Тази година първият учебен ден беше много по-специален и по-различен

Тази година първият образователен ден беше доста по-специален и по-различен за столичното 125. учебно заведение, тъй като той беше открит от техния шеф Венелина Николова. Тя се върна в учебно заведение след дълга битка с рака.Една история за мощния дух на един преподавател и неговите лекари спасители.

Разказва Кристина Газиева в поредицата ни " Спасените ".

Звънецът удари. И сложи началото – на новите триумфи, на новите учебни безредици, на новия път – за всички тях – възпитаници и учители.



Звънецът удари. По-силно, по-ясно и по-щастливо от всеки път.
И сложи началото – на нейния втори живот. На осъзнатите другарства. И на умно изброените дни.

Венелина Николова е учителят победител, който пребори рака и се върна при децата.

Тя е преподавател, откогато се помни. Завършва физика в Софийския университет, а по-късно и педагогика. Прекрачва прага на учебното заведение като учител на едвам 22-годишна възраст. И по този начин до през днешния ден.

„ И фактически учителската специалност безусловно ме сграбчи. Да работиш с младежи е в действителност едно от най-хубавите неща в нашата специалност. Нито за момент не съм съжалявала, че избрах това за моя житейски път, нито за момент. Нито за момент. Напротив, дори се усещам благословена “, споделя Венелина Николова, шеф на 125 СУ " Проф. Боян Пенев " в София.



Столичното 125. учебно заведение е вторият й дом. Тук е към този момент четвърт век – като преподавател, а от 5 години и като шеф.

„ Държат ме децата, децата. Аз постоянно съм казвала, че човек, който не е за преподавател, който не го носи в себе си, той не може да издържи тук. И хора, които не са за тази работа, бързо го схващат и напущат “, споделя Николова.

За малко време Венелина Николова съумява да наложи името на 125. учебно заведение като едно от най-хубавите в столицата – учениците й жънат триумф след триумф по олимпиади, надпревари, изпити. И това е нейната премия – завоюваните върхове на нейните деца.

Но има един триумф, който я промени. Това е нейният завоюван връх.

„ Успехът, с който се гордея особено в учебно заведение, е това, което претърпях през последната година. Всъщност аз разбрах какъв брой ме ценят и обичат сътрудниците. Не съм си давала сметка, че е по този начин “, споделя Николова.

Тя си спомня и по какъв начин е схванала за заболяването: „ Денят беше събота, 9 октомври, и аз напипах една бучка в моята гърда. Споделих незабавно със брачна половинка ми, на 12 октомври бях на доктор. Излязоха резултати, споделиха, че би трябвало да бъде направена бипосия. Звъннах на моята другарка доктор Кръстева. Направихме биопсия и няколко дни по-късно получих диагнозата: " рак на гърдата ".

Така, нейната дългогодишна другарка доктор Росица Кръстева се трансформира в нейния лекуващ онколог и нейната непоклатима морална опора.

„ Това, което аз претърпях, е първо " Защо на мен? Защо на мен?. Къде сгреших, направих ли нещо неприятно и по този нещо го изкупвам? “, споделя смелата учителка.



„ Нормално е човек първоначално да се отчае и да пита - " за какво на мен се е случило? “ Това го парирах още първоначално, тъй че въпросът " Защо на мен? " е извънредно неправилен. И аз имам отговор на този въпрос – " Защото можеш ". Човек може да преодолее доста неща “, изясни доктор Росица Кръстева, медицински онколог в МБАЛ " Уни Хоспитал ".

Така, Венелина стартира своята битка. Дават й сили фамилията, сътрудниците, приятелите. Но най-много желанието да има дни пред себе си, с цел да види внуците си.

„ Това беше най-големият мотор за мен. Да видя внуците си. А и аз съм човек, който не се отхвърля. За мен невъзможни неща няма. Затова си бях решила – ще направя всичко, ще чувам лекарите, каквото ми кажат. Колкото и да е мъчно, каквото и да би трябвало да преживея, само че ще направя всичко, с цел да се изцелявам “, спомня си Николова.

„ Тя беше подготвена като боец да направи всичко, което й кажа. Не одобрявам думата " битка ", когато приказваме за рака. Борбата постоянно има някой, който е по-силен и ще те победи. Ракът е сериозен съперник. Затова ми хареса асоциацията с " танца ". Дори и да би трябвало да създадем стъпка обратно, настрана, триумфите в лекуването на злокачествените болести към този момент са факт “, изясни лекуващият доктор.

Така, танцът на Венелина с рака стартира, със смели крачки напред – тя се подлага на лекуване с химиотерапии, съчетавайки ги с уговорките си в учебно заведение. А след първата химиотерапия идва и нейният лъч светлина в тунела

„ Когато получих диагнозата си, аз не знаех, че моят наследник чака деца. Казах си - " Аз би трябвало да видя моите внуци ". И след първата ми химиотерапия, моят наследник ни предложения у дома. Помислих, че просто желаят да ме разсеят, след първата ми стъпка в този дълъг път, а те ни поканиха, с цел да ни кажат, че чакат не едно дете, а цели две. И тогава си споделих: Какъв е животът единствено. Толкова цветен. В един миг можеш да получиш нечовечен пестник, който да те разклати. А в идващия миг пък получаваш някаква невероятна, страхотна вест, която може да ти даде кураж да продължиш напред “, спомня си Николова.

Венелина минава прeз общо 8 химиотерапии. Но по време на цялото лекуване, тя продължава да управлява работата в учебното заведение, разчитайки и на виновните си сътрудници.

„ Няма какво да криеш. Това, че имаш рак, не те прави скверен. Получих голям брой известия, позвънявания, поддръжка. Разбрах, че е имало хора, които са плакали… Но си казахме, че аз ще се оправя, вие ме подкрепяйте “, споделя Николова.

На 28 април директорката на 125. учебно заведение се подлага на интервенция под управлението на пластичния хирург доктор Хатър, която прави и по този начин наречената моментна реорганизация – на мястото на отстранената гърда, лекарката слага имплант.

„ Операцията продължава към 3 часа, само че в нейния случай беше сред 5 и 6 часа, тъй като на доста стадии – първо лимфната дисекция, по-късно мастектомията, сложихме импланти, имаше покачване “, изясни д - р Регина Хатър, експерт по пластично-възстановителна и естетична хирургия, МБАЛ " Уни Хоспитал ".

Венелина показа , че най - щастливата вест е чула от вас ?

Да, резултатите от хистологията. Много се веселя. И че има резултат химиотерапията. Това е новината, която пациентите най-вече се вълнуват, ние също се вълнуваме. Много се веселя за нея, в действителност. Има цялостен отговор от химиотерапията и това доста ни улесни откъм оперативна интервенция.

„ Първият ден след интервенцията, когато доктор Хатър сменяше моите превръзки, и ми сподели – патоанатомът се обади и сподели: Къде, по дяволите, е този израстък? И аз тогава разбрах, че най-вероятно го няма. След няколко дни, когато излязоха публично хистологиите и аз ги четях, в действителност ми текоха сълзи от очите и голяма наслада, че нямаше на никое място туморни кафези “, изясни дамата.

Междувременно Венелина сбъдва и фантазията да види внуците си – Красимир и Цветелина.

„ Близнаците се родиха два дни преди моята интервенция. На 26 април. И тук също има персонална една история – моят татко умря на 26 април предходната година. Той искаше да види правнуци, а те се родиха тъкмо една година откакто той си отиде. Аз споделям: тези деца ги докара моят татко “, споделя Венелина.

Химиотерапии, интервенция, лъчетерапии, нищо от това не спряло директорката да отиде в своето учебно заведение в първия миг, когато се почувствала малко по-добре. Без перука и с 1 см коса.

„ Първият път, в който се върнах в учебно заведение, беше 24 май. Аз го чаках този ден с голямо неспокойствие. Бях извънредно щастлива, че още веднъж съм тук измежду моите сътрудници, измежду децата “, споделя Венелина Николова.

През юни и юли директорката се подлага на серия от лъчетерапии, като част от наложителното за нея лекуване.

„ По време на лечението Венелина ми направи доста положително усещане. Тя живееше с работата си, тя имаше някакви професионални задължения с децата. Правеше лечението, само че живееше с работата си и ние на тези хора им споделяме " спечелили ", изясни доктор Захари Захариев, експерт по лъчелечение, МБАЛ " Уни Хоспитал ".

„ Последната ми лъчетерапия беше на 11 юли. Моят мъж ме закара сутринта, направиха ми лъчетерапията, върна ме и аз бях на моето бюро, на работното си място “, споделя Венелина .

Чувствате ли се победител ?


Не, не бих споделила, че се усещам победител. Чувствам се добре. И съм щастлива, че съумях. Хората, които имат заслуга, са моите лекари. Те са същинските спечелили. Те се борят всекидневно със гибелта, с цел да дадат живот на хората.

Променихте ли се за тази една година? Как ви промени този стадий от Вашия живот?

Винаги… няма метод такова прекарване да не те промени. Установих, че съм се ядосвала за дребни неща. Разбрах кое е значимо на този свят, значимо е фамилията и приятелите. Нищо не е непременно. Само животът е непременно.

Затова и този 15 септември е по-различен, по-специален, по-щастлив.

„ Много щастлива се усещам, защото тя претърпя много и доста се веселя да я видя и ще бъде тук с нас и ще ни поддържа, както постоянно “, споделя Сияна Табакова, възпитаник в 12 клас в 125 СУ " Проф. Боян Пенев ".

„ Много ми е мъчно да си събера страстите на този 15 септември поради извървяния път… освен с госпожа Николова, само че и с всички сътрудници. Ще си разреша да й пожелая – Боже, научи ни да броим умно дните. Да броим умно дните дружно, вкъщи, споделените мигове, тъй като те са скъпи “, сподели Стефана Петрова, зам.-директор на 125 СУ " Проф. Боян Пенев "

А тя към този момент брои умно дните си. И всеки ден благодари.