се обследва и тяхната резистентност, тъй като е покрай мозъка, че при такова дългогодишно киснене във вода надали са кой знае какъв брой здрави, само че и това мина и отпътува и нищо не последва. Къде ще ги дянат всичките тия хора? Така че разхищението на вода там ще продължава, ниската събираемост - също, а пловдивчани с цялостно право ще споделят, че заплащат и водата на махалата. Войната за водата към този момент се води по- безшумно и добродушно от войната за тока, няма всеобщи вълнения и пукнати полицейски глави, само че това надалеч не значи, че залогът е по- дребен. Просто решение още не е открито.
Автор: Веселина Божилова
Още от ПЛОВДИВ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ