Любомир Далчев - неспокойният дух
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български ваятел Любомир Далчев. По този мотив Софийската градска художествена изложба показва две изложения: в залите си и във филиала - изложба " Васка Емануилова ". Експозициите в другите пространства дават опция за среща с разнообразни аспекти от многообразното му творчество и могат да бъдат прегледани до 6 септември т.г., научи ДУМА от Маргарита Енева.
Победа, 1974, Софийска градска художествена изложба, пл. " Александър Невски ", София
В залите на СГХГ посредством 40 творби, представителни за стилистиката на двата интервала в изкуството на Любомир Далчев, се разкрива развиването на авторския му почерк. Документалните филми, свързани с живота и творчеството на Далчев, както и основаните особено за изложбата видеоинсталации, свързани с съответни монументи и декоративно-монументални творби от разнообразни десетилетия, ще обогатят историята за бележития ваятел. Разказ, сложен за реконструиране по разнообразни аргументи - произведения в неопределеност, унищожени творби и непубликувани статуи.
В изложба " Васка Емануилова " експозицията " Продължение на описа... " предлага среща с фотографии от ателието, неосъществени планове, документални и архивни материали, непоказвани камерни творби и рисунки.
Между двете галерии и по средата на пътя - в пространството сред църквата " Св. София " и Централния боен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна изложба навън в България, която съществува от 1974 година Съставена е от творби на Любомир Далчев, благосъстоятелност на СГХГ. Негови произведения са ситуирани и към Градската изложба, в Княжеската градина, градината до Художествената академия и на други места.
Годишнината ще бъде маркирана и с издание, състоящо се от албум, биография и азбучник на негови творби. Това е първото класифициране на голямото творчество на създателя и второто монографично издание за него след оповестената през 1942 година студия.
Изложбата се провежда в партньорство с Държавната организация " Архиви " и със съдействието на Националната изложба, Съюза на българските художници, Националната художествена академия, Къщата музей " Панчо Владигеров ", Историческия музей в Панагюрище, Историческия музей в Севлиево, Художествената изложба в Казанлък, Градската художествена изложба " Борис Георгиев " във Варна, Художествената изложба в Стара Загора, Градската художествена изложба " Илия Бешков " в Плевен, Художествената изложба " Иван Фунев " във Враца и частни колекционери.
Изданието се осъществя с поддръжката на Националния фонд " Култура ". Куратори са Аделина Филева, Галина Декова, Красимир Илиев, сътрудници - Ивайло Аврамов, Огнян Христов и Диана Стоилова, дизайн на зали в СГХГ и видеоинсталации - Венелин Шурелов, дизайн на зали във " Васка Емануилова " и рекламни материали - Надежда Олег Ляхова, реставратори - Илинка Чергарова, Милан Михайлович, Светлана Христова.
Из биографията
Автопортрет, към 1930, маслени бои върху платно, Национална изложба
Роден през 1902 година в Солун, минал през модерната школа на Рим и Париж и приключил живота си в Съединени американски щати през 2002 година, Любомир Далчев е космополитна фигура без аналог в българското изкуство. Творческото му наличие трансферира мост сред две противоположни и несъвместими обстановки в българското изкуство - преди и след 1944 година Започва развиването си през 30-те години на ХХ в. като живописец. През 40-те години със скулптурната украса на Съдебната палата в София се постанова като един от най-способните монументалисти. Вмествайки изразния език на реалистичната форма, здравия градивен градеж на фигурата и фината вътрешна воля на жеста и мимиката в мащаба на архитектурната комбинация, той е предходник на теорията за синтеза от 70-те години на ХХ в. След 1944 година основава десетки монументи и е създател на мемориални комплекси (Пловдив, Перущица и др.). Произведения като " Самуиловите воини ", " Блудният наследник ", " Йов ", " Маутхаузен " показват умеенето му да изобрази споровете на актуалния човек в драмата на историческите процеси. В своето изкуство на извънредно съпреживяване Далчев слага началото на нова школа в българската статуя, която процъфтява с първите изяви на неговите възпитаници -В. Минеков, Г. Малакчиев, Н. Терзиев, И. Нешев, А. Кафеджийски, К. Дамянов и доста други.
Художественото му завещание и въздействието върху цяло потомство от създатели, забележителното отстояване на креативната смелост и самостоятелност дават съображение модерната българска статуя в нейния произход и развиване през ХХ в. да се обобщава като " Векът на Далчев ".
Автопортрет, 1977, теракота, частно владеене
Портрет на госпожа Цветана Папазова, 1936, бронз, Национална изложба
Бюст на Мария Г. Василева, към 1940, камък, Софийска градска художествена галерия
Победа, 1974, Софийска градска художествена изложба, пл. " Александър Невски ", София
В залите на СГХГ посредством 40 творби, представителни за стилистиката на двата интервала в изкуството на Любомир Далчев, се разкрива развиването на авторския му почерк. Документалните филми, свързани с живота и творчеството на Далчев, както и основаните особено за изложбата видеоинсталации, свързани с съответни монументи и декоративно-монументални творби от разнообразни десетилетия, ще обогатят историята за бележития ваятел. Разказ, сложен за реконструиране по разнообразни аргументи - произведения в неопределеност, унищожени творби и непубликувани статуи.
В изложба " Васка Емануилова " експозицията " Продължение на описа... " предлага среща с фотографии от ателието, неосъществени планове, документални и архивни материали, непоказвани камерни творби и рисунки.
Между двете галерии и по средата на пътя - в пространството сред църквата " Св. София " и Централния боен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна изложба навън в България, която съществува от 1974 година Съставена е от творби на Любомир Далчев, благосъстоятелност на СГХГ. Негови произведения са ситуирани и към Градската изложба, в Княжеската градина, градината до Художествената академия и на други места.
Годишнината ще бъде маркирана и с издание, състоящо се от албум, биография и азбучник на негови творби. Това е първото класифициране на голямото творчество на създателя и второто монографично издание за него след оповестената през 1942 година студия.
Изложбата се провежда в партньорство с Държавната организация " Архиви " и със съдействието на Националната изложба, Съюза на българските художници, Националната художествена академия, Къщата музей " Панчо Владигеров ", Историческия музей в Панагюрище, Историческия музей в Севлиево, Художествената изложба в Казанлък, Градската художествена изложба " Борис Георгиев " във Варна, Художествената изложба в Стара Загора, Градската художествена изложба " Илия Бешков " в Плевен, Художествената изложба " Иван Фунев " във Враца и частни колекционери.
Изданието се осъществя с поддръжката на Националния фонд " Култура ". Куратори са Аделина Филева, Галина Декова, Красимир Илиев, сътрудници - Ивайло Аврамов, Огнян Христов и Диана Стоилова, дизайн на зали в СГХГ и видеоинсталации - Венелин Шурелов, дизайн на зали във " Васка Емануилова " и рекламни материали - Надежда Олег Ляхова, реставратори - Илинка Чергарова, Милан Михайлович, Светлана Христова.
Из биографията
Автопортрет, към 1930, маслени бои върху платно, Национална изложба
Роден през 1902 година в Солун, минал през модерната школа на Рим и Париж и приключил живота си в Съединени американски щати през 2002 година, Любомир Далчев е космополитна фигура без аналог в българското изкуство. Творческото му наличие трансферира мост сред две противоположни и несъвместими обстановки в българското изкуство - преди и след 1944 година Започва развиването си през 30-те години на ХХ в. като живописец. През 40-те години със скулптурната украса на Съдебната палата в София се постанова като един от най-способните монументалисти. Вмествайки изразния език на реалистичната форма, здравия градивен градеж на фигурата и фината вътрешна воля на жеста и мимиката в мащаба на архитектурната комбинация, той е предходник на теорията за синтеза от 70-те години на ХХ в. След 1944 година основава десетки монументи и е създател на мемориални комплекси (Пловдив, Перущица и др.). Произведения като " Самуиловите воини ", " Блудният наследник ", " Йов ", " Маутхаузен " показват умеенето му да изобрази споровете на актуалния човек в драмата на историческите процеси. В своето изкуство на извънредно съпреживяване Далчев слага началото на нова школа в българската статуя, която процъфтява с първите изяви на неговите възпитаници -В. Минеков, Г. Малакчиев, Н. Терзиев, И. Нешев, А. Кафеджийски, К. Дамянов и доста други.
Художественото му завещание и въздействието върху цяло потомство от създатели, забележителното отстояване на креативната смелост и самостоятелност дават съображение модерната българска статуя в нейния произход и развиване през ХХ в. да се обобщава като " Векът на Далчев ".
Автопортрет, 1977, теракота, частно владеене
Портрет на госпожа Цветана Папазова, 1936, бронз, Национална изложба
Бюст на Мария Г. Василева, към 1940, камък, Софийска градска художествена галерия
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ