Преди 110 години първата електрическа централа на Варна пуска ток в града
Тази година на 12 януари се навършиха 110 години от формалното разкриване и освещаване на дизеловата електрическа централа във Варна през 1914 година, излиза наяве от обява на Музея за нова история на Варна във Facebook, написа Варна 24.
Предложение за електрификация на града е направено от кмета Иван Церов на съвещание на общинския съвет още на 9 юни 1910 година Инж. Любен Чакалов е дал безплатно на Варненската община прелиминарен план за електрификацията на Варна.
През 1911 година Народното събрание, по предложение на неговия зам. ръководител Никола Кънев – депутат от Варна, гласоподава и утвърждава сключването на държавен заем от 5 и половина милиона лв. за потребностите на електрификацията и уличната регулация на града. През 1911 година е разгласен търг за построяването на дизелова електрическа централа и слагането на улична ел. апаратура и осветяване във Варна. Тръжните бумаги са готови от инж. Никола Тотев.
На 21 декември 1911 година кметът Иван Церов подписва от името на Варненската община контракт със спечелилата търга компания " Сименс & Шукерт - Виена “.
Строежът на постройката на ел. централата стартира през 1912 година и се управлява от арх. Дабко Дабков. Тя се намира на старите улици " Червенска “ и " Царибродска “ и обгръща застроена повърхност 900 кв. м., 600 от които единствено за машинната зала. В нея са инсталирани три дизелови мотори. Те са доставени и инсталирани от компанията " Сулцер & Винтертур – Швейцария “. Според традицията те са кръстени с женски имена: първият носи името Влада – брачната половинка на инж. Н. Тотев; вторият носи името Цветана – брачната половинка на кмета Ал. Василев; третият носи името Анна – брачната половинка на инж. М. Карчев. Към тях са свързани три трифазни ел. генератора с изходно напрежение 550 киловолта. То се придвижва посредством мрежа от високоволтови кабели с обща дължина 8700 м. до 17 кантона (трансформатора) в града. Те преобразуват високото напрежение надлежно в 210 волта (за ел. мотори и улично осветление) и 120 волта (за домашно осветление). По улиците на града на дължина 48 километра са конфигурирани 1200 лампи с нажежаема жичка и 59 аркови лампи. Цената на ел. силата за осветяване е била 60 ст. за конска мощ на час – за лампа с мощ 16 свещи за 10 вечери по 4 часа работа се е плащало по 6 ст. на вечер. Уличното осветяване се ръководи посредством автомати с часовников механизъм, ситуирани в кантоните (трансформаторите). Всички улични лампи светят от 20.00 до 00.00 ч., а след този час 2/3 от тях се изключват автоматизирано. Първоначално е имало концепция пристанището и ЖП гарата да имат лични ел. централи, само че при съществуването на опция за увеличение мощността на градската ел. централа с монтиране на още два дизелови мотора и генератора, е решено тя да обслужва както тези два стратегически обекта, по този начин и бъдещата трамвайна мрежа в града. Във връзка с безвредната употреба на електропреносната мрежа в града е било строго неразрешено играенето на футбол сред ел. стълбове както и лепенето на разгласи и ходенето по дребна потребност до постройките на кантоните (уличните трансформатори).
На 1 януари 1914 година за първи път е включено уличното електрическо осветяване във Варна. На 12 януари електрическата централа е тържествено открита от кмета Александър Василев, а митрополит Симеон прави водосвет. На същия ден компанията " Сименс & Шукерт – Виена “ провежда прием във Военния клуб. Интерес провокира менюто на банкета – в него участват " чорба с електрически крушки " и " торта " Дизел-мотор “.
Музеят съхранява бележник с истински ръчно чертани скици и ел. схеми на електропреносната мрежа и уличното осветяване във Варна от 1914 година, дарен от проф. Венко Бешков, наследник на инж. Николай Бешков-изследовател на историята на електрификацията на варна в интервала 1900 - 1946. Миналата година в двора на някогашната Девическа гимназия-настоящ Археологически музей, бяха инсталирани два истински железни стълба от истинската улична електропреносна система на остаряла Варна.
Предложение за електрификация на града е направено от кмета Иван Церов на съвещание на общинския съвет още на 9 юни 1910 година Инж. Любен Чакалов е дал безплатно на Варненската община прелиминарен план за електрификацията на Варна.
През 1911 година Народното събрание, по предложение на неговия зам. ръководител Никола Кънев – депутат от Варна, гласоподава и утвърждава сключването на държавен заем от 5 и половина милиона лв. за потребностите на електрификацията и уличната регулация на града. През 1911 година е разгласен търг за построяването на дизелова електрическа централа и слагането на улична ел. апаратура и осветяване във Варна. Тръжните бумаги са готови от инж. Никола Тотев.
На 21 декември 1911 година кметът Иван Церов подписва от името на Варненската община контракт със спечелилата търга компания " Сименс & Шукерт - Виена “.
Строежът на постройката на ел. централата стартира през 1912 година и се управлява от арх. Дабко Дабков. Тя се намира на старите улици " Червенска “ и " Царибродска “ и обгръща застроена повърхност 900 кв. м., 600 от които единствено за машинната зала. В нея са инсталирани три дизелови мотори. Те са доставени и инсталирани от компанията " Сулцер & Винтертур – Швейцария “. Според традицията те са кръстени с женски имена: първият носи името Влада – брачната половинка на инж. Н. Тотев; вторият носи името Цветана – брачната половинка на кмета Ал. Василев; третият носи името Анна – брачната половинка на инж. М. Карчев. Към тях са свързани три трифазни ел. генератора с изходно напрежение 550 киловолта. То се придвижва посредством мрежа от високоволтови кабели с обща дължина 8700 м. до 17 кантона (трансформатора) в града. Те преобразуват високото напрежение надлежно в 210 волта (за ел. мотори и улично осветление) и 120 волта (за домашно осветление). По улиците на града на дължина 48 километра са конфигурирани 1200 лампи с нажежаема жичка и 59 аркови лампи. Цената на ел. силата за осветяване е била 60 ст. за конска мощ на час – за лампа с мощ 16 свещи за 10 вечери по 4 часа работа се е плащало по 6 ст. на вечер. Уличното осветяване се ръководи посредством автомати с часовников механизъм, ситуирани в кантоните (трансформаторите). Всички улични лампи светят от 20.00 до 00.00 ч., а след този час 2/3 от тях се изключват автоматизирано. Първоначално е имало концепция пристанището и ЖП гарата да имат лични ел. централи, само че при съществуването на опция за увеличение мощността на градската ел. централа с монтиране на още два дизелови мотора и генератора, е решено тя да обслужва както тези два стратегически обекта, по този начин и бъдещата трамвайна мрежа в града. Във връзка с безвредната употреба на електропреносната мрежа в града е било строго неразрешено играенето на футбол сред ел. стълбове както и лепенето на разгласи и ходенето по дребна потребност до постройките на кантоните (уличните трансформатори).
На 1 януари 1914 година за първи път е включено уличното електрическо осветяване във Варна. На 12 януари електрическата централа е тържествено открита от кмета Александър Василев, а митрополит Симеон прави водосвет. На същия ден компанията " Сименс & Шукерт – Виена “ провежда прием във Военния клуб. Интерес провокира менюто на банкета – в него участват " чорба с електрически крушки " и " торта " Дизел-мотор “.
Музеят съхранява бележник с истински ръчно чертани скици и ел. схеми на електропреносната мрежа и уличното осветяване във Варна от 1914 година, дарен от проф. Венко Бешков, наследник на инж. Николай Бешков-изследовател на историята на електрификацията на варна в интервала 1900 - 1946. Миналата година в двора на някогашната Девическа гимназия-настоящ Археологически музей, бяха инсталирани два истински железни стълба от истинската улична електропреносна система на остаряла Варна.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ