97 вида водолюбиви птици зимуват в България
Тази година се организира 48-ото броене на зимуващите водолюбиви птици в България (от 11 до 14 януари).
В рамките на 4 дни, 43 екипа от специалисти и доброволци на Българско сдружение за отбрана на птиците (БДЗП), Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС), Зелени Балкани, Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), Българска академия на науките, ловни сдружения и представители на други неправителствени организации, съумяха да обходят и съберат данни за зимуващите птици в над 200 влажни зони у нас.
Традиционно главната централизация на птици е записана по Черноморското крайбрежие , както и в някои огромни вътрешни язовири. Сравнително малко бяха птиците и числеността им по Дунав, защото по време на преброяването реката беше с високо равнище и липсваха така наречен пясъчни коси, които притеглят хиляди птици. Поради по-студеното време, огромна част от дребните язовири и рибарници бяха замръзнали.
Въпреки това, откритата бройка на зимуващите водолюбиви видоде птици е много по-висока спрямо данните от миналогодишното броене – 97 типа с обща бройка от 280 956 индивида. За съпоставяне през предходната година са били регистринани 88 типа с обща бройка от 206 239 индивида, а през 2022 година – 90 типа с обща бройка от 206 688 индивида. Тези числености са надалеч по-ниски от откритите в предходни интервали. Например през 1999 и 2000 година са открити надлежно 404 410 и 652 418 зимуващи водолюбиви птици.
За разлика от предходните няколко години, тази година числеността на зимуващите в страната диви гъски е много по-висока . Екипите съумяха да следят и преброят общо 31 230 огромни белочели, 154 сиви и едвам 24 от международно застрашените червеногуши гъски, като, за съпоставяне през предходната година, техният брой е бил надлежно 1887 огромни белочели, 101 сиви и 5 червеногуши гъски, а през 2022 година – 5851 огромни белочели, 283 сиви и 32 червеногуши гъски. Ненадминат остава върхът през 2013 година, когато бяха открити рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.
И тази година трите най-многочислени следени водолюбиви типа птици са : елементарната лиска (53 146 инд.), зеленоглавата патица (46 538 инд.) и огромният корморан (35 707 инд.). От международно застрашените типове, с изключение на червеногушите гъски, са открити още 20 513 кафявоглави потапници, 7 кадифени потапници в язовир Огоста, 37 тръноопашати потапници в Бургаското езеро и язовир Мандра, 7 ушати гмуреца и 548 средиземноморски буревестника по Северното и Южното Черноморско крайбрежие.
Сред забавните наблюдения са още и: 2 планински потапници на язовир Батак, 1 белобуза гъска при язовир Абланица, 36 белооки потапници, 17 огромни брегобегача при Поморийско езеро, 1709 неми, 742 пойни, 61 тундрови лебеда, 6 червеногуши гмуркача, 50 сиви жерава при Дуранкулашкото езеро, 59 морски орли, 68 огромни черноглави чайки в региона на Бургас, 11 траурни потапници от Южното Черноморие, 26 огромни, 294 междинни и 243 дребни ниреца, 7 червеноклюни потапници, 887 къдроглави и 9 розови пеликана, 17 013 дребни корморана, 1491 розово фламинго, 369 червени и 4931 бели ангъча, 766 саблеклюна и други
Наблюдавани са и типове, които не са присъщи за зимните месеци у нас – 10 дребни бели чапли, 12 бели лопатарки, 21 бели щъркела в Южна България, 2 белобузи рибарки в Бургаското езеро и 1 тръстиково шаварче при язовир Мандра. Интересно беше наблюдението и на 1 папуняк при Бургас, както и на 2 снежни овесарки от Поморийско езеро. Наблюдавани бяха и 2 огромни кресливи орела.
Радващ е фактът, че тази година съвсем всички екипи използваха мобилното приложение SmartBirds Pro за въвеждането на данните, с помощта на което бяха събрани над 10 000 записа и което спомогна извънредно доста за бързото обобщаване на резултатите.
Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се организира в международен мащаб от 1967 година и е едно от най-масовите събития в региона на природозащитата, в което се включват над 15 000 души.
То се реализира по едно и също време и синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка за оптимално тъкмо броене на водолюбивите птици.
На интернационално равнище информацията се обобщава от организацията Wetlands International. Преброяването дава оценка за положението на популациите на водолюбивите птици и за положението на местата, където те зимуват, огромна част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни популациите на някои от международно застрашените типове като дребната белочела гъска и кафявоглавата потапница не престават да понижават, поставяйки тези типове под действителен риск от изгубване.
В рамките на 4 дни, 43 екипа от специалисти и доброволци на Българско сдружение за отбрана на птиците (БДЗП), Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС), Зелени Балкани, Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), Българска академия на науките, ловни сдружения и представители на други неправителствени организации, съумяха да обходят и съберат данни за зимуващите птици в над 200 влажни зони у нас.
Традиционно главната централизация на птици е записана по Черноморското крайбрежие , както и в някои огромни вътрешни язовири. Сравнително малко бяха птиците и числеността им по Дунав, защото по време на преброяването реката беше с високо равнище и липсваха така наречен пясъчни коси, които притеглят хиляди птици. Поради по-студеното време, огромна част от дребните язовири и рибарници бяха замръзнали.
Въпреки това, откритата бройка на зимуващите водолюбиви видоде птици е много по-висока спрямо данните от миналогодишното броене – 97 типа с обща бройка от 280 956 индивида. За съпоставяне през предходната година са били регистринани 88 типа с обща бройка от 206 239 индивида, а през 2022 година – 90 типа с обща бройка от 206 688 индивида. Тези числености са надалеч по-ниски от откритите в предходни интервали. Например през 1999 и 2000 година са открити надлежно 404 410 и 652 418 зимуващи водолюбиви птици.
За разлика от предходните няколко години, тази година числеността на зимуващите в страната диви гъски е много по-висока . Екипите съумяха да следят и преброят общо 31 230 огромни белочели, 154 сиви и едвам 24 от международно застрашените червеногуши гъски, като, за съпоставяне през предходната година, техният брой е бил надлежно 1887 огромни белочели, 101 сиви и 5 червеногуши гъски, а през 2022 година – 5851 огромни белочели, 283 сиви и 32 червеногуши гъски. Ненадминат остава върхът през 2013 година, когато бяха открити рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.
И тази година трите най-многочислени следени водолюбиви типа птици са : елементарната лиска (53 146 инд.), зеленоглавата патица (46 538 инд.) и огромният корморан (35 707 инд.). От международно застрашените типове, с изключение на червеногушите гъски, са открити още 20 513 кафявоглави потапници, 7 кадифени потапници в язовир Огоста, 37 тръноопашати потапници в Бургаското езеро и язовир Мандра, 7 ушати гмуреца и 548 средиземноморски буревестника по Северното и Южното Черноморско крайбрежие.
Сред забавните наблюдения са още и: 2 планински потапници на язовир Батак, 1 белобуза гъска при язовир Абланица, 36 белооки потапници, 17 огромни брегобегача при Поморийско езеро, 1709 неми, 742 пойни, 61 тундрови лебеда, 6 червеногуши гмуркача, 50 сиви жерава при Дуранкулашкото езеро, 59 морски орли, 68 огромни черноглави чайки в региона на Бургас, 11 траурни потапници от Южното Черноморие, 26 огромни, 294 междинни и 243 дребни ниреца, 7 червеноклюни потапници, 887 къдроглави и 9 розови пеликана, 17 013 дребни корморана, 1491 розово фламинго, 369 червени и 4931 бели ангъча, 766 саблеклюна и други
Наблюдавани са и типове, които не са присъщи за зимните месеци у нас – 10 дребни бели чапли, 12 бели лопатарки, 21 бели щъркела в Южна България, 2 белобузи рибарки в Бургаското езеро и 1 тръстиково шаварче при язовир Мандра. Интересно беше наблюдението и на 1 папуняк при Бургас, както и на 2 снежни овесарки от Поморийско езеро. Наблюдавани бяха и 2 огромни кресливи орела.
Радващ е фактът, че тази година съвсем всички екипи използваха мобилното приложение SmartBirds Pro за въвеждането на данните, с помощта на което бяха събрани над 10 000 записа и което спомогна извънредно доста за бързото обобщаване на резултатите.
Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се организира в международен мащаб от 1967 година и е едно от най-масовите събития в региона на природозащитата, в което се включват над 15 000 души.
То се реализира по едно и също време и синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка за оптимално тъкмо броене на водолюбивите птици.
На интернационално равнище информацията се обобщава от организацията Wetlands International. Преброяването дава оценка за положението на популациите на водолюбивите птици и за положението на местата, където те зимуват, огромна част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни популациите на някои от международно застрашените типове като дребната белочела гъска и кафявоглавата потапница не престават да понижават, поставяйки тези типове под действителен риск от изгубване.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ