НАСА откри миниатюрна планетна система, ново проучване показва, че в Млечния път има поне 100 милиарда планети!
Тази илюстрация от художник демонстрира дребната новооткрита планетна система KOI-961. Image credit: NASA/JPL-Caltech
Проучването също по този начин демонстрира, че съществуват доста повече скалисти планети като Земята, в сравнение с раздути газови колоси като Юпитер. Според една груба преценка от това изследване в цялата Галактика има повече от 10 милиарда планети с размера на Земята.
Вярно е – това изследване към момента не споделя нищо съответно за живота във Вселената. Независимо че в Галактиката има над 100 милиарда планети, изцяло е допустимо една огромна част от тях да бъдат без живот, единствено голи скали и пустота. Възможно е обитаемите планети да са малцинство. И въпреки всичко – новото изследване демонстрира, че щом в Галактиката има толкоз доста планети, статистически шансът някои от тях да са обитаеми НАРАСТВА!
И в този момент – обръщаме вниманието към новооткрита планетна система от астрономи на Калифорнийския софтуерен институт, които са употребявали обществено налични данни от галактическия телескоп “Кеплер ”. Тези три новооткрити планети съставляват най-малките до момента открити планети, които обикалят към друга звезда. Звездата се споделя KOI-961, а трите планети са с 0.78, 0.73 и 0.57 от радиуса на Земята – т.е. всички тези новооткрити планети са по-малки от Земята. Най-малката от планетите е огромна колкото Марс!
Тези три планети обикалят близо към своята звезда, не са в обитаемата зона и са твърди горещи, с цел да може да съществува на тяхната повърхнина течна вода и живот.
Звездата KOI-961 е доста дребна – тя е алено джудже с диаметър 1/6 от този на Слънцето, т.е. към 70% повече от този на Юпитер.
“Това е най-малката слънчева система, която сме разкрили до момента ”, оповестява Джон Джонсън, началник на изследването. “По отношение на мащаба тя наподобява повече на Юпитер и неговите луни, в сравнение с всяка една друга позната планетна система. Откритието е още по-голямо доказателство за разнообразието на планетните системи в нашата Галактикa ”.
Много открития бяха оповестени от галактическия телескоп “Кеплер ” в границите на последните два месеца. През декември 2011 година учените оповестиха, че е открита първата скалиста планета, която се намира в обитаемата зона към своята звезда (зоната, която е подобаваща за съществуване на течна вода). Тази планета е с размер 2.4 пъти от този на Земята. По-късно през месеца учените оповестиха планетите Кеплер-20е и Кеплер-20ф – първите открити планети, които са с размера на Земята, въпреки че тези планети не са в обитаемата зона. И в този момент, през този месец януари, имаме открития и на планети по-малки от Земята!!!
В нашата вселена има не просто доста планети – само че и доста планетни системи, които са извънредно разнородни!!!
Космическият телескоп “Кеплер ” открива планети по доста забавен метод – като следи измененията в яркостта на постъпващата светлина от непознатите звезди. Ако звездата има планета и планетата минава пред диска на звездата, тя ще аргументи слаба, само че изцяло забележима смяна в яркостта на звездата.
Напоследък чета по конгреси (дори във форума на КОСМОС БГ), че в действителност тези новооткрити планети са цялостна измислица и въобще не съществуват. Повечето хора, които считат по този начин обръщат внимание на това, че откриването на извънслънчеви планети до този миг е станало съвсем единствено с косвени способи – посредством смяна в яркостта на звездата, посредством съществуването на нерешително придвижване на дадена звезда, породено от съществуването на планета, която с гравитационното си привличане въздейства на траекторията на звездата. Не и посредством непосредствено снимане на самите планети.
С други думи – по какъв начин можем да сме сигурни, че новооткритите планети от “Кеплер ” са същински, че с тези косвени способи учените фактически вършат открития, а не си измислят?
Тъй като планетите на “Кеплер ” са с дребен размер и не предизвикват забележими отклонения в придвижването на звездата, учените употребяват специфичен програмен продукт, който се назовава “Блендър ”, оповестява списанието Сайънтифик американ. Чрез софтуера учените съумяват да калкулират вероятностите на това каква е повода за измененията в яркостта на звездата. С помощта на суперкомпютъра “Плеяди ” в НАСА, учените изследват към 1 милиард евентуални сюжети. Един от тези сюжети, който изключва опцията отклоненията в яркостта да се дължат на планети, е в случай че има двойна звездна система зад някоя от звездите, които следи “Кеплер ” – когато една от звездите премине пред диска над другата се получава краткотрайно съмнение в яркостта, което може да се вземе неправилно за планета.
И по този начин, със софтуера “Блендър ” учените отсяват всички вероятни случаи. Например – при Кеплер 20е вероятността това да е планета е 3 400 пъти по-голяма от всяка друга възможност, а при Кеплер 20f вероятността е 1 370. Значи – при Кеплер 20f вероятността това да не е планета е доста ниска – 1 на 1 370. Така учените са сигурни с огромна акуратност, че фактически следим планети – а не нещо друго!
И най-после – не бъдете прекалено скептични към методите, които учените употребяват за откритието на планети. Нека не забравяме, че през 19 век самият Нептун е бил в началото открит от Алексис Бувард по заобиколен способ – посредством непредвидени промени, които планетата е причинявала на орбитата на Уран – а не посредством директното му снимане, което е станало факт десетилетия по-късно.
