Казуо Ишигуро получи Нобеловата награда за литература
Тазгодишният притежател на Нобеловата премия за литература Казуо Ишигуро не знаел нищо за оценката, когато името му беше обявено в Стокхолм. „ Новината не е стигнала до него “, споделя шефката на журито Сара Даниус пред шведското радио. „ Сега ще се опитам да му се обадя. “
Междувременно Ишигуро решил, че това е някаква смешка. „ Когато сътрудникът ми ми сподели, помислих, че съм жертва на подправените вести, “ споделя писателят пред репортерите на двора на дома си в северен Лондон. По думите му до момента в никакъв случай не бил контактувал с Нобеловия комитет и по тази причина мислил, че евентуално не е истина, разяснява по-късно той пред BBC.
“За мен е огромна чест, най-много тъй като това значи, че се движа по стъпките на най-великите създатели, ” споделя 62 годишният британец с японски корени. Той сподели още, че се надява, че Нобеловите награди могат да способстват за положително в един свят, който не е сигурен в своите полезности и своите водачи. Фактът, че тази огромна чест се пада на него, добавя той би могла по някакъв метод, въпреки и дребен да „ окуражи силите на положителното. “
Казуо Ишигуро: Скоро ще можем да сътворяваме хора, които превъзхождат останалите хора
Самата премия ще му бъде връчена на 10 декември в Стокхолм и писателят е заречен на комитета да участва (за разлика от неговия предходник Боб Дилън).
Шефката на журито Сара Даниус разказва Ишигуро като микс сред Джейн Остин и Франц Кафка. Притежавал моралната комедия и психическите прозрения на Остин в комбиниране с проучването на Кафка за екзистенциалния парадокс на всекидневието.
Една от най-известните книги на Ишигуро „ Никога не ме оставяй “ (Never let me go) споделя за един пансион някъде в британската провинция. Историята се разпростира в първо лице, само число от героинята Кати Х, която си спомня за Хейлшам, за своите съученици, възпитатели и всекидневието. Глава по глава разказът се развива нежно, до момента в който се разкрие загадката, че Хейлшам въобще не е пансион, а фабрика за клонинги. Клонираните деца се отглеждат и порастват, с цел да станат донори на органи, а житейската им реализация е равносилна на гибелта.
