Д-р Бакърджиев почетен гражданин посмъртно
Тази година се навършват 100 години от рождението на огромния откривател на село Доганхисар - родното място на Капитан Петко челник, доцент доктор Кирил Бакърджиев. Летописецът на Беломорска Тракия доктор Бакърджиев да бъде почетен със званието " Почетен жител на Хасково " посмъртно желае предприемчив комитет. От името на инициативния комитет съветникът Димитър Шалапатов е направил предлагането до ръководителя на Общински съвет Таня Захариева.
Надяваме се, че на идната сесия на Общински съвет - Хасково ще бъде импортирана докладна бележка, разяснява той. В приложената подписка парафи са поставили 200 души.
Д-р Кирил Бакърджиев е роден на 20 април 1918 година в село Доганхисар – Беломорска Тракия, тогава в рамките на царство България. Само пет години по-късно след почналите гонения над българското население от гръцките управляващи, фамилията му е насила да избяга в България, открива се в Хасково. Въпреки сложния живот, който има, Кирил съумява да приключи духовна семинария, а по-късно и ветиринарна медицина в Софийският университет. Веднага след завършването си стартира да работи в селекционен център на Българска народна армия в град Кърджали. Достига във военната подчиненост до чин полковник. През 1953 година излиза разпореждане на Министерски съвет за подсилване на селското стопанство. Д-р Кирил Бакърджиев се реалокира в Хасково и работи като ветеринарен доктор. Става шеф на ветеринарномедицински център в града. Развитието и съхранението на отглеждането на животни в граничен регион е извънредно виновна работа. Кирил Бакърджиев трансформира практическите си наблюдения в научни разработки. Защищава степените младши, старши теоретичен помощник, с цел да стигне и до докторската си дисертация. Той е първият лекар на ветеринарномедицинските науки в Южна България.
Д-р Кирил Бакърджиев е един от хилядите тракийски българи, претърпели бежанството, носещи в сърцето си свидния спомен за родната Тракия. Той приема като задача съхранението и предаването на доста хора истината за тракийския въпрос, тематика, която за литературата и учебниците беше табу, а историческата просвета премълчаваше в продължение на десетилетия. В продължение на шестдесет години, умишлено, с възприятие за дълг, изследва историята, географията, етнологията, националното творчество на родния Доганхисар, влага доста време и сила, с цел да построи благонадежден щит срещу избледняването на загатна в хода на времето. Превратностите на ориста постоянно са безмилостни към историческото завещание. Енергичен по природа, той дълги години е в управлението на тракийската организация. Има принос за построяването на тракийския дом и паметника на Капитан Петко челник в Хасково.
С касетофон ходил от къща на къща да записва истории
Най-съществената част от неговата задача обаче съставлява събирателската му дейност- с касетофон в ръка той влиза в съвсем всеки тракийски дом, с цел да запише персоналните мемоари на стотици хора. Въпреки че тези тракийски българи не са сред живите, техните потомци разполагат с разказите им. Тези съхранени мемоари съставляват исторически доказателства за това, което се е случило действително в Беломорска Тракия през 1913 и по-късно през 1920-1925 година
Те са бъдещо градиво за исторически проучвания. Цялата му изследователска активност намира израз в книгите му: „ Родното село на Капитан Петко челник “, „ Република Доганхисар – Градец; Защита и Разгром “ и „ Доганхисар - Градец; По Чужди Земи и Брегове “.
Надяваме се, че на идната сесия на Общински съвет - Хасково ще бъде импортирана докладна бележка, разяснява той. В приложената подписка парафи са поставили 200 души.
Д-р Кирил Бакърджиев е роден на 20 април 1918 година в село Доганхисар – Беломорска Тракия, тогава в рамките на царство България. Само пет години по-късно след почналите гонения над българското население от гръцките управляващи, фамилията му е насила да избяга в България, открива се в Хасково. Въпреки сложния живот, който има, Кирил съумява да приключи духовна семинария, а по-късно и ветиринарна медицина в Софийският университет. Веднага след завършването си стартира да работи в селекционен център на Българска народна армия в град Кърджали. Достига във военната подчиненост до чин полковник. През 1953 година излиза разпореждане на Министерски съвет за подсилване на селското стопанство. Д-р Кирил Бакърджиев се реалокира в Хасково и работи като ветеринарен доктор. Става шеф на ветеринарномедицински център в града. Развитието и съхранението на отглеждането на животни в граничен регион е извънредно виновна работа. Кирил Бакърджиев трансформира практическите си наблюдения в научни разработки. Защищава степените младши, старши теоретичен помощник, с цел да стигне и до докторската си дисертация. Той е първият лекар на ветеринарномедицинските науки в Южна България.
Д-р Кирил Бакърджиев е един от хилядите тракийски българи, претърпели бежанството, носещи в сърцето си свидния спомен за родната Тракия. Той приема като задача съхранението и предаването на доста хора истината за тракийския въпрос, тематика, която за литературата и учебниците беше табу, а историческата просвета премълчаваше в продължение на десетилетия. В продължение на шестдесет години, умишлено, с възприятие за дълг, изследва историята, географията, етнологията, националното творчество на родния Доганхисар, влага доста време и сила, с цел да построи благонадежден щит срещу избледняването на загатна в хода на времето. Превратностите на ориста постоянно са безмилостни към историческото завещание. Енергичен по природа, той дълги години е в управлението на тракийската организация. Има принос за построяването на тракийския дом и паметника на Капитан Петко челник в Хасково.
С касетофон ходил от къща на къща да записва истории
Най-съществената част от неговата задача обаче съставлява събирателската му дейност- с касетофон в ръка той влиза в съвсем всеки тракийски дом, с цел да запише персоналните мемоари на стотици хора. Въпреки че тези тракийски българи не са сред живите, техните потомци разполагат с разказите им. Тези съхранени мемоари съставляват исторически доказателства за това, което се е случило действително в Беломорска Тракия през 1913 и по-късно през 1920-1925 година
Те са бъдещо градиво за исторически проучвания. Цялата му изследователска активност намира израз в книгите му: „ Родното село на Капитан Петко челник “, „ Република Доганхисар – Градец; Защита и Разгром “ и „ Доганхисар - Градец; По Чужди Земи и Брегове “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ