Тази година паметта им е почетена и в родния им

Тази година паметта им е почетена и в родния им град Свищов на тъкмо 754 километра от вкъщи – там, където завършва живота им.

Една от най-големите нещастия за България се случва още при започване на века. На 1 април 200 година родители изпращат децата си на екскурзия. Тя е била петдневна, а в рейса са пътували общо 50 души.

„ Автобусът е благосъстоятелност на „ Пампорово “ АД, град Смолян. Нает е от софийска туристическа компания “, изясни Емил Денев, наблюдаващ прокурор по делото „ Лим “.

Следват три тежки описа на трима татковци, изгубили децата си.

14-годишната Лора е един от пасажерите в рейса. Дъщеря, сестра, другарка, ученичка. И може би... бъдеща певица. За да замине крие от фамилията си, че до момента в който е в Дубровник, у нас има значим конкурс.

„ Ако аз знаех, че тя има конкурс, в никакъв случай нямаше да я пусна “, сподели Илиян Николов, татко на починалата Лора Николова.

13-годишната Антоана - по-голямата сестра в къщата. Ученичка с добър триумф. И с премия – екскурзия.

„ Отлично дете, отлична щерка, възпитана отличничка и спортистка “, уточни Венцислав Евтимов, татко на починалата Антоана Евтимова.

Юлиян – предстоящ футболист с контракт в чужбина, наследник, брат и обичан.

„ Тръгна с огромната си обич. Той не беше от това учебно заведение. Отиде и беше благополучен, че си прекара това време с приятелката си. Бяха доста щастливи. На мен метода ми да бъда със сина ми е че аз всяка заран съм тук “, изясни Георги Манзаров, татко на починали Юлиян Манзаров.

За тях 20 години по-късно Лим продължава да е отворена рана. Датата, трансформирала живота им, е 4април 200 година. Тогава екскурзията, на която са децата им, е към своя край.

Автобусът пътува за България. Вечерта в 20 часа и 10 минути сръбско време, на планински път сред Черна гора и Сърбия водачът губи ръководство. Автобусът пада в река Лим.

Големият воин е Юлиян. Когато рейсът пада в реката, 18-годишното момче съумява да излезе.

„ Връща се да няколко пъти. Всеки път вади, само че най-после не съумява да излезе. За страдание не му стигат силите и въздуха, с цел да извади още някой от съучениците. Успява да избави 4-5 възпитаници “, изясни прокурор Денев.

Накрая няма сили да избави себе си. Майката на приятелката му, която е учителка и също е в рейса, се връща за него.

„ Гмурнала да го извадят. Бил е полумъртъв. Качили са го на една кола на едно момче. По пътя за брударево той е умрял. Неговата другарка оцелява. Тя няма никаква виновност “, уточни Георги Манзаров.

Всеки, съумял да излезе на покрива на рейса, пробва да избави останалите. В спасяването се включват и локални.

36-ма от пасажерите и двамата водачи са избавени. В България родителите на децата схващат за злополуката същата вечер. Още тогава е ясно, че жертвите са най-малко 10. А две деца са в неопределеност. Всички те – на възраст сред 11 и 18 години.  

„ Чу се по националните медии. Чу се, че със свищовски деца. Всеки си мисли – „ А, не е за мен. Не е за нас “. Оказа се, че е тъкмо за нас “, спомня си Венцислав Евтимов.

И до момента в който в Свищов посрещат оживелите и погребват жертвите, родителите на 15-годишният Светослав и 13-годишната Антоана, които са в неопределеност, към момента са на брега на реката.

„ Антоана е четвърта или пета. Изкарват я полужива, нагълтана с вода. Връзват я. Метрите, които са от покрива на рейса до брега са 5-6 метра. Тези 5-6 метра тя се развързва и изчезва “, сподели Венцислав Евтимов.

За да търсят нея и изчезналия Светослав към мястото на нещастието потеглят и български водолази.

„ Аз бях началник на цялата група. За страдание, си припомням всичко. Може би всеки час. Гледката беше ужасяваща - планинска буйна река към 20-30 метра необятна и от 6 до 9 дълбока. И минимален късмет за живот да има – търси се оживял човек, който всеки един миг може да загуби живота си “, акцентира Главен контрольор Димитър Бришимов, пожарникар.

„ Тогава за първи път ми побеля косата в първата седмица “, изясни Ради Генков, татко на починалия Светослав.

Тялото на търсения Светослав е намерено на 25 април. Точно месец след злополуката – на 4 май откриват и Антоана. Заради придошлата река изваждането на рейса от Лим в първите дни след злополуката е невероятно.

Започва правосъден развой. Подсъдим е 51-годишният водач Илия Измирлиев.

Обвинението е за причиняване на гибел по несъобразителност на повече от едно лице. По делото има няколко експертизи. Част от тях са с спорни изводи. Първата експертиза приема, че няма никакви механически аргументи за отклонението на рейса.

Експертизите са безапелационни – водачът е карал с позволена, само че не и със съобразена с изискванията скорост. Спирачен път няма. Самият рейс е минал механически обзор и е бил ремонтиран малко преди екскурзията.

На първа инстанция водачът Измирлиев е наказан на 7 години затвор.

„ Все отново най-после одобряваха че повода за злополуката е човешка неточност. Прокуратурата се опитваше да стартира тезата, че има заспиване. Няма заспиване от него “, разяснява Димитър Вълчев, юрист.

Присъдата е обжалвана. На втора и трета инстанция е понижена на 4 години затвор. Причината – подсъдимият е оказал „ действителни избавителни дейности и са на разположение доста смекчаващи виновността условия “.

Можели ли са възрастните пасажери да дадат път и да спасят децата - свързахме се и с Виолета Хабиб – тогавашната директорка на учебното заведение откъдето са съвсем всички пътуващи деца. Тя ни отговори, че се отнася съществено към тематиката, само че не желае да се включва „ по никакъв метод в каквото и да е “.

А трагичният случай в река Лим води до законодателни промени. Първо в Закона за туризма. С него се не разрешават нощните пътувания при екскурзии с възпитаници. Затягат се ограниченията и за компаниите превозвачи и туроператорите. 

20 година по-късно фамилиите на починалите още търсят отговори

20 години след нещастието раната е отворена. Едни пазят мемоари, към които не смеят да се върнат. След гибелта на децата си родителите им учредяват Фондация „ Ангелите от Лим “. Дават награди, стипендии, провеждат състезания. Включително музикален, на който постоянно проехтява гласа на Лора.

Представители на България, Черна гора и Сърбия се събраха на мястото на нещастието

И по този начин, помагайки на непознатите, знаят, че се помнят и техните деца. За родителите на Александра, Антоана, Антония, Боряна, Валентин, Виктор, Глория, Женя, Лора, Светослав, Светослава и Юлиян раната остава отворена.