Ти защо се вдъхновяваш толкова от тези стандарти? Това е

„ Ти за какво се вдъхновяваш толкоз от тези стандарти? Това е България, тук нещата не стават по този начин. " Не помня какъв брой пъти съм чувала сходна имитация. За мнозина това звучи като разумно пояснение за компликациите в работата или бизнеса в България. За мнозина е просто опрощение. Но за мен този въпрос крие едно по-дълбоко предизвикателство. Не става дума просто за стандарти или администрация. Става дума за визия. Става дума за това по какъв начин виждаме себе си като експерти, като организации и като общество. Защото истината е, че всяка компания, без значение дали е в България, Германия или Япония, се изправя пред сходни провокации: неустановеност, световна конкуренция и потребността да бъде устойчива. Това, което я отличава, е методът, по който избира да отговори на тези провокации. Законите и минималните условия дават основата, само че те не могат да ни създадат изключителни. Те не основават визия. Те не въодушевяват.

А България има голям капацитет – капацитет освен да приложи най-хубавите международни практики, само че и да ги надгради. Ние можем да бъдем образец за това по какъв начин нововъведенията и устойчивостта не са просто думи, а метод на мислене. Въпросът е: ще изберем ли да мислим по този метод? Ще се осмелим ли да излезем отвън рамките на " допустимото " и да създадем нещо извънредно? И тъкмо тук се крие силата на стандартите. Те са ентусиазъм за високи достижения – доброволна рамка, която предизвиква успеваемост, нововъведения и стабилно развиване. Стандартите не се лимитират до въпроса „ Какво би трябвало да създадем? “ Те ни подтикват да се запитаме: „ Как можем да го създадем по-добре? “. Така че всякога, когато някой ви каже “огледай се в близост, не разбираш ли, че това е България? ”, знайте, че този човек тъне в дълбока илюзия. Този вид хора нормално избират да се крият зад нефункционалността на българското законодателство. Добре знае се, че в нашата страна то постоянно се оказва по-скоро спънка, вместо помощ. Затова фирмите би трябвало да погледнат оттатък минималното. Законите контролират, само че не въодушевяват. Те основават рамка, само че не дават инструментите за нововъведения. От друга страна ISO стандартите оферират механизми за превъзмогване на рестриктивните мерки, сложени от нормативната среда и за надграждане на устойчивостта.   

Можете да разсъждавате в тази тенденция по следния метод: законите поддържат статуквото, а стандартите построяват бъдещето. Така че това не е единствено избор сред обвързване и доброволност, а сред оцеляване и напредък. Следователно фирмите, които желаят да се отличават, би трябвало да се възползват от инструментите, които ги вършат гъвкави, адаптивни и подготвени за световния пазар. Истината е, че в бизнеса, както и в живота, минималното в никакъв случай не е задоволително. Но по какъв начин да преминем от статуквото към напредъка? Един от най-ефективните способи е посредством стандарта ISO 30409, който дава насоки за обмисляне на работната мощ и може да се трансформира в конкурентно преимущество за организациите посредством сегментиране на работната мощ. Сегментирането е развой на систематизиране на работната мощ в разнообразни групи съгласно критерии като служба, местонахождение, умения и пълномощия. Съгласно този стандарт се ползват два съществени метода: