Наслаждавай се на тишината
Възприемаме тишината като даденост дотам, че звуците са заели нейното място. Звуците са толкоз непрекъснати, че към този момент няма звуци. Чуваш ги и в същото време не ги чуваш. Тези шумове не са здравословни за нашите мозъци. Ние се усещаме удобно, само че мозъкът ни страда.
Всъщност тишината е единственият антидот, с който разполагаме.
Тишината оздравява мозъка
Звуците, изключително музиката, постоянно са приятни за ушите и мозъка. Но тъкмо тук усещанията лъжат. Ако тишината може да оздрави мозъка, даже браншове с възрастови нарушавания, това значи, че тишината е доста по-добрата алтернатива от звука.
Взете за образец медитацията. Тя има силата съвсем свръхестествено да трансформира структурите на мозъка. Тихите моменти може да доведат до сходни резултати. Около 2 часа цялостна тишина дневно могат да забавят стареенето и да подкрепят растежа на нови и здрави мозъчни кафези.
Тишината и сетивата
Почти невероятно е да се възползваш от 5-те си сетива, когато си заобиколен от звук. В отсъствието на шумове, провокирани от индивида, сетивата са в положение да всмукват естествените звуци, даже неща, които в никакъв случай не сме забелязвали преди. Ако сте един от тези щастливци, слушали по какъв начин дърветата пукат и скърцат напразно, значи сте успявали да оползотворите тишината по ефикасен метод.
Можете също по този начин да виждате нещата в подробност и да изпитвате чувства, когато има неявяване на звукови дразнители. Това е безусловно предизвикателство да изпитате увеличаващите чувствителността качества на тишината. Сетивата също могат да се разширят с времето.
Честната тишина
В тихите моменти, можеш да докоснеш същинското си аз. Това значи в най-общи линии, че ясната и дълбока мисъл, ориентирана във вътрешността в теб, ще те изправи лице в лице с това, което си ти и което „ те движи “. Маските падат, настава завършек на безчестната продукция, предопределена за обществото. Не можеш да лъжеш себе си, когато е безшумно и си самичък. Решенията стават явни, освен това – по-лесни за използване.
Тихо и умерено
Тишината освен изважда честността на повърхността и поправя вредите в мозъка, а и кара човешкото тяло да забави темпото. Не става дума за закъснение в отрицателния и непроизводителен смисъл. Практикуването на усамотяването контролира системите и на кара да се вглеждаме за по-дълго време в това, което ни заобикаля.
Изведнъж забравяме за шума и суетата на осъществявания със стресови обстановки човешки живот и се фокусираме върху съществуването в неговата целокупност. Това е още веднъж към прояснение, който включва действие на по-ниска предавка и оцветяване на живота в по-голям подробност. На първо място, би трябвало да се любуваме на тишината.
Тишината против бодърствуване
Шумът е това, което ни кара да се движим на бързи обороти и да се стремим към съревнование против всички за всичко. Това въздейства отрицателно на циркадните ни ритми (Циркадните ритми съставляват цикли на физически, душевен и поведенчески промени. Te дефинират нашата активност, по кое време огладняваме, по кое време ни се доспива и така нататък Имат роля за редица биологични интензивности – от измененията в настроението до пристъпите на апетит. Циркадните ритми са в основата на здравето.) Във времето, в което би трябвало да спиш, тялото ти към момента бърза в същото движение като през работния ден, сърцето ти помпа кръв на цялостни обороти, дишането е неспокойно…
Тишината от своя страна има свойството да провокира съня. Тези специфични два часа тишина, за които говорихме и нагоре, ще ти оказват помощ да заспиш и ще вкарат системите ти в ред. Това е единственият метод да релаксираш.
Фокус върху усамотението
Тишината оказва помощ да се фокусираме. Меко казано е мъчно да съсредоточим вниманието си върху работата, когато помещението е цялостно с надвикващи се хора, звучи музика или пък други шумове проникват извън. В множеството случаи работата остава незавършена, а ние получаваме главоболие. Да не приказваме, че невъзможността да заспим ще ни държи в напрежение минимум половината нощ.
Наслаждавай се на тишината и това ще ти помогне да фокусираш вниманието си върху едно нещо и да довършиш характерен план. За разлика от шума, тишината се отнася до теб, не до тях, помагайки ти да останеш уединено със себе си до момента в който успееш да направиш всяка стъпка и да вземеш всяко решение до сполучливото привършване на съответната задача.
