С какво се е сблъскал човекът – зъл демон или е попаднал в друго измерение?
Тази история е разказана в уеб страницата Редит (Reddit), от консуматор с псевдоним raygon231. Случилите се събития оставят бездънен отпечатък в живота му.Предствяме ви и самата история:Миналото лято претърпях едно от най-тревожните събития в живота си. Все още не ми харесва да си припомням за това. С риск, хората да си помислят, че е мъчно да се повярва, желая да я опиша, тъй като знам, че ще има хора, които ще ме чуят тук.Аз съм студент от Кентъки. Миналото лято трябваше да изкарам стаж в рехабилитационен център, само че след два дни, се настани различен студент и през лятото трябваше да работя на територията на нашия кампус в Тенеси. До известна степен бях късметлия, аз и приятелката ми имахме опция да сме дружно и скоро се преместихме от хостел.
Панорама на град Ноксвил (Knoxville), Тенеси Но, тогава приятелката ми реши да отиде за известно време вкъщи си, с цел да работи и завоюва пари за лятото. Не ми беше доста прелестно. Най-накрая, не устоях и отидох при нея. Забавлявахме се добре. После се върнах и тогава се случи …Маршрутът от моята къща до кампуса в действителност е много банален. Карам по автомагистралата около планините, стигам до град Ноксвил и по-късно се движа по друга автомагистрала към университета. Наобратно е отново по същия път.
Във въпросният ден напуснах университета доста късно, беше към този момент вечер. Но, всичко беше обикновено. Скоро потеглих през Ноксвил и се качих на автомагистралата, водеща към дома ми. Шофирах и слушах музика, когато внезапно осъзнах, че нещо не е наред.Изключих музиката и погледнах екрана на GPS. Имаше някакъв чудноват завой, само че в действителност въобще не видях завой на автомагистралата, а тя внезапно свърши със задънена улица. Беше нещо неясно, тъй като знаех, че тази автомагистрала е дълга и отива до някогашния ми лицей в Лексингтън, Кентъки.
Реших, че в Ноксвил съм объркал пътя, по тази причина обърнах и се върнах назад. Карах деликатно и внимателно. Вече беше 3 часа сутринта, а аз карах и карах. Около мен нямаше жива душа и нито една кола.Най-накрая стигнах до мечтаната пресечка и ненадейно радиото ми спря да работи, чуваше се единствено статично пукане. Бях доста сюрпризиран и се пробвах да хвана друга станция, само че на всички места имаше безмълвие. Накрая се натъкнах на някаква станция, по която звучеше остаряла музика. По качеството на записа бих споделил, че това е музика от 30-те и 40-те години на 20-ти век. Звукът на тази музика беше много злокобен и аз изключих радиото.Застанал на кръстовището и избирайки накъде да потегли, аз гледах към град Ноксвил и внезапно осъзнах, че наподобява демодиран, по този начин да се каже, ретро. Всичко беше като от 60-те, постройките, които виждах, бензиностанцията с един пълнещ маркуч. И нито един човек. Чувствах се като в град-призрак.
В същото време градът не изглеждаше зарязан, улиците бяха чисти. Тогава видях пожарна кола и тя също изглеждаше като от 60-те. Най-накрая потеглих и потеглих по пътя. Всичко в близост беше също от 50-те и 60-те години и последователно изпаднах в паническа паника. И ми се струваше, че ме преследват.Следващият миг ме уплаши още повече. Пътят ненадейно се стесни толкоз доста, че колата ми заемаше съвсем цялата му широчина. Дърветата в близост бяха изцяло разнообразни от преди, те бяха високи и необятни. По пътя нямаше съвсем никакви улични лампи и беше напълно мрачно.Изведнъж видях завой. Забелязах го поради дребния жълт фенер, който стоеше до дребен параклис. Параклисът изглеждаше древен и без купол. Казах си: „ Какво по дяволите! ”. Обърнах се и единствената ми мисъл беше да се прибера у дома допустимо най-скоро.По този път светлината изчезна изцяло и фаровете на колата ми бяха единственият й източник, а пътят изглеждаше остарял и на процедура зарязан. След идващия завой видях пред себе си каруца с кон. За мен това не беше оригиналност. Амишите караха такива транспортни средства. Вярно е, че всичко беше малко по-различно. Каруцата нямаше отразяващ детайл, очакван от законите.Когато започнах да задминавам фургона, видях в него един амиш, мъж и жена. Те ме гледаха и изглеждаха уплашени. След това видях още един амиш с каруца, и още един … Нямам визия какво са правили там в същото време. В някакъв миг те съвсем ме притиснаха от всички страни. След това те отбиха в страни по някаква друга пътека и изчезнаха от погледа ми.
Накрая видях къщата си, а до самия завършек на пътуването радиото в колата не работеше. Някак си се съблякох и легнах в леглото си. Преди това изпратих известие от смарт телефона ми на моята другарка.Мина седмица, по време на която се усещах изцяло комплициран. Умът ми продължаваше да се връща към нощния случай и го обмисляше още веднъж и още веднъж. Започнаха да ме обземат тъмни мисли и те бяха толкоз мощни, че един ден ненадейно осъзнах, че държа нож до гърлото си!Моята другарка се притесняваше за мен и ми предложи да отида в църквата. Аз се съгласих и отидох, а по-късно, евентуално от самовнушение, ми стана по-леко. Тогава приятелката ми сподели, че може би нещо ме е “нападнало ”.Съгласих се с нея. Може би положението на мозъка ми е било толкоз изтощено, че ми е липсвала толкоз доста и съм се чувствал толкоз уединен, че даже сърцето ме “болеше ”. А някой злобен дух или дявол се е възползвал от това и ме е “нападнал ”.Но, още веднъж, аз към момента не разбирам какво се случи с мен на пътя и по-късно. Свързан ли беше с проникването на злобен индивид в мен, или по някакъв метод попаднах в друго измерение и време?
Hidden truth
Панорама на град Ноксвил (Knoxville), Тенеси Но, тогава приятелката ми реши да отиде за известно време вкъщи си, с цел да работи и завоюва пари за лятото. Не ми беше доста прелестно. Най-накрая, не устоях и отидох при нея. Забавлявахме се добре. После се върнах и тогава се случи …Маршрутът от моята къща до кампуса в действителност е много банален. Карам по автомагистралата около планините, стигам до град Ноксвил и по-късно се движа по друга автомагистрала към университета. Наобратно е отново по същия път.
Във въпросният ден напуснах университета доста късно, беше към този момент вечер. Но, всичко беше обикновено. Скоро потеглих през Ноксвил и се качих на автомагистралата, водеща към дома ми. Шофирах и слушах музика, когато внезапно осъзнах, че нещо не е наред.Изключих музиката и погледнах екрана на GPS. Имаше някакъв чудноват завой, само че в действителност въобще не видях завой на автомагистралата, а тя внезапно свърши със задънена улица. Беше нещо неясно, тъй като знаех, че тази автомагистрала е дълга и отива до някогашния ми лицей в Лексингтън, Кентъки.
Реших, че в Ноксвил съм объркал пътя, по тази причина обърнах и се върнах назад. Карах деликатно и внимателно. Вече беше 3 часа сутринта, а аз карах и карах. Около мен нямаше жива душа и нито една кола.Най-накрая стигнах до мечтаната пресечка и ненадейно радиото ми спря да работи, чуваше се единствено статично пукане. Бях доста сюрпризиран и се пробвах да хвана друга станция, само че на всички места имаше безмълвие. Накрая се натъкнах на някаква станция, по която звучеше остаряла музика. По качеството на записа бих споделил, че това е музика от 30-те и 40-те години на 20-ти век. Звукът на тази музика беше много злокобен и аз изключих радиото.Застанал на кръстовището и избирайки накъде да потегли, аз гледах към град Ноксвил и внезапно осъзнах, че наподобява демодиран, по този начин да се каже, ретро. Всичко беше като от 60-те, постройките, които виждах, бензиностанцията с един пълнещ маркуч. И нито един човек. Чувствах се като в град-призрак.
В същото време градът не изглеждаше зарязан, улиците бяха чисти. Тогава видях пожарна кола и тя също изглеждаше като от 60-те. Най-накрая потеглих и потеглих по пътя. Всичко в близост беше също от 50-те и 60-те години и последователно изпаднах в паническа паника. И ми се струваше, че ме преследват.Следващият миг ме уплаши още повече. Пътят ненадейно се стесни толкоз доста, че колата ми заемаше съвсем цялата му широчина. Дърветата в близост бяха изцяло разнообразни от преди, те бяха високи и необятни. По пътя нямаше съвсем никакви улични лампи и беше напълно мрачно.Изведнъж видях завой. Забелязах го поради дребния жълт фенер, който стоеше до дребен параклис. Параклисът изглеждаше древен и без купол. Казах си: „ Какво по дяволите! ”. Обърнах се и единствената ми мисъл беше да се прибера у дома допустимо най-скоро.По този път светлината изчезна изцяло и фаровете на колата ми бяха единственият й източник, а пътят изглеждаше остарял и на процедура зарязан. След идващия завой видях пред себе си каруца с кон. За мен това не беше оригиналност. Амишите караха такива транспортни средства. Вярно е, че всичко беше малко по-различно. Каруцата нямаше отразяващ детайл, очакван от законите.Когато започнах да задминавам фургона, видях в него един амиш, мъж и жена. Те ме гледаха и изглеждаха уплашени. След това видях още един амиш с каруца, и още един … Нямам визия какво са правили там в същото време. В някакъв миг те съвсем ме притиснаха от всички страни. След това те отбиха в страни по някаква друга пътека и изчезнаха от погледа ми.
Накрая видях къщата си, а до самия завършек на пътуването радиото в колата не работеше. Някак си се съблякох и легнах в леглото си. Преди това изпратих известие от смарт телефона ми на моята другарка.Мина седмица, по време на която се усещах изцяло комплициран. Умът ми продължаваше да се връща към нощния случай и го обмисляше още веднъж и още веднъж. Започнаха да ме обземат тъмни мисли и те бяха толкоз мощни, че един ден ненадейно осъзнах, че държа нож до гърлото си!Моята другарка се притесняваше за мен и ми предложи да отида в църквата. Аз се съгласих и отидох, а по-късно, евентуално от самовнушение, ми стана по-леко. Тогава приятелката ми сподели, че може би нещо ме е “нападнало ”.Съгласих се с нея. Може би положението на мозъка ми е било толкоз изтощено, че ми е липсвала толкоз доста и съм се чувствал толкоз уединен, че даже сърцето ме “болеше ”. А някой злобен дух или дявол се е възползвал от това и ме е “нападнал ”.Но, още веднъж, аз към момента не разбирам какво се случи с мен на пътя и по-късно. Свързан ли беше с проникването на злобен индивид в мен, или по някакъв метод попаднах в друго измерение и време?
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ