Тази година се навършиха 100 години от кончината на един

...
Тази година се навършиха 100 години от кончината на един
Коментари Харесай

Ефрем Чучков – дясната ръка на Гоце Делчев

Тази година се навършиха 100 години от кончината на един от най-близките съратници на Гоце Делчев – Ефрем Чучков. Неговото име е съвсем забравено у нас и сега се присвоява от македонистите, които желаят да изтрият общата история сред България и районен съд Македония и не желаят двете страни да имат естествени връзки.

По този мотив директният правоприемник на славния воевода Явор Чучков излезе с възвание към българския президент, държавно управление и парламент, в което се упорства да се възвърне паметта за неговия предшественик, който е отдал живота си за свободата на Македония, съобщи БГНЕС.

 Ефрем Чучков и Гоце Делчев (седнали), Климент Шапкарев

Гоце Делчев и Ефрем Чучков – приятели в живота и в битката

Ефрем Чучков, прочут като „ Практикът на Организацията ” и „ Дясната ръка на Гоце Делчев ”, е роден в град Щип на 21 ноември 1870 година Той е бил един от ръководителите на ВМОРО/ВМРО до гибелта си през 1923 година Чучков е бил и прочут челник, оставил едни от най-дълбоките следи в съзнанието и паметта на българите в Македония и повел на 12-ти април 1898 година първата чета на на практика основания от Гоце Делчев и него Четнически институт на ВМОРО.
Двамата се срещат във Военното учебно заведение в София, където учат в един курс. От писмата на Гоце Делчев излиза наяве, че Чучков е един от неговите най-близки съратници и приятели, на които лидерът на Вътрешна македонска революционна организация е имал цялостно доверие.
В края на ХIХ век и при започване на ХХ век в хотел „ Батенберг ” в София пред Чучков и неговото „ разпятие от кама и револвер ” поставят клетва доброволците от територията на днешна България, искащи да посветят живота си на идеята за извоюване на свободата на Македония. В този интервал Гоце Делчев и Ефрем Чучков са били главните мотори на революционната активност на Организацията.

От извънредно значимо значение, отвън пропагандните му и бойни акции като челник на чета навътре в Македония, са били и дейностите, координирани и осъществявани от Ефрем Чучков за образуване, подготовка, окомплектоване, инструктиране и изпращане на четите от другите погранични пунктове на ВМОРО – най-много от основния разпределителен център Кюстендил, само че също и от други пунктове, в това число да вземем за пример Лъджене (сега квартал на Велинград) и от време на време от Дупница. Ръководел е и тайните канали за доставяне на четите с оръжие от България. Тази денонощна координационна и организаторска работа на Чучков тогава е била направлявана най-вече по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на в действителност първи началник на Организацията и неин главен чуждестранен представител в София.

 Четата на Ефрем Чучков

Чучков и Младотурският прелом

След Младотурския прелом през 1908 година, Ефрем Чучков назовава обещанията на младотурците за промени в Османската империя „ фарс, целящ задържането на Македония под турско иго ” и съумява, в качеството си на шеф на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и в действителност началник на ВМОРО, да забрани и да не допусне разпускането на множеството чети на Организацията. Подозренията и упованията на Чучков, че обещанията на младотурския режим за предоставяне на автономност и права на българското население на Македония ще се окажат машинация, се оправдали напълно. Една година след „ промените ” ръководещите младотурци възобновили терора над българите в Македония и осъществяването на всеобщи арести и убийства. Оглавяваното от Ефрем Чучков „ умерено-консервативно ” ядро на Организацията възвръща незаконната мрежа на ВМОРО и възобновява въоръжената битка.

Тодор Александров и Ефрем Чучков – възстановителите на Вътрешна македонска революционна организация

И двамата са от Щип, Чучков вижда Александров като въстаник още през 1906 година и бързо прави оценка неговите качества и опцията посредством него за по-тесни контакти с българските управляващи. През 1911 година Чучков предлага Тодор Александров за член на Централен комитет и в действителност той става началник, като самият Чучков остава на второ място. Чучков остава практикът на Вътрешна македонска революционна организация, а Тодор Александров се трансформира в дипломата.

Освободителят на Щип

Ефрем Чучков е и освободителят от османско иго на Щип, Кочани и Щипската област през Балканската война, пленявайки стотици турски бойци. През октомври 1912 година Чучков открива там спонтанна форма на българска власт. За да защищити града от настъпващите сръбски елементи той подрежда да се донесат 300 български военни униформи, с които облича локалното население, тъй че когато се задават сърбите те виждат българските военни, изплашват се и отхвърлят да нахлуят в града. Това обаче не е задоволително. Чучков изпраща писмо до сърбите, в което декларира, че в града е открита българска власт. Тъй като не разполага с формален щемпел, той прибягва до ловкост – нагрява монета от 5 лв., с която подпечатва документа. Така, с помощта на него Щип остава съвсем цяла година български. През Първата международна война той е бил български шеф на Щип и Щипската околия, както и по време на Балканската война и Междусъюзническата война до 25 юни 1913 година

След войните

Чучков и Тодор Александров възвръщат Организацията след съкрушителната национална злополука, която България претърпява през Първата международна война. Тя към този момент носи името Вътрешна македонска революционна организация след етническото пречистване на Одринска Тракия. Чучков отхвърля оферти му в София чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и до гибелта си продължава пътя на незаконната битка в планините на окупирана Македония, превърната в Южна Сърбия. Той взе участие в редица бойни акции против сръбските окупатори на Вардарска Македония. Само през 1922 година той води 7 сражения със сръбски военни елементи в Малешевско и Кочанско. Тежко болен в резултат на получените рани и несгодите на живота в интервалите на конспиративност, Ефрем Чучков умира в болничното заведение на Червения кръст /днешния „ Пирогов “/ в София на 1 октомври 1923 година.

 Ефрем Чучков (1870-1923)

Ефрем Чучков постоянно е странял от политиката, партиите и „ партизанските битки “, прочут е с пословичната си невзискателност. В спомените си, съвременниците му са го наричали „ исполин на революционното дело ” и „ най-действеният деец на Организацията ”. Един български страдалец, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата идея за избавление на Македония.

Наследство

Във връзка със 100-годишнината от кончината на Ефрем Чучков, неговият директен потомък, журналистът и държавник Явор Чучков дружно с Българската национална комисия по военна история се обърнаха към президента, държавното управление и Народното събрание за възобновяване на паметта на славния воин.
„ Роденият в Щип Ефрем Чучков – един от най-видните дейци на българското националноосвободително придвижване в Македония, през днешния ден е съвсем пропуснат у нас, за разлика от Република Северна Македония, където го популяризират като „ народен воин ”, „ популярен македонец ” и „ исполин и страдалец на битката на македонския народ за национално избавление ”. Това е корист с името на един от апостолите на българското освободително дело в Македония, който постоянно е обявявал себе си за българин, борил се е за българската идея и е увековечен в някои от националните песни на македонските българи “, се споделя във възванието.
В него се упорства да бъде обновено съобщаването на името на Чучков по време на военните ритуали за тържествена проверка-заря за починалите герои на България, включването му в българските учебници по история, разкриване на монумент в София.

 Мише Развигоров, Даме Груев и Ефрем Чучков (отляво-надясно)

„ За страдание, това възвание няма отговор от институциите “, съобщи журналистът и преводач Явор Чучков. Той не губи вяра и се надява, че българските институции ще реагират както прилича. Явор Чучков също по този начин приканва българските историци да се заемат с проучването на кореспонденцията сред Гоце Делчев и Ефрем Чучков, която е дарена, тъй като не е редно тя да бъде изследвана от македонски историци, които поясняват написаното там като дявола Евангелието. /БГНЕС

Източник: bgnes.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР